Б и б л и я Стар завет

18O 21 21 Защото какво наслаждение от дома си има нечестивият след себе си, Когато се преполови числото на месеците му?

18O 21 22 Ще научи ли някой Бога на знание, Тъй като Той съди високите?

18O 21 23 Един умира в пълно благополучие, Като е във всичко охолен и спокоен;

18O 21 24 Ребрата му са покрити с тлъстина, И костите му са напоени с мозък.

18O 21 25 А друг умира в душевна горест, Като никога не е ял с весело сърце.

18O 21 26 Заедно лежат в пръстта, И червеи ги покриват.

18O 21 27 Ето, зная мислите ви И хитруванията ви за съсипването ми.

18O 21 28 Защото думате: Где е къщата на княза? И где е шатърът, гдето живееха нечестивите?

18O 21 29 Не сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им примери, -

18O 21 30 Че нечестивият се пази за ден на погибел, И че в ден на гняв ще бъде закаран?

18O 21 31 Кой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?

18O 21 32 Но и той ще бъде донесен в гроба, И ще пази над гробницата си.

18O 21 33 Буците на долината ще му бъдат леки; И всеки човек ще отиде подир него, Както безбройни са отишли преди него,

18O 21 34 Как, прочее, ми давате празни утешения, Тъй като в отговорите ви остава само лъжа?

18O 22 1 Тогава теманецът Елифаз в отговор рече:

18O 22 2 Може ли човек да бъде полезен Богу? Ако разумен може да бъде полезен на семе си.

18O 22 3 Ако си ти праведен, Всемогъщият има ли за какво да се радва? Или ползува ли се Той, ако правиш пътищата си непорочни?

18O 22 4 Поради твоя ли страх от Него Той те изобличава, И влиза в съд с тебе?

18O 22 5 Нечестието ти не е ли голямо? И беззаконията ти не са ли безкрайни?

18O 22 6 Защото без причина си взел залог от брата си. И си лишил голите от дрехите им,

18O 22 7 Не си напоил с вода уморения, И си задържал хляб от гладния.

18O 22 8 А който беше як, той придобиваше земята; И който беше почитан, той се заселваше в нея.

18O 22 9 Вдовици си отпратил празни, И мишците на сирачетата си строшил.

18O 22 10 За това примки те обикалят, И страх внезапен те ужасява,

18O 22 11 Или тъмнина, та не виждаш, И множество води те покрива.

18O 22 12 Бог не е ли на небесните висоти? Сега гледай височината на звездите, колко са на високо!

18O 22 13 А ти казваш: Где ще знае Бог? През мрака ли може да съди?

18O 22 14 Облаци Го покриват, та не вижда: И ходи по свода небесен,

18O 22 15 Забележил ли си ти стария път, По който са ходили беззаконниците? -

18O 22 16 Тия, които преждевременно бидоха грабнати, И чиято основа порой завлече,-

18O 22 17 Които рекоха Богу: Отдалечи се от нас, И - какво може Всемогъщият да стори за нас?-

18O 22 18 При все, че Той напълни с блага домовете им. Но далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!

18O 22 19 Праведните гледат и се радват; И невинните им се присмиват, като казват:

18O 22 20 Не бяха ли погубени въстаналите против нас, И огън погълна останалите от тях?

18O 22 21 Сприятели се сега с Него и бъди в мир; От това ще дойде добро за тебе.

18O 22 22 Приеми, прочее, закона от устата Му, И съхрани думите Му в сърцето си.

18O 22 23 Ако се върнеш към Всемогъщия, пак ще бъдеш утвърден; Отдалечи, прочее, беззаконието от шатрите си,

18O 22 24 Хвърли* злото си в пръстта, И офирското злато между камъните на потоците;

18O 22 25 И Всемогъщият ще ти бъде злато, И изобилие от сребро за тебе.

18O 22 26 Защото тогава ще се веселиш във Всемогъщия, И ще въздигаш лицето си към Бога.

18O 22 27 Ще Му се помолиш, и Той ще те послуша; И ще изпълни обреците Си.

18O 22 28 И каквото решение направиш, ще ти бъде потвърдено; И светлина ще сияе по пътищата ти.

18O 22 29 Когато те унижат, Тогава ще речеш: Има въздигане! И Той ще спаси онзи, който има смирен поглед.

18O 22 30 Даже онзи, който не е невинен, ще избави; Да! с чистотата на твоите ръце ще бъде избавен.

18O 23 1 А Иов в отговор рече:

18O 23 2 И днес оплакването ми е горчиво; Ръката ми е по-тежка от въздишането ми.

18O 23 3 Ах, да бих знаел где да Го намеря! Отишъл бих до престола Му,

18O 23 4 Изложил бих делото си пред Него, И напълнил бих устата си с доводи,

18O 23 5 Узнал бих думите, които Той би ми отговорил, И разбрал бих какво щеше да ми рече.

18O 23 6 Щеше ли Той да се препира с мене с голямата Си сила? Не! щеше само да внимава в мен.

18O 23 7 Тогава би станало явно, че един праведник разисква с Него; И така аз бих се освободил за винаги от Съдията си.

18O 23 8 Обаче, ето, отивам напред, но няма Го, И назад, но не го виждам,

18O 23 9 Наляво, гдето работи, но не мога да Го видя; Крие се надясно, и Го не виждам.

18O 23 10 Знае, обаче, пътя ми; когато ме изпита, Ще изляза като злато.

18O 23 11 Ногата ми се е държала здраво в Неговите стъпки; Опазил съм пътя Му без да се отклоня;

18O 23 12 От заповедите на устните Му не съм се оттеглил назад; Съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна.

18O 23 13 Но Той е на един ум, и кой може да Го отвърне? И каквото желае душата Му, това прави.

18O 23 14 Защото върши това, което е определено за мене; И много такива неща има у Него.

18O 23 15 Затова, смущавам се в присъствието Му; Когато размишлявам треперя от Него.

18O 23 16 Защото сам Бог е разслабил сърцето ми, И Всемогъщият ме е смутил;

18O 23 17 Тъй като не по причина на тъмнината се отсичат думите ми Нито по причина на мрака, който покрива лицето ми.

18O 24 1 Защо, ако времената не са открити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му за съд?

18O 24 2 Едни преместят межди, Грабят стада и ги пасат;

18O 24 3 Откарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата;

18O 24 4 Изтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно от тях.

18O 24 5 Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята из доставя храна за чадата им.

18O 24 6 Жънат фуража в нивата, за да го ядат. И берат лозата на неправедника;

18O 24 7 Цяла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа;

18O 24 8 Измокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.

18O 24 9 Други грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха.

18O 24 10 Голи, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;

18O 24 11 Изтискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.

18O 24 12 Умиращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.

18O 24 13 Дали са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,

18O 24 14 Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.

18O 24 15 Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.

18O 24 16 В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.

18O 24 17 Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.

18O 24 18 Бърже се отдалечат по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат вече към пътя за лозята.

18O 24 19 Както сушата и топлината поглъщат водата от снега, Така и преизподнята грешните.

18O 24 20 Майчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.

18O 24 21 Поглъщат неплодната, която ражда; И на вдовицата не правят добро,

18O 24 22 Влачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.

18O 24 23 Бог им дава безопасност, и те се успокояват с нея, Но очите Му са върху пътищата им.

18O 24 24 Въздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички други си отиват, И отсичат се като главите на класовете.

18O 24 25 И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?

18O 25 1 Тогава шуахецът Валдат в отговор рече: -

18O 25 2 Господството и страховдъхновението принадлежат Нему; Прави мир във висините Си.

18O 25 3 Имат ли брой войнствата Му? И върху кого не изгрява Неговата светлина?

18O 25 4 И тъй, как може човек да е праведен пред Бога? Или как може да е чист роденият от жена?

18O 25 5 Ето, и самата луна не е светла, И звездите не са чисти, пред Него,

18O 25 6 Колко по-малко гадината човек, И червеят човешки син!

18O 26 1 А Иов в отговор рече: -

18O 26 2 Каква помощ си дал ти на немощния! Как си спасил безсилната мишца!

18O 26 3 Как си съветвал оня, който няма милост! И какъв здрав разум си изсипал!

18O 26 4 Към кого си отправил думи? И чий дух те е вдъхновявал*?

18O 26 5 Пред него мъртвите треперят Под водите и обитателите им.

18O 26 6 Преизподнята е гола пред Него, И Авадон+ няма покрив.

18O 26 7 Простира севера върху празния простор; Окача земята на нищо.

18O 26 8 Връзва водите в облаците Си; Но облак не се продира изпод тях.

18O 26 9 Покрива лицето на престола Си, Като простира облака Си върху него.

18O 26 10 Обиколил е водите с граница Дори до краищата на светлината и на тъмнината.

18O 26 11 Небесните стълбове треперят И ужасяват се от смъмрянето Му.

18O 26 12 Развълнува морето със силата Си; И с разума Си поразява Рахав§.

18O 26 13 Чрез духа Си украсява небесата; Ръката Му пробожда бягащия змей**

18O 26 14 Ето, тия са само краищата на пътищата Му; И колко малко шепнене ни дават да чуем за Него! А гърма на силата Му, кой може да разбере?

18O 27 1 И Иов продължи беседата си като казваше:

18O 27 2 В живота на Бога, Който е отнел правото ми, И на Всемогъщия, Който е огорчил душата ми,

18O 27 3 Заклевам се, че през всичкото време, докато е дишането ми в мене, И Духът Божий в ноздрите ми,

18O 27 4 Устните ми няма да изговорят неправда, Нито езикът ми ще продума измама.

18O 27 5 да не даде Бог да ви оправдая! Докато изсъхна няма да отхвърля непорочността си от мене.

18O 27 6 Правдата си ще държа, и не ще я оставя; Догдето съм жив сърцето ми няма да ме изобличи.

18O 27 7 Неприятелят ми нека бъде като нечестивия, И който въстава против мене като беззаконния.

18O 27 8 Защото каква е надеждата на нечестивия, Че ще спечели, когато изтръгне Бог душата му?

18O 27 9 Ще послуша ли Бог вика му, Когато го сполети беда?

18O 27 10 Ще се наслаждава ли във Всемогъщия? Ще призовава ли Бога във всяко време?

18O 27 11 Ще ви науча това, което е в Божията ръка; Каквото има у Всемогъщия не ще да скрия.

18O 27 12 Ето, вие всички сте видели това; Защо, прочее, ставате съвсем безполезни?

18O 27 13 Делът на нечестивия от Бога, И наследството, което притеснителите Ще получат от Всемогъщия е това:

18O 27 14 Ако се умножават чадата му, умножават се за меч; И внуците му не ще се наситят с хляб.

18O 27 15 Останалите от него, смърт ще ги погребе, И вдовиците му няма да плачат.

18O 27 16 Ако и да натрупа сребро много като пръст, И приготви дрехи изобилно като кал,

18O 27 17 Може да приготви, но праведните не ще ги облекат, И невинните ще си разделят среброто.

18O 27 18 Построява къщата си както молеца. И както пъдарят, който прави колиба.

18O 27 19 Богат лъга, но няма да повтори. Веднъж отваря очите си и го няма;

18O 27 20 Трепет го хваща като потоп; Буря го граби нощем;

18O 27 21 Източният вятър го дига, и той отива; Той го изтръгва с мястото му.

18O 27 22 Защото Бог ще хвърли върху него беди, и не ще го пожали; Той ще се старае да избяга от ръката Му.

18O 27 23 Ще изпляскат с ръце против него, И ще му подсвиркват така, че ще бяга от мястото си.

18O 28 1 Наистина има рудница за сребро, И място, гдето злато се плави.

18O 28 2 Желязото се взема из земята, И медта се лее от камъка.

18O 28 3 Човекът туря край на тъмнината, И издирва до най-далечните места, Камъните в тъмнината и в мрачната сянка.

18O 28 4 Далеч то човешко жилище, гдето нозе не стъпват, Той си отваря рудница; Окачени далеч от човеците рудничарите се люлеят.

18O 28 5 Колкото за земята, от нея произлиза хлябът? И под нея се разравя като че ли с огън.

18O 28 6 Камъните и са място на сапфир, И златна пръст има в нея.

18O 28 7 Хищна птица не знае тоя път И окото на сокол не го е видяло.

18O 28 8 Горделивите зверове не са стъпвали по него; Лъв не е заминавал през него.

18O 28 9 Човекът простира ръката си върху канарите, Превръща планините из корен.

18O 28 10 Разсича проломи между скалите; И окото му открива всичко що е скъпоценно

18O 28 11 И ограничава капането на водите; И скритото изважда на бял свят.

18O 28 12 Но мъдростта, где ще се намери? И где е мястото на разума?

18O 28 13 Човекът не познава цената й; И тя не се намира в земята на живите,

18O 28 14 Бездната казва: Не е у мене. И морето казва:Не е у мене.

18O 28 15 Не може да се придобие със злато; И сребро не може да се претегли в замяна с нея.

18O 28 16 Не може да се оцени с офирско злато, Със скъпоценен оникс и сапфир.

18O 28 17 Злато и кристал не могат се сравни с нея, Нито може да се размени с вещи от на-чисто злато.

18O 28 18 Не ще се спомене корал или кристал за покупката й. Защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценните камъни.

18O 28 19 Топаз етиопски не ще се сравни с нея; Не ще се оцени тя с чисто злато.

18O 28 20 От, где прочее, дохожда мъдростта? И где е мястото на разума?-

18O 28 21 Понеже е скрита от очите на всичките живи, И утаена от въздушните птици.

18O 28 22 Гибелта и смъртта казват: С ушите си чухме слух за нея.

18O 28 23 Бог разбира пътя й, И Той знае мястото й;

18O 28 24 Понеже Той гледа до земните краища, И вижда под цялото небе,

18O 28 25 За да претегля тежината на ветровете, И да измерва водите с мярка.

18O 28 26 Когато направи закон за дъжда, И път за светкавицата на гръма,

18O 28 27 Тогава Той я видя и изяви; Утвърди я, да! И я изследва;

18O 28 28 И каза на човека: Ето, Страх от Господа, туй е мъдрост, И отдалечаване от злото, това е разум.

18O 29 1 И Иов още продължи беседата си като казваше:

18O 29 2 О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,

18O 29 3 Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;

18O 29 4 Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;

18O 29 5 Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;

18O 29 6 Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!

18O 29 7 Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,

18O 29 8 Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;

18O 29 9 Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;

18O 29 10 Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;

18O 29 11 Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;

18O 29 12 Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.

18O 29 13 Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.

18O 29 14 Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.

18O 29 15 Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.

18O 29 16 Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.

18O 29 17 Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.

18O 29 18 Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.

18O 29 19 Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.

18O 29 20 Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.

18O 29 21 Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.

18O 29 22 Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;

18O 29 23 За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.

18O 29 24 Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят* светлостта на лицето ми.

18O 29 25 Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.

18O 30 1 Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;

18O 30 2 Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?

18O 30 3 От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;

18O 30 4 Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.

18O 30 5 Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.

18O 30 6 Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.

18O 30 7 Ревяха между храстите. Събираха се между тръните;

18O 30 8 Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.

18O 30 9 А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.

18O 30 10 Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.

18O 30 11 Тъй като Бог е съсипал достолепието ми* и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.

18O 30 12 Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения+,

18O 30 13 Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.

18O 30 14 Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.

18O 30 15 Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.

18O 30 16 И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.

18O 30 17 През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват**.

18O 30 18 Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.

18O 30 19 Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.

18O 30 20 Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.

18O 30 21 Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;

18O 30 22 Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.

18O 30 23 Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.

18O 30 24 Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?

18O 30 25 Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?

18O 30 26 Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.

18O 30 27 Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.

18O 30 28 Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.

18O 30 29 Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.

18O 30 30 Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.

18O 30 31 Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.

18O 31 1 Направих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?

18O 31 2 Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?

18O 31 3 Не е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?

18O 31 4 Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?

18O 31 5 Ако съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама, -

18O 31 6 (Но нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)

18O 31 7 Ако се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако е залепило петно на ръцете ми,

18O 31 8 То нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми

18O 31 9 Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,

18O 31 10 То нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;

18O 31 11 Защото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;

18O 31 12 Понеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.

18O 31 13 Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,

18O 31 14 То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?

18O 31 15 Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същия ли ни образува в утробата?

18O 31 16 Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,

18O 31 17 Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него, -

18O 31 18 (Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата;)

18O 31 19 Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,

18O 31 20 И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;

18O 31 21 Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;

18O 31 22 То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;

18O 31 23 Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.

18O 31 24 Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;

18O 31 25 Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;

18O 31 26 Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,

18O 31 27 Се е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;

18O 31 28 И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от Всевишния Бог.

18O 31 29 Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло, -

18O 31 30 (Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да иксам живота му с проклетия); -

18O 31 31 Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?

18O 31 32 (Чужденец не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);

18O 31 33 Ако съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,

18O 31 34 Понеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата; -

18O 31 35 (О, да имаше някой да ме слуша! - Ето виж тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори!- И да имах акта* който противникът ми е написал!

18O 31 36 Ето, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!

18O 31 37 Щях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да се приближа при него-)

18O 31 38 Ако нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;

18O 31 39 Ако съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;

18O 31 40 Тогава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.

18O 32 1 И така, тия трима човека престанаха да отговарят на Иова, защото беше праведен пред своите си очи.

18O 32 2 Тогава пламна гневът на вузеца Елиу, син на Варахиила, от Арамовото семейство. Гневът му пламна против Иова, защото оправдаваше себе си наместо Бога(

18O 32 3 тоже против тримата му приятели пламна гневът му, защото бяха осъдили Иова без да му намерят отговор.

18O 32 4 А Елиу беше чакал да говори на Иова, защото другите бяха по-стари от него.

18O 32 5 Но когато Елиу видя, че нямаше отговор в устата на тия трима мъже, гневът му пламна.

18O 32 6 Тогава вузецът Елиу, син на Варахиила, в отговор рече:- Аз съм млад, а вие много стари; Затова се посвених, и не смеех да ви явя моето мнение.

18O 32 7 Аз рекох: Дните нека говорят, И многото години нека учат мъдрост.

18O 32 8 Но има дух в човека; Вдъхновението на Всемогъщия го вразумява.

18O 32 9 Не че човеците са велики, за това ще са и мъдри, Нито че са стари, за това ще разбират правосъдието.

18O 32 10 Прочее, казвам: Слушайте мене; Нека явя и аз мнението си.

18O 32 11 Ето, чаках докато вие говорехте, Слушах разсъжденията ви, Когато търсехте какво да кажете;

18O 32 12 Внимателно ви слушах, И ето, ни един от вас не убеди Иова, Нито отговори на думите му;

18O 32 13 За да не речете: Ние намерихме мъдрост. Бог ще го свали, а не човек.

18O 32 14 Понеже той не е отправил думите си против мене, То и аз няма да му отговоря според вашите речи.

18O 32 15 Те се смайват, не отговарят вече, Не намират ни дума да кажат.

18O 32 16 А да чакам ли аз понеже те не говорят, - Понеже стоят и не отговарят вече?

18O 32 17 Нека отговоря и аз от моя страна, Нека явя и аз мнението си.

18O 32 18 Защото съм пълен с думи; Духът в мене дълбоко ме притиска.

18O 32 19 Ето коремът ми е като вино неотворено, Близо е да се разпукне като нови мехове.

18O 32 20 Ще проговоря, за да ми стане по-леко; Ще отворя устните си и ще отговоря.

18O 32 21 Далеч от мене да гледам на лице, Или да полаская човека.

18O 32 22 Защото не зная да лаская; Иначе Създателят ми би ме отмахнал веднага.

18O 33 1 Затова, Иове, чуй сега словото ми, И слушай всичките мои думи.

18O 33 2 Ето, сега отворих устата си, Езикът ми с устата ми говори.

18O 33 3 Думите ми ще бъдат според правотата на сърцето ми, И устните ми ще произнесат чист разум.

18O 33 4 Духът Божии ме е направил, И дишането на Всемогъщия ме оживотворява.

18O 33 5 Ако можеш, отговори ми; Опълчи са с думите си пред мене та застани.

18O 33 6 Ето, и аз съм пред Бога както си ти,- И аз съм от кал образуван.

18O 33 7 Ето, моят ужас няма да те уплашва. Нито ще тежи ръката ми върху тебе.

18O 33 8 Безсъмнено ти си говорил, като слушах аз, И аз чух гласа на думите ти, като казваше:

18O 33 9 Чист и без престъпление съм; Невинен съм, и баззаконие няма в мене;

18O 33 10 Ето, Бог намира причини против мене, Счита ме за Свой неприятел;

18O 33 11 Туря нозете ми в клада, Наблюдава всичките ми пътища.

18O 33 12 Ето, в това ти не си прав; Ще ти отговоря, че Бог е по-велик от човека.

18O 33 13 Защо се препираш с Него, Загдето Той не дава отчет ни за едно от Своите дела?

18O 33 14 Защото сигурно Бог говори веднъж и дваж, Само че човекът не внимава.

18O 33 15 В сън, в нощно видение, Когато дълбок сън напада човеците, Когато сънуват на леглата си,

18O 33 16 Тогава Той отваря ушите на човеците, И запечатва поука в тях,

18O 33 17 За да отвърне човека от намерението му, И да извади гордостта из човека;

18O 33 18 Предпазва душата му от гроба, И животът му, за да не падне от меч.

18O 33 19 Той бива е наказван с болки на леглото си, Да! С непрестанни болки в костите си,

18O 33 20 Така щото душата му се отвръща от хляб, И сърцето му от вкусното ястие.

18O 33 21 Месата му се изнуряват тъй, че не се виждат, А невидимите му по-преди кости се подават.

18O 33 22 Да! Душата му се приближава при гроба. И животът му при погубителите,

18O 33 23 Тогава, ако има ангел с него, Посредник, пръв между хиляда, За да възвести на човека що е за него право,

18O 33 24 И ако Бог му бъди милостив И рече: Избави го, за да не слезе в гроба, Аз промислих откуп за него, -

18O 33 25 Тогава месата му ще се подмладяват повече от месата на дете? Той се връща в дните на младостта си;

18O 33 26 Ако се помоли Богу, Той е благосклонен към него, И му дава да гледа лицето Му с радост; И възвръща на човека правдата му.

18O 33 27 Той пее пред човеците, казвайки: Съгреших и изкривих правото, И не ми се въздаде според греха ми;

18O 33 28 Той избави душата ми, за да не отиде в рова; И животът ми ще види виделината.

18O 33 29 Ето всичко това върши Бог Дваж и триж с човека,

18O 33 30 За да отвърне душата му от рова, Но да се просвети с виделината на живота.

18O 33 31 Внимавай, Иове, послушай ме, Мълчи, и аз ще говоря.

18O 33 32 Ако имаш какво да кажеш, отговори ми; Говори, защото желая да бъдеш оправдан;

18O 33 33 Но ако не, то ти слушай мене; Мълчи, и ще те науча мъдрост.

18O 34 1 И Елиу пак проговаряйки рече:

18O 34 2 Слушайте думите ми, вие мъдри, И внимавайте към мене, вие разумни;

18O 34 3 Защото ухото изпитва думите Както небцето вкусва ястието.

18O 34 4 Нека си изберем правото Та да знаем помежду си доброто.

18O 34 5 Защото Иов е казал: Праведен съм, И пак Бог отне правото ми;

18O 34 6 Въпреки правото ми считан съм за лъжец; Раната ми е неизцелима при все, че съм без престъпление.

18O 34 7 Кой човек е като Иова, Който укорява Бога, както пие вода,

18O 34 8 И дружи с ония, които вършат беззаконие, И ходи с нечестиви човеци?

18O 34 9 Защото е казал: Нищо не ползува човека Да съизволява с Бога.

18O 34 10 Слушайте ме, прочее, вие разумни мъже. Далеч да бъде от Бога неправдата, И от Всемогъщия беззаконието!

18O 34 11 Защото ще въздаде на човека според делото му, И ще направи всеки да намери според пътищата си.

18O 34 12 Наистина Бог няма да извърши насилие, Нито ще извърне Всемогъщият правосъдието.

18O 34 13 Кой е възложил на Него грижата за земята? Или кой Го е натоварил с цялата вселена?

18O 34 14 Ако прилепи Той сърцето Си само към Себе Си, И оттегли към Себе Си Духа Си и душата Си,

18O 34 15 То ще издъхне заедно всяка плът, И човекът ще се върне пак в пръстта.

18O 34 16 Сега, ако си разумен, чуй това; Слушай гласа на думите ми.

18O 34 17 Ще властвува ли оня, който мрази правдата? И ще изкараш ли виновен мощния Праведник,

18O 34 18 Който казва на цар: Нечестив си, На князе: Беззаконници сте,

18O 34 19 Който не лицеприятствува пред първенци, Нито почита богатия повече от сиромаха, Понеже всички са дело на Неговите ръце?

18O 34 20 В една минута умират - да в полунощ; Людете им се смущават и преминават§ И мощните биват премахнати не с ръка.

18O 34 21 Защото очите на Бога са върху пътищата на човека, И Той гледа всичките му стъпки.

18O 34 22 Няма тъмнина, нито мрачна сянка, Гдето да се крият ония, които вършат беззаконие.

18O 34 23 Понеже Той няма нужда втори път да изпитва човека, За да дойде на съд пред Бога.

18O 34 24 Без дълго изследване сломява силните, И поставя други вместо тях.

18O 34 25 Прочее, Той познава делата им; И събаря ги нощем, та те се смазват.

18O 34 26 Удря ги като нечестиви Явно там гдето има зрители,

18O 34 27 Понеже се отклониха от Него, И не зачитаха ни един от пътищата Му,

18O 34 28 Така че направиха да стигне до Него викът на сиромасите, Та Той чу вика на угнетените.

18O 34 29 И когато Той успокоява, кой ще смути? Когато крие лицето Си, кой може да Го види? Безразлично дали е сторено това спрямо народ или спрямо един човек, -

18O 34 30 За да не царува нечестив човек, Човек, който би впримчвал людете,

18O 34 31 Защото, ако някой каже на Бога: Понесох наказание без да съм сторил зло;

18O 34 32 Каквото аз не виждам, Ти ме научи; Ако съм извършил беззаконие, няма да върша вече, -

18O 34 33 То трябва ли въздаянието му да бъде, според както ти желаеш, да го отхвърляш, Така щото ти да го избереш, казва Бог, а не Аз? Тогава ти кажи каквото знаеш.

18O 34 34 Разумни мъже ще ми рекат: Да! Всеки мъдър човек, който ме слуша, ще каже:

18O 34 35 Иов говори без знание, И думите му са лишени от мъдрост.

18O 34 36 Желанието ми е, Иов да бъде изпитан до край, Понеже отговори, както нечестивите човеци.

18O 34 37 Защото на греха си притуря бунтовничество, Поруга се* между нас, И умножава думите си против Бога.

18O 35 1 Елиу още проговаряйки рече:

18O 35 2 Мислиш ли че, е право това, което рече ти: Моята правда в туй дело е повече от Божията?

18O 35 3 Защото ти рече: Какво ще ми бъде преимуществото? Какво ще ме ползува повече отколкото, ако бях съгрешил?

18O 35 4 Аз ще отговоря на тебе. И на приятелите ти с тебе.

18O 35 5 Погледни към небесата и виж; И гледай облаците, колко по-високо са от тебе.

18O 35 6 Ако съгрешаваш, какво правиш против Него? И ако се умножават престъпленията ти, какво Му вършиш?

18O 35 7 Ако си праведен, какво Му даваш? Или какво получава от ръката ти?

18O 35 8 Нечестието ти може да повреди само човек като тебе; А правдата ти може да ползува само човешки син.

18O 35 9 Поради много угнетения викат праведниците, Пищят поради насилието на мощните;

18O 35 10 Но пак никой не казва: Где е Бог Творецът ми, Който дава песни нощем,

18O 35 11 Който ни учи нежели земните животни, И прави ни по-мъдри от въздушните птици?

18O 35 12 Така те викат; но Той не отговаря Да ги избави от гордостта на нечестивите.

18O 35 13 Наистина, Бог не слуша празнословието, И Всемогъщият не го зачита,

18O 35 14 Колко по-малко, когато ти казват, че не Го виждаш, Че делото ти е пред Него, и напразно Го чакаш!

18O 35 15 И сега, понеже не те е посетил в яростта Си, И не е прегледал със строгост надменността ти,

18O 35 16 Затова Иов отваря уста да говори суетности, Трупа думи лишени от благоразумие.

18O 36 1 И Елиу продължавайки рече:

18O 36 2 Потърпи ме малко, и ще ти явя, Защото имам още нещо да ти кажа за Бога.

18O 36 3 Ще черпя знанието си от далеч, И ще дам правда на Създателя си;

18O 36 4 Защото наистина думите ми не ще бъдат лъжливи; Един, който е усъвършенствуван в знание, стои пред тебе.

18O 36 5 Ето, макар Бог да е мощен, не презира никого, - Макар да е мощен в силата Си да разсъждава.

18O 36 6 Той не запазва живота на нечестивия, А на сиромасите отдава правото.

18O 36 7 Не оттегля очите Си от праведните, Но даже ги туря и с царе да седят на престол за винаги, И те биват възвишени.

18O 36 8 А във вериги, ако са вързани, И хванати с въжета на наскърбление,

18O 36 9 Тогава им явява делата им И престъпленията им, че са се възгордели,

18O 36 10 Отваря и ухото им за поука, И заповядва да се върнат от беззаконието;

18O 36 11 И ако послужат и служат на Него, Ще прекарат дните си в благополучие И годините си във веселия;

18O 36 12 Но ако не послушат, ще загинат от меч, И ще умрат без мъдрост.

18O 36 13 А нечестивите в сърце питаят яд, Не викат към Бога за помощ когато ти връзва;

18O 36 14 Те умират в младост, И животът им угасва между мръсните.

18O 36 15 Той избавя наскърбения чрез скръбта му, И чрез бедствие отваря ушите им

18O 36 16 И така би извел и тебе из утеснение В широко място, гдето няма теснота; И слаганото на трапезата ти било би пълно с тлъстина.

18O 36 17 Но ти си пълен със съжденията на нечестивия; Затова съдбата и правосъдието те хващат,

18O 36 18 Внимавай да не би жегата на страданията ти да те подигне против удара; Тогава нито голям откуп би те отървал.

18O 36 19 Ще важи ли викането ти да те извади от бедствие, Или всичките напрежения на силата ти?

18O 36 20 Не пожелавай нощта, Когато людете изчезват от мястото си.

18O 36 21 Внимавай! Не пожелавай беззаконието; Защото ти си предпочел това повече от наскърблението.

18O 36 22 Ето, Бог е възвишен в силата Си; Кой е господар като Него?

18O 36 23 Кой Му е предписал пътя Му? Или кой може да Му рече: Извършил си беззаконие?

18O 36 24 Помни да възвеличаваш Неговото дело, Което човеците възпяват,

18O 36 25 В което всичките човеци се взират, Което човекът гледа от далеч.

18O 36 26 Ето, Бог е велик, и ние Го не познаваме; Числото на годините Му е неизследимо.

18O 36 27 Той привлича водните капки, Които таят в дъжд от парите Му,

18O 36 28 Които облаците изливат И оросяват върху множество човеци.

18O 36 29 Може ли, даже, някой да разбере как се разпростират облаците, Или се произвеждат гърмежите на скинията Му?

18O 36 30 Ето, простира светлината Си около Себе Си, И се покрива с морските дъна.

18O 36 31 (Понеже чрез тия неща съди народите; Дава храна изобилно),

18O 36 32 Покрива ръцете Си със светкавицата, И заповядва й где да удари;

18O 36 33 Шумът й известява за това, И добитъкът - за пламъка, който възлиза.

18O 37 1 Да! Поради това сърцето ми трепери И се измества от мястото си.

18O 37 2 Слушайте внимателно гърма на гласа Му, И шума, който излиза из устата Му.

18O 37 3 Праща го под цялото небе И светкавицата Си до краищата на земята;

18O 37 4 След нея рече глас, Гърми с гласа на величието Си, И не ги възпира щом се чуе гласа Му.

18O 37 5 Бог гърми чудно с гласа Си, Върши велики дела, които не можем да разбираме;

18O 37 6 Защото казва на снега: Вали на земята, - Също и на проливния дъжд и на поройните Си дъждове;

18O 37 7 Запечатва ръката на всеки човек, Така щото всичките човеци, които е направил, да разбират силата Му.

18O 37 8 Тогава зверовете влизат в скривалищата И остават в рововете си.

18O 37 9 От помещението си иде бурята, И студът от ветровете що разпръскват облаците.

18O 37 10 Чрез духане от Бога се дава лед, И широките води замръзват;

18O 37 11 Тоже гъстия облак Той натоварва с влага, Простира на широко светкавичния Си облак,

18O 37 12 Които според Неговото наставление се носят наоколо За да правят всичко що им заповядва По лицето на земното кълбо.

18O 37 13 Било, че за наказание, или за земята Си, Или за милост, ги докарва.

18O 37 14 Слушай това, Иове, Застани та размисли върху чудесните Божии дела.

18O 37 15 Разбираш ли как им налага Бог волята Си. И прави светкавицата да свети от облака Му?

18O 37 16 Разбираш ли как облаците увисват, Чудесните дела на Съвършения в знание? -

18O 37 17 Ти, чиито дрехи стават топли, Когато земята е в затишие, поради южния вятър,

18O 37 18 Можеш ли като Него да разпростреш небето, Което, като леяно огледало е здраво?

18O 37 19 Научи ни що да Му кажем, Защото поради невежество* ние не можем да наредим думите си

18O 37 20 Ще Му се извести ли, че желая да говоря, Като зная че, ако продума човек непременно ще бъде погълнат?

18O 37 21 И сега човеците не могат да погледнат на светлината, Когато блещи на небето, като е заминал вятърът и го е очистил,

18O 37 22 Та е дошло златозарно сияние от север; А как ще погледнат на Бога, у Когото е страшна слава!

18O 37 23 Всемогъщ е, не можем да Го проумеем, превъзходен е в сила; А правосъдието и преизобилната правда Той няма да отврати.

18O 37 24 Затова Му се боят човеците; Той не зачита никого от високоумните+.

18O 38 1 Тогава Господ отговори на Иова из бурята и каза:

18O 38 2 Кой е тогава този, който помрачава Моя съвет С неразумни думи?

18O 38 3 Опаши сега кръста си като мъж, И ще те попитам; и ти ми изяснявай,

18O 38 4 Где беше ти, когато основах земята? Извести, ако си разумен:

18O 38 5 Кой определи мерките й? (ако знаеш) Или кой тегли връв за мерене по нея?

18O 38 6 На какво се вдълбочиха основите й? Или кой положи краеъгълния й камък,

18O 38 7 Когато звездите на зората пееха заедно, И всички Божии синове възклицаваха от радост?

18O 38 8 Или кой затвори морето с врати, Когато се устреми та излезе из матка,

18O 38 9 Когато го облякох с облак И го пових с мъгла,

18O 38 10 И поставих му граница от Мене, Турих лостове и врати,

18O 38 11 И рекох: До тук ще дохождаш, но не по-нататък, И тук ще се спират гордите ти вълни?

18O 38 12 Откак започнаха дните ти заповядал ли си ти на утрото И показал на зората мястото й,

18O 38 13 За да обхване краищата на земята, Така щото да се изтърсят от нея злодейците

18O 38 14 Та да се преобразува тя, както глина под печат, И всичко да изпъква като че ли в облекло,

18O 38 15 А от нечестивите да се отнеме виделината им, И издигнатата им мишца да се строши?

18O 38 16 Проникнал ли си до изворите на морето? Или ходил ли си да изследваш бездната?

18O 38 17 Откриха ли се на тебе вратите на смъртта? Или видял ли си сенчестите врати на смъртта?

18O 38 18 Схванал ли си широчината на земята? Кажи, ако си разбрал всичко това.

18O 38 19 Где е пътят към обиталището на светлината? И на тъмнината где е мястото й,

18O 38 20 За да й заведеш до границата й, И да познаеш пътеките към дома й?

18O 38 21 Без съмнение, ти знаеш, защото тогаз си се родил, И голямо е числото на твоите дни!

18O 38 22 Влизал ли си в съкровищниците за снега, Или виждал ли си съкровищниците за градушката,

18O 38 23 Които пазя за време на скръб, За ден на бой и на война?

18O 38 24 Що е пътят за мястото, гдето се разсява светлината, Или се разпръсва по земята източният вятър?

18O 38 25 Кой е разцепил водопровод за проливните дъждове, Или път за светкавицата на гръма,

18O 38 26 За да се докара дъжд върху ненаселена земя, Върху пустинята, гдето няма човек,

18O 38 27 За да насити пустата и запустяла земя. И да направи нежната трева да изникне?

18O 38 28 Дъждът има ли баща? Или кой е родил капките на росата?

18O 38 29 От чия матка излиза ледът? И кой е родил небесната слана? -

18O 38 30 Когато водите се втвърдяват като камък, И повърхността на бездната се смръзва.

18O 38 31 Ти ли връзваш връзките на Плеадите, Или развързваш въжетата на Ориона?

18O 38 32 Извеждаш ли Мазарот* на времето му? Или управляваш ли Мечката с малките й?

18O 38 33 Познаваш ли законите на небето? Установяваш ли неговото владичество върху земята?

18O 38 34 Издигаш ли гласа си до облаците, За да те покрият изобилни води?

18O 38 35 Изпращаш ли светкавици, та да излизат И да ти казват: Ето ни?

18O 38 36 Кой е турил мъдрост в облаците? Или кой е дал разум на гъстите облаци?

18O 38 37 Кой с мъдрост брои облаците? Или кой излива небесните мехове

18O 38 38 Та да се сгъстява пръстта в куп, И буците да се слепят?

18O 38 39 Улавят ли лов за лъвицата? Или насищат ли охотата на лъвовите малки,

18O 38 40 Когато седят в рововете си, И остават в скривалищата за да причакват?

18O 38 41 Кой приготвя за враната храната й, Когато пилетата й от нямане храна Се скитат и викат към Бога?

18O 39 1 Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?

18O 39 2 Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им? -

18O 39 3 Когато се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.

18O 39 4 Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат вече при тях.

18O 39 5 Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец,

18O 39 6 За кой съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?

18O 39 7 Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на този, който го кара.

18O 39 8 Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.

18O 39 9 Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?

18O 39 10 Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?

18O 39 11 Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?

18O 39 12 Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да го събере в гумното ти?

18O 39 13 Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?

18O 39 14 Защото тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,

18O 39 15 А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.

18O 39 16 Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа за опасности:

18O 39 17 Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.

18O 39 18 Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.

18O 39 19 Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?

18O 39 20 Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.

18O 39 21 Копае с крак в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.

18O 39 22 Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,

18O 39 23 Тула по страната му трещи, И лъскавото копие, и сулицата.

18O 39 24 С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва от радост.

18O 39 25 Щом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.

18O 39 26 Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, И простира крилата си към юг?

18O 39 27 При твоята ли заповед се възвишава орелът, И при гнездото си по височините?

18O 39 28 Живее по канарите, и там се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите места.

18O 39 29 От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.

18O 39 30 И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е той.

18O 40 1 Господ говори на Иова и каза:

18O 40 2 Тоя, която е изобличил Всемогъщият, ще ли се бори с Него? Тоя, който се препира с Бога, нека отговори на всичко това.

18O 40 3 Тогава Иов отговори Господу, казвайки:

18O 40 4 Ето, аз съм нищожен; какво да Ти отговоря? Турям ръката си на устата си.

18O 40 5 Веднъж съм говорил, и не ще да отговарям вече, Дори дваж, но няма да повторя.

18O 40 6 Тогава Господ отговори на Иова из бурята, като каза:

18O 40 7 Опаши сега кръста си като мъж; Аз ще те попитам, и ти Ми изявявай.

18O 40 8 Дори не ще ли допускаш Моята съдба? Ще осъдиш ли Мене, за да оправдаеш себе си?

18O 40 9 Или имаш ли мишца като Бога? И можеш ли да гърмиш с глас като Него?

18O 40 10 Украси се сега с превъсходство и достолепие, И облечи се в чест и величие.

18O 40 11 Изсипвай преливащия си гняв; И гледай на всеки горделив, и смирявай го;

18O 40 12 Гледай на всеки горделив, и снишавай го; И стъпквай нечестивите на мястото им;

18O 40 13 Скрий го купно в пръстта; Вържи лицата им в скрито място.

18O 40 14 Тогава и Аз ще изповядам пред тебе, Че твоята десница може да те спаси.

18O 40 15 Ето сега речния кон* който съм направил както и тебе; Яде трева като вол.

18O 40 16 Ето сега, силата му е в чреслата му, И якостта му е в мускулите на корема му.

18O 40 17 Клати опашката си като кедър; Жилите на бедрата му са сплотени.

18O 40 18 Костите му са като медни цеви; Ребрата му са като железни лостове.

18O 40 19 Той е изящното дело Божие; Оня, Който го е направил, го е снабдил с меча Си.

18O 40 20 Наистина планините промишляват за него храна. Гдето играят всичките полски зверове.

18O 40 21 Ляга под сенчестите дървета, В съкровището на тръстиката, и в блатата;

18O 40 22 Сенчестите дървета го покриват със сянката си; Върбите на потоците го обкръжават.

18O 40 23 Ето, ако би придошла река, той не трепери; Не се смущава, ако би се и Иордан устремил по устата му.

18O 40 24 Може ли някой да го хване когато е на щрек. Или да прободе носа му с примка?

18O 41 1 Можеш ли да извлечеш крокодила+ с въдица, Или да притиснеш езика му с въже?

18O 41 2 Можеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука?

18O 41 3 Ще отправи ли той към тебе много моления? Ще ти говори ли със сладки думи?

18O 41 4 Ще направи ли договор с тебе, Та да го вземеш за вечен слуга?

18O 41 5 Можеш ли игра с него както с птица? Или ще то вържеш ли за забава на момичетата си?

18O 41 6 Дружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците?

18O 41 7 Можеш ли прониза* кожата му със сулици, Или главата му с рибарски копия?

18O 41 8 Тури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече това.

18O 41 9 Ето, надеждата да го хване някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек?

18O 41 10 Няма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене?

18O 41 11 Кой Ми е дал по-напред, та да му отплатя? Все що има под цялото небе е Мое.

18O 41 12 Няма да мълча за телесните му части, нито за силата Му. Нито за хубавото му устройство.

18O 41 13 Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти+?

18O 41 14 Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни.

18O 41 15 Той се гордее с наредените си люспи, Съединени заедно като че ли плътно запечатани;

18O 41 16 Едната се допира до другата Така щото ни въздух не може да влезе между тях;

18O 41 17 Прилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят.

18O 41 18 Когато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората.

18O 41 19 Из устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат.

18O 41 20 Из ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне над пламнали тръстики.

18O 41 21 Дишането му запаля въглища. И пламъкът излиза из устата му.

18O 41 22 На врата му обитава сила. И всички заплашени скачат* пред него.

18O 41 23 Пластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати.

18O 41 24 Сърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък.

18O 41 25 Когато става, силните се ужасяват, От страх се смайват.

18O 41 26 Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, - Ни копие, ни сулица, ни остра стрела.

18O 41 27 Той счита желязото като плява, Медта като гнило дърво.

18O 41 28 Стрелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама;

18O 41 29 Сопи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието.

18O 41 30 Като остри камъни има по долните му части; Простира като белези от диканя върху тинята;

18O 41 31 Прави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро.

18O 41 32 Оставя подир себе си светла диря, Тъй щото някой би помислил, че бездната е побеляла от старост.

18O 41 33 На земята няма подобен нему, Създаден да няма страх.

18O 41 34 Той изглежда всяко високо нещо; Цар е над всичките горделиви зверове*.

18O 42 1 Тогава Иов отговори Господу, казвайки:

18O 42 2 Зная, че всичко можеш, И че никое Твое намерение не може да бъде възпрепятствувано.

18O 42 3 Наистина, кой е този, който помрачава Твоя съвет неразумно. Ето защо аз говорих за онова, което не съм разбирал, За неща пречудни за мене, които не съм познавал.

18O 42 4 Слушай, моля Ти се, и аз ще говоря; Ще Те попитам, и Ти ми изявявай.

18O 42 5 Слушал бях за Тебе със слушането на ухото, Но сега окото ми Те вижда;

18O 42 6 Затова отричам се от думите си, И се кая в пръст и пепел.

18O 42 7 А когато Господ изговори тия думи на Иова, Господ рече на теманеца Елифаз: Гневът ми пламна против тебе и против двамата ти приятели, защото не сте говорили за Мене това, което е право, както слугата Ми Иов.

18O 42 8 Затова вземете си сега седем телци и седем овни, та идете при слугата Ми Иова, и пренесете всеизгаряне за себе си; а слугата Ми Иов ще се помоли за вас, (защото него ще приема), за да не постъпи с вас според безумието ви, защото не сте говорили за Мене това, което е право, както слугата Ми Иов.

18O 42 9 И тъй теманецът Елифаз, и савхиецът Валдад, и нааматецът Софар отидоха, та сториха както им заповяда Господ; и Господ прие Иова.

18O 42 10 И Господ преобърна плена на Иова, когато той се помоли за приятелите си; и Господ даде на Иова двойно колкото имаше по-напред.

18O 42 11 Тогава дойдоха при него всичките му братя, всичките му сестри и всичко, които бяха го познавали по-напред, та ядоха хляб с него в къщата му; и, като плакаха за него, утешиха го относно цялото зло, което Господ му беше нанесъл; и всеки му даде по един сребърник, и всеки по една златна обица.

18O 42 12 Така Господ благослови последните дни на Иова повече от първите му; тъй щото придоби четиринадесет хиляди овце, шест хиляди камили, хиляда чифта волове и хиляда ослици.

18O 42 13 Още му се родиха седем сина и три дъщери;

18O 42 14 и първата си дъщеря нарече Емима, втората Касия, а третата Керенапух.

18O 42 15 И по цялата страна не се намираха жени тъй красиви както Иововите дъщери; и баща им даде на тях наследство както на* братята им.

18O 42 16 Подир това Иов живя сто и четиринадесет години, и видя синовете си и внуците си до четири поколения.

18O 42 17 И тъй, Иов умря, стар и сит от дни.