Апология на християнството

ХL

2. Ако Тибър се разлее из града, ако Нил не се разлее из полята, ако слънцето спре неподвижно, ако земята се разтърси, ако плъзнат епидемии, те веднага викват: "Християните - на лъва"! Как толкова християни на един-единствен лъв?...

3. Но аз ви.питам преди Тиберий, т.е. преди първото пришествие на Христос, колко бедствия опустошиха света и Рим? Четем, че островите Хиера, Анафе, Делос, Родос и Кос потънали с хиляди хора в морето.

4. И Платон напомня, че парче суша, по-голямо от Азия и от Африка, било погълнато от Атлантика. Един земен трус пресуши Коринтския залив, а морският прибой стана причина откъснатата от Италия Лукания да получи името Сицилия. Тези неща нямаше как да станат, без да навредят на населението.

5. Къде бяха тогава (да не кажа християните, които презират боговете ви) собствените ни богове, когато потопът заля целия свят или поне само равнините, както смяташе Платон?

6. Но те са живели след потопа - за това свидетелстват самите градове, в които са се родили и живели, които дори са основали. И тези градове нямаше да оцелеят до днес, освен ако и те самите не се бяха появили след прочутия потоп.

7. Палестина още не бе приютила юдейското множество от Египет и там още не бе уседнало племето, поставило началото на християнската общност, когато огненият дъжд унищожи съседните Содом и Гомор. И досега земята там мирише на пожар и ако все пак има някакви дървесни плодове, те могат да се вкусят само с поглед, защото при докосване се превръщат в прах.

8. Нито Етрурия, нито Кампания се оплакваха от християните, когато Вулсиний бе унищожен от небесен огън, а Помпеи - от съседния вулкан. В Рим още никой не почиташе истинския Бог, когато Ханибал благодарение на безпощадната си сеч при Кана оцени римските пръстени на един модий. Всички почитаха вашите богове, когато сеноните превзеха самия Капитолий.

9. За щастие, когато някакво зло сполетяваше градовете ви, храмовете биваха опустошавани също като крепостните стени. Следователно мога вече да заключа, че нещастията не произтичаха от храмовете, които сами бяха сполетявани от подобии нещастия.

10. Човешкият род винаги е разгневявал Бога. От- начало не изпълняваше задълженията си спрямо Него и понеже Го познаваше едва отчасти, той не само не потърси Този, Които му вдъхваше страхопочитание, но дори твърде бързо си измисли други богове, които да почита. После, понеже не потърси наставник в невинността и блюстител и съдник за вината, той закоравя във всички пороци и престъпления.

11. А ако го бе потърсил, щеше да го познае, и ако го бе познал, щеше да го почита, и ако го почиташе, щеше да изпита по-скоро благосклонността му, отколкото гнева му.

12. Човешкият род трябва да проумее, че и сега е разгневен същият Бог, които бе разгневен и в миналото, преди да се заговори за християните. Този род се ползваше от предоставените му Божий блага, преди да си измисли други богове. Защо тогава не може да разбере, че и злините идват от този, от когото не схвана, чё идват и благата? Вината е на онзи, чиято е и неблагодарността.

13. И все пак, ако сравним предишните и настоящите бедствия, сегашните са по-незначителни, откакто Бог дари на света християните. От този миг невинността им смекчи неправдите на този век и започнаха да се появяват застъпници пред Бога.

14. Най-сетне, след като зимата сложи край на лятото с поройните си дъждове и след като приберете урожая, вие ежедневно се тъпчете и всеки момент сте отново готови за ядене. Докато баните, кръчмите и бордеите работят с пълна пара, вие принасяте на Юпитер жертви с молитва за дъжд, свиквате народа на религиозни шествия, наблюдавате небето над Капитолия, очаквате да се появят облаци от резбованите тавани на храмовете, а отвръщате взор от истинския Бог и от истинското небе. 

15. Ние, напротив, изсушени от пости, изтощени от всякакъв вид въздържание, лишени от всички радости на живота, оваляни във власеницата си и в праха, безспир молим небето и затрогваме Бога. Докато ние се домогваме до милосърдието му, вие почитате Юпитер, а пренебрегвате Бога.

XLI 

2. Сякаш не са във висша степен несправедливи боговете, които заради християните наказват собствените си почитатели, вместо да отклонят от тях наказанието, заслужено от християните! "Но това обвинение - казвате - може да се отправи и срещу вашия Бог, който понася почитателите му да страдат заради неблагочестивите."

3. Но по-напред проумейте разпоредбите му и тогава няма да се обръщате срещу него. Този, който веднъж завинаги насрочи Вечния съд след края на света, няма преди края на света да ускори подбора си,. който е предварителното условие за този съд. Бог е еднакво справедлив за целия човешки род - и когато помилва, и когато обвинява. Той пожела всичко да бъде общо за всички - и благата за нечестивите, и злините за чедата му, за да изпитаме всички чрез равностойния си жребий и благостта, и строгостта му.

4. Ние, неговите собствени ученици, обичаме благостта му и се боим от строгостта му. Вие, напротив, презирате и двете. Оттук следва, че всички бедствия на този свят, ако случайно ни сполетят, идват за нас като предупреждение от Бога, а за вас - като наказание.

5. А нас нищо не може да ни навреди. Първо, защото в този век не ни интересува нищо друго, освен едно - да го напуснем колкото се може по-скоро. Второ, защото ако ни сполетява някакво нещастие, то се дължи на вашите злодеяния. Но дори и да ни притискат някакви несгоди в съжителството ни с вас, ние с радост разпознаваме в тях сбъдването на божествените пророчества, а това укрепява убедеността и вярата ни в нашата надежда. 

6. Но ако заради нас ви се изсипват всички злини от онези, които почитате, защо продължавате да почитате тези толкова неблагодарни, толкова несправедливи богове, които трябваше по-скоро да ви подкрепят и предпазват от бедите, връхлитащи християните?