Апология на християнството

XXX 

2. Императорите схващат докъде се простират възможностите на властта им и благодарение на това проумяват, че Бог съществува - разбират, че не могат да устоят срещу него, а само чрез него. Нека императорът се опита да воюва срещу небето, да покачи небето като пленник на триумфалната си колесница, да праща своя охрана на небето, да налага данъци на небето. Няма да успее.

3. Велик е затова, защото е по-нищожен от небето. Той принадлежи на този, комуто принадлежат и небето, и цялото творение. Направен е император оттам, откъдето е направен човек, преди да стане император. Оттам му е изпратено могъществото, откъдето му е изпратен и духът.

4. Натам, нагоре вдигаме взор ние, християните, с прострени ръце, защото сме невинни, с открита глава, защото няма от какво да се червим, без човек, които да ни подсказва, защото се молим от сърце, ние измолваме винаги за всички императори дълъг живот, спокойно управление, сигурен дом, силна армия, верен сенат, лоялен народ, мирен свят и всичко, което може да си пожелаят един народ и един цезар.

5. За тези неща не мога да моля другиго, освен онзи, който знам, че ще ме разбере, защото само той може да ми ги предостави и защото аз съм този, които трябва да ги измоли, аз, неговият раб, който единствен го почита, които отива на смърт в името на учението му, които му поднася най-голямата и най-обилна жертва, поискана от самия него - молитвата, отправена от една целомъдрена плът, от една непорочна душа, от един свят дух.

6. Аз не му поднасям зърна тамян за по един ас, смола от арабско дърво, нито две глътки чисто вино, нито кръв от болен вол, жадуващ за смъртта си, нито пък, след всички тези нечистотии, една опетнена съ- вест. Чудя се защо, когато най-порочните жреци сред вас оглеждат жертвите, се обследва гръдта на жертва- та, а не на самите жертвопринасящи.

7. И така, докато простираме ръце към Бога, нека железни куки ни разкъсват, нека огнени езици ни обгръщат, нека мечове прерязват гърлата ни, нека зверове връхлитат върху ни. Самото поведение на молещия се християнин е подходящо за всякакъв вид мъчение. Хайде, достойни управници, изтезавайте ду- шата, която се моли на Бога за императора! Да, очевидно престъплението ще се окаже там, където е истинският Бог и верността към Него.

XXXI 

2. От него ще научиш, че ни се повелява да молим Бога дори за враговете си и да измолваме блага дори за нашите гонители, за да засилим любовта си към ближния. А какви по-заклети врагове и гонители на християните от тези, чието величие според обвиненията ви накърняваме?

3. Казано е дословно и ясно: "Молете се за царете и за първенците, и за могъщите, за да ви е всичко на- ред". Когато империята преживява сътресения, преживяват ги всичките и членове, а и ние също се оказваме до известна степен въвлечени в паденията и, макар че стоим настрана от всякакви смутове.

XXXII 

2. Освен това ние се кълнем, ако не в гениите на цезарите, то поне в благополучието им, което е по-велико от всички гении. Не знаете ли, че гениите се наричат още "демони" или умалително "демончета"? В лицето на императорите ние уважаваме Божията присъда, която ги постави начело на народите.

3. Знаем, че в тях се съдържа това, което Бог пожела, и затова искаме да е здраво и читаво това, което Бог пожела. Считаме тази клетва за много важна. Впрочем ние имаме навик да проклинаме демоните, т.е. гении- те, за да ги прогоним от хората, но не и да се кълнем тържествено в тях, за да им оказваме божествени почести.

XXXIII 

2. А след като е мой, аз полагам повече усилия за благополучието му. Аз измолвам от Бога благополучието, което той може да осигури на императора, при това го измолвам като човек, който заслужава да го получи. Освен това, като поставям величието на цезаря под величието на Бога, аз дори го препоръчвам на Бога, комуто единствено го подчинявам, а всъщност аз му го подчинявам, доколкото не го поставям наравно с него.

3. Не наричам императора "бог" било защото не искам да лъжа, било защото не смея да му се подигравам, било защото той самият не би желал да се нарича "бог". Ако е човек, то за човека е добре да прекланя глава пред Бога. Достатъчно му е да се нарича "император". Тази титла е велика, защото му е поверена от Бога. Онзи, който твърди, че е бог, отрича, че е император, понеже, ако не е човек, той не може да бъде император.

4. Дори когато триумфира в най-величествената колесница, му се напомня, че е човек. В гръб му внушават: "Гледай и след себе си! Помни, че си човек"! А той толкова се радва и сияе с такава слава, че е необходимо да му се припомни тленната му участ. Щеше да е по-нищожен, ако се наричаше "бог", защото това звание нямаше да отговаря на истината. По-велик е този, комуто напомнят да не се мисли за бог.