Август (27 г пр. Хр. 14 г сл. Хр.) и Тиберий (14 37 г.)
Изтегляне 0.56 Mb. Pdf просмотр
|
| Съдене на Христос (Мат. 26:57-27:32; Марк 14:53-15:15; Лука 22:66-71; 23:1- 25; Иоан 18:13-19:16). Веднага след като Иисус бил задържан от стражата, учениците Му се разбягали. Само Петър и Йоан следвали тълпата отдалече, страхувайки се да не бъдат обвинени в съпричастие. Малко по-късно Иисус бил Учението за Второто христово пришествие е описано подробно от ев. Матей, ви главина неговото евангелие срав. и другите евангелисти. 60 Срав. Марк 14:22-24; Лука 22:17-20. От гр. "eucharistia” - благодарност, а на български е известно като Причастие. Тайнство, при което християните приемат Иисус Христос подвида на хляб и вино, вярвайки, че по времена тайнството теса “пресъществяват” в истинско тяло и истинска кръв Христови; вж. Християнско богослужение. 190 предаден на съда на първосвещениците. Предишният пръв йерусалимски свещеник Анна поискал да узнае учението Му, на което Иисус отвърнал "Аз открито говорих на света Аз винаги съм поучавал в синагогите и в храма, дето отвред се събират иудеите, и скришом нищо не съм говорил. Защо питаш Мене Попитай ония, които са слушали, що съм говорил ето, те знаят, що съм говорил." (Иоан 18:20-21). Отговорът Му се сторил дързък на един от слугите, който Го ударил по лицето "Тъй ли отговарш на първосвещеника?", а Иисус отвърнал "ако говорих зле докажи злото ако ли - добре, защо Ме биеш" (Иоан 18:23). Анна не намерил основания да обвини Назарянина, поради което Го изпратил на другия първосвещеник Каиафа. Явилите се лъжесвидетели нямали успех, тъй като показанията им се разминавали. Тогава Каиафа направо запитал Иисус: "Ти лиси Христос, Синът на Благословения?", на което Иисус отвърнал "Аз съм" (Мат. 14:61-62). При тези думи Каиафа раздрал горната си дреха и изрекъл високо “каква нужда имаме вече от свидетели Чухте богохулството…" и присъстващите съдии веднага отсъдили "заслужава смърт." Мат. 14:63-64). През това време, Иуда Искариот, осъзнавайки онова, което е сторил, отишъл при първосвещениците в храма и захвърлил те сребърника, които получил за направената услуга. Измъчван от своята съвест, стигайки до крайно отчаяние той избягал извън града и се обесил (Мат. 27:1-10). Тъй като Палестина била със статут на римска провинция, Синедрионът 62 нямал право да произнася смъртни присъди без одобрение на проконсула. Затова Иисус бил отведен при Понтийски Пилат 63 обвинен, че се представял зацари подбуждал народа към неподчинение на римските власти. При разпита Пилат установил, че доведеният му обвиняем е от Галилея, поради което Го изпратил при управителя на тази област Ирод Антипа (вторият син на Ирод Велики. Краткият престой при Ирод се ограничил с унижения спрямо Иисус, новина не била намерена. При второто явяване пред Понтийски Пилат проконсолът задал единствено интересуващия го въпрос "Наистина лиси цар?". Потвърждението на обвинението би дало повод на Пилат да Го осъди като бунтовник. Натова Иисус отвърнал " Моето царство не е от тоя свят" (Иоан 18:33-36). Смирената осанка и ясните отговори на Обвиняемия убедили Пилат, че е невинен. Затова и поискал да Го пусне, но яростната съпротива на първосвещениците и тълпите, които крещели "Да бъде разпнат (Мат. 27:23) и “кръвта Му нека бъде върху нас и върху чедата ни (Мат. 27:25) както и заплахата, че ще обвинят проконсула в нелоялност спрямо императора, накарали Пилат, въпреки личното му убеждение, да го осъди. Той умил ръцете си пред народа и предал Иисус на стражата за разпятие (Мат. 27:22-26). Изтегляне 0.56 Mb. Сподели с приятели:
|