Анотация "Не исках топлина, исках огън."
Изтегляне 4.06 Mb. Pdf просмотр
|
| 49. Ноа Когато отворих очи, бях на болнично легло. Главата и лицето ме боляха, но умът ми се отпусна, щом видях кой е с мен. — Най-после си будна! — възкликна Никълъс, целувайки ръката ми, която държеше. — Какво стана? — Попитах, без да знам как съм стигнал до там. — Припадна — каза той, а разтревожените му очи се втренчиха в мен. — Лекарите казаха, че е психологическо изтощение. Дадоха ти едни хапчета. Беше изтощена. Кимнах, опитвайки се да разбера всичко. Спомних си какво се беше случило, отвличането, ударите, които бях получила от баща ми и Рони, момента, в който си помислих, че баща ми ме е прострелял, когато той падна на земята окървавен… — Какво стана с него? — Попитах. Никълъс веднага разбра какво имах предвид. Той се поколеба за момент и най-сетне проговори. — Той не оцеля, Ноа… Куршумът е пронизал сърцето му. Почина, преди да стигне до болницата. Беше странно. Може би имаше нещо вътре в мен, което беше тотално сбъркано, но не усетих нищо, абсолютно нищо. Просто облекчение, безкрайно облекчение и тежест, вдигната от гърдите ми. Тежест, която нося почти десетилетие. — Всичко свърши, — каза Ник, стана от стола до леглото ми и доближи лицето си до моето. — Вече никой не може да те нарани. Ще се погрижа за теб, Ноа. Усетих как очите ми се насълзяват. — Никога не съм и предполагала, че нещата ще се развият по този начин. Никога не съм мислила, че ще благодаря на звездите, че събраха родителите ни. Преди два месеца всичко, което представлявахте, беше ад за мен. А сега… — Застанах на колене в леглото и докоснах лицето му, а той внимателно обви ръце около кръста ми. — Обичам те, Ник. Обичам те до полуда. Устните му целунаха моите, нежно, но с пълната сила на любовта, която беше израснала между нас. Видът любов, който се случва само веднъж в живота, видът любов, който докосва сърцето ти и никога не те напуска, видът любов, с който нищо друго няма общо, любовта, която търсим, любовта, която може дори да сме мразили, но това ни прави живи, това ни кара да се нуждаем един от друг, това ни превръща в нещо, без което другият човек не може да живее... любовта, която току-що бях открила. |