Разпятие, смърти погребение

191 разпятие били осъдени и двама разбойници, които също като Него поели пътя към Голгота. Хълмът се намирал недалеч от преторията на Понтийски Пилат. Облечен с пурпурна дреха "като цари с венец от тръни на главата, изтощеният от ареста и разпитите Христос не бил в състояние да носи тежкия кръст към лобното място. Стражите възложили това на един случаен свидетел - Симон Киринеец, който току-що се завръщал от нивата си. На Голгота Иисус бил разсъблечени положен върху кръста, на чиято горна страна стоял надпис
"Иисус Назарянин, Цар Иудейски" (Иоан 19:19). Този надпис бил изписан на латински, гръцки и еврейски и служил като обвинителен акт срещу "бунтовника.

Според учението на Християнската църква, когато войниците
приковали нозете и ръцете на Иисус, а от тях бликнала кръв, с това се
извършило очакваното от векове изкупление на първородния човешки грях, с
което Иисус Христос давал възможност на онези, които повярват в Него и
неговото учение да постигнат вечното Спасение.
Страшни мъки изживял Христос на кръста. Но дори в този върховен моментна изпитания, когато физическото страдание замъглява разсъдъка, Иисус останал на висотата на своето служение, изричайки: "Отче, прости им, понеже
не знаят що вършат" (Лука 23:34). Разпнатият от дясната Му страна разбойник повярвал, че Иисус е Син Божи, а другият не преставал да Го хули. Зрителите на тази зловеща екзекуция, наблюдавайки страданията на Иисус, споделяли помежду си: "Другите спасява, а Себе Си не може да спаси. Ако е Син
Божи, нека слезе от кръста, и ние ще повярваме в Него" (Мат. 27:39-44). В момента на най-големи страдания, когато човешката природа на Спасителя прехвърлила предела на издръжливостта, от устата Му се отронили думите "Ели, Ели, лама сабахтини", което в превод ще рече: "Боже Мой, Боже
Мой,защо си Ме оставил" (Мат. 27:46). Стоящите наблизо дочули, че вика за помощи злорадо коментирали, че старозаветния пророк Илия не Му помогнал - Ели" им прозвучало като "Илия" (Мат. 27:47,49). Малко след това Иисус издъхнал. В същия час силен трус разтърсил земята, а храмовата завеса се раздрала надве. Мрак покрил небето. Тълпите смутени се разотишли (Мат. 27:50-54). На другия ден бил празникът Пасха и за да не се осквернява празничният ден, било решено да се снемат телата на осъдените ида се погребат според обичая. Двамата разбойници били все още живи, но Исус(очевидно) бил мъртъв, което установил един от войниците като пробил с копие подребието на Разпнатия. Двама членове на Синедриона - Иосиф Ариматейски и Никодим, поискали тялото на Иисус, което погребали в една пещера, като поставили на входа й тежък камък. Страхувайки се да не би учениците на Христос да откраднат тялото, по указание на властите пред гроба била поставена стража. Така преминала съботата срещу първия ден от седмицата - неделя.

Изтегляне 0.56 Mb.

Сподели с приятели: