Б и б л и я Стар завет

14O 7 20 тогава ще ги изкореня от земята Си, която съм им дал, и ще отхвърля отпред очите Си тоя дом, който осветих за името Си, и ще го направя за поговорка и поругание между всичките племена.

14O 7 21 А за тоя дом, който стана толкова висок, всеки, който минава край него, ще се зачуди и ще рече: Защо направи Господ така на тая земя и на тоя дом?

14O 7 22 И ще отговорят: Понеже оставиха Господа Бога на бащите си, Който ги изведе из Египетската земя, та се хванаха за други богове и им се поклониха и им послужиха, за това нанесе на тях всичкото това зло.

14O 8 1 А когато се свършиха двадесетте години, в които Соломон построи Господния дом и своята къща,

14O 8 2 Соломон съгради изново градовете, които Хирам му бе дал, и засели в тях израилтяни.

14O 8 3 И Соломон отиде в Ематсова и пределите над него.

14O 8 4 И съгради Тадмор в пустата част на Юдовата земя, и всичките градове за житниците, които съгради в Емат.

14O 8 5 Съгради още горния Веторон и долния Веторон, градовете укрепени със стени, порти и лостове,

14O 8 6 и Ваалат и всичките градове, в които Соломон имаше житници, и всичките градове за колесниците, и градовете за конниците, и все що пожела Соломон да съгради в Ерусалим, в Ливан и в цялата земя на царството си.

14O 8 7 А относно всичките люде, които останаха от хетейците, аморейците, ферезейците, евейците и евусейците, които не бяха от Израиля,

14O 8 8 от техните потомци, останали подир тях в земята, които израилтяните не бяха изтребили, от тях Соломон събра набор за задължителни работници, каквито са и до днес.

14O 8 9 Но от израилтяните Соломон не направи никого слуга за работата си; а те бяха военни мъже, и главните му военачалници, и началниците на колесниците му и на конниците му;

14O 8 10 тоже те бяха главните началници, които имаше цар Соломон (двеста и петдесет души), които началствуваха над людете.

14O 8 11 Тогава Соломон възведе Фараоновата дъщеря от Давидовия град в къщата, която беше построил за нея; защото рече: Жена ми да не живее в къщата на Израилевия цар Давида, понеже местата, в които е влизал Господният ковчег, са свети.

14O 8 12 Тогава Соломон почна да принася всеизгаряния Господу на Господния олтар, който бе издигнал пред трема,

14O 8 13 като принасяше потребното за всеки ден според Моисеевата заповед, в съботите, на новолунията и на празниците, които ставаха три пъти в годината, - на празника на безквасните хлябове , на празника на седмиците и на празника на шатроразпъването.

14O 8 14 И според наредбата на баща си Давида, постави отредите на свещениците на службата им, и левитите на заръчаното за тях, да пеят и да служат пред свещениците, според както беше потребно за всеки ден, и вратарите според отредите им на всяка порта; защото така бе заповедта от Божия човек Давид.

14O 8 15 И в нищо не се отклониха от царската заповед относно свещениците и левитите, нито относно съкровищата.

14O 8 16 А цялата Соломонова работа беше предварително приготвена, от дена, когато се положи основата на Господния дом докле се свърши. Така се свърши Господния дом.

14O 8 17 Тогава Соломон отиде в Есион-гавер, и в Елот, на морския бряг в едомската земя.

14O 8 18 И Хирам му прати, под грижата на слугите си, кораби и опитни морски слуги, та отидоха със Соломоновите слуги в Офир; и от там взеха четиристотин и петдесет таланта злато та го донесоха на цар Соломона.

14O 9 1 И савската царица, като слушаше да се прочува Соломон, дойде в Ерусалим да опита Соломона с мъчни за нея въпроси; дойде с една твърде голяма свита, с камили натоварени с аромати, и с много злато и скъпоценни камъни, и като дойде при Соломона, говори с него за всичко що имаше на сърцето си.

14O 9 2 И Соломон отговори на всичките й въпроси; нямаше нищо скрито за Соломона, което не можа да й обясни.

14O 9 3 А като видя савската царица мъдростта на Соломона и къщата, която бе построил,

14O 9 4 ястията на трапезата му, сяденето на слугите му, и прислужването на служителите му и облеклото им, също и виночерпците му и тяхното облекло, и нагорнището, с което отиваше в Господния дом, не остана дух в нея.

14O 9 5 И рече на царя: Верен беше слухът, който чух в земята си, за твоето състояние и за мъдростта ти.

14O 9 6 Аз не вярвах думите им докато не дойдох и не видях с очите си; но, ето, нито половината от величието на мъдростта ти не ми е била казана; ти надминаваш слуха, който бях чула.

14O 9 7 Честити мъжете ти, и честити тия твои слуги, които стоят всякога пред тебе, та слушат мъдростта ти.

14O 9 8 Да бъде благословен Господ Бог, който има благоволение към тебе да те постави на престола Си цар за Господа твоя Бог. Понеже твоят Бог е възлюбил Израиля за да го утвърди до века, за това те е поставил цар над тях, за да раздаваш правосъдие и да вършиш правда.

14O 9 9 И тя даде на царя сто и двадесет таланта злато и твърде много аромати и скъпоценни камъни; не е имало никога такива аромати, каквито савската царица даде на цар Соломона.

14O 9 10 (Още и Хирамовите слуги и Соломоновите слуги, които донасяха злато от Офир, донасяха и алмугови дървета и скъпоценни камъни.

14O 9 11 А от алмуговите дървета царят направи подпорки* за Господния дом и за царската къща, тоже и арфи и псалтири за певците; такива дървета не бяха се виждали по-напред в Юдовата земя).

14O 9 12 И цар Соломон даде на савската царица всичко, що тя желаеше, каквото поиска, освен равното на онова, което тя беше донесла на царя. И тъй, тя се върна със слугите си та си отиде в своята си земя.

14O 9 13 А теглото на златото, което дохождаше на Соломона всяка година, беше шестстотин шестдесет и шест златни таланта,

14O 9 14 освен онова, което се внасяше от купувачите, от търговците, от всичките арабски царе, и от управителите на страната, които донасяха на Соломона злато и сребро.

14O 9 15 И цар Соломон направи двеста щита от ковано злато; шестстотин сикли злато се иждиви за всеки щит;

14O 9 16 и триста щитчета от ковано злато; три фунта злато се иждиви за всяко щитче; и царят ги положи в къщата Ливански лес.

14O 9 17 Царят направи и един великолепен престол от слонова кост, който позлати с чисто злато.

14O 9 18 Престолът имаше шест стъпала и едно златно подножие закрепени за престола, и облегалки от двете страни на седалището, и два лъва стоящи край облегалките.

14O 9 19 А там, върху шестте стъпала, от двете страни стояха дванадесет лъва; подобно нещо не се е направило в никое царство.

14O 9 20 И всичките цар Соломонови съдове за пиене бяха златни, а всичките съдове в къщата Ливански лес от чисто злато; ни един не бе от сребро; среброто се считаше за нищо в Соломоновите дни.

14O 9 21 Защото царят имаше, заедно с Хирамовите слуги, кораби като ония , които отиваха в Тарсис; еднъж в три години тия тарсийски кораби дохождаха и донасяха злато и сребро, слонова кост, маймуни и пауни.

14O 9 22 Така цар Соломон надмина всичките царе на света по богатство и мъдрост.

14O 9 23 И всичките царе на света търсеха Соломоновото присъствие, за да чуят мъдростта, която Бог бе турил в сърцето му.

14O 9 24 И всяка година донасяха всеки от подаръка си, сребърни вещи, златни вещи, облекла, оръжия и аромати, коне и мъски.

14O 9 25 Соломон имаше тоже четири хиляди обора за коне и за колесници и дванадесет хиляди конници, които настани в градовете за колесниците и при царя в Ерусалим.

14O 9 26 И владееше над всичките царе от реката Евфрат до филистимската земя и до границите на Египет.

14O 9 27 И царят направи среброто да изобилва в Ерусалим като камъни, а кедрите направи като полските черници.

14O 9 28 И докарваха коне за Соломона от Египет и от всичките страни.

14O 9 29 А останалите дела на Соломона, първите и последните, не са ли написани в Книгата на пророк Натана, и в пророчеството на силонеца Ахия, и във Виденията на гледача Идо, които изрече против Еровоама, Наватовия син?

14O 9 30 И Соломон царува в Ерусалим над целия Израил четиридесет години.

14O 9 31 Така Соломон заспа с бащите си, и биде погребан в града на баща си Давида; и вместо него се възцари син му Ровоам.

14O 10 1 И Ровоам отиде в Сихем; защото в Сихем беше се стекъл целият Израил за да го направи цар.

14O 10 2 И Еровоам, Наватовият син, който бе в Египет, гдето бе побягнал от присъствието на цар Соломона, когато чу това, Еровоам се върна от Египет;

14O 10 3 защото пратиха та го повикаха. Тогава Еровоам и целият Израил дойдоха та говориха на Ровоама, като рекоха:

14O 10 4 Баща ти направи непоносим хомота ни; сега, прочее, ти олекчи жестокото ни работене на баща ти и тежкия хомот, който наложи върху нас и ще ти работим.

14O 10 5 А той им рече: Върнете се при мене подир три дена. И людете си отидоха.

14O 10 6 Тогава цар Ровоам се съветва със старейшините, които бяха служили пред баща му Соломона, когато беше още жив, като каза: Как ме съветвате да отговоря на тия люде?

14O 10 7 Те му отговориха казвайки: Ако се отнесеш благосклонно към тия люде, та им угодиш, и им говориш благи думи, тогава те ще ти бъдат слуги за винаги.

14O 10 8 Но той отхвърли съвета, който старейшините му дадоха, та се съветва с младите си служители, които бяха пораснали заедно с него.

14O 10 9 Рече им: Как ме съветвате вие да отговорим на тия люде, които ми говориха казвайки: Олекчи хомота, който баща ти наложи върху нас?

14O 10 10 И младите, които бяха пораснали заедно с него, му отговориха казвайки: Така да кажеш на людете, които ти говориха, казвайки: Баща ти направи тежък хомота ни, но ти да ни го олекчиш, - така да им речеш: Малкият ми пръст ще бъде по-дебел от бащиния ми кръст.

14O 10 11 Сега, ако баща ми ви е товарил с тежък хомот, то аз ще направя още по-тежък хомота ви; ако баща ми ви е наказвал с бичове, то аз ще ви наказвам със скорпии.

14O 10 12 Тогава Еровоам и всичките люде дойдоха при Ровоама на третия ден, според както царят бе говорил, казвайки: Върнете се при мене на третия ден.

14O 10 13 И царят им отговори остро, като остави цар Ровоам съвета на старейшините,

14O 10 14 и отговори им по съвета на младежите, та каза: Баща ми направи тежък хомота ви, но аз ще му приложа; баща ми ви наказа с бичове, но аз ще ви накажа със скорпии.

14O 10 15 Така царят не послуша людете: защото това нещо стана от Бога, за да изпълни словото, което Господ бе говорил чрез силонеца Ахия на Еровоама Наватовия син.

14O 10 16 А като видя целият Израил, че царят не ги послуша, людете в отговор на царя рекоха: Какъв дял имаме ние в Давида? Никакво наследство нямаме в Есеевия син! Всеки в шатрите си, Израилю! Промишлавай сега, Давиде, за дома си. И така целият Израил си отиде в шатрите.

14O 10 17 А колкото за израилтяните, които живееха в Юдовите градове, Ровоам царуваше над тях.

14O 10 18 Тогава цар Ровоам прати при другите израилтяни Адорама, който бе над набора; но израилтяните го биха с камъни, та умря. Затова цар Ровоам побърза да се качи на колесницата си за да побегне в Ерусалим.

14O 10 19 Така Израил въстана против Давидовия дом, и остана въстанал до днес.

14O 11 1 Тогава Ровоам, като дойде в Ерусалим, събра Юдовия и Вениаминовия дом, сто и осемдесет хиляди отборни войници, за да се бият против Израиля, та дано възвърнат царството пак на Ровоама.

14O 11 2 Но Господното слово дойде към Божия човек Самаия, и рече:

14O 11 3 Говори на Ровоама Соломоновия син, Юдовия цар, и на целия Израил в Юда и във Вениамин, като речеш:

14O 11 4 Така казва Господ: Не възлизайте, нито се бийте против братята си; върнете се всеки у дома си, защото от Мене става това нещо. И те послушаха Господните думи та се върнаха, и не отидоха против Еровоама.

14O 11 5 А Ровоам, като се установи, в Ерусалим, съгради укрепени градове в Юда;

14O 11 6 съгради Витлеем, Итам, Текуе,

14O 11 7 Ветсур, Сохо, Одолам,

14O 11 8 Гет, Мариса, Зиф,

14O 11 9 Адораим, Лахис, Азика,

14O 11 10 Сарая, Еалон и Хеврон, които са укрепени градове в Юда и във Вениамин,

14O 11 11 Укрепи тия крепости, и тури в тях военачалници и запаси от храна, дървено масло и вино.

14O 11 12 Още във всеки град тури щитове и копия, и укрепи ги твърде много. Така Юда и Вениамин останаха под него.

14O 11 13 И всичките свещеници и левити, които бяха в Израил, се събраха при него от всичките си краища.

14O 11 14 Защото левитите оставиха пасбищата си и притежанията си та дойдоха в Юда и в Ерусалим; понеже Еровоама и синовете му бяха ги изпъдили, за да не свещенодействуват Господу,

14O 11 15 и Еровоам беше си поставил жреци за високите места, за бесовете и за телетата, които бе направил.

14O 11 16 И след тях, колкото души от всичките Израилеви племена утвърдиха сърцата си да търсят Господа Израилевия Бог, дойдоха в Ерусалим за да жертвуват на Господа Бога на бащите си.

14O 11 17 Така за три години те подкрепиха Юдовото царство и поддържаха Ровоама Соломоновия син; защото три години ходиха в пътя на Давида и на Соломона.

14O 11 18 И Ровоам си взе за жена Меалетя, дъщеря на Давидовия син Еримот, и Авихаила, дъщеря на Есеевия син Елиав,

14O 11 19 която му роди синове: Еуса, Самария и Заама.

14O 11 20 А подир нея взе Авия, Атай, Зиза и Селомита.

14O 11 21 И Ровоам възлюби Мааха Авесаломовата дъщеря повече от всичките си жени и наложници: (защото взе осемнадесет жени и шест наложници, и роди двадесет и осем сина и шестдесет дъщери);

14O 11 22 и Ровоам постави Маахиния син Авия за княз да началствува над братята си, защото мислеше да го направи цар.

14O 11 23 И постъпваше разумно, като разпръсна всичките си синове, по неколцина във всеки укрепен град, по всичките Юдови и Вениаминови земи, и даваше им изобилна храна. И за тях потърси много жени.

14O 12 1 Но след като се закрепи царството на Ровоама, и той стана силен, остави Господния закон, а заедно с него и целия Израил.

14O 12 2 И понеже бяха престъпили пред Господа, затова, в петата година на Ровоамовото царуване, египетския цар Сисак възлезе против Ерусалим

14O 12 3 с хиляда и двеста колесници и шестдесет хиляди конници; и людете, които дойдоха с него от Египет, ливийци, сукияни* и етиопяни, бяха безбройни.

14O 12 4 И като превзе Юдовите укрепени градове, дойде до Ерусалим.

14O 12 5 Тогава пророк Семаия дойде при Ровоама и при Юдовите първенци, като се бяха събрали в Ерусалим, поради нахлуването на Сисака, та им рече: Така казва Господ: Вие оставихте Мене; затова и Аз оставих вас в ръцете на Сисака.

14O 12 6 По това Израилевите първенци и царят се смириха, и казаха: Праведен е Господ.

14O 12 7 А когато видя Господ, че се смириха, Господното слово дойде към Семаия и каза: Те се смириха; няма да ги изтребя, но ще им дам някакво избавление; и гневът Ми няма да се излее върху Ерусалим чрез Сисака.

14O 12 8 Обаче те ще му станат слуги, за да познаят, що е да слугуват на Мене и що да слугуват на земните царства.

14O 12 9 И тъй, египетския цар Сисак възлезе против Ерусалим, та отнесе съкровищата на Господния дом и съкровищата на царската къща; отнесе всичко; отнесе още златните щитове, които Соломон бе направил.

14O 12 10 (А вместо тях цар Ровоам направи медни щитове и ги предаде в ръцете на началниците на телохранителите, които пазеха вратата на царската къща.

14O 12 11 И когато влизаше царят в Господния дом, телохранителите дохождаха та ги вземаха; после пак ги занасяха в залата на телохранителите).

14O 12 12 И като се смири Ровоам , гневът на Господа се отвърна от него, та да не го погуби съвсем; па и в Юда се намираше някакво добро.

14O 12 13 Така цар Ровоам се закрепи в Ерусалим и царуваше; защото, когато се възцари, Ровоам бе четиридесет и една години на възраст; и царува седемнадесет години в Ерусалим, града който Господ бе избрал измежду всичките Израилеви племена за да настани името Си там. Името на майка му, амонката, бе Наама.

14O 12 14 А той стори зло, като не оправи сърцето си да търси Господа.

14O 12 15 А делата на Ровоама, първите и последните, не са ли написани в книгите на пророка Семаия и на гледача Идо за архивите? А между Ровоама и Еровоама имаше постоанни войни.

14O 12 16 И Ровоам заспа с бащите си и погребан биде в Давидовия град. И вместо него се възцари син му Авия.

14O 13 1 В осемнадесетата година от царуването на Еровоама, Авия се възцари над Юда,

14O 13 2 и царува три години в Ерусалим. Името на майка му бе Михаия, дъщеря на Уриила от Гавая. И имаше война между Авия и Еровоама.

14O 13 3 И Авия се опълчи за бой с войска от силни войници, на брой четиристотин хиляди отборни мъже; а Еровоам се опълчи за бой против него са осемстотин хиляди отборни мъже, силни и храбри.

14O 13 4 Тогава Авия застана на хълма Семараим, който е в Ефремовата хълмиста земя, и каза: Слушайте ме, Еровоаме и целий Израилю.

14O 13 5 Не трябва ли да знаете, че Господ Израилевият Бог, даде за винаги на Давида да царува над Израиля, той и потомците му, чрез завет със сол?

14O 13 6 При все това, Еровоам, Наватовият син, слуга на Давидовия син Соломона, стана и се повдигна против господаря си;

14O 13 7 и при него се събраха нищожни и лоши човеци, та се засилиха против Ровоама, Соломоновия син, когато Ровоам бе млад и с крехко сърца и не можеше да им противостои.

14O 13 8 И сега вие замислювате да се противите на Господното царство, което е в ръцете на Давидовите потомци, защото сте голямо множество, и между вас има златни телета, които Еровоам ви е направил за богове.

14O 13 9 Не изпъдихте ли Господните свещеници, Аароновите потомци и левитите, и не направихте ли си жреци, както правят людете на другите земи, така щото всеки, които иде да се освети с теле и седем овена, той може да стане жрец на ония, които не са богове?

14O 13 10 А колкото за нас, Иеова е нашият Бог, и ние не Го оставяме; и ние имаме за свещеници, които служат Господу, Ааронови потомци и левити на службата им,

14O 13 11 които всяка заран и всяка вечер горят пред Господа всеизгаряния и благоуханен темян, и нареждат присъствени хлябове върху чисто - златната трапеза, и златния светилник и светилата му, за да гори всяка вечер; защото ние пазим заръчаното от Господа нашия Бог; вие обаче Го оставихте.

14O 13 12 И, ето, с нас е Бог начело, и свещениците Му с гръмливи тръби, за да свирят тревога против вас. Чада на Израиля, не воювайте против Господа Бога на бащите си, защото няма да успеете.

14O 13 13 Обаче, Еровоам накара една засада да обиколи и да иде зад тях, така щото те бяха пред Юдовите мъже , а засадата зад тях.

14O 13 14 И когато Юда назърна надире, ето, боят бе и отпреде им и отзаде; затова извикаха към Господа, и свещениците засвириха с тръбите.

14O 13 15 Тогава Юдовите мъже нададоха вик; и като извикаха Юдовите мъже, Бог порази Еровоама и целия Израил пред Авия и Юда.

14O 13 16 Израилтяните бягаха пред Юда; и Бог ги предаде в ръката им,

14O 13 17 така щото Авия и неговите люде им нанесоха голямо поражение, и от Израиля паднаха убити петстотин хиляди отборни мъже.

14O 13 18 Така в онова време израилтяните се смириха; а юдейците превъзмогнаха, понеже уповаваха на Господа Бог на бащите си.

14O 13 19 И Авия преследва Еровоама и му отне градовете: Ветил и селата му, Есана и селата му, Ефрон и селата му.

14O 13 20 И в дните на Авия, Еровоам не си възвърна вече силата; и Господ го порази, та умря.

14O 13 21 Но Авия се засили и взе четиринадесет жени, и роди двадесет и два сина и шестнадесет дъщери.

14O 13 22 А останалите дела на Авия, и постъпките му, и изреченията му са написани в повестите на пророк Идо.

14O 14 1 Така Авия заспа с бащите си и погребаха го в Давидовия град; и вместо него се възцари син му Аса. В неговите дни земята беше спокойна десет години.

14O 14 2 И Аса върши това, което бе добро пред Господа своя Бог;

14O 14 3 защото махна жертвениците на чуждите богове и високите места, изпотроши идолите и изсече ашерите;

14O 14 4 и заповяда на Юда да търсят Господа Бога на бащите си, и да изпълняват закона и заповедите Му.

14O 14 5 Махна още от всичките Юдови градове високите места и кумирите на слънцето. И царството утихна пред него.

14O 14 6 И тъй като утихна, земята и нямаше война в ония години, той съгради укрепените градове в Юда; понеже Господ му даде покой.

14O 14 7 Затова той каза на Юда: Да съградим тия градове, и да направим около тях стени и кули, порти и лостове, докато земята е още свободна пред нас; понеже потърсихме Господа нашия Бог, потърсихме Го, и Той ни е дал покой от всяка страна. И тъй, съградиха и благоуспяха.

14O 14 8 А Аса имаше войска: от Юда, триста хиляди мъже, които носеха щитове и копия; а от Вениамина, двеста и осемдесет хиляди, които носеха щитчета и запъваха лъкове; всички тия бяха силни и храбри.

14O 14 9 След това етиопянинът Зара излезе против тях с една войска от един милион мъже и с триста колесници и стигна до Мариса.

14O 14 10 И Аса излезе против него; и се опълчи за бой в долината Сефата, при Мариса.

14O 14 11 Тогава Аса извика към Господа своя Бог и рече: Господи, безразлично е за Тебе да помагаш на мощния или на оня, който няма никаква сила; помогни нам, Господи Боже наш, защото на Тебе уповаваме, и в Твоето име идем против това множество, Господи, Ти си нашият Бог; да не надделее човек против Тебе.

14O 14 12 И Господ порази етиопяните пред Аса и пред Юда; и етиопяните побягнаха.

14O 14 13 А Аса и людете, които бяха с него, ги преследваха до Герар; и от етиопяните паднаха толкоз много, щото не можаха вече да се съвземат, защото бидоха смазани пред Господа и пред Неговото множество. И Юдовите мъже взеха твърде много користи.

14O 14 14 И поразиха всичките градове около Герар, защото страх от Господа ги обзе; и ограбиха всичките градове, защото имаше в тях много користи.

14O 14 15 Нападнаха още и шатрите на добитъка, и като взеха много овци и камили, върнаха се в Ерусалим.

14O 15 1 Тогава Божият дух дойде на Азария, Одидовия син,

14O 15 2 и излезе да посрещне Аса и му рече: Слушай ме, Асо и целий Юдо и Вениамине: Господ е с вас докато сте вие с Него; и ако Го търсите, ще бъде намерен от вас, но ако Го оставите, Той ще ви остави.

14O 15 3 Дълго време Израил остана без истинския Бог, без свещеник, който да поучава, и без закон;

14O 15 4 но когато в бедствието си се обърнаха към Господа Израилевия Бог и Го потърсиха, Той биде намерен от тях.

14O 15 5 И в ония времена не е имало мир нито за излизащия, нито за влизащия, но големи смутове върху всичките жители на земите.

14O 15 6 Народ се сломяваше от народ, и град от град; защото Бог ги смущаваше с всякакво бедствие.

14O 15 7 А вие се усилвайте, и да не ослабват ръцете ви; защото делото ви ще се възнагради.

14O 15 8 И когато чу Аса тия думи и предсказанието на пророк Одида, ободри се, и отмахна мерзостите от цялата Юдова и Вениаминова земя, и от градовете, които бе отнел от Ефремовата хълмиста земя; и поднови Господния олтар, който бе пред Господния трем.

14O 15 9 И събра целия Юда и Вениамина, и живеещите между тях пришелци от Ефрема, Манасия и Симеона; защото мнозина от Израиля прибягваха при него като виждаха, че Господ неговият Бог бе с него.

14O 15 10 Те се събраха в Ерусалим в третия месец, в петнадесетата година от царуването на Аса.

14O 15 11 В това време принесоха жертви Господу от донесените користи, седемстотин говеда и седем хиляди овци.

14O 15 12 И стъпиха в завет да търсят Господа Бога на бащите си от цялото си сърце и от цялата си душа,

14O 15 13 и да се умъртвява всеки, малък или голям, мъж или жена, който не би потърсил Господа Израилевия Бог.

14O 15 14 И заклеха се Господу със силен глас, с възклицание, с тръби, и с рогове.

14O 15 15 И целият Юда се развесели поради клетвата; защото се заклеха от цялото си сърце, и потърсиха Бога с цялата си воля, и Господ им даде покой от всякъде.

14O 15 16 А още и майка си Мааха цар Аса свали да не бъде царица, понеже тя бе направила отвратителен идол на Ашера; и Аса съсече нейния идол, стри го, та го изгори при потока Кедрон.