Б и б л и я Стар завет

18O 11 6 И да ти явеше тайните на мъдростта, Че тя е двояка в проницателността си, Знай, прочее, че Бог изисква от тебе по-малко, отколкото заслужава беззаконието ти.

18O 11 7 Можеш ли да изброиш Божиите дълбочини? Можеш ли да издириш Всемогъщия напълно?

18O 11 8 Тия тайни са високи до небето; що можеш да сториш? По-дълбоки са от преизподнята; що можеш да узнаеш?

18O 11 9 Мярката им е по-дълга от земята И по-широка от морето.

18O 11 10 Ако мине Той та улови и събере съд, То кой може да Му забрани?

18O 11 11 Защото Той знае суетните човеци, Той вижда и нечестието, без да Му е нужно да внимава в него.

18O 11 12 Но суетният човек е лишен от разум; Дори, човек се ражда като диво оселче.

18O 11 13 Ако управиш ти сърцето си, И простреш ръцете си към Него,

18O 11 14 Ако има беззаконие в ръцете ти, отстрани го, И не оставяй да обитава нечестие в шатрите ти.

18O 11 15 Тогава само ще издигнеш лицето си без петно, Да! утвърден ще бъдеш, и няма да се боиш;

18O 11 16 Защото ще забравиш скръбта си; Ще си я спомняш като води, които са оттекли.

18O 11 17 Твоето пребивание ще бъде по-светло от пладне; И тъмнина ако си, пак ще станеш като зора.

18O 11 18 Ще бъдеш в увереност, защото има надежда; Да! Ще се озърнеш наоколо, и ще си легнеш безопасно.

18O 11 19 Ще легнеш, и не ще има кой да те плаши; Дори мнозина ще търсят твоето благоволение.

18O 11 20 А очите на нечестивите ще изтекат; Прибежище не ще има за тях;

18O 11 21 И надеждата им ще бъде, че ще издъхват.

18O 12 1 Тогава Иов в отговор рече: -

18O 12 2 Наистина само вие сте люде, И с вас ще умре мъдростта!

18O 12 3 Но и аз имам разум както и вие; Не съм по-долен от вас; И такива работи, кой ги не знае?

18O 12 4 Станах за поругание на ближния си, Човек, който призовавах Бога, и Той му отговаряше, - Праведният, непорочният човек стана за поругание!

18O 12 5 Тоя, чиито нозе са близо до подхлъзване, Е като презрян светилник в мисълта на благополучния.

18O 12 6 Шатрите на разбойниците са в благоденствие, И тия, които разгневяват Бога, са в безопасност; Бог докарва изобилие в ръцете им.

18O 12 7 Но попитай сега животните, и те ще те научат, И въздушните птици, и те ще ти кажат;

18O 12 8 Или говори на земята, и тя ще те научи, И морските риби ще ти изявят.

18O 12 9 От всички тия кой не разбира, Че ръката на Господа е сторила това? -

18O 12 10 В Чиято ръка е душата на всичко живо, И дишането на цялото човечество.

18O 12 11 Ухото не изпитва ли думите Както небцето вкусва ястието си?

18O 12 12 Мъдростта е у белокосите, казвате вие, И разумът в дългия живот.

18O 12 13 А у Бога е мъдростта и силата; Той има разсъждение и разум.

18O 12 14 Ето, Той събаря, и не съгражда вече; Затваря човека, и не му се отваря.

18O 12 15 Ето, задържа водите, и пресъхват; Пуща ги пак, и изравят земята.

18O 12 16 У Него е силата и мъдростта; Негов е измаменият и измамникът.

18O 12 17 Закарва съветниците ограбени, И прави съдиите глупави.

18O 12 18 Разпасва пояса на царете, И опасва кръста им с въже.

18O 12 19 Закарва първенците ограбени, И поваля силните.

18O 12 20 Отнема думата от ползуващите се с доверие, И взема ума на старейшините.

18O 12 21 Излива презрение върху князете, И ослабва силата* на яките.

18O 12 22 Открива дълбоки работи из тъмнината, И изважда на видело мрачната сянка.

18O 12 23 Умножава народите, и погубва ги, Разширява народите, и стеснява ги.

18O 12 24 Отнема бодростта на началниците на земните жители, И прави ги да се скитат по непроходна пустиня;

18O 12 25 Пипат в тъмнината без виделина, И прави ги да залитат като пиян.

18O 13 1 Ето, моето око е видяло всичко това, Ухото ми е чуло и го е разбрало.

18O 13 2 Което знаете вие, това зная и аз; Не съм по-долен от вас.

18O 13 3 Но аз бих говорил на Всемогъщия, И желая да разисквам с Бога;

18O 13 4 Защото вие сте измислители на лъжа; Всинца сте безполезни лекари.

18O 13 5 Дано млъкнехте съвсем! И това щеше да ви бъде за мъдрост.

18O 13 6 Слушайте сега доводите ми, И дайте внимание в жалбата на устните ми.

18O 13 7 Заради Бога несправедливо ли ще говорите? Заради Него измама ли ще изкажете?

18O 13 8 Заради Него пристрастие ли ще покажете? Заради Бога ще се съдите ли?

18O 13 9 Добро ли е да ви изпита Той? Или ще можете да Го излъжете, както лъжат човека?

18O 13 10 Той непременно ще ви изобличи, Ако тайно показвате пристрастие.

18O 13 11 Величието Му не ще ли ви уплаши? И ужасът Му не ще ли да ви нападне?

18O 13 12 Вашите паметни думи стават пред Него поговорки от пепел; Защитата ви става укрепление от кал.

18O 13 13 Млъкнете! оставете ме и аз да говоря; И нека дойде върху мене каквото ще.

18O 13 14 Каквото и да стане, ще взема месата си в зъбите си, И ще туря живота в шепата си.

18O 13 15 Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам; Но пак ще защитя пътищата си пред Него.

18O 13 16 Даже това ще ми бъде спасение, Че нечестив човек няма да дойде пред Него.

18O 13 17 Послушайте внимателно думата ми; И изявлението ми нека бъде в ушите ви.

18O 13 18 Ето сега, аз съм наредил делото си; Зная, че ще се оправдая.

18O 13 19 Кой е оня, който ще се съди с мене? Защото, ако млъкна, сега ще издъхна.

18O 13 20 Само две неща не ми направяй, Тогава не ще се скрия от лицето Ти, -

18O 13 21 Не отказвай да оттеглиш ръката Си от мене, И нека ме не уплаши ужасът Ти.

18O 13 22 Тогава Ти повикай, и аз ще Ти отговоря; Или аз да говоря, и ти ми отговори.

18O 13 23 Колко са беззаконията ми и греховете ми? Яви ми престъплението ми и греха ми.

18O 13 24 Защо криеш лицето Си, И ме считаш за Свой неприятел?

18O 13 25 Ще изморяваш ли лист отвяван? И ще гониш ли суха плява?

18O 13 26 Защо пишеш горести против мене, И ме правиш да наследявам беззаконията на младостта си,

18O 13 27 И туряш нозете ми в клада, И наблюдаваш всичките ми пътища, Забелязваш дирите на нозете ми? -

18O 13 28 При все, че аз като гнила вещ тлея, Като дреха от молец изядена.

18O 14 1 Човекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.

18O 14 2 Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.

18O 14 3 И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?

18O 14 4 Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.

18O 14 5 Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,

18O 14 6 Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.

18O 14 7 Защото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,

18O 14 8 Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;

18O 14 9 Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.

18O 14 10 Но човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го?

18O 14 11 Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,

18O 14 12 Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.

18O 14 13 О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил!

18O 14 14 Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.

18O 14 15 Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.

18O 14 16 А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?

18O 14 17 Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.

18O 14 18 Наистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;

18O 14 19 Както водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.

18O 14 20 Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.

18O 14 21 Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;

18O 14 22 Знае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.

18O 15 1 Тогава теманецът Елифад в отговор рече:

18O 15 2 Мъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря, И с източен вятър ли пълни корема си?

18O 15 3 С празни думи ли се препира И с безполезни речи?

18O 15 4 Наистина ти унищожаваш страха от Бога, И намаляваш моленето пред Него.

18O 15 5 Защото беззаконието ти поучава устата ти, И си избрал езика на лукавите.

18O 15 6 Твоите уста те осъждат, а не аз; Твоите устни свидетелствуват против тебе.

18O 15 7 Ти ли си първородният човек? Или създаден ли си преди хълмите?

18O 15 8 Чул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта?

18O 15 9 Що знаеш ти, което ние не знаем? Що разбираш ти, което няма у нас?

18O 15 10 Има и между нас и белокоси и престарели, По-напреднали на възраст и от баща ти.

18O 15 11 Божиите утешения и меките Му към тебе думи Малко нещо ли са за тебе?

18O 15 12 Какво те блазни сърцето ти, И на какво смигат очите ти,

18O 15 13 Та обръщаш духа си против Бога, И изпущаш такива думи из устата си?

18O 15 14 Що е човек та да е чист, И роденият от жена та да е праведен?

18O 15 15 Ето, на светите Си ангели Той не се доверява, И небесата не са чисти в очите Му;

18O 15 16 Колко повече е гнусен и непотребен човек, Който пие неправда, като вода!

18O 15 17 Аз ще ти кажа, послушай ме; И това, което съм видял, ще ти изявя,

18O 15 18 (Което мъдрите не скриха, но възвестиха, Както бяха чули от бащите си;

18O 15 19 На които биде дадена земята, и само на тях, И чужденец не замина между тях;)

18O 15 20 Нечестивият се мъчи през всичките си дни; И преброени години са запазени за мъчителя.

18O 15 21 Ужасни гласове има в ушите му, Че като е в спокойствие ще го нападне изтребителят;

18O 15 22 Не вярва, че ще се върне от тъмнината; И той е очакван от ножа;

18O 15 23 Скита се да търси хляб, казвайки: Где е? Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;

18O 15 24 Скръб и тъга го плашат, Като цар приготвен за бой му надвиват.

18O 15 25 Понеже той простря ръката си против Бога, И възгордя се против Всемогъщия,

18O 15 26 Спусна се на Него с корав врат, С дебелите изпъкналости на щитовете си.

18O 15 27 Понеже покри лицето си с тлъстината си, И, затлъсти кръста си,

18O 15 28 Той се засели в разорени градове, В къщи необитаеми, Готови да станат на купове.

18O 15 29 Няма да се обогати, и имотът му няма да трае, Нито ще се навеждат до земята произведенията им.

18O 15 30 Няма да се отърве от тъмнината; Пламък ще изсуши младоците му; И от дишането на Божиите уста ще бъде завлечен.

18O 15 31 Нека не се доверява на суетата, самоизмамен; Защото суета ще бъде заплатата му.

18O 15 32 Преди времето си ще се изплати, И клонът му няма да раззеленее,

18O 15 33 Ще изрони неузрялото си грозде като лозата, И ще хвърли цвета си като маслината.

18O 15 34 Защото дружината на нечестивите ще запустее; И огън ще пояде шатрите на подкупничеството.

18O 15 35 Зачват зло, и раждат беззаконие, И сърцето им подготвя измама.

18O 16 1 Тогава Иов в отговор рече:

18O 16 2 Много такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички.

18O 16 3 Свършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост, та отговаряш?

18O 16 4 И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас.

18O 16 5 Но аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата си от устните ми би олекчила скръбта ви.

18O 16 6 Ако говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой?

18O 16 7 Но сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство.

18O 16 8 Набръчкал си ме в свидетелство против мене; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми.

18O 16 9 Разкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене.

18O 16 10 Зяпат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене.

18O 16 11 Бог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите.

18O 16 12 Бях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел.

18O 16 13 Стрелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята.

18O 16 14 Съсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин.

18O 16 15 Вретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта.

18O 16 16 Лицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,

18O 16 17 Ако и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми.

18O 16 18 О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място за почивка.

18O 16 19 Ето и сега, свидетелят ми е на небеса, И свидетелството ми във височините.

18O 16 20 Моите приятели ми се присмиват; Но окото ми рони сълзи към Бога,

18O 16 21 Дано Той сам защити човека пред Бога. И човешкия син пред ближния му!

18O 16 22 Защото като се изминат малко години Аз ще отида на път, отгдето няма да се върна.

18O 17 1 Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака.

18O 17 2 Сигурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!

18O 17 3 Дай, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си; Кой друг би дал ръка на мене?

18O 17 4 Защото си скрил сърцето им от разум; Затова няма да ги възвисиш.

18O 17 5 Който заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.

18O 17 6 Той ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.

18O 17 7 Помрачиха очите ми от скръб, И всичките ми телесни части станаха като сянка.

18O 17 8 Правдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.

18O 17 9 А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.

18O 17 10 А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.

18O 17 11 Дните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.

18O 17 12 Нощта скоро ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,

18O 17 13 Ако очаквам преизподнята за мое жилище, Ако съм постлал постелката си в тъмнината,

18O 17 14 Ако съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте,

18O 17 15 То где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?

18O 17 16 При вратите на преизподнята ще слезе тя, Когато едновременно ще има покой в пръстта.

18O 18 1 Тогава шуахецът Валдад в отговор рече:

18O 18 2 До кога още ще ловите думи? Първо разбирайте, и после ще говорим.

18O 18 3 Защо сме считани като скотове, И станахме никакви пред вас?

18O 18 4 О ти, който разкъсваш душата си в гнева си, За тебе ли ще бъде напусната земята, И скалите ще се преместят от мястото си?

18O 18 5 Наистина светлината на нечестивия ще угасне, И пламъкът на огъня му няма да свети.

18O 18 6 Светлината ще бъде мрак в шатъра му, И светилникът при него ще изгасне,

18O 18 7 Силното му стъпване ще се стесни. И собствените му намерения ще го повалят.

18O 18 8 Защото със своите си нозе той се хвърля в мрежа, И ходи върху примки.

18O 18 9 Клопка ще го улови за петата, Примка ще го хване.

18O 18 10 Въжето му е скрито в земята, И примката на пътя му.

18O 18 11 Ужаси ще го плашат отвред, И ще го гонят в петите.

18O 18 12 Силата му ще чезне от глад, И бедствие ще бъде готово до хълбока му.

18O 18 13 Първородният на смъртта ще пояде членовете на тялото му. Да! ще пояде членовете му.

18O 18 14 Той ще бъде изкоренен от шатъра си, в който уповава, И ще бъде закаран при царя на ужасите.

18O 18 15 В шатъра му ще се засели това, което не е негово; Сяра ще се разпръсне върху жилището му.

18O 18 16 Отдолу корените му ще изсъхнат, И отгоре клоните му ще се отсекат.

18O 18 17 Споменът му ще се изличи от земята, И името му не ще го има вече по улиците.

18O 18 18 Ще бъде изпъден от светлото в тъмното, И ще бъде изгонен от света.

18O 18 19 Не ще има ни син, ни внук между людете си, Нито остатък в жилищата си.

18O 18 20 Идните поколения ще се смаят за деня му, Както и предишните се ужасиха.

18O 18 21 Наистина такива са жилищата на нечестивия, И това е мястото на онзи, който не познава Бога.

18O 19 1 Тогава Иов в отговор рече:

18O 19 2 До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?

18O 19 3 Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.

18O 19 4 Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.

18O 19 5 Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,

18O 19 6 Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.

18O 19 7 Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.

18O 19 8 Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,

18O 19 9 Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.

18O 19 10 Съкрушил ме е отвсякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.

18O 19 11 Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.

18O 19 12 Полковете Му настъпват заедно, Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.

18O 19 13 Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.

18O 19 14 Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.

18O 19 15 Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.

18O 19 16 Викам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.

18O 19 17 Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми.

18O 19 18 И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.

18O 19 19 Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.

18O 19 20 Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.

18O 19 21 Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.

18O 19 22 Защо ме гоните като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?

18O 19 23 О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!

18O 19 24 Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!

18O 19 25 Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;

18O 19 26 И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:

18O 19 27 Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец, За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.

18O 19 28 Ако кажете, Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!

18O 19 29 Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията, нанесени от меча, За да познаете, че има съд.

18O 20 1 Тогава нааматецът Софар в отговор рече:

18O 20 2 Понеже ме карат мислите ми да отговоря, Затова бързам.

18O 20 3 Чух укорително изобличение против мене; И духът на разума ме кара да отговоря.

18O 20 4 Не знаеш ли това от старо време, От когато е поставен човек на земята,

18O 20 5 Че тържеството на нечестивите е кратковременно, И радостта на безбожния е минутна?

18O 20 6 Макар величието му да се издигне до небето, И главата му да стигне до облаците.

18O 20 7 Пак той ще се изрине за винаги, както нечистотиите му; Ония, които са го гледали, ще кажат, Где е той?

18O 20 8 Като сън ще отлети и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне.

18O 20 9 Окото, което го е гледало, не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече.

18O 20 10 Чадата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.

18O 20 11 Костите му са пълни със съгрешенията на младостта му; И те ще лежат с него в пръстта.

18O 20 12 Ако и да е сладко злото в устата му, Та го крие под езика си.

18O 20 13 Ако и да го жали и не го оставя, Но все още го държи вътре в устата си,

18O 20 14 Пак храната му ще се измени в червата му, На жлъчка аспидна ще се обърне във вътрешностите му.

18O 20 15 Погълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне из корема му.

18O 20 16 Отрова аспидна ще суче; Език ехиднин ще го умъртви.

18O 20 17 Няма вече да гледа потоците, Реките, които текат с мед и масло.

18O 20 18 Това, за което се трудим, ще го възвърне, И няма да се наслаждава на него*; Съразмерно с имота, който е придобил, Той няма да се радва,

18O 20 19 Защото е угнетил сиромасите и ги е оставил; Заграбил е къща, която не бе построил.

18O 20 20 Понеже не е знаел насита на лакомството си, Няма да запази нищо от това, което му е най-мило;

18O 20 21 Понеже не остана нищо, което не изпояде, Затова благоденствието му няма да трае.

18O 20 22 Когато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; Ръката на всеки окаяник ще го нападне.

18O 20 23 Когато се кани да напълни корема си, Бог ще хвърли върху него яростния Си гняв, И ще го навали върху него, когато още яде.

18O 20 24 Когато бяга от желязното оръжие, Стрелата на медния лък ще го прониже.

18O 20 25 Той я изтръгва, и тя излиза из тялото му, Да! лъскавият й връх излиза из жлъчката му; Ужаси го обземат.

18O 20 26 Всякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; Огън нераздухван от човек ще го пояде; На тия, които останат в шатъра му, зле ще им бъде.

18O 20 27 Небето ще открие беззаконието му, И земята ще се повдигне против него.

18O 20 28 Богатството на дома му ще изчезне, В деня на Божия гняв ще се разпилее.

18O 20 29 Това е от Бога делът на нечестивия, И определеното му от Бога наследство.

18O 21 1 Тогава Иов в отговор рече:

18O 21 2 Слушайте внимателно говоренето ми, И с това ме утешавайте.

18O 21 3 Потърпете ме, и аз ще говоря; А след като изговоря, присмивайте се.

18O 21 4 За човека ли се оплаквам аз? А как да се не утесни духът ми?

18O 21 5 Погледнете на мене, и почудете се, И турете ръка на устата си.

18O 21 6 Само да си наумя тия въпроси ужасявам се, И трепет обзема снагата ми.

18O 21 7 Защо живеят нечестивите, Остаряват; даже стават и много силни.

18O 21 8 Чадата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им, И внуците им пред очите им.

18O 21 9 Домовете им са свободни от страх; И Божията тояга не е върху тях.

18O 21 10 Говедата им се гонят и не напразно; Юницата им се тели, и не помята.

18O 21 11 Пущат чадата си като овце; И децата им скачат.

18O 21 12 Пеят при музиката на тъпанчето и арфата, И веселят се при звука на свирката.

18O 21 13 Прекарват дните си в благополучие; И в една минута слизат в гроба.

18O 21 14 Все пак казват Богу: Оттегли се от нас, Защото не искаме да знаем пътищата Ти.

18O 21 15 Що е Всемогъщият, та да Му служим? И какво се ползваме, като Го призоваваме?

18O 21 16 Ето, щастието им не е в тяхна ръка; Далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!

18O 21 17 Колко често изгасва светилникът на нечестивите, И дохожда бедствието им върху тях! Бог им разпределя болезни в гнева Си.

18O 21 18 Те са като плява пред вятъра, И като прах от плява, който вихрушката отвява.

18O 21 19 Думате, Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за чадата им. По-добре нека въздаде на сами тях, за да го усещат;

18O 21 20 Собствените им очи нека видят гибелта им, И сами те нека пият от гнева на Всемогъщия.