Ангелите в служението си (свидетелството на пастор Роланд Бък)
Изтегляне 1.92 Mb.
|
Исус ни заповяда: “Идете, прочее, научете всичките народи и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Святия Дух, като ги научите да пазят всичко, що Съм ви заповядал...” (Матея 28:19,20) Бог иска от нас да отидем по целия свят и занесем тези добpи новини на човеците, да им помогнем да осъзнаят, че Бог кани всички, казвайки: Елате пpи мене всички измъчени и обременени и Аз ще ви успокоя! Върнете се още днес! Баpиеpите са вдигнати и мостът е направен чpез жертвата на Моя син! Това послание е благата вест за нашето изкупление. Ако веднъж вече сме чули Христовата заповед да отидем по света и разнасяме благовестието на мира и ако сме получили обещаниия Святи Дух, Който ни е помазал със сила за служение и свят живот, то не би трябвало да има никаква пречка за нас да излезем и изпълним възложената ни от Бога мисия на примирители и посланици Божии. Той ни обещава да изпpати пpед нас специални ангелски сили, които да подготвят човешките сърца за Божието послание. Следвайки тази своя мисия, ние не трабва никога да забравяме, че Бог е Този, Който може да обръща и найзакоравелите човешки сърца, според както ни е казал, че “дори и от камъните е способен да издигне синове на Авраама”. Гавpаил каза, че тези небесни същества са на всеки хълм, до всяко дъpво и доpи в подземните пещеpи, тъpсейки мъже и жени, които се кpият от Божието лице. Те са наши съслужители и въpшат това, което ние не можем. Ние сме огpаничени от много неща в този свят, но те не са. Чрез тяхното служение Бог иска да ни каже: „Аз се гpижа за всеки един от вас и искам всички да дойдете пpи Мен!” Мнозина са приковали погледа си на гpеха, вместо да го обърнат към Бога. Този начин на живот може да доведе само до едно поведение на постоянно самообвинение и панически страх от дявола, греха и всякакви неприятности, които живота ни поднася ежедневно. Такива християни непрестанно си напомнят и пpедупpеждават околните за злините в този свят и за “страшната сила на греха и тъмните сили”, но това не е начинът, по който Бог иска да мислим и да възприемаме света и живота ни като Христови последователи. Той желае всички да pазбеpат, че Той е отворил широко вpатата за пълното ни освобождение от тежкото иго на греха. Бог заявява, че не е изпpатил Сина Си на земята, за да осъди света, но да бъде светът спасен чpез Него. Целта Му е да ни даде възможност да изберем всеки за себе си да последваме Сина или да останем в гpеха. Той иска от нас християните, да издигнем Исуса високо над този свят, така че Неговата свята жертва да е в състояние да пpивлече цялото човечество пpи Бога и да го изцели. (сравни Числа 21:8,9) Срещал съм се с хоpа, за които още от пръв поглед можеш да кажеш, че носят огромни товари в съpцата си. Но когато Божиите ангели започнат да работят чудно (и невидимо за нас) в сърцата им и Святият Дух им даде глад и жажда за Бога и Библията, те получават пълно освобождение. След това обаче, когато вместо да търсят директно Него, те започнат да тичат от цъpква на цъpква, за да слушат много добре подготвени и убедителни пpоповеди за ужасните злини и нечестието в този свят, пpазнотата в съpцата им става по-голяма и отпреди, а чудесната вест за великото Божие избавление губи силата си в живота им. Веднъж един мъж дойде в офиса ми с много странен въпрос: „Имам нужда от помощ! Тази е петата цъpква, която посетих, но още не съм успял да намеря Бога.” „Това желание в сърцето ви е чудесно”, казах аз, без да се интересувам за подробности от живота му, „Сега, когато усетите pъцете ми въpху главата си, искам да извикате името на Исуса толкова силно, колкото имате глас”. „Исусе!”, извика той малко по-късно и ... Господ го чу! Аз бях свидетел как Божият живот нахлу в цялото му същество и той вече никога нямаше нужда да се пита къде е Бог!
“А Онзи, Който може да ви пази от препъване, и да ви постави непорочни в радост пред Своята слава, на единствения Бог наш Спасител, чрез Исуса Христа нашия Господ, да бъде слава и величие и преди всичките векове, и сега и до всичките векове. Амин.” Изкуплението чрез Исуса покрива, очиства и премахва виновността ни. Ние не можем да служим истински на Бога, ако живеем в непрестанен страх, че Той е скрил някои от греховете ни и рано или късно ще ги използва като 'козове' срещу нас. Бог прощава греховете ни напълно, заличава ги и не си ги спомня повече. Господ иска да знаем, че нашият живот ще е пълноценен, само когато вярата и надеждата ни са скрити в Бога, подхранвани от Неговото слово и верните Му обещания към нас. Никой не би могъл да служи на Всемогъщия Бог без да е сигурен, че позицията и делото му е подкрепено от Него. Ето защо правото да бъдем в Бога и Той във нас е една голяма привилегия за човеците. Знанието за това може да ни даде истинска сигурност и стабилност в живота.
Бог ни открива в Библията, че ще има един определен ден, в който Господ Исус ще се върне отново на земята и ние трябва да се приготвим за Него! За онези, чиито имена са записани в Книгата на живота, която принадлежи на Агнето (Исус), този ден ще бъде чуден и славен! “И като се взираха към небето, когато възлизаше, ето двама човека в бели дрехи застанаха пред тях, които и рекоха: Галилеяни, защо стоите, та гледате към небето. Този Исус, Който се възнесе от вас на небето, така ще дойде, както Го видяхте да отива на небето.” (Д.А.1:10,11)
“След това видях един голям бял престол и Онзи, Който седеше на него, от Чието лице побягнаха земята и небето, че не се намери място за тях. Видях и мъртвите, големи и малки, стоящи пред престола и едни книги се разгърнаха, разгърна се и друга книга, която е книгата на живота; и мъртвите бяха съдени според делата си, по написаното в книгите. И морето предаде мъртвите, които бяха в него; и смъртта и адът предадоха мъртвите, които бяха в тях и те бидоха съдени всеки според делата си. И смъртта и адът бяха хвърлени в огненото езеро. Това е втората смърт. И ако някой не се намери записан в книгата на живота, той бе хвърлен в огненото езеро.” (Откр. 20:11-15) За онези, които са избрали да служат на Исус, Неговото завръщане на тази земя е дългоочаквана мечта и те гледат напред към бъдещето с възторг и трепет, на които ангелите от небесата са съпричасни. “И дванадесетте порти бяха дванадесет бисера; всяка порта бе от един бисер; и улицата на града беше от чисто злато, прозрачно като стъкло. И храм не видях в него, защото неговият храм е Господ Бог Всемогъщият и Агнето. И градът нямаше нужда от слънце, нито от луна да го осветява, защото Божията слава го осветяваше и Неговото светило е Агнето. И народите ще ходят по Неговата светлина; земните царе ще донасят в него своите славни неща. Портите му не ще се затварят денем (а нощ не ще има там); па и народите ще донасят в него славните си и ценни неща. И в него никак няма да влезе нищо нечисто, нито оня, който върши мерзост и който лъже. А само записаните в книгата на живота на Агнето.” (Откр. 21:2117) * * * Когато Гавраил ми предаде докрай това послание, той каза, че тези приоритети са част от великия Божи план, направен още преди създанието на земята. Посочи ми книгата Левит, 23 глава, където Бог бе дал на Моисей скицата за скинията и обясни, че тя е един миниатюрен модел на целия Божи план. Тогава за голямо мое учудване ангелът сравни всички тези седем приоритета, дадени ми специално за нашите дни, със седемте Божии празници, дадени на Израил в Стария Завет. Бях много изумен как написаните преди хилядолетия Божии думи символизираха точно намеренията на Бога за последните времена, в които живеем днес.
Празникът Господната Пасха е преобраз на Христовата смърт и кръвта на Христа, която е така скъпоценна пред Бога. Фактът, че първият празник, за който Бог е дал разпоредби на Израил, е Господната Пасха, ни показва, че още преди създанието на света Той вече е запланувал да даде Своя Син в жертва за греховете на човечеството. Бог е предвидял развоя на събитията и отстъплението на човеците, които е създал като висш акт на любовта Си, но въпреки това не се е отказал да ги сътвори, защото още преди те да се разбунтуват пред Създателя си, Той е промислил за тях път за примирение и спасение. Кръвта на Исуса е нишката на Божието изкупление, която преминава през цялата Библия и е в пълно съгласие с Неговия план. По времето на първата Пасха в Египет Бог изпрати Своя погубител, за да вземе живота на всяко от първородните на египтяните, но му заповяда да не се докосва до онези домове, чиито порти са попръскани с кръвта на жертвените пасхални агнета. От този достоверен библейски разказ разбираме, че това велико избавление на Израилевите чада стана възможно само благодарение на кръвта, с която бяха напръскани горния и страничните прагове на къщните им порти. Нашата велика Пасха бе приготвена, когато Исус напръска с кръвта си небесните книги, в които бяха записани греховете ни. Той покри греховете ни и ни даде пълен достъп до Бога, за да имаме правото да станем част от Неговото вечно и свято семейство! Първият приоритет, който Гавраил ми показа, бе кръвта на Исуса и той напълно отговаря на първия от седемте Израелеви годишни празници на Господа Господната Пасха! 2. Приоритет: Приятелство и общение с Бога = 2. Празник: Празникът на безквасните хлябове Този празник трябваше да се чества на следващия ден след Пасхата. Квасът бе преобраз на греха, а самият празник, на който са се яли безквасните хлябове преобраз за прощението на греховете ни. Точно както безквасните хлябове нямат квас, така и ние, след като сърцата ни са омити в кръвта на Исуса и очистени от греховете, сме без грях. “Очистете стария квас, за да бъдете ново тесто тъй като сте безквасни; защото и нашата Пасха, Христос, биде заклан (за нас). Затова нека празнуваме не със стар квас, нито с квас от злоба и нечестие, а с безквасни хлябове от искреност и истина.” (1.Кор. 5:78) След Новия Завет Бог вече гледа на нас през кръвта на Исуса и вместо ГРЯХ, ВИНА и ПАДЕНИЕ, вижда СВЯТОСТ, БЕЗУПРЕЧНОСТ и СЪВЪРШЕНСТВО. Всички, които се покоряват Богу, са умити и защитени от Исусовата кръв, пролята в жертва за греховете ни. Това са човеци, които са приели да обичат и служат на Бога, а не на страстите и пожелания на греховното си естество. Не е така обаче с онези души, които живеят в бунт срещу Бога и идолопоклонство. Те са излезли доброволно изпод закрилата на Господната жертва или по-точно казано не са приели доброволно да застанат под покритието, очистителната сила и защита на Христовата кръв. “Защото с един принос Той е усъвършенствал завинаги ония, които се освещават. А и Святият Дух ни свидетелства за това, защото след като е казал: Ето заветът, който ще направя с тях след ония дни, казва Господ: Ще положа законите Си в сърцата им и ще ги напиша в умовете им; и прибавя: И греховете и беззаконията им няма да помня вече.” (Римл.10:14-17) 3. Приоритет: Исус е жив! = 3. Празник: Празникът на първите плодове Гавраил ми обясни, че този празник е преобраз на Христовото възкресение и вечния живот в Него. Не само, че Исус е жив, но Божието слово ни уверява, че и всички ние, които сме Негови, ще бъдем живи с Него във великия ден на възкресението. Ангелът ми откри, че тази част от Божия план е най-съкровената за Отца. Той силно жадува и чака търпеливо, докато се изпълни, за да се зарадваме всички заедно при Него и починем от делата си. 4. Приоритет: Общението в Святия Дух = 4. Празник: Празникът Петдесятница Историческият факт, че изливането на Святия Дух стана точно в деня на Петдесятница, не беше само едно случайно съвпадение, но прецизното изпълнение на една от най-важните точки в предвечния Божи план за човечеството. Еврейската дума “Петдесятница” произлиза от числото 50 и означава, че този празник трябва да се спазва точно 50 дни след Пасхата. Преди да се възнесе на небето, Исус каза на учениците Си да седят в Ерусалим и да чакат обещанието от Отца, предсказвайки им изпълнението на един дълго бленуван от Бога, пророкуван от старозаветните пророци и изключително важен момент от човешката история, залегнал в грандиозния Божи план. Петдесет дни след Пасхата имаше да стане нещо ново и съдбоносно. По времето на Пасхата и след нея учениците на Исуса бяха като единични, слаби класове, които все още не бяха събрани и сплотени в единството на вярата и Духа. В деня на Петдесятница Бог направи велико чудо, което сля в едно стройно, духовно тяло всички Христови последователи и което слива и днес прибавящите се към вярата християни. На Петдесятница Бог изпрати на земята Святия Си Дух и Го изля изобилно в сърцата на всички мъже и жени, повярвали и последвали Неговия Син Исус. Онзи паметен ден 50 дни след Разпятието на Христа, бе рожденият ден на Христовата Църква! Относно празника Петдесятница Бог бе наредил на Мойсей да омесят хлябове от мляно жито и квас. Това е преобраз на Църквата, която никога не може да бъде абсолютно безгрешна, тъй като Църквата са самите човеци, които са приели Исуса за свой Спасител. Истина е, че Бог ни покрива с Христовата кръв, но също така е истина, че грехът често се прокрадва отвътре сърцата ни и ни изкушава поради немощта на нашето плътско тяло и факта, че все още живеем на земята. От друга страна мляното брашно е преобраз за единството и хармонията, която съществува в Христовото тяло. Затова, скъпи мои братя и сестри, нека пазим единството си в Бога и нека бъдем искрени помежду си, защото ние всички сме едно тяло, здраво и стройно сглобено от свръзките на Святия Дух. “Но, действащи истинно в любов, да пораснем по всичко в Него, Който е главата, Христос, от Когото цялото тяло, сглобявано и свързано чрез доставяното от всеки член, според съразмерното действие на всяка една част, изработва растенето на тялото за своето назидание в любовта.” (Ефесяни 4:15,16) Бог е запечатал Христовата Църква с Духа Си, Който ни е даден в залог за нашето спасение, както и за Учител, Пътеводител и Утешител! В Своя велик план Бог е промислил новорождение и духовно кръщение в Святия Дух за всеки, който поиска да стане Негов храм. Само чрез Святия Дух в нас ние сме способни да удържим докрай във вярата, да се пазим от греха и да побеждаваме света. Бог изпрати Святия Си Дух да живее в сърцата ни, защото знае,че ние се нуждаем от Него. Ето защо Библията ни съветва да не пренебрегваме никога водителството, силата и очистителния огън на Святия Дух в нас. “Духът не угасявайте!” (1.Сол. 5:19) “Следвайте любовта; но копнейте и за духовните дарби, а особено за дарбата да пророкувате.” (1.Кор. 14:1) Кръщението със Святия Дух съживява нашите замъртвели (преди покаянието) духове, възстановява духовната ни връзка с Отца, облича ни със сила и ни помага да се преобразяваме все повече и повече по образа на нашия Господ Исус. То е много съществена част от Божия план за човечеството и ние в никакъв случай не трябва да го пренебрегваме. Дяволът е този, който се опитва всячески да накара човеците да се страхуват от този велик Божи дар, знаейки че всеки, който би поискал Святия Дух от Отца, ще Го получи (Лука 11:11-13), а заедно с Него и сила да бъде повече от победител и да превъзмогва над греха и силите на поднебесната. (виж Ефесяни 6:11-18) Както празникът Петдесятница е бил постановен със закон от Бога, така и кръщението със Святия Дух е дадено веднъж и за всички, които приемат Бога и вярват в Неговия Спасител Исус Христос! “Покайте се и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете; и ще приемете тоя дар, Святия Дух. Защото на вас е обещанието, и на чадата ви, и на всички далечни, колкото Господ, нашият Бог призове при Себе Си.” (Д.А.2:38,39) 5. Приоритет: Идете по целия свят! = 5. Празник: Празникът на тръбите След деня на Петдесятница се празнува Празникът на тръбите, на който ден Израил е трябвало да свири силно с тръби и да се весели. Този празник е преобраз на благовестието. Днес ние също имаме велико послание от Бога, което трябва да прогласим навсякъде по света, затова трябва да станем като звука от тези силни израилеви тръби и разнесем благата вест за Божия изкупителен план чрез Исуса Христа. Точно както чадата на Израил са получили някога поръчението да възвестяват съдбите и славните Божии дела всред народите, така и ние Неговите деца, ученици и служители в Исуса Христа, имаме длъжност към този загиващ свят да му занесем спасителното благовестие на примирение и мир с Бога, нашия небесен Отец, което е чрез Исуса Христа, Неговия единороден Син! Новините за нас днес са добри! Ние можем да тръгнем веднага, защото Бог ни е въоръжил с Божието всеоръжие, което е силно да побеждава всички Божии врагове. Битката се води вече хилядолетия наред и ние с вас днес трябва просто да се включим в нея и да затръбим с тръбите на Бога: “И ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.” (Д.А.1:8) 6. Приоритет: Изкуплението чрез Исуса е вечно = 6. Празник: Празникът на умилостивението Празникът на умилостивението бе постановен, за да напомня на Израил, че Бог изпитва и поставя всеки един човек на съд. Това бе времето на годишната жертва за грях, когато Бог преглеждаше всички обвинения срещу човека, докато последният стоеше безпомощен и без всякакво извинение или оправдание пред справедливия Божи съд. Кръвта от животните не можеше да очисти напълно човека и затова бе задължително жертвата да се прави всяка година. (Левит 23:27 и Лука 1:8-12) Днес ние имаме привилегията да бъдем омити с една съвършена кръв, която е пролята веднъж и завинаги за греховете ни. Ние имаме правото да се наречем Божии синове и дъщери, защото Бог ни новороди чрез едно нетленно семе, което е Божието слово! Имаме привилегията да станем жив храм на Святия Дух, Който Бог изля в сърцата ни! И всичко това стана възможно само поради изкуплението чрез Христовата жертва и покритието на святата Исусова кръв, които имат вечна стойност пред Отца! В старозаветните времена Бог бе постановил ежегодната жертва, която всяка година даваше право на грешника да се върне при Бога и бъде оправдан. Днес този път назад ни е предоставен чрез покаянието в името на Сина Му Исус Христос! В покаянието има голяма сила, но само докато човекът е жив! “Ако изповядаме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда.” (1.Иоан 1:9) 7. Приоритет: Завръщането на Исуса = 7. Празник: Празникът шатроразпъване Сърдечното желание на Бога е ние да живеем с Него завинаги и празникът Шатроразпъване е един жизнерадостен символ за това. В първия ден на този празник израилтяните трябвало да построят колиби от клонести, плодни дървета и палмови листа, в които Бог им бе обещал да обитава между людете Си. Тук виждаме преобраз на горещото желание на нашия Господ Исус, изказано в една от молитвите Му към Отца: “Отче, желая гдето Съм Аз, да бъдат с Мене и тия, които Си Ми дал, за да гледат Моята слава, която Си Ми дал; защото Си Ме възлюбил преди създанието на света.” (Йоан 17:24) Бог е промислил начин да ни съедини в Себе Си, за да живеем заедно през вечността. Този начин е чрез изливането на Святия Дух, Който ни новоражда, така че дори и след физическата ни смърт нашите души да бъдат с Бога завинаги. За нас няма никакъв друг начин да обитаваме в Неговото присъствие, защото Словото ни предупреждава, че “плът и кръв няма да влязат в Божието царство”. Този празник е един чудесен преобраз за Христовото завръщане, когато Исус ще ни събере при Себе Си! Докато ангелът ми обясняваше това, аз изведнъж осъзнах, че пророчеството за Второто Пришествие не е резултат от решението на комисия от съвременни теолози, нито пък би се повлияло от човешките мъдрувания и теории, но е излязло от най-съкровените дълбини на голямото Божие сърце и непременно ще се изпълни! Алелуя! Той ни го изяви още в началото на вековете чрез наредбата Си към Мойсей да постанови празника Шатроразпъване! С него Бог всъщност ни казва: “Аз искам да обитавам между вас!” Никой не може да отрече или осуети посланието за завръщането на Исуса, защото то е постановено от Бога още преди ние да се родим. Бог ще изпрати повторно Сина Си на земята, за да вземе Своите Си и добрата новина е, че този велик ден се приближава с бързи темпове! Братя мои, насърчавайте се с тези думи, защото ние наистина ще наследим блясъка и славата на приготвените ни от Исуса небесни жилища, за да гледаме лицето Му винаги. Там, където е Той, там ще бъдем и ние! Алелуя! Амин! Ние имаме абсолютната сигурност, че сме закриляни от Божията благодат и милост и Бог гледа на нас през кръвта на Исуса като на свят род, царско свещенство, избран народ, който да Му служи! Ние можем да уповаваме и разчитаме на Неговото извършено до край дело. Нашето пълно доверие в Бога ще ни приготви за онзи велик ден на Христовото завръщане! (1.Иоан 3:3) “И вас, които бяхте някога отстранени и по разположение врагове в злите си дела, примири сега чрез Неговата смърт в плътското Му тяло, та да ви представи пред Себе Си святи, непорочни и безупречни...” (Кол.1:21,22) Този празник е последният от седемте задължителни празници, които Бог даде на Мойсей. Седмият приоритет от своя страна ще ни доведе до истината за крайната цел на великия, предвековен изкупителен план на Бога за нас човеците. В Святото Писание квасът винаги е символ на греха. По време на празниците и жертвите, символизиращи смъртта и жертвата на Исуса употребата на квас е била абсолютно забранена (виж Изход 12:15-20; Левит 2:11; 6:17; 10:12: Второзаконие 16:4). Имало е обаче изключения, при които Бог е заповядвал израелтяните да правят празничните хлябове с квас. Така например при приносите в деня на Петдесятница (Левит 23:15-17), когато хлябът е трябвало да се омеси с квас. Това е така, защото този празник е преобраз на Христовата Църква, а не на Христос. Църквата е Христовото тяло, но тя се състои от човеци, които все още не са достигнали до пълнотата на Христа и Неговото съвършенство. Този постановен от небето празник е в пълно съгласие с учението на Исус за небесното царство, изложено в Матея 13 глава. И шестте притчи: за сеяча, синаповото зърно, заровеният бисер, мрежата в морето и хлябът с кваса обозначават развитието на християнството, за което най-характерният белег е смесицата от чисто и нечисто. Плевели и жито, добри и лоши риби, чисто брашно и квас... Другият случай, когато Бог е изисквал принасянето на квасни хлябове е при примирителните жертви (Левит 7:11-13) Тази жертва символизира примиряването на нашето плътско, греховно естество с Бога. Бог ни приема такива, каквито сме с нашите грехове и слабости и само Той е, Който може да ни очисти напълно и оправдае. С тези заповеди относно годишните празници на Божия народ Бог в никакъв случай не търси да насърчава или толерира греха в личния ни живот или в църквата, но да ни покаже колко велик и съвършен е Неговия план за спасението на духа, душата и тялото ни. В Новия Завет ние имаме Исуса като пример за святост и освещение, поради Когото Святият Дух ни насърчава “да живеем и празнуваме не със стар квас, нито с квас от злоба и нечестие, но с безквасни хлябове от искреност и истина.” (1 Кор.5:78) Както в Стария завет, така и в Новия Бог не е пропуснал да покаже пътя към съвършенството на Своя новозаветен народ, за когото Неговата съвършената воля е да не съгрешава: “Дечица мои, това ви пиша, за да не грешите. Но ако съгреши някой, имаме Ходатай при Отца, Исуса Христа, Праведния.” (1.Иоан 2:1) Седма глава ТОЙ ВКУСИ СМЪРТ Веднъж, при едно от ангелските посещения Бог ми позволи да видя Господ Исус като “закланото Агне”... Докато тази трагична панорама преминаваше пред очите ми, моето сърце бе съкрушено... Гледах, докато Божият Агнец бе “заклан” и после видях как това малко Агне започна бавно да се надига, докато накрая се превърна в един синел овен със седем рога на главата си и седем очи. “Ти Го видя да умира като Агне, но виж Го сега като велик Цар и Господ, Комуто Аз дадох всичката сила и власт на небето и на земята” бяха думите на Бога към мен. Една сутрин Святият Дух ме събуди рано и ми каза: Напиши и запечатай думите, които Съм ти говорил, защото те ще бъдат светлина за мнозина. Аз ще придружа тези думи със силата Си и ще им дам живот. Където и да достигнат, Аз ще ги придружавам с ангелите Си! Не бой се да говориш в Божието име, защото словата, които ти давам, не са твои, но Господни и са постановени завинаги. Те са част от Неговото вечно и живо Слово! Тези животворни думи от Отца ще отключат здраво и дълго залостените сърдечни врати на много човеци и народи. Заповядвам сега на Божиите духове, разпратени напред по земята, да ускорят този ден и час, когато Бог ще събере при Себе Си людете, които се наричат с името Му и да ги подготвят за великия ден Господен! Божиите духове ще предшестват и следват тези Божии словеса, за да приготвят Моите люде, да ги развържат от силите на тъмнината и да се погрижат за всички, които ще чуят спасителното благовестие. Когато се заговори за свръхестествени опитности с Бога, в умовете на хората възникват много противоречиви мисли и реакции. Често ми се е случвало да получавам доста остър ответ при разказите ми за посещенията на ангелите и истините, които те са ми донесли от Бога. Някои от тези опитности са наистина шокиращи, но то е само на пръв поглед. В повечето случаи скептицизмът изчезва много бързо, след като хората разгледат и изследват по-внимателно срещите ми с Божиите ангели и посланията чрез тях. За щастие мнозина са онези, които носят в сърцата си дълбока и искрена вяра в Бога и те получават чрез тях една нова, жива надежда и увереност, че Бог посещава и ще посещава и занапред Своя народ, за да му говори и го напътства. Докато Святият Дух разговаряше с мен през онази ранна утрин, аз размишлявах много върху думите, които Бог ми даде чрез ангелите и които трябваше да напиша и дам на братята и сестрите си. “Господи, каква е същината на това послание?” - попитах Го аз накрая, Какво точно искаш да кажеш на света? Толкова ли е важно то, че да трябва да изпращаш специални пратеници, които да ни го обяснят? Кажи ми каква е целта на тези послания, които ние можем да намерим и в Библията, стига да искаме?” Чрез личните откровения до отделни Свои служители Бог не ни дава някакво ново слово, но взима вече написаното в Библията и го оживява, за да стане то реално, живо и разбираемо за нас. Размишлявах върху всички тези вълнуващи послания от Бога и тогава в ума ми просветна една мисъл, която беше толкова уникална, че отговори на всичките ми въпроси и търсения. Съвсем ясно разбрах, че всичко, което Бог ми е говорил и говори днес на людете Си идва да ни напомни и потвърди една централна истина - ЖЕРТВАТА НА ИСУСА! Божието сърдечно желание е да оживи пред очите ни и в сърцата ни важността на Христовата жертва и последиците, които ще имаме, ако я приемем или отхвърлим. Тя е сърцевината на цялото Божие послание! Божият Син Исус Христос слезе на земята директно от лоното на Отца и стана жертвеното Агне за нас! (Откр.13:8) Тази Негова саможертвата е основата на всичките Божии откровения към човеците. Всичко, което Бог е направил, прави и ще направи за нас е поради извършеното спасително дело на Голгота! “Свърши се!” бяха последните Христови думи на кръста, защото чрез смъртта Си Той изпълни всичко, което Му бе заръчано от Отца. Така Христос стана центъра на човешкото съществувание, история и цивилизация. Навсякъде, където посланието за Господната скъпа жертва е прието, Бог разлива една славна, неземна светлина и благодат. Но в страните, където делото Му на Кръста е отхвърлено, цари непроницаем мрак, объркване и страх. Единствен Божият Син Исус Христос е центърът и смисълът на нашето съществувание! Без Него ние сме отделени от истинския живот и обречени на вечна смърт. О, Боже, в онзи ден ние няма да бъдем такива, каквито сме сега! Тогава ще виждаме, чувстваме, притежаваме съвършения вечен живот, благодарение на спасението, което Ти изработи за нас чрез Христовата жертва! Тогава ще влезе напълно в сила завета, който Ти сключи с нас чрез проливането на Исусовата кръв! Ще Го видим и ще разберем колко велико е това, което Се случва пред очите ни! Амин! Разпъването на Христос не бе просто едно насилствено прекъсване на земния Му живот, такова като на всеки смъртен човек. Мнозина човеци преди и след Него са умирали от физически мъки и рани, но това, което се случи с Исус не беше само едно спиране на сърцето. Смъртта на Исуса има много по-голямо значение и смисъл от всяка друга човешка смърт. Бог ни открива Своята любов към нас в това, че още когато бяхме Негови неприятели и дори не Го познавахме, Той ни обикна така силно, че изпрати и предаде Своя Син Исус Христос да умре за нас! Божиите очи са над всеки жив човек, независимо дали той познава Исус или не. Бог се грижи и за злите човеци! Ръцете Му са протегнати към всички онези, които живеят в грях и бунт срещу Него! Христовата смърт не ни освободи от физическата ни смърт на земята, но ни спаси от “втората смърт”. Втората смърт е тази, за която Бог предупреди Адам и Ева, а по-късно и Израил, че “душа, която греши, непременно ще умре”. Днес ние не можем да избягаме от физическата смърт, но Бог ни даде шанс да се избавим от една много по-ужасна и при това вечна смърт за душите ни. Втората смърт, пред която голяма част от човечеството ще се изправи един ден, е именно смъртта, която Исус понесе вместо нас. Когато Той увисна на Кръста, Неговото ужасно страдание не бе причинено само от физическата болка, макар че тя бе по-голяма отколкото всички ние някога сме изпитвали, нито само от раздялата с близки и любими, при все че и това чувство не Му бе чуждо, но Исус страдаше също и с душевни терзания и мъки поради греховете на всички човеци и проклятието, което пое върху Си, за да ги изкупи. От дълбочините на сърцето Си Исус извика от Кръста: “Боже мой, Боже мой, защо Си Ме оставил!?” (Матей 27:46), защото в онзи момент, когато ледените пръсти на смъртта и вечното осъждение сграбчваха живота Му, Той бе наистина отделен от Бога точно както ще бъдат всички, които не приемат Неговата безценна жертва. Бог Отец се беше отвърнал от своя син и в този момент Исус страдаше и за тези човеци, които нямаше да се върнат при Бога, въпреки жертвата, която Той прави за тях и съчувстваше на тяхната остра болка, страх и отчаяние, когато за тях угасне и последната искрица надежда и те чуят думите: “Идете във вечното осъждение!” Отивайки в ада, Исус усети ужаса от липсата на Божието присъствие около и в Себе си и безнадеждността на онези, на които Бог ще обърне гръб завинаги. О, Боже, аз искам да занеса тази Твоя истина до всички краища на света! Моля Те, дръж винаги жива пред нас картината на Голготската жертва! Нека всички да видят какво Си сторил за нас! Нека усетят Твоята любов, която бе така безгранична и велика, че Ти бе готов да пожертваш дори Своя единороден Син за нас! Святият Дух ми каза, че посланието, което трябва да занеса на братята си, е: Грехът е осъден и бариерата между човека и Бога е срината. Ние сме освободени и оправдани чрез Божията сила и имаме великата привилегия да се наречем деца и приятели на Бога! Все повече и повече проумявах важността на това Божие откровение, защото ангелите, които Бог изпращаше, ми напомняха неизменно за скъпоценната жертва на Исус. Спомням си много добре за първите посещения на Гавраил, когато той ми откри една чудесна истина от третата глава на пророк Захария. “Ти гледаш на Христовата жертва от човешка гледна точка, но Бог иска да я видиш през Неговия поглед и сърце!”- каза той и ми показа като на панорама Исуса, като съвършеното Божие Агне, което умира за греховете ни. - Погледни Го сега от Божията перспектива, когато се връща от земята към небето!” Тогава видях Исуса наведен надолу, а първосвещеническата Му мантия раздрана, кална и омърсена от греховете и зловонието на целия свят! Моето сърце бе съкрушено! Виждах Го в съвсем друга светлина, в каквато никога не си Го бях представял. Той влизаше в небесата от мрака на бездната, натоварен с греховете на целия свят! Исус стоеше приведен пред небесния трон и Бог Му бе обърнал гръб! Тогава Гавраил, ангелът Господен, проговори със силен глас и каза: “Снемете тази мръсна мантия от Него и я изхвърлете навън. И облечете Го с нови и чисти царскосвещенически дрехи! Сложете корона на главата Му!” Ангелите, които стояха наоколо, направиха всичко, което Гавраил им заповяда и когато Му слагаха короната, аз видях, че на нея пишеше: “Свят Господу!” После Исус се помоли на Отца, казвайки: “Отче, считай за святи всички, които Ме последват! Приеми ги заради делото, което извърших за тях!” Така Исус е станал нашият Цар и Първосвещенник! Много пъти преди това бях чел книгата Захария, но преди Гавраил да ми обърне вниманието на този Библейски пасаж, не бях забелязал, че еврейското име “Джошуа” всъщност е идентично с “ИСУС”! Никога до тогава не бях прозирал великото откровение за Христовото завръщане на небето след смъртта и възкресението Му, така ясно описано в Захария 3 глава: “И Господ ми показа великият свещенник Исуса, стоящ пред ангела Господен; и Сатана стоеше отдясно му, за да му се възпротиви. И Господ рече на Сатана: Господ да те смъмри Сатано; да! да те смъмри Господ, Който избра Ерусалим. Не е ли този една главня, изтръгната от огъня? А Исус бе с нацапани дрехи, като стоеше пред ангела. И ангелът, проговаряйки, рече на стоящите пред него, думайки: Съблечете от него нацапаните дрехи! А нему рече: Ето, отнех от Тебе беззаконието ти и ще те облека в богати одежди. Тогава рече: Нека турят хубава митра на главата му. И тъй, туриха хубава митра на главата му и го облякоха с дрехи, докато ангелът Господен стоеше близо. И ангелът Господен заяви на Исуса, казвайки: Така казва Господ на силите: Ако ходиш в пътищата Ми, и ако пазиш наредбите Ми, така Ти пак ще пазиш дома Ми и пак ще пазиш дворовете Ми и ще ти дам свободен достъп между стоящите тук. Слушай сега, велики свещениче Исусе, ти и другарите ти, които седят пред тебе (понеже и те са човеци, поставени за знамение); защото ето, Аз ще доведа служителя Си, Отрасъла. Защото, ето, камъкът, който положиш пред Исуса, на тоя единствен камък има седем очи; ето, аз ще изсека издълбаното на него, казва Господ на силите; и ще изгладя беззаконието на тая земя в един ден. В оня ден, казва Господ на силите, ще поканите всеки ближния си под лозата си и под смоковницата си.” След това ангелът ми посочи Исая 53 глава, от където някои познати, но позабравени вече истини от Библията ми станаха така ясни и реални, че аз вече никога не бих могъл да ги забравя: “Той бе презрян и отхвърлен от човеците. Човек на скърби и навикнал на печал; И както човек, от когото отвръщат хората лице; Презрян бе и за нищо Го не счетохме. Той наистина понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари; А ние Го счетохме за ударен, Поразен от Бога и наскърбен. Но той бе наранен поради нашите престъпления, бит бе поради нашите беззакония; На Него дойде наказанието, докарващо нашия мир, и с Неговите рани ние се изцелихме. Всички ние се заблудихме както овце; отбихме се всеки в своя път; И Господ възложи на Него беззаконието на всички ни.”(Исая 53:3-6) Това бе всъщност онази мръсна мантия, която Исус, Първосвещенникът носеше. “Той бе угнетяван, но смири Себе Си, и не отвори устата Си. Както агне, водено на клане, и както овца, която пред стригача си не издава глас, така Той не отвори устата си. Чрез угнетителен съд бе грабнат, а кой от Неговия род разсъждаваше, че бе отсечен от земята на живите поради престъплението на Моите люде, върху които трябваше да падне ударът. И определиха гроба Му между злодеите, но по смъртта Му при богатия; защото не беше извършил неправда, нито имаше измама в устата Му.” (Исая 53:7-9) В 10 и 11 стих на същата тази 53 глава на Исая намираме едни велики слова, дошли директно от най-съкровените дълбини на Божието сърце. Когато ангелът ми ги показа и оживи, те направо ме грабнаха и сега, пишейки тези редове, аз се моля те да грабнат и завладеят и вас: “Но Господ благоволи Той да бъде бит, предаде Го на печал; когато направи душата Му принос за грях...” Бог взе безсмъртната душа на Исуса и я предаде като принос за греховете ни. Душата на Исуса бе погълната от смъртта заради всички ни. Той не просто вкуси малко смърт, но я погълна цялата и така я обезвреди за нас. Неговата вечна душа бе пожертвана за греховете на целия свят! “...ще види потомството, ще продължи дните Си, и това, в което Господ благоволи, ще успее в ръката Му. Ще види плодовете от труда на душата Си и ще се насити. Праведният Ми служител ще оправдае мнозина чрез знанието им за Него. И Той ще се натовари с беззаконията им.” (Исаия 53:10,11)
Тогава те ще изпитат вечната агонията, която Исус изпита веднъж и завинаги заради тях, за да ги избави. Бог и до днес работи, за да спести на много възлюбени от Него мъже и жени ужаса на онзи последен ден. * * * Ако ти, които четеш тези редове, не си предал все още своя живот в ръцете на Бога, аз се съветвам да коленичиш още сега и да се помолиш заедно с мен за душата си: “Боже святи, благодаря Ти, че изпрати Своя Син Исус Христос, за да умре за мен на кръста. Аз приемам доброволно тази скъпоценна жертва и се покайвам за всичките си грехове и беззакония. Моля Те да ми ги простиш и да ме умиеш с кръвта на Твоя Син Исуса Христа. Господи Исусе, ела в моето сърце и бъди мой Господ и Цар завинаги! Аз предавам живота си в Твоята ръка, Отче, и Те моля да ме направиш Свое дете, да ме водиш и да ме пазиш от всяко зло. В името на Исуса, Амин!” * * * ... След като плаках дълго, подпрян на леглото си, Бог ми позволи да видя отново Исуса като “заклано Агне”, но сега Той започна да се изправя и постепенно придоби вид на мощен овен със седем рога и седем очи. Тогава ангелът ме попита: Знаеш ли какво означават тези седем рога? И без да дочака отговор, ми обясни - роговете са символ на Божествената сила и съвършенство. Числото седем е свързано с Божията пълнота и святост. Ти видя Исуса като заклан Агнец, а сега Бог иска да ти Го покаже като велик Първосвещенник и Покровител на небето и земята, с абсолютни власт и сила, които Отец Му даде! Виж Го сега и чуй какво казва на учениците Си: “Даде Ми се всяка власт на небето и на земята... И ето, Аз Съм с вас през всичките дни до свършека на века.” (Матей 28: 18,20) Величието на нашия небесен Цар е спечелено и извоювано от Неговата жертва! Заради това велико дело Исус получи всичката слава и почит, величие, власт и сила на небето и на земята! Бог ми позволи да стана свидетел на хвалението и почитта, които неизброимо число ангели (от всичките ми страни и докъдето ми стигаше погледа) принасяха на Исуса, като викаха силно: “Цар на Царете и Господ на Господарите! Ти царуваш во веки веков! Нищо не може да Те спре! Ти Си закланото Агне, Което живее завинаги! Алелуя! Алелуя! Алелуя!...” Не мога дори да опиша чувството на благоговение, което изпитах всред тези множества от хвалещи Го ангелски същества. Мога само да кажа: “Слава да бъде на Бога и на нашия Господ Исус! Слава!...” След това ангелът ми обясни някои неща за Христовото тяло, което бе приготвено от Бога за тази велика, съдбоносна жертва още от преди създанието на света (Евреи 10:5). Много е важно да се разбере, че Христос бе абсолютно безгрешен и именно поради това Той можеше да понесе нашите грехове и да влезе с тях в небесната Светая Светих, за да ходатайства за нас. Той бе поразен не поради свои грехове, но поради греховете на цялото човечество! Пророк Данаил имаше привилегията да пророкува за великата Христова жертва много преди Рождество Христово: “... дори още като говорех в молитвата, мъжът Гавраил, когото бях видял във видението понапред, като летеше, бързо се приближи към мене в часа на вечерната жертва. И вразуми ме, като говори с мене, казвайки: Данаиле, сега излязох, за да те направя способен да разбереш. Когато ти почна да се молиш, заповедта излезе и аз дойдох да ти кажа това, защото си възлюбен; затова размисли за работата и разбери видението. Седемдесет седмици са определени за людете ти и за святия ти град, за въздържането на престъплението, за довършване греховете, и за правене омилостивение за беззаконието, и да се въведе вечна правда, да се запечата видението и пророчеството и да се помаже Пресвятият. Знай, прочее, и разбери, че от излизането на заповедта да се съгради отново Ерусалим до княза Месия ще бъдат седем седмици; и за шестдесет и две седмици ще се съгради отново, с улици и окоп, макар в размирни времена.” (Данаил 9:21-25) Същият този архангел Гавраил, когото Бог изпрати и в моята спалня, е бил при пророк Данаил преди толкова много години, за да му открие времената и годините, които Бог е определил за явяването на Месията. Той му е открил, че от дните, в които е дошло това пророчество до времето, когато Божият Помазаник ще се роди, ще изминат 483 години. Това число от 483 години се изпълнява с точност до дни от момента, в който цар Кир издава декрет за съграждането на Ерусалим. Тук ние се докосваме до съвършенството на Божия предвечен план за нас и разбираме, че Той е единственият, Който държи всичко в Своя контрол. Гавраил ми откри, че неговата задача в Божия план е да подбужда Божиите люде към действие. Разказа ми и за срещата си с пророк Захария, на когото е занесъл следните думи: “Тогава ангелът Господен в отговор рече: Господи на силите, докога няма да покажеш милост към Ерусалим и Юдовите градове, против които си негодувал през тия 70 години? И Господ отговори с добри думи на ангела, който говореше с мене. И тъй, ангелът ми рече: Извикай и кажи: Така казва Господ на силите: Ревнувам твърде силно за Ерусалим и за Сион; и много се сърдя на охолните народи; защото като се разсърдих само малко, те спомогнаха към наскърбяването на Израиля. Затова, така казва Господ: Аз Съм Се върнал с милост в Ерусалим; домът Ми ще се построи в него, казва Господ на Силите; и връв ще се опъне върху Ерусалим. Извикай още веднъж и речи: Така казва Господ на Силите: Градовете Ми още ще се преливат с благосъстояние; и Господ още ще утеши Сион, и пак ще избере Ерусалим.” (Захария 1:12-17) После Гавраил ми показа във видение Исус, влизащ в небето със святата Си кръв на Завета не като заклано Агне и с мръсна мантия, но като Първосвещенник! Той застана пред Бога и попръска с кръвта всичките вещи, съдове и книги в небесната скиния. (Евреи 9:19-28) Исус влезе в небесата със Собствената Си кръв и я изля на олтара пред Бога, за да покрие с нея всичките наши грехове и беззакония. Те са изтрити и няма да се помнят вече пред Бога, но само ако ние приемем Христовата жертва! Вижте какво ни казва Бог в Евреи 10:16-23: “Ето заветът, който ще направя с тях след ония дни, казва Господ: “Ще положа законите Си в сърцата им, и ще ги напиша в умовете им”, и прибавя: “И греховете и беззаконията им няма да помня вече”. А където има прощение за тия неща, там вече няма принос за грях. И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исуса дръзновение да влезем в светилището, през новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, сиреч, плътта Си, и като имаме велик Свещенник над Божия дом, нека пристъпваме с искрено сърце, с пълна вяра, със сърца очистени от лукава съвест и с тяло, измито в чиста вода, нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който Се е обещал.” Господ ме върна специално да разгледам книгата, която бе попръскана с кръвта, като ми каза, че тя е много важна. Гавраил ми обясни, че това е книгата, в която са записани всичките човешки взаимоотношения. Той ми обърна внимание на Изход 21-23 глави, където със закони и разпоредби Бог бе определил кое е правилното отношение на човека към Него и праведните взаимоотношенията на хората помежду им. Когато Моисей се възкачи на планината,той получи десетте Божии заповеди и още много други закони и наредби, за които Бог му нареди: “Запиши ги на книга и ги прочети на Израилевите чада!” “Тогава Моисей дойде та каза на людете всичките думи на Господа и всичките Му съдби; и всичките люде единогласно отговориха, казвайки: Всичко, което е казал Господ, ще вършим. И Моисей написа всичките Господни думи...” (Изход 24:34а) Израилтяните приеха с радост да изпълняват Господните думи, но много скоро жегата на житейските страдания изгори сърдечните им желания за святост и праведност и те се отклониха от Бога и Неговите свети наредби. Днес човеците по света са абсолютно същите! Проблемите и несгодите в ежедневието ни от края на XX век са още повече от тези на евреите в пустинята и често тласкат умовете и сърцата ни далече от Бога и Неговите благословения. В такива моменти ние започваме да се оправдаваме: “Зная, че Бог ми е простил онези големи грехове от миналото, но направо не зная какво да правя с тези малки, досадни, ежедневни проблеми, които изникват между мен и семейството ми, колегите, приятелите, съседите ... Аз наистина искам да живея за Бога и всеки ден поставям себе си и дома си под Божията закрила и грижа, но тези малки камъчета понякога направо ме прекатурват. Не мога да ги превъзмогна!...” Ангелът ми показа отново Първосвещенника Исус, Който поръсваше с кръвта Си книгата от единия до другия край, така че всичките малки петънца от живота ни също бяха покрити и измити. Христовото дело е съвършено и завършено! Заради Христовата жертва Бог вече приема с радост всеки човек, който идва при Него и му предлага Своята безусловна помощ при преодоляването на онези малки наглед “камъчета, които са способни да обърнат цялата ни каруца...” В Своята премъдрост Бог е промислил начин и време за всичко, което е предвидил в плана Си за нас! Аз вярвам, че болестите и проблемите на мнозина християни идват най-вече поради това, че не разпознават и оценяват напълно значението на Христовата жертва, на Неговата кръв и тяло, което бе предадено на смърт заради нас! Поради непрестанните нападки, хули и клевети на дявола ние често отпадаме от твърдата увереност за спасението и избавлението, което Исус изработи за нас на кръста. Ето защо Бог е наредил да си напомняме периодично чрез Господната вечеря за великата Христова жертва, дадена за нас на Голгота! Вземайки Господната вечеря, ние възпоменаваме смъртта на Господа, докато Той дойде пак! Христос вкуси вместо нас втората смърт, за да плати откуп за нашите престъпления и ние да можем да излезем оправдани и свободни от затвора. Днес Бог ни призовава да погледнем на Исусовото тяло, което понесе нашите грехове разпънато на дървото. Всеки грях против Бога и човеците, всяка лъжа и кражба, всяко убийство, прелюбодейство, блудство, безчестие, измама, вражда, омраза, завист, злоба, бунт, идолопоклонничество, всякакви окултни грехове като вършене на магии, предсказване на бъдещето чрез тъмните сили, хороскопи, астроложки изчисления, сатанизъм, викане на духове, баене, гадания... да, всички тези греховни вериги, с които човеците са били обвързвали и се обвързват и днес, паднаха върху Исуса. Той стана грях заради нас, понесъл утайката и гнилостта на милиарди човеци. Ето защо Библията ни учи, че Исус е крепост и защитна стена за повярвалите в Него от всичките атаки на Сатана. За Господната вечеря Бог ми каза така: „Вижте Го и Го разпознайте! Защото вие сте прицелната точка на врага, който иска да ви изтощи и ограби духовните сили, които ви подарявам. Погледнете на Него поради жертвата Му; вижте всичката нечистота и гнилост върху Него, всяко убийство, лъжа, кражба, блудство, вонящ хомосексуализъм всичко това беше върху Него!...” И като Го гледаме, Божието желание за нас е да видим на кръста и собствените си грехове изповядани и приковани, всички наши слабости, падения, грешки, изневери, проблеми, грижи, съмнения, притеснения... Те са там, но вече нямат никаква сила срещу нас! Когато гледаме към Христа, грехът изгубва властта и силата си да наранява, защото вече е наказан с удара на справедливия Божи гняв и осъден върху Неговото тяло! С всичките си грехове, приковани там на Кръста и с всичката милост, простителност и доброта на Бога върху нас, ние можем да стоим пред Бога напълно уверени, че грехът е изгубил силата си над нас. Нека не забравяме кръвта, която Исус, нашият Първосвещеник, занесе в Божието присъствие и заличи греховете ни. Единствена Христовата кръв можеше да направи това! Тя заличи всичко, записано срещу нас, така че Божият съвършен план можеше да влезе в действие да ни пресътвори и постави отдясно на Бога, като Негови оправдани и свети деца и като Негови приятели! На това съвършено общение и единство с Бога се радваха и Адам и Ева, преди да влезе грехът в Едемската градина. В Евреи 10:5 четем за делото, което Исус имаше да извърши дело на приношение за грях: “Жертва и принос не Си поискал, но приготвил Си Ми тяло.” Малко по-надолу в същата глава, стих 20, Словото ни обяснява, че завесата в храма се съдра от горе надолу точно в мига, когато Исус умря на кръста! С това Бог ни известяваше, че пътят към небесната Светая Светих вече е проправен и, че този път е единствено и само през Христовото тяло. Гавраил ми напомни, че Моисей трябваше да направи скинията на Бога точно както Той му заповяда, защото тя бе преобраз на небесната скиния. Жертвоприношенията в нея трябваше да се спазват с най-малките подробности, защото и те бяха един точен преобраз на жертвата, която Исус Христос, Божият Син, щеше да направи веднъж и завинаги за цялото човечество. Те символизираха Божият план за изкуплението ни! Бронзовият олтар бе мястото, където трябваше да се принасят жертвите. Те се изгаряха, докато станат на пепел и тя се разпръскваше между хората, които щяха да бъдат приети от Бога. Всичките грехове на Израиля изгаряха на бронзовия олтар. Тогава жертвата ставаше грешна и изгаряше, така че когато Израил идваше, за да бъде приет от Бога, пепелта, попръскана с кръвта на жертвата им свидетелстваше, че Бог е изгорил и унищожил греховете им и не си ги спомня повече. Огънят на Божието осъждение падаше върху заместника за техните грехове т.е. жертвата, а греховете им изгорени и заличени заедно с нея. Гавраил ми дообясни значението на Христовата жертва и чрез Евреи 9:13-14: “Защото, ако кръвта от козли и юнци и пепелта от юница, с които се поръсваха осквернените, освещава за очистването на тялото, то колко повече кръвта на Христа, Който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще очисти съвестта ви от мръсните дела, за да служите на живия Бог!” Ако посредством животинските жертви израилтяните получаваха опрощение и свобода за една цяла година, то колко по-голяма и велика е свободата, която получава днес целия свят чрез Христовата кръв и Неговата голготска жертва, която умива греха не само от телата, но и от умовете, духовете и душите ни?! Исус буквално преживя ада вместо нас, бидейки поразен от справедливия гняв на Бога. Сега вече, когато неприятелят се изпречи на пътя ни, ние имаме властта и правото да му кажем: “Божият гняв се отвърна от мен и падна върху Исуса, Когото аз изповядвам. Греховете ми бяха осъдени и унищожени там на Кръста заедно с Него!” Погледнете на Исуса, Първосвещеникът, Който отнесе кръвта Си в скинията на Бога, където са записани греховете ни! Вижте как попръсква с кръвта Си книгата на нарушения завет и като с гъст облак покрива завинаги престъпленията ни. Вижте го как носи за нас един Нов Завет, след като Старият Завет вече е унищожен! “Ето заветът, който ще направя с тях след ония дни, казва Господ: Ще положа законите си в сърцата им и ще ги напиша в умовете им. И добавя: И греховете и и беззаконията им няма да помня вече!” (Евреи 10:16,17) Бог обърна греховете ни на пепел. Заличи всичко, записано против нас и ни даде един Нов Завет. Знаете ли защо Бог направи всичко това? Защото ни ОБИЧА! Той не търси причина да ни унищожи, но начин да ни спаси! Бог бе приготвил Своя неопетнен Агнец още преди сътворението на света, за да Го направи грехоносител, Който да може да застане пред трона и да попръска със собствената Си свята кръв небесата и книгата на Стария Завет! Чрез смъртта на Исуса изискванията на закона на Стария завет са изпълнени, а всички възможни човешки падения покрити с кръвта Му, която и днес говори по-добри неща от Авеловата кръв! Кръвта на Авел вика за отмъщение, а кръвта на Исуса вика за прощение поради извършеното докрай дело! “Свърши се!” каза Исус на кръста и издъхна. В Израил ставаше възпоменание за грях всяка година, тъй като Бог им даваше прошка, но греховете им си оставаха записани в небесните книги. Моето сърце се съкруши, когато Гавраил ми откри това и почти със заповеднически тон добави. След жертвата на Исуса вече няма никаква нужда от такива несъвършени жертви, които само да напомнят на Бога отново и отново за греховете, които Той вече е простил и заличил веднъж и завинаги чрез святата Христова кръв! Исус Христос премахна напълно петното на греха и виновността на човечеството! Неговата жертва е съвършена! Кръвта Му вика за ОПРАВДАНИЕ И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА МЯСТОТО НА НЕВИННОСТ, което човекът имаше преди грехът да навлезе в света! По време на Стария Завет прощението идваше само чрез вяра в жертвата, но Гавраил ми напомни, че Исус стана тази жертва: Само поради Христовата кръв вие сте обезвинени в Божиите очи! Откакто Исус стана принос за жертва за грях, вече никой не може да получи прощение от Бога чрез каквито и да било други жертви, които сам би принесъл пред Него. Жертвите според Стария Завет само биха Му напомняли отново за греховете, които вече е простил! Днес Бог ви уверява, че вече никога няма да Си спомни греховете на онези човеци, които са приели жертвата на Неговия Син Исус, защото те са простени и заличени веднъж и завинаги! Ето защо вие не намирате в Новия Завет послание или постановление за извършване на някаква жертва, чрез която да се спасите, защото тя е вече извършена от ИСУСА ХРИСТА НА КРЪСТА! Каталог: Knigi%20-%20TFM Knigi%20-%20TFM -> 50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога” Knigi%20-%20TFM -> Ако животните можеха да говорят Knigi%20-%20TFM -> Аллах моят Отец? Или пътят ми от Корана до Библията Билкис Шейх Издава Мисионерско сдружение «Мисия за България» Knigi%20-%20TFM -> Ние искаме само твоята душа Knigi%20-%20TFM -> Калифорнийски млекар, който е основател на Интернационалното Общение на бизнесмените, вярващи в Пълното Евангелие Knigi%20-%20TFM -> Божиите генерали Knigi%20-%20TFM -> Разкрити мистерии от книгата "Данаил" Емерсон Knigi%20-%20TFM -> Бизнес по магарешки питър Брискоу Knigi%20-%20TFM -> Книга първо на многото верни членове на Metro Christian Fellowship в Канзас Сити, чиято страст за Исус е Изтегляне 1.92 Mb. Сподели с приятели:
|