Август (27 г пр. Хр. 14 г сл. Хр.) и Тиберий (14 37 г.)
Изтегляне 0.56 Mb. Pdf просмотр
|
| епископ 156 , презвитер 157 и дякон 158 (вж. таблицата за иерархиятя и титулуване на духовенството в БПЦ) Първите епископи са били св. Апостоли. Те ръкополагат от своя страна следващите епископи, презвитери и дякони, като по този начин в Църквата се осъществяват. нар. апостолска приемственост. Епископът е предстоятел, който председателства службата. Той не заема това място заради личните си качества, а поради благодатта, дадена му от Светия Дух. Според християнската църква Христос се намира винаги в Църквата и действа чрез клира, затова се казва, че "Той принася и се принася", а предстоятелят явявана вярващите Христа. Епископът има право да извършва всички богослужебни действия. Презвитерът (свещеник, иерей) получава сана си чрез ръкоположение от епископа. Той има право да извършва повечето от тайнствата и требите, с изключение на тайнството свещенство, освещаването на храмове, антиминси и св. миро. Дяконът е църковен служител, който не може да извършва самостоятелно нито една служба. Той е само помощник на епископа или презвитера по времена богослужението. Дяконите-монаси се наричат иеродякони, или свещенодякони. Освен тези степени на свещенослужение съществуват и т. нар. църковни служители, които са помощници при богослужението. Това са иподякони, четци, клисари, прислужници в храма. В Православната църква, в зависимост от своите задължения, свещенослужителите са разделени надве основни групи МОНАШЕСКО(ЧЕРНО) ДУХОВЕНСТВО, които дават обет за безбрачие и БЯЛО ДУХОВЕНСТВО, на които е разрешено да се женят. 155 Вярването в християнската църква е, че богослужебните действия са дело на Иисус Христос, който сам присъства в тях, а не на свещенослужителя, който се явява само като средство на извършването. От гр. – надзорник. От гр.- старейшина, старец. От гр. - служител, помощник. |