Ангел димов злодеяния на кобургите в българия второ преработено и допълнено издание

Едва ли наш отговорен и сериозен държавник би направил посочената сделка по външния дълг на страната. Обикновено такива рискови сделки се извършват от банкови дилъри или ръководители на корпорации, чиито евентуални загуби се поемат основно от техните акционери.

Изглежда Симеон Сакскобургготски и министрите му са бързали да се възползват от предоставената им държавна власт и за сметка на работния български народ да трупат богатства. Освен властта и обогатяването какво друго ги свързва с българската земя, нация и държава.

В стопанския живот Симеон Сакскобургготски е извършил и други гешефтарски злодеяния. Под негово ръководство са реализирани приватизационни сделки (узаконени кражби) на стратегически обекти:

• 
  Българска телекомуникационна компания (“продадена” за 300 млн. долара, т.е. на цена, равна на нейната двегодишна печалба на американския инвестиционен фонд “Адвент”);
  
• 
  Банка ДСК (продадена на унгарци);
  
• 
  построени с руска техническа и финансова помощ топлоелектрически централи и електроразпределителни дружества (купени от американски, австрийски, немски, италиански и други фирми).
  

Голямо злодеяние на министър-председателя Симеон Сакскобургготски е и включването (2003 г.) на българската държава във войната срещу народа на Ирак. С този престъпен акт той потвърждава факта, че е продължител на войнолюбивата политика на своя дядо цар Фердинанд и на баща си цар Борис Трети, които са укрепвали господството на Сакскобургската фамилия чрез водене на войни и проливане кръвта на стотици хиляди българи.

Както е известно, войната срещу иракския народ започна през пролетта на 2003 г. от олигарси на САЩ с цел да бъде завладяна стратегически важната и богата на петролни находища територия на Ирак. Чрез тази война се цели също да бъдат поставени под пълен американски контрол арабските пазари и дейността на чуждестранните инвеститори в съответния регион.

Повод за нейното обявяване са твърденията на американски управници, че в Ирак (където начело на държавата беше диктаторът Саддам Хюсеин) има ядрени и химически оръжия за масово унищожение. След оказваната около месец и половина съпротива иракската армия спира (по неизвестни засега причини) да се сражава и съюзническите американски и английски войски окупират Ирак. За поддържане на окупационния режим в иракската страна се изпращат хиляди, в т.ч. и български, войници от сателитни на САЩ държави, обединени в т.нар. „коалиция на желаещите”.

Войната срещу Ирак започна без съгласието на Организацията на обединените нации (ООН). В тази война отказаха да се включат Русия и водещи натовски държави като Франция и Германия, чиито ръководи-тели осъдиха и заклеймиха окупаторите. Оказа се, че те са постъпили правилно, тъй като окупаторите не намериха търсеното в Ирак оръжие за масово поразяване. В отговор на окупацията постоянно се извършват терористични нападения и самовзривявания.

Започналата американска военна инвазия в Ирак е била осъдена и от гениалния гръцки композитор Микис Теодоракис. По време на представяне на автобиографична книга, той казал няколко думи за „интелектуалци от еврейски произход”, които имат значителна роля в определянето на американската завоевателна политика и произнесъл фразата, че евреите са „коренът на всяко зло” (в. „Сега” от 14 ноември 2003 г.). После припомнил всеизвестният факт, че през целия си живот е бил на страната на слабите и „естествено на страната на израелския народ”. Уточнил, че казаното за евреите се отнася само за онези от тях, които са фактори в политическия живот на САЩ и Израел и водят агресивна политика. Но тогавашният израелски министър на правосъдието Йозеф Лапид реагирал първосигнално на това изказване и заявил, че то напомняло на антисемитизма на Хитлер и Гьобелс. В стремежа си да защити своите отвъдокеански сънародници и господари, този министър проявил юдейски расизъм и поставил в черния списък автора на прекрасната музика на филма „Зорба гъркът”.

За близо десет години от началото на американската война в Ирак са убити стотици хиляди иракчани. В окупираните иракски територии са загинали и хиляди американски, английски, италиански и полски войници. Убити са и седем български войници, а десетки други са неизлечимо осакатени. Иракски терористи са отвлекли и обезглавили и няколко бедни и осигуряващи прехраната си в чужбина наши сънародници. За екипировка, издръжка и заплати на разположения на иракска територия български батальон държавата ни ежегодно харчеше десетки милиони евро. Изразходваха се и милиарди евро за превъоръжаване (главно с американски и германски транспортни средства) на българската войска по “натовски стандарти”.

При присъединяването (29 март 2004 г.) на България към олигархичния военно-политически междудържавен блок НАТО бившият цар Симеон Сакскобургготски безцеремонно шмекеруваше и мамеше нашия народ с притворство, лъжливи обещания и медийни кампании за “националистическо оглупяване”. Това са похвати почти изцяло заимствани от неговия дядо цар Фердинанд и баща му цар Борис Трети, които лицемерно са заявявали, че българската държава ще пази неутралитет, а междувременно са водили тайни преговори за нейното включване съответно в Първата и Втората световна война.

Например месеци преди да стане български министър-председател Симеон Сакс-кобургготски заяви по Националната телевизия, че негов приоритет е членството на България в ЕС, а не нейното присъединяване към НАТО. Това изявление импонираше на повечето българи, които по онова време сигурно са повярвали на разпространяваните слухове, че той е московски мисионер и са гласували за политическата му партия “Национално движение Симеон Втори (НДСВ).

Дни по-късно Симеон Сакскобургготски посети Париж, където на среща с над 300 българи, живеещи във Франция, разкри своите и на българската буржоазия истински намерения. Запитан дали е против влизането на България в НАТО, той е отговорил, че тези твърдения са “абсурдни” и добавил: “тези, които днес ме обвиняват, пионерски са приветствали Варшавския договор, а аз съм бил в Американската военна академия” ²².

НАТО никога не е бил отбранителен междудържавен съюз. След разрушаването на европейската международна социалистическа система този съюз е превърнат в оръдие на отвъдокеанската финансова, петролна и военнопромишлена олигархия и мафия. Не е случаен фактът, че в ЕС се търсиха възможности за създаване на самостоятелен военен корпус за бързо реагиране. Водещи европейски държави – членки (като Германия) на НАТО, отказват да се включват в предприеманите отвъдокеански солови военни авантюри.

Посредством провежданата от Симеон Сакскобургготски пронатовска политика българската армия се специализира в завладяването и угнетяването на други народи. По данни на министри от неговия правителствен кабинет само за периода 2001–2004 г. броят на българските бойци, които по държавна линия са изпълнявали “умиротворителни” мисии в чужбина е нараснал от 80 на 800 души или десет пъти.

В големите империалистически държави е изгодно да се задълбочава и разширява между-народната специализация на военнопромишле-ните им комплекси и да се формират мобилни окупационни войскови части. В малката и разположена на кръстопът България провежда-нето на такава политика е изключително вредно и дори пагубно за българската нация и държава.

Общественото развитие показва, че потиснатите народи не могат дълго да търпят чуждестранния гнет и наложената им жестока експлоатация на работната сила, поради което дебнат благоприятни моменти за наказване на своите поробители и за национално освобождение. Още през 1847 г. немският учен Фридрих Енгелс се изказва против германското владичество на Полша, отбелязвайки, че “никоя нация не може да бъде свободна, ако в същото време продължава да потиска други нации” ²³.

Марионетното правителство на Симеон Сакскобургготски угоднически способства за разполагане на американски военни бази в България. Тези бази ще се използват главно от войски на отвъдокеанската финансова олигархия за укрепване на нейното глобално господство. От тях ще се изпращат войскови части за “омиротворяване” на народите от Източна Европа, Средна Азия, Каспийския басейн, Кавказ и други геостратегически райони. Главното им предназначение е да завладяват богати на природни ресурси земи и да подготвят обграждането, омаломощаването и разрушаването на Русия.

Наличието на американски военни бази в България автоматично я прави мишена за терористи и най-вече за руски ракетни войски, способни да нанасят опустошителни удари. Според тогавашния руски министър на отбраната Сергей Иванов при съвременните условия Русия “може да бъде защитена само с ядрено оръжие”.

Наличието на американски военни бази в България ще бъде и фактор, ограничаващ достъпа на нашите производители до жизнено важните им руски пазари. Това е още едно доказателство, че пребиваването на Симеон Сакскобургготски в нашия политически живот носи неизмерими вреди на мнозинството от българския народ.

4.Злодеяния на Симеон Сакскобург-готски при подготовката за изкупуване на български земеделски земи от чужденци.

През годините, когато Симеон Сакс-кобургготски беше министър-председател у нас започна практическото създаване на условия за разпродаване на българските земеделски земи на чужденци от държави извън Европейския съюз. Тогава беше променен конституционния чл. 22, който забраняваше на чужденци да придобиват собственост върху български земеделски земи. Макар и с известни уговорки и повишени законодателни изисквания, чужденците получиха право да закупуват български земеделски земи и да стават техни собственици.

Тази конституционна поправка беше приета с подвеждащия мотив, че българската държава ще бъде присъединена към Европейския съюз (ЕС), едва когато бъде дадено право на чужденци свободно да изкупуват български земеделски земи. Така у нас щял да бъде възприет принципа за свободно движение на стоки, капитали и хора между страните-членки на Евросъюза. В случая противно на политико-икономическата наука, земята се третира като стока. Прикрива се факта, че в Римският договор (1957 г.) на страните-членки на ЕС и другите законови документи на тази междудържавна общност, правилата за закупуване на земеделски земи и ферми от чуждестранни граждани са разгледани в разделите, регламентиращи правото на „установяване”, на заселване.

В приетия на 18 февруари 2005 г. Закон за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, конституционният чл. 22 гласи:

ал. 1. Чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земя при условията, произтичащи от присъединяването на България към Европейския съюз или по силата на между-народен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България, както и чрез наследяване по закон.

ал. 2. Законът за ратифициране на международен договор по ал. 1 се приема с мнозинство две трети от всички народни представители.

ал. 3. Режимът на земята се определя със закон ²⁴.

В повечето западноевропейски страни поземлените отношения се регулират главно чрез станали вече традиция правни норми и правила:

• 
  неделимост на фермерските земи между наследниците;
  
• 
  земеделска земя имат право да купуват само лица, които ще я обработват;
  
• 
  ферма, обявена за продажба, се предлага най-напред на съсед, чието фермерско стопанство подлежи на уедряване.
  

Понастоящем в ръководните органи на ЕС почти не се коментира приетата у нас конституционна поправка, даваща право на чужденци от държави извън общността да придобиват собственост върху български земеделски земи. Вероятно и в този случай съюзните ръководители отстъпват пред своите отвъдокеански партньори и еврейското лоби, а присъединяването на България към ЕС се използва за удовлетворяване на гео-политически интереси.

Въпросните конституционни поправки са извършени под натиска на лидери на американски еврейски асоциации и фондове. По тяхно поръчение в началото на 2005 г. шефът на Американската търговска камара у нас е изпратил писмо до българския парламент (и копия до американското, турското и израел-ското посолство), в което се настоява да бъдат приети формулирани от него конституционни разпоредби, осигуряващи либерализацията на българския поземлен пазар и даващи право на чужденци от държави, извън Евросъюза, да придобиват собственост върху български земеделски земи²⁵.

Това писмо-директива потвърждава тезата, че Симеон Сакскобургготски е реабилитиран, доведен у нас и избран за министър-председател на българската държава със задача да осигури на евреите право да придобиват собственост върху български земеделски земи. То дава основание да се предполага, че лидери на еврейски организации са благословили извършеното от Симеон Сакскобургготски престъпно присвояване на ползваните от Кобургската династия държавни дворци, резиденции, имения и гори.

Разглежданото писмо дава известна представа и за начините на неоколонизация на българската държава. Към тях се отнасят: изкупуване (с книжни пари) на местните банки, медии, телекомуникации и земеделски земи; лансиране и покровителстване на българи от еврейски произход за ръководители на български партии, парламентарни органи, министерства и други държавни институции.

Например автора на въпросното писмо (може би безпрецедентно в българската история) си позволява да го изпрати до парламента, когато начело на българската държава беше протежирания от отвъдокеански еврейски лидери премиер Симеон Сакскобург-готски. Този чуждестранен автор едва ли би се осмелил да деребейства на наша територия, ако го грозеше опасност, че може да бъде обявен за persona non grata (нежелано лице) и изгонен от България.

Преди второто и третото четене (съответно на 16 и 18 февруари 2005 г.) на Закона за изменение и допълнение на българската конституция у нас пребиваваха лидери на американски еврейски организации. След среща с българския президент, някои от тях заявиха по медиите, че възнамеряват да инвестират в “телекомуникациите, енергети-ката и недвижимите имоти” (в т.ч. земи) на България. Президентът Георги Първанов спря да прави изявления, че ще наложи вето на въпросната конституционна поправка. В парламента за нея гласуваха и почти всички депутати от парламентарната група на Българската социалистическа партия (БСП) ^26.

Едва ли еврейски организации от САЩ имат интерес да инвестират в нашето селскостопанско производство. Засега такъв интерес проявяват израелски държавни ръководители, които смятат да арендуват, изкупуват и заселват български земеделски земи.

Изглежда с мисия е развиван като политик и действащия български външен министър Николай Младенов. През пролетта на 2011 г. той е направил тридневно посещение в САЩ по покана на Американски еврейски комитет. В интервю по радио „Дойче веле”, министърът оповести, че са обсъждани възможностите на българската държава да помага за смяна на сегашните арабски режими. Между него (като български външен министър) и шефове на еврейската неправителствена организация Национален демократичен институт било подписано споразумение за взаимодействие при свалянето от власт на действащи ръководители на Йемен, Сирия и други арабски страни.

По медиите министър Николай Младенов често повтаря, че следвал политика на „стратегичестко партньорство” между България и Израел (понятие, което навярно му е подсказано отвъд океана). Същевременно той обещава да работи за запазване на „традицион-ните” българо-арабски икономически връзки.

Засега не е ясно какво се влага в понятието „стратегическо партньорство” между двете страни (интеграционно, геополитическо и т.н.). Това би трябвало да се изясни, както например германската канцлерка Ангела Меркел и други европейски лидери разкриват същността на термина „привилегировано партньорство” на Европейския съюз с Турция.

Важен инструмент за принуждаване на българските земевладелци да продават земите си на чужденци е въведения през лятото на 1997 г. у нас колониален валутен борд (паричен съвет). Като министър-председател Симеон Сакскобургготски остави непокътнат този борд, при чийто режим държавата бързо прехвърли собствеността на големите български банки и предприятия в ръцете на чужденци, а милиони българи обедняха и заминаха да търсят препитание в чужбина.

Неговото въвеждане беше предшествано от редица акции на местни и чуждестранни олигарси и мафиоти, които искаха да обсебят държавните банки, предприятия, туристически комплекси и земеделски земи. По „съвети” на отвъдокеанските финансови господари през есента на 1996 г. Българската народна банка (която пет години по-рано със закон беше обявена за „независима” от Министерския съвет и неформално подчинена на Федералния резерв на САЩ) вдигна лихвата на над 360%. Земеделската продукция остана неприбрана на полето и бе предизвикана шокова инфлация. Само за периода септември-декември 1996 г. курса на лева падна трикратно и от 140 неденоминирани лева започна да се обменя по 480 лева за един долар. В угода на чуждестранни и местни претенденти за обсебване на българските богатства продажни социалдемократи-конформисти успяха (през декември 1996 г.) да овладеят ръководството на управляващата Българска социалистическа партия (БСП) и заедно с водачите на остатъчния опозиционен Съюз на демократичните сили (СДС) да предизвикат близо двумесечно безвластие в държавата. Под техен натиск неподкупният министър-председател Жан Виденов подаде оставка, която беше приета на 28 декември 1996 г.от Народното събрание. Сякаш по предварително подготвен сценарий последваха улични акции против ползването на конституционното право за съставяне на второ социалистическо правителство.

Вследствие на започналите на 3 януари 1997 г. улични изстъпления и на извършения (на 10 януари 1997 г.) погром на парламентарната сграда, един долар започна да се обменя за близо 1000 лева. А след отказа на новото ръководство на БСП да продължи да упражнява демократично спечелената държавна власт и връщането (на 4 февруари 1997 г.) на дадения от българския президент мандат за съставяне на второ социалистическо правителство в продължение само на седмица българският лев се обезцени трикратно и от 1000 лева за долар, обменът му достигна близо 3000 лв. за долар.

Към средата на февруари 1997 г. бе назначено служебно правителство и за няколко дни шоковата инфлация затихна. Един долар започна да се обменя за 1400 или за 1.40 сегашни лева.

При все това през лятото на същата година беше въведен колониален валутен борд (с методическата помощ на американския професор Стив Ханке). Следователно този борд не е установен за обуздаване на „хиперинфлация”, а за да бъде използван като неоколониален финансов инструмент за васализация на българската държава, за редуциране броя на българите на нейна територия и за принуждаване на местните земевладелци (включително държавата и общините) да продадат своите земеделски земи на чужденци.

Понастоящем от около 40 европейски държави само в България има валутен борд. Такъв борд имаше и в Естония, която от началото на 2011 г. е присъединена към еврозоната и е приела за парична единица еврото.

При въвеждането на валутния борд мак-симално са ограничени основните функции на Българската народна банка (БНБ). С отделен закон й е отнето изконното право да извършва кредитиране и инвестиране и да подпомага изпълнението на икономическата политика на правителството. Българският лев е вързан към германската марка, а по-късно – към еврото. В зависимост от размера на валутните резерви у нас се определя и количеството на пусканите в обръщение пари.

Така българската държава е оставена по същество без собствена централна банка. Поставена е в пълна зависимост от Федералния резерв на САЩ, Световната банка и МВФ. Предимно от тези отвъдокеански финансови институции могат да се предоставят на страната заеми (с високи лихви). Практически българските държавни органи не могат да вземат нисколихвени кредити (например от Китай и Русия) и съобразно с народните интереси да регулират и направляват протичащия в национален мащаб единен възпроизводствен процес (финансиране, производство, търговия).

Местните власти разпределят (под надзора на „мисиите” на МВФ) само оскъдните ресурси на държавния бюджет. Занимават се главно и с усвояването на полагащи се на страната ограничени парични суми от фондове на ЕС.

Лишена от своя централна банка, българската държава не може да води собствена парична, а следователно и инвестиционна, иновационна, индустриална и аграрна политика. Например размерът на националните субсидии, които ежегодно се предоставят от държавния бюджет на отделните земеделски производители е многократно (5–10 пъти) по-малък от този в западноевропейските държави (такава разлика в отпусканите национални селскостопански субсидии ще има, докато у нас бъде поддържан режимът на валутен борд и продължи процесът на деиндустриализация на националната икономика).

При режима на валутен борд в нашата страна се създават политически и икономически предпоставки за ликвидация на българското национално производство. Развитието на това производство все повече се потиска от господстващите у нас чуждестранни банкери. С неговото маргинали-зиране в единния възпроизводствен процес у нас непрестанно се генерира безработица и се влошава животът на мнозинството от народа. Милиони български граждани се принуждават да емигрират в чужбина и да продават родните земи на чужденци от държави, извън ЕС.

Колониалният валутен борд принуждава българските правителства да прибягват до разпродаване на местните банки, заводи и земи на чужденци. Това се налага, понеже при неговия режим, държавата погасява получени от западни банки и МВФ високолихвени заеми и изпитва хроничен паричен дефицит.

След въвеждането на борда у нас са разпродадени на чужденци почти всички български държавни банки и големи предприятия. Чуждестранни лица изкупуват (с наши посредници) и ниви на крайно обеднели български земевладелци. Тази незаконна търговия със земеделски земи се отнася към политиката на „привличане на чуждестранни инвеститори”. Насърчава се от Федералния резерв на САЩ и отвъдокеански банки, които с предимство отпускат на свои фондове и на предпочитани чуждестранни компании безлихвени и нисколихвени кредити за изкупуване на български земеделски земи и за неоколонизиране на нашата държава.

Изглежда валутният борд у нас ще се поддържа, докато бъде постигната главната неоколониална цел – да бъдат изкупени колкото може повече български земи от чуждестранни лица. Щом бъде изпълнена тази задача и се „узаконят” новите чуждестранни господари на българските земи, валутният борд ще стане излишен и премахнат (подобно на някогашната българска редакция на американското радио „Свободна Европа”).

Валутният борд е банков ярем, с който се държи в подчинение българската нация и държава. При неговия режим местните правителства са напълно подвластни на чуждестранни банкери и „инвеститори”, а също и на чужди военни командири и шефове на разузнавателни служби. Лидери на отвъдокеански финансови институции и „неправителствени” организации подкрепят (финансово, медийно и т.н.) свои кандидати за ръководители на нашите парламентарно представени политически партии. Те посочват и кои лица да бъдат включени в правителствените кабинети и да станат министри на главните министерства (на външните работи, финансите и войната).

Към края на 2010 г. чуждестранни банки държат над 90 % от намиращите се в обръщение местни парични ресурси, поддържат висока (над 10 %) лихва и ежегодно извличат по няколко милиарда евро печалби. През тях преминават и пари на български държавни институции (Здравна каса, Национален осигурителен институт, министерства и т.н.), включително и на органите, свързани с фондовете на ЕС. При положение че бъде премахнат валутният борд и се възстановят функциите на БНБ, тези и още много пари ще остават в българската държава и ще се решават социални проблеми, включително на здравеопазването и образованието. Постепенно ще се ограничава политическото влияние на разположените на наша територия филиали на чуждестранни банки.

Лихвите по заемите на чуждестранните банки (гръцки, американски, италиански, австрийски и т.н.) у нас са неколкократно по-високи от тези в техните страни. Заради това собствениците им имат интерес да изнасят парични капитали в нашата страна. Всеки филиал на чуждестранна банка, разположен на наша територия, следва политиката на правителството на неговата държава. С лихвени и други банкови средства този филиал подпомага икономическата инвазия на нейните фирми и компании и способства за забавяне на развитието на българските конкурентни производства.

Понастоящем лихвите в нашата страна са двойно и дори тройно по-високи от тези в западните държави. Това оскъпява произвежданите у нас стоки и ги прави неконкурентоспособни на западните пазари.

Напълно несъстоятелни и себични са често изразяваните твърдения, че чуждестранните банкови филиали били едва ли не български, тъй като в тях се осигурявало високоплатена работа на местни финансисти. Всъщност тези банки са чужда собственост и са откъсна-ти от българския възпроизводствен процес, а собствениците им се стремят да получават максимално високи печалби, като повишават основния лихвен процент и ограбват и разоряват местните производители и потребители.

При режима на валутен борд се ограничават бюджетните парични ресурси и за осъществяване на научната дейност в Българската академия на науките (БАН). Смята се, че като се закрият академичните институти за обществени науки у нас, няма да има кой да разкрива геополитическите планове и домогвания на отвъдокеанската и израелската финансова олигархия. Нейните високоплатени глашатаи от „неправителствени” организации (като „Отворено общество” и „Института за пазарна икономика”) ще могат по-лесно да мамят и манипулират местното население и да го държат в робство на чуждестранния капитал.

Още цар Фердинанд е гледал на учените, като на хора „най-опасни” за „престола” и за деспотичната държава По негова преценка, те не правили политика, но знаели „добре да пишат”, били „надарени с естествени дарби на наблюдателност” и снабдявали „полити-каните” с „аргументи и оръжие, което по-майсторски се употреблява в парламента и пресата” (Цар Фердинанд, Съвети към сина, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, С., 1991 г., с. 16 и с.18).

Валутният борд се използва и за изолиране на България от братска Русия. Чрез него у нас се прилага дирижирана отвън рестриктивна парична и фискална политика и се ограничава народополезното българо-руско икономическо и научно-техническо сътрудни-чество. Например липсата на големи държавни банки и недостигът на пари затруднява участието на българската държава в строителството на съвместни енергийни обекти като АЕЦ „Белене”, петролопровода Бургас-Александруполис и газопровода „Южен поток”. Мнозинството от ограбеното и бедстващо местно население лесно се манипулира с обещания за привличане на „чуждестранни инвестиции” на наша територия, включително и посредством разполагане на насочени срещу руските ни братя американски военни бази и системи за противоракетна отбрана (ПРО).

При режим на валутен борд у нас скокообразно нараства и българският външен дълг. За периода 1997–2010 г. този дълг (държавен и частен) е нараснал от 10 млрд. на над 50 млрд. долара. Почти е невъзможно да се повишава жизненият стандарт на народа. Работните заплати и пенсиите стават все по-ниски от тези в другите страни – членки на ЕС. Повечето български граждани работят за физическото си оцеляване. Безработицата придобива катастрофални размери. Мизерното съществуване и липсата на работа са принудили над един милион български граждани да напуснат страната и да търсят препитание в САЩ, Англия, Испания, Италия, Гърция, Кипър и други държави.

Въпреки това отвъдокеанските наместници у нас дават ултиматуми да не се „пипа” валутният борд, докато нашата страна бъде присъединена към еврозоната, в която паричната единица е евро. Препоръчват режимът му да бъде продължаван, докато българският лев бъде сменен с „еврото”. Декларират, че са готови на всяка цена (дори и чрез обезлюдяване на родната земя) да изпълнят определените критерии за членство в еврозоната (балансиран държавен бюджет, ниска инфлация, малък държавен външен дълг на държавата и т.н.). Стриктно следват отвъдокеанската политика на неоколонизиране на българската държава.

В близко бъдеще българската държава трудно може да бъде освободена от валутния борд чрез нейното присъединяване към еврозоната.

След избухването на глобалната капиталистическа криза северноамериканската икономика е свита с около една трета, а броят на безработните в страната превишава 14 млн. души. Настъпиха съществени промени в глобалното общество и финансовите олигарси в САЩ едва ли ще могат да съдействат за включване на нашата страна в еврозоната (както при нейното присъединяване към Европейския съюз). Те имат интерес да бъдат пазени и укрепвани механизмите (валутен борд, долари, военни бази, „неправител-ствени” организации, институти и т.н.) на тяхната власт в България.

Глобалната капиталистическа криза обхвана и страните от еврозоната. В редица от тях (Ирландия, Гърция, Испания, Португалия, Италия) възникват фискални, дългови и монетарни проблеми, които стават задържащ фактор за нейното по-нататъшно разширяване. Във връзка с това правителства-та на държавите от еврозоната са приели съвместни мерки за стабилизиране на обезценяващото се евро. Създаден е Европейски фонд за финансова стабилност с капитал около един трилион евро. От него ще се предоставят парични кредити на намиращи се в еврозоната страни, които изпаднат в тежко финансово състояние.

В реализацията на посочения пакет от мерки отново е включен вездесъщият Федерален резерв на САЩ. Предвидено е между него и Европейската централна банка да бъдат открити разменни, суапови кредитни линии (swap line) съответно в долари и евро (за обслужване на търсенето на американска валута от европейски търговски банки). При такива суапови линии банката, получила кредит, поема задължението след изтичане на кредитния срок да изкупи обратно своята валута. Въпросните суапови линии ще бъдат използвани за изкупуване на обезценени акции и държавни облигации и за извличане на баснословни печалби. Вероятно ще послужат и за укрепване и разширяване на глобалната власт на собствениците и ръководителите на Федералния резерв на САЩ.

В нашата страна валутният борд се брани, като се размахва и плашилото на „гръцката дългова криза”. Изтъква се, че само чрез запазването му можело да се избегне „гръцкият сценарий”. Премълчава се обаче фактът, че гръцките власти могат по-лесно да мобилизират националните производителни сили за поддържане на постигнатия жизнен стандарт, тъй като делът на държавния сектор в брутния вътрешен продукт на страната продължава да е над 40 %. В структурата на този продукт сравнително най-голям е делът на туризма (около 15 %), следван от корабостроенето и корабните превози, хранително-вкусовата и текстилната индустрия и т.н. В гръцката страна средната работна заплата е около три до пет пъти по-висока от тази, получавана на наша територия. На гръцките граждани, работещи в държавните структури, ежегодно са изплащани трина-десета и четиринадесета месечна заплата.

Понастоящем отвъдокеански и западно-европейски банкери (включително от Германия и Франция) се опасяват, че могат да загубят своите капитали, изнесени в Гърция. Вероятно се чувстват и измамени от гръцките власти, които са успели да ползват предоставените им от западни банки кредити и за повишаване на жизнения стандарт на повечето свои сънарод-ници.

Въпросните банкери изискват от гръцката държава да им върне дълговете (възлизащи на стотици милиарди евро) чрез вземане на но-ви заробващи заеми, включително от МВФ, приватизация на държавни предприятия и орязване на заплатите и пенсиите на милиони трудови хора. За връщането на държавния дълг на Гърция към западни банки държавите от еврозоната са постигнали договореност след 2009 г. да бъдат отпуснати на гръцката страна нови заеми в размер на 110 млрд. евро (от Европейската банка за възстановяване и развитие – 80 млрд. евро и от МВФ – 30 млрд. евро).

През октомври 2011 г ръководителите на седемнадесетте държави, присъединени към еврозоната са постигнали споразумение за предоставяне на Гърция на нов спасителен пакет в размер на 130 млрд. евро. След срещата им във Франция бе обявено, че с частните банки кредитори на Гърция (предимно германски и френски) е постигната сделка за отписване на 50% от номинала на закупените от тях гръцки държавни облигации. Срещу известни държавни компенсации собствениците на въпросните банки „доброволно” се отказали от над 100 млрд. евро гръцки дълг. Смята се, че така държавният дълг на Гърция ще се свие от 160 на 120 на сто от нейния годишен Брутен вътрешен продукт и ще се постигне стабилизиране на еврото (Investor.bg от 27.Х.2011 г.).

Под лозунга за „спасяване” на Гърция, представителите на отвъдокеанската и западноевропейската финансова олигархия изискват от нейното правителство да бъде извършена тотална приватизация на гръцките държавни банки и промишлени предприятия. Стане ли това, подобно на България и гръцката държава ще се васализира и напълно ще загуби своята независимост.

При режим на валутен борд в нашата страна размерите на работните заплати и на пенсиите са свити до екзистенц-минимума, т.е. дотолкова, че да може физически да се преживява. По-нататъшното им намаляване означава да се премине от скрит към открит геноцид на повечето българи, населяващи нашите земи. Тава сигурно ще предизвика социални сблъсъци, при които могат да пострадат и натрупалите големи богатства чуждестранни банкери. Вероятно и поради тези опасения валутният борд се пази с плашилото, наричано „гръцки сценарий”.

След като научил, че у нас дълговата криза на Гърция се използва за сплашване на българския народ, тогавашния гръцки министър-председател Георгиос Папандреу публично говорил за големите различия в стандарта на живот на българите и гърците и за масовата емиграция на българската младеж. Към края на речта си той казал: „след 50 години, ние (гърците) все още ще сме тука, а за българите ще се носят само легенди” (ANNEWS media от 13.ІV.2010 ).

Изложените факти и аргументи доказват, че българският народ трябва да престане да влачи затриващия го хомот на валутния борд и безболезнено да се освободи от него чрез реализация на законови, монетарни, организационни и дипломатически мерки. С отмяната на валутния борд в нашата държава ще се открият възможности за възстановяване на нейната независимост, за стимулиране на развитието на националната икономика и за осигуряване на всенародно благосъстояние.

С оглед на това е целесъобразно у нас да се прилага научнообоснована и народополезна политика. Тази политика би следвало да способства за възстановяване независимостта на българската държава, за развитие на неприкосновен държавен сектор (който да включва основни отрасли и производства, банки, застрахователни и външнотърговски компании) и за създаване на общ българо-руски пазар.

Първостепенна задача на народополезната политика е да се води борба срещу всеки, който нарушава закона (одобрен на състоялия се на 8 септември 1946 г. референдум), по силата на който Симеон Сакскобургготски и неговите наследници са лишени от граждански и имуществени права. Смело да бъдат разобличавани чуждестран-ните неоколонизатори и местните им протежета, които следват политика на реабилитация на Кобургите и на изкупуване и заселване на българските земеделски земи с чужденци.