Злодеяния на Симеон Сакскобург-готски за присвояване на държавни имоти

Съвременното обществено развитие нагледно показва колко далеч от истината е твърдението, че фашизмът, като светоглед, движение и политика, получава завършен вид само в еднопартийната “тоталитарна държава” на финансовия капитал⁷. Оказва се, че и в многопартийна “демократична” буржоазна държава, където господства финансовата олигархия, може да има фашизъм – окупация и поробване на чужди земи и народи, милитаризъм, диктатура (налагана с “нежни”, “кадифени” революции и псевдо-демократическа фразеология), дискриминация на политически партии.

Например през пролетта на 2005 г. предимно с гласовете на депутатите от НДСВ в нашето Народно събрание е приет репресивен закон за избиране на народни представители. Съгласно с този закон до парламентарни избори се допуска само онази партия, която предварително е депозирала в Българската народна банка (БНБ) десетки хиляди лева.

Въпросният закон е в разрез с действащата Конституция на Република България, чийто чл. 6, ал. 2 забранява привилегии, основани на „имуществено състояние”. Чрез този закон е въведен своеобразен избирателен ценз и се елиминират от политическия живот партиите на бедните трудови хора. Способства се за укрепване и увековечаване на общественото господство на богатите финансови и други олигарси и мафиоти. С този закон техните парламентарно представени партии се самопоставят в привилегировано положение. Всяка от тях получава държавни субсидии съобразно с броя на нейните депутати (през 2010 г. бюджетната субсидия на парламентарно представените партии е над 160 хил. лв. за депутат). Извънпарламентарните партии нямат право да получават пари от държавата и да ползват държавни или общински помещения за офиси и клубове. Трудно осигуряват парични и други ресурси за извършване на своята политическа дейност.

Установяването на монопол на няколко ръководени отвън буржоазни партии в нашето общество има за цел да се заставят избирателите да гласуват за наложените им кандидат-депутати и президенти или изобщо да не упражняват избирателното си право.

Откакто се включи в нашия политически живот, Симеон Сакскобургготски носи вреди на работния български народ и върши злодеяние след злодеяние. Редица от неговите злодеяния засягат нравствените и социално-икономическите устои на съвремен-ното ни общество.

Преди всичко Симеон Сакскобургготски използва министър-председателският пост и предоставената му огромна държавна власт за присвояване на държавни имоти⁸. Това са дворци, резиденции, ловни хижи, имения, земи и гори (наричани „царски имоти”). Той лично е ръководил заседанията, на които Министерският съвет е приел решения за предоставяне на въпросните държавни имоти на него и сестра му Мария Луиза Хробок.

„Царските имоти” осигуряват вековна връзка на членовете на Сакскобургготското семейство с България и им служат като база за овладяване на държавната власт в българската държава. По оценки на германски и други експерти „царските имоти” са на стойност общо около половин милиард евро.

Криминалното присвояване на държавните „царски имоти” от Симеон Сакскобургготски е основен инструмент в политиката на пълзяща реабилитация на Сакскобургготската династия в България. То показва, че и след като се закле в републиканската конституция и стана министър-председател, бившият български цар не признава състоялия се на 8 септември 1946 г. у нас референдум, по силата на който е премахната монархията и той е лишен от всички имуществени права на българска територия.

Законът, одобрен на въпросния референдум, е задължавал нашата изпълни-телна власт да отнеме от членовете на Кобургготското семейство както ползваните от тях държавни имоти (дворци, резиденции, гори), така и личното им движимо и недвижимо имущество. Такъв е смисълът и на приетия в Париж (10 февруари 1947 г.) следвоенен международен договор, където е предвидена наказателна конфискация, отнемане на имотите на монарха и на неговите наследници поради това, че са въвлекли българската държава във Втората световна война на страната на хитлеристка Германия и са станали причина да бъдат убити стотици хиляди невинни хора, в т.ч. и евреи.

Години наред представители на партии и „граждански организации” се мъчат (чрез медиите и законодателството) да оправдаят извършеното от Симеон Сакскобургготски криминално присвояване на държавни имоти. С неговата защита се занимават също медии и адвокатски кантори (финансирането им сигурно се осигурява от международни фондации и монархически клубове).

Вече близо десетилетие правителствата на САЩ и на други западни държави (които не пропускат случай да осъждат корупцията в нашата страна) изобщо не реагират на демонстративното „връщане” на държавните имоти на Симеон Сакскобургготски. Те мълчаливо подкрепят и поощряват лидери на отвъдокеански етнически организации, които са го довели в България (вероятно със съгласието да бъдат удовлетворени неговите имотни претенции).

Може би за това Симеон Сакс-кобургготски продължава да се държи като цар и господар на българите. В постоянната му интернет страница www kingsimeon.bg с едри букви е изписана титлата “Негово Величество Цар Симеон Втори”. Регулярно се издават луксозни книги за възхваляване на царувалата у нас Сакскобургготска династия. Чрез организиране на „научни” конференции, чествания и т.н. се подготвя общественото мнение за пренасянето на костите на Фердинанд от гр. Кобург (Германия) в гр. Пловдив.

Неотдавна в списание „Hello” бе публикувано интервю с един от синовете на Симеон Сакскобургготски – Кирил, който е представен с титлата „княз Кирил Преславски” и изрично е изтъкнато, че в неговите „вени тече царска кръв”.

Дворецът „Царска Бистрица” е преименуван на „Лятна резиденция на нейно величество принцеса Калина и на сина й Хасан-Симеон”.

Имотите, които членовете на Сакс-кобургготското семейство са ползвали в нашата страна винаги са били държавни. Съгласно с чл. 51 на Търновската конституция с въпросните имоти „не могат да се ползват (в смисъл да се разпореждат) нито князът, нито неговите роднини”. Тази конституционна разпоредба е била заобикаляна и нарушавана от князувалите и царувалите у нас Сакскобургготи.

През 1928 г., т.е. след като укрепил (с военен преврат) своята царска власт, цар Борис Трети започнал да вади нотариални актове за собственост (по давност) върху ползваните държавни „царски имоти” на името на „Интендантството на цивилната листа на Негово Величество Царя”. Вероятно е смятал след време тихомълком да обсеби тези имоти от директно подчиненото му дворцово Интендантство. Това „Интендантство” е било организационно звено в структурата на Дворцовата администрация („Комендантство”, Военна канцелария, Таен кабинет на Негово Величество Царя, „Инспекторат на дворците”, „Конюшня”, „Зоологическа градина”, „Музеи и библиотека”). Цялостното ръководство на администрацията (наброяваща 300–500 души) на двореца е осъществявано от дворцовата служба „Маршалство”, начело с маршал на двореца (обикновено с висш военен чин). Охраната на дворците е осигурявана от охранителна рота, наброяваща 300–500 души. Това била сборна рота, комплектована от всички дивизии в страната и включвала офицери, подофицери, стражари и войници (семейни и с най-малко четвърто-класно образование).

Съвременните защитници на Симеон Сакскобургготски се мъчат да оправдаят извършеното от него престъпно присвояване на държавни имоти с твърдението, че Интендантството е било частна царска фирма, която е строила и поддържала дворците и резиденциите с парите, които са били отпускани от държавния бюджет на Царя по линия на така наречената „цивилна листа” и „апанаж” (за издръжка на членовете на царското семейство). Тази лъжа се разпространява чрез медиите, макар да е известно, че работещите в Интендантството (счетоводители, касиери, снабдители, контрольори) са били на щат към дворцовата администрация, която е била на държавна издръжка и е получавала субсидии от бюджета на държавата.

Например през периода 1922–1935 г. интендант на Интендантството на цивилната листа на Н.В. Царя е бил о.з. полк. Иван Ватев, назначен като държавен служител от маршала на дворцовата администрация. Той е сменен от този пост съобразно с издадено от министър-председателя и министъра на финансите нареждане да бъдат освободени от ”служба” и пенсионирани „всички чиновници”, навършили 60 го-дини. Със заповед на маршала на двореца Константин Панов за интендант на цивилната листа е назначен о.з. полк. Антон Разсуканов.

Чиновническият персонал (предимно военни) се формирал от служители на Министерството на войната и Външното министерство. Заплатите им се изплащали по параграфа на „прикомандировани” служи-тели от държавни министерства и ведомства.

Например през периода 1936–1942 г. служителят в личния кабинет на цар Борис Трети Петър Морфов е получавал заплатата си от Министерството на външните работи, а от двореца му давали по 1000 лева месечно допълнително възнаграждение. По същия начин е получавал (1940–1942 г.) заплатата си и работещият в царския кабинет Станислав Балан. Едва през 1942 г. двамата служители в личния кабинет на Царя преминали на пълен щат в Двореца и се разписвали на дворцовата ведомост⁹.

По силата на дворцова инструкция „висшият надзор върху управлението на цивилната листа се извършва от маршала на Двора”.

Щатът на Интендантството на цивилната листа е бил 10–15 души. Тези чиновници са получавали заплати от бюджета на Двореца, а не от държавната субсидия на царя.

Служителите на царския двор са имали привилегии. Ползвали са безплатни карти за пътуване с Български държавни железници (БДЖ), получавали безплатен хляб (дневно по един на човек) и облекло.

През периода (1890–1906 г.), когато в основни линии е завършено строителството на държавните „царски имоти”, княз и цар Фердинанд ежегодно е получавал от народната хазна (по перото „цивилна листа”) по около 900 хил. лева. Известна представа за покупателната сила на тези пари може да се получи от тогавашни публикации, в които е отбелязано, че сумата, изразходена за изграждане (през 1883 г.) на Софийската къща на известния държавник Григор Начович, е била около 300 хил. лева. Тази къща била построена едно десетилетие преди у нас да започне разгърнатото княжеско строителство (на дворци и резиденции), по време на което е настъпило чувствителното обезценяване на лева и сумата за изграждане на въпросната къща е щяла да бъде значително по-голяма.

Пресата от онова време е документирала, че цар Фердинанд е пропилявал значителна част от предоставяните му по линия на „цивилната листа” пари в чужбина, където месеци наред спял в луксозни хотели и се забавлявал в скъпи нощни заведения. Той е посещавал и балнеосанаториуми уж за лекуване на двигателната нервна система.

През 1906 г. паричната сума отпускана от държавата на цар Фердинанд по перото „цивилна листа” е увеличена на над 1,2 млн. лв., а през 1908 г. – на близо 2,6 млн. лева¹⁰. Понеже тази сума все повече нараствала и впечатлявала противниците на монархията и Кобургската династия, в „цивилната листа” умишлено не били включвани парите, харчени за честите пътувания на Царя в чужбина. Било станало практика послушните министри ежегодно да предвиждат в държавния бюджет резерви за пътуванията на цар Фердинанд и придружаващата го свита. Например с указ № 16 от 10 юли 1910 г. е одобрена извънбюджетна субсидия в размер на 60 хил. лв. за пътуването на цар Фердинанд до Петербург, Цариград и Париж; с протокол № 68 на Министерския съвет от 17 октомври същата година са отпуснати други 392946, 16 лв.¹¹.

През 1910 г., когато у нас демократическата партия е на власт и нейният лидер Александър Малинов е премиер, реалната издръжка на цар Фердинанд от българската държава достигнала около 3 млн. лева. Държавният дълг е превишавал 700 млн. лв., а заделяната сума за неговото погасяване е представлявала над една четвърт от годишните приходи в бюджета на държавата.

На този фон будят съжаление опитите на съвременни историци и юристи да реабили-тират Фердинанд и неговите наследници като твърдят, че той бил допринесъл твърде много за просперитета на българската нация и държава. Същевременно повечето от тях помнят времето (40-те години на ХХ век), когато у нас почти нямаше индустрия, по-голямата част от населението беше селско, живееше в кирпичени къщи и обработваше земята основно с дървени рала и добитък.

В писмо до министър-председателя Александър Малинов (1908–1911 г.) началникът на тайната царска канцелария Страшимир Добрович е настоявал да бъде увеличен размера на държавната субсидия на Фердинанд (по перо „цивилна листа” с думите: „Негово Величество ми заповяда още да Ви напомня, г-н министре, въпроса за увеличение на цивилната Му листа, без което увеличение няма възможност да се посрещат даже и обикновените разходи” ¹². Това писмо е писано, когато цар Фердинанд вече е получавал от държавната хазна по над 2 млн. лв. годишно.

Българските „царски имоти” са били изграждани и поддържани с бюджетни пари на Двореца и български министерства и с безвъзмездния труд на родни войници. Тази дейност е била координирана от дворцовата администрация, чиито шефове (маршали, интенданти) са били пряко подчинени на цар Фердинанд и цар Борис Трети. Тези български царе са осигурявали държавни парични ресурси предимно чрез злоупотреби с царската власт, далавери и други мошеничества. Дори са уволнявали министри, които своевременно не откликвали на царски „молби” за финансова, материална или трудова помощ при изграждане на „царски имоти”.

След като дойде в нашата страна, бившият български цар Симеон Сакскобургготски се “гаври” с доверчивия български народ. В качеството на министър-председател на Република България той се самонастани в държавните „царски имоти”, демонстрирайки отмъстително и презрително отношение към милионите българи, които на референдума през септември 1946 г. са гласували за премахване на монархията у нас и за лишаването му от имуществени права на българска земя. Бившият български цар Симеон Сакскобургготски и неговите чуждестранни и местни покровители и блюдолизци пазят гробно мълчание за закона, одобрен на въпросния референдум. Те се мъчат да изопачават фактите, твърдейки че по време на монархията въпросните имоти са били собственост на Кобургската династия. След Втората световна война тези имоти уж били „конфискувани”, „национализирани”, „одържавени” и т.н. от „диктаторския комунистически режим”. Под техен (на покровителите му) натиск Конституционният съд е приел през юни 1998 г. „декларативно” решение, което установява противоконституционност в приетия още през 1947 г. „Закон за обявяване държавна собственост на имотите на семействата на Фердинанд и Борис и на техните наследници”. Оттогава около този вторичен, производен на одобрения на Референдума (1946 т.) закон, умишлено се върти заплетеният от Симеон Сакскобургготски казус за „царските имоти”.

Всъщност още през 1946 г. въпросните имоти са били отнети от Кобургите и „възвърнати” на държавата вследствие на състоялия се референдум за премахване на монархията. Тези имоти са били обявени за държавни и по силата на подписаните след Втората световна война международни договори, които повеляват в победените държави завинаги да бъдат конфискувани богатствата на всички прохитлеристи и колаборационисти (като бащата на Симеон – цар Борис Трети).

Към въпросния закон (31 декември 1947 г.) не е приложен списък на отделните „царски имоти”. Това не се налагало, поради обстоятелството, че във връзка с проведения година и половина по-рано референдум (през септември 1946 г.) за провъзгласяване на Народната република е бил направен „опис” на ползваните от членовете на Кобургготското семейство движими и недвижими имоти.

Бившата царица Йоана и роднините й са отхвърлили направеното от българските републикански власти предложение да живеят в България и заедно с нейния син Симеон и щерката Мария Луиза заминали в Египет. Монархическите институции били премахнати, а „царските имоти” са предадени (за ползване) на правителството, синдикални, научни, писателски и други организации.

Държавните „царски имоти” могат по законен път да бъдат предоставени за ползване от Симеон Сакскобургготски само чрез провеждане на нов референдум за възстановяване на монархията и на неговия или на наследниците му царски трон. Извършеното „връщане” на тези имоти (когато той е министър-председател) е престъпен акт, извършен с участието на местни царедворски кметове, областни управители, прокурори, съдии.

Прави впечатление, че откакто е дошъл в България Симеон Сакскобургготски е недосегаем за българските закони. Българските власти се отнасят снизходително към извършените от него очевидни престъпления. Сякаш той е поставен под крилото на външни сили (лидери на отвъдокеански еврейски организации и кралски роднини в европейски държави). Не смеят да осъдят престъпните му деяния дори представящи се за „независими” местни политици, прокурори и други магистрати.

Например досега никой не се е осмелил да провери дали министър-председателят Симеон Сакскобургготски е присвоил държавния дворец “Врана” с невалиден нотариален акт за собственост. Как той е успял да накара съвременен сервилен нотариус да му издаде документ за собственост върху този имот на базата на изготвения през 1928 г. нищожен нотариален акт. Въпросният нотариален акт (от 1928 г.) е написан под № 159 от тогавашния нотариус при Софийския окръжен съд Тодор Капитанов и е бил заверен от секретар на Софийския градски съд. В него липсва подписът на изготвилия го нотариус. Два дни (14 септември 1928 г.) по-късно нотариусът Тодор Капитанов под същия номер (159) е издал нотариален акт за собственост върху пет декара земя на Минчо Стоичков Грозданов от с. Обрадовци, Софийска околия. Фактически това е регистрираният в официалния регистър нотариален акт. Изготвеният на 12 септември 1928 г. проект на нотариален акт за собственост върху двореца “Врана” на името на „Интендантството на цивилната листа на Негово Величество Царя” е бил и си остава невалиден.

Посочената документна измама в големи размери е разкрита и направена достояние на обществото от адвокат Атанас Железчев (съвременен последовател на Александър Стамболийски и бивш народен представител). Положените от него усилия за разобличаване на машинациите, алчността и наглостта на Симеон Сакскобургготски сигурно ще получават признание от почтените и родолюбиви българи.

През март 1944 г. английски и американски летци са извършили у нас бомбардировки, вследствие на които дворецът “Врана” е бил разрушен. Неговото възстановяване в първоначалния му вид е станало няколко години по-късно при управлението на комунистите и сдружените земеделци с народни пари (дори само заради това е престъпление този дворец да бъде предоставен в собственост на Симеон Сакскобургготски).

На 25 март 1944 г. княз Кирил е изпратил (чрез българския пълномощен министър в Братислава Белинов) на баща си цар Фердинанд телеграма, в която пише: „тази нощ въздушно нападение беше насочено върху двореца “Врана”. Вследствие на попадения на множество запалителни бомби, въпреки всички усилия на пожарните команди и на персонала, двата горни етажа на новия дворец изгоряха. Картините и мебелировката успяха да се спасят. През време на нападението младият цар, сестра му и царицата бяха в скривалището в двореца “Врана”. Слава богу няма никакви жертви” ¹³.

В дългия отговор на цар Фердинанд е изразена преди всичко тъгата му за „унищожението на зоологическата градина” (от бомбардировките) и неговата радост от това, че княз Кирил е проявил предвидливост и е махнал „по-рано картините от двореца, за да бъдат поне те спасени”. По-нататък е написано: „Шифрованата ти депеша за последните нападения за опожаряването на “Врана” много ме огорчи и натъжи. Тоя дворец, който аз издигнах на едно каменисто поле, не отстъпваше в нищо по своята красота и пред най-прочутите европейски дворци. И за неговото реставриране ще трябва някой да поеме грижата” ¹⁴.

След Втората световна война десетки хиляди българи, чиито къщи и апартаменти били разрушени от бомбардировките (извършени по вина на цар Борис ІІІ) са успели да се сдобият с нови жилища след многогодишни спестявания и къртовски труд. Лишеният от имуществени права Симеон Сакскобургготски, който с нищо не е допринесъл за възстановяването на България от следвоенната разруха се опитва по нагъл и престъпен начин да си присвои построения и стопанисван от българската държава луксозен дворец „Врана”.
3. Злодеяния на Симеон Сакскобургготски в българския политически и стопански живот

Бившият български монарх Симеон Сакс-кобургготски злоупотреби с доверчивостта на трудовите хора. Той ги увери, че когато бъде избран за министър-председател у нас, ще бъде постигната “бърза и качествена промяна в стандарта на живот” ¹⁵. Каза им, че имал готовност само за “800 дни” да подобри благо-състоянието на българите чрез подготвена от него “схема от икономически мерки”.

Това деяние е престъпно, тъй като нарушава както морално-етичните норми в нашето общество, така и чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България. Съгласно с този член “не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други”.

Всеки български гражданин има право на сносен живот. Това право бе накърнено от бившия цар, който успя с измами и манипулации на трудещите се да спечели държавната власт и да я използва предимно за користни цели.

Статистическите данни показват, че след 800 и 1200 дни властване на Симеон Сакскобургготски у нас жизненото равнище на населението не е повишено ни на йота¹⁶.

Мизерното съществуване на повечето български граждани остана такова, каквото беше при авторитарния режим на “демократа” Иван Костов. След четиригодишно министерстване на Симеон Сакскобургготски в нашата страна реалните доходи на над 80 на сто (около 6 млн.) български граждани едва покриваха текущите им разходи за физическо оцеляване. Тези наши сънародници не разполагаха с финансови ресурси за духовен живот, в т.ч. за закупуване на облекло, книги, посещения на театрални пиеси, концерти и други културни мероприятия. Близо една трета (1 млн. души) от заетите у нас получаваха минимална (по 150 лева) месечна заплата (при месечна сметка например за парно отопление на едностайно жилище – около 150 лв.). Тези пари стигаха на човек, колкото да не умре от глад. Такъв е размерът на заплащане в много шивашки и други предприятия, където се работи на ишлеме главно за Италия, Гърция и Испания. По сведения на работнички и синдикални деятели в тези предприятия са работили по 14 часа на денонощие и е упражнявано насилие.

Стотици хиляди български семейства преживяват и с помощта на свои роднини и близки, които им изпращат парични суми от чужбина. Понеже тези пари се използват предимно за закупуване на стоки от първа необходимост, се постига известно раздвижва-не на търговията на дребно и се създава илюзията, че в страната едва ли не настъпва стопанско оживление. Обикновено това са конюнктурни обществени отношения. Част от прокудените по чужди земи стотици хиляди българи все още очакват времето, когато евентуалната смяна на съществуващата у нас обществена система и условията за живот ще им позволят да се завърнат в своето отечество.

Проведените към края на 2004 г. и началото на 2005 г. у нас масови стачки и протести разкриваха пред обществото, че десетки хиляди българи дълго време не са получавали полагащите им се работни заплати. Само в държавните цигарени, военни, мотокарни и други предприятия не били изплатени заплати и осигуровки за над половин милиард лева. В същото време правителството на Симеон Сакскобургготски отчиташе бюджетен излишък, възлизащ на стотици милиони лева, които се изразходват за непроизводителни цели. Десетки милиони лева от този излишък са похарчени за благотворителни прояви (под патронажа на министър-председателя и правителството). Изградени са чешми и алеи за запознанства с надпис: “Направено от правителството на НДСВ”.

Стар похват на Кобургите е да се представят за благодетели на таланти в културата и журналистиката и да правят дребни дарения на детски домове, училища и болници. Така те се саморекламират, печелят привър-женици и прикриват извършваните от тях системни кражби на огромни количества държавни и народни пари.

При режима на Симеон Сакскобургготски с всеки изминат ден бе потъпкано и конституционното право (чл. 52, ал. 1) на българските граждани “на безплатно ползване на медицинско обслужване”. Без здравни осигуровки са останали около милион и половина наши сънародници, или около една пета от населението на страната. Нацията ни постепенно се топи (ежегодният брой на починалите превишава този на новородените с около 50–60 хил. души и продължава заселването на много българи в други държави). Закрити са стотици училища в по-малко населени райони на страната.

На фона на тънещото в мизерия и нищета мнозинство от българския народ тогавашния министър-председател Симеон Сакскобургготски отчиташе големи икономически и дипломатически успехи. Мъчеше се да увери обществото, че неколкогодишното му управление на страната е дало прекрасни резултати:

• 
  постигнати високи темпове на икономически растеж;
  
• 
  финансова стабилизация;
  
• 
  ниска инфлация;
  
• 
  присъединяване (29 март 2004 г.) на България към НАТО;
  
• 
  подготовка за приемане на страната в Европейския съюз.
  

Пред журналисти Симеон Сакскобург-готски се подиграваше с българите и им препоръчваше да си сменят повредения мозъчен “чип”. Упрекваше ги, че все мърморели и недоволствали, тънели “в негативизъм” и не можели да гледат на нещата “позитивно”.

Подобно мнение за националната психика на българите е изразявано и при царуването на цар Борис Трети. На 15 септември 1942 г. (месеци преди Сталинградската битка) почти ежедневно срещалия се с него министър-председател Богдан Филов посетил Софийския военен клуб (на бул. „Руски”) и произнесъл предварително съгласувана с царя патетична реч, в която се изтъква, че всички “завиждали” на българската държава, “единствено българите били недоволни” от нея. Те можели да се гордеят с големите придобивки (съюз с Хитлерова Германия, обединяване на България чрез военна окупация и присъединяване на Беломорска Тракия и Македония), а вместо това били погълнати от дребните грижи на всекиднвието, държали се пораженчески и критикували за “щяло и нещяло” ¹⁸.

При управлението на Симеон Сакскобургготски се отчиташе висок икономически “растеж” в страната. В негови и на членове на кабинета му изявления се изтъква, че през техния правителствен мандат у нас брутният вътрешен продукт (БВП) ежегодно нараствал с 4–5 на сто. Но в тези отчети не се разкриват източниците на този растеж (погрешно наричан „ръст”). Статистическите данни показват, че за периода 2001–2005 г. “растежът” на нашия БВП се дължи главно на конюнктурни и несвързани пряко със стопанското ни развитие източници:

• 
  драстично обезценяване на щатския долар (в сравнение с 2001 г. през 2004 г. курсът на долара спрямо лева пада с около една трета);
  
• 
  преводи на парични суми от работещи в чужбина българи (около 1 млрд. евро годишно);
  
• 
  нарастване на междуфирмената задлъжнялост (която през 2004 г. превишава 40 млрд. лв.) ¹⁹;
  
• 
  вземане на държавни заеми от запад-ни банки;
  
• 
  парични постъпления от приватизации и продажби на държавни имоти и земи на чужденци.
  

През 2004 г. у нас БВП на човек от населението е десетократно по-малък (около 2400 евро) от този в 15-те стари страни – членки на Европейския съюз, и два-три пъти по-нисък, от-колкото в приетите (на 1 май 2004 г.) десет държави – членки на междудържавната общност. По този показател България се нарежда на последните места сред европейските държави.

През 1987 г., т.е. при държавния социализъм в нашата страна, БВП на човек от на-селението е близо 5700 долара²⁰. Тогава с тези пари можеше да бъдат закупени многократно повече стоки, отколкото със сегашния неимо-верно обезценен долар (през 30-те години на ХХ век една трой унция -31 грама злато е обменяно за 36 долара, а понастоящем – за около 1700 долара).

При управлението на Симеон Сакскобургготски икономическият растеж в България е без развитие на националното стопанство. Това е “кух растеж”, който почти не може да се използва за трайно решаване на социални проблеми и за повишаване жизнения стандарт на работния български народ.

В житни посеви, които се намират на фазата на “наливане” на зърното, ясно се вижда разликата между растеж и развитие. В такива посеви има едри, избуяли, т.е. с бурен растеж растения (наторени с повече торове), но техните класове са празни или с малък брой зърна, понеже не са преминали нормално всички естествени фази (покълване, братене, изкласяване) на развитие.

Като представител на новата аристокра-ция и олигархия Симеон Сакскобургготски откровено споделяше пред медиите, че гледа на България като на обикновена “корпорация” (акционерно дружество). В тази „корпорация” се присвоява продуктът на труда на работния народ и се осигурява забогатяване на нейните “мениджъри” (на него и синовете му).

През четиригодишния си мандат българският министър-председател Симеон Сакскобургготски сигурно е натрупал (главно от приватизационни сделки, трансформации на външния дълг, присвояване на държавни имоти и т.н.) огромно състояние. Може да се предполага, че с получените парични ресурси е осигурен охолен и разкошен живот на няколко поколения негови наследници.

По това време Симеон и синът му Кирил бяха големи държавоизточватели. Много факти ги уличават в обсебване (от бедната ни държава) на баснословни суми. При евентуална смяна на съществуващия у нас олигархичен режим и добра воля сигурно ще излязат на бял свят както реституционните далавери на Симеон, така и тайните, свързани с дългови, приватизационни, концесионни и други “правителствени” сделки. Известна светлина ще се хвърли и върху спора-зуменията за даване на държавни поръчки и гаранции на местни и чуждестранни частни предприемачи.

Понастоящем стана известно, че само от извършената през 2002 г. с посредничеството на Кирил Сакскобургготски замяна на брейди с еврооблигации (сделка по външния дълг) България е загубила над 1 млрд. долара²¹. Размерът на заменения дълг е 2 млрд. долара, а получените комисиони сигурно са фантастични.

Прости сметки показват, че само от тази сделка нанесените на държавата огромни щети са резултат на редица причини.