Б и б л и я Стар завет

Иов

18O 1 1 Имаше в земята Уз* един човек на име Иов. Тоя човек бе непорочен и правдив, боеше се от Бога, и отдалечаваше се от злото.

18O 1 2 И родиха му се седем сина и три дъщери.

18O 1 3 А добитъкът му беше седем хиляди овци,три хиляди камили, петстотин чифта волове; и петстотин ослици; имаше и голямо множество слуги; така че тоя човек бе най-големият от всичките жители на изток.

18O 1 4 И синовете му отиваха и правеха угощения в къщата на всекиго от тях на неговия ден; и пращаха да повикат трите си сестри, за да ядат и пият с тях.

18O 1 5 И когато се изреждаха дните на угощението, Иов пращаше за чадата си та ги освещаваше, като ставаше рано заранта и принасяше всеизгаряния според числото на всичките тях; защото Иов си думаше: Да не би синовете ми да са съгрешили и да са похулили Бога в сърцата си. Така правеше Иов постоянно.

18O 1 6 А един ден, като дойдоха Божиите синове да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана.

18O 1 7 И Господ рече на Сатана: От где идеш? А Сатана в отговор на Господа рече: От обикаляне земята и от ходене насам натам по нея.

18O 1 8 После Господ рече на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Иов, че няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото?

18O 1 9 А Сатана в отговор на Господа рече: Дали без причина се бои Иов от Бога?

18O 1 10 Не си ли обградил от всякъде него и дома му и всичко що има? Благословил си делата на ръцете му, и имота му се е умножил на земята.

18O 1 11 Но сега простри ръка и допри се до всичко що има, и той ще Те похули в лице.

18O 1 12 И Господ рече на Сатана: Ето, в твоята ръка е всичко, що има той; само на него да не туриш ръка. Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа.

18O 1 13 И един ден, когото синовете му и дъщерите му ядяха и пиеха вино в къщата на най-стария си брат,

18O 1 14 дойде вестител при Иова та рече: Като оряха воловете, и ослите пасяха при тях,

18O 1 15 савците нападнаха та ги откараха, още избиха слугите с острото на ножа; и само аз се отървах да ти известя.

18O 1 16 Докато още говореше, той, дойде и друг та рече: Огън от Бога падна от небето та изгори овцете и слугите и ги погълна; и само аз са отървах да ти известя.

18O 1 17 Тоя като още говореше, дойде и друг та рече: Халдейците образуваха три чети и се спуснаха върху камилите и ги откараха, още избиха слугите с острото на ножа; и само аз се отървах да ти известя.

18O 1 18 Тоя като говореше още, дойде и друг та рече: Синовете ти и дъщерите ти като ядяха и пиеха вино в къщата на най-стария си брат,

18O 1 19 ето, дойде силен вятър от пустинята та удари четирите ъгъла на къщата, и тя падна върху чадата ти та умряха; и само аз се отървах да ти известя.

18O 1 20 Тогава Иов стана, раздра дрехата си, и обръсна главата си, и като падна на земята поклони се.

18O 1 21 И рече: Гол излязох из утробата на майка си; гол ще и да се върна там. Господ даде, Господ отне; да бъда благословено Господното име.

18O 1 22 Във всичко това Иов не съгреши, нито се изрази безумно спрямо Бога.

18O 2 1 И пак един ден, като дойдоха Божиите синове, за да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана да се представи пред Господа.

18O 2 2 И Господ рече на Сатана: От где идеш? А Сатана в отговор на Господа рече: От обикаляне земята и от ходене насам натам по нея.

18O 2 3 После Господ рече на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Иов, че няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото. И още държи правдивостта си, при все че ти Ме подбуди против него да го погубя без причина.

18O 2 4 А Сатана в отговор на Господа рече: Кожа за кожа, да! все що има човек ще го даде за живота си.

18O 2 5 Но простри ръката Си сега та се допри до костите му и до месата му, и той ще Те похули в лице.

18O 2 6 И Господ рече на Сатана: Ето, той е в ръката ти; само живота му опази.

18O 2 7 Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа та порази Иов с лоши цирки от стъпалата на нозете му до темето му.

18O 2 8 И той си взе черепка, за да се чеше с нея, и седеше в пепел.

18O 2 9 Тогава жена му рече: Още ли държиш правдивостта си? Похули Бога и умри.

18O 2 10 А той й каза: Ти говориш както говори една от безумните жени. Що! доброто ли да приемаме от Бога, и да не приемаме и злото? Във всичко това Иов не съгреши с устните си.

18O 2 11 А тримата приятели на Иова, като чуха за всичкото това зло, което го сполетяло, дойдоха всеки от мястото си, - теманецът Елифаз, шуахецът Валдад, наамецът Софар; защото се бяха съгласили да дойдат заедно да го съжалят и да го утешат.

18O 2 12 И като подигнаха очи от далеч и го не познаха, плакаха с висок глас; и всеки раздра дрехата си, и сипаха пръст на главите си като я хвърляха към небето.

18O 2 13 И седяха при него на земята седем дни и нощи; и никой не му проговори дума, защото виждаха, че скръбта му беше много голяма.

18O 3 1 След това Иов отвори устата си та прокле деня си.

18O 3 2 Иов, проговаряйки, рече: -

18O 3 3 Да погине денят, в който се родих, И нощта, в която се каза, роди се мъжко.

18O 3 4 Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.

18O 3 5 Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.

18O 3 6 Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.

18O 3 7 Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.

18O 3 8 Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.

18O 3 9 Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;

18O 3 10 Защото не затвори вратата на майчината ми утроба, И не скри скръбта от очите ми.

18O 3 11 Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?

18O 3 12 Защо ме приеха коленете? И защо съсците, за да суча?

18O 3 13 Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.

18O 3 14 Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;

18O 3 15 Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;

18O 3 16 Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.

18O 3 17 Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.

18O 3 18 Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,

18O 3 19 Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,

18O 3 20 Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,

18O 3 21 Които копнеят за смъртта, и нямат я, Ако и да копнеят за нея повече отколкото за скрити съкровища, -

18O 3 22 Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?

18O 3 23 Защо се дава видело на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?

18O 3 24 Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.

18O 3 25 Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.

18O 3 26 Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.

18O 4 1 Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече: -

18O 4 2 Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?

18O 4 3 Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.

18O 4 4 Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.

18O 4 5 А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.

18O 4 6 В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?

18O 4 7 Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.

18O 4 8 До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.

18O 4 9 Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.

18O 4 10 Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.

18O 4 11 Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.

18O 4 12 Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:

18O 4 13 Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,

18O 4 14 Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;

18O 4 15 Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;

18O 4 16 Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:

18O 4 17 Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?

18O 4 18 Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък, -

18O 4 19 Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!

18O 4 20 Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.

18O 4 21 Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.

18O 5 1 Извикай сега; има ли някой да ти отговори? И към кого от светите духове ще се обърнеш?

18O 5 2 Наистина гневът убива безумния, И негодуванието умъртвява глупавия.

18O 5 3 Аз съм виждал безумният като се е вкоренявал; Но веднага съм проклинал обиталището му;

18O 5 4 Защото чадата му са далеч от безопасност; Съкрушават ги по съдилищата И няма кой да ги отърве;

18O 5 5 Гладният изяжда жътвата им, Граби я даже изсред тръните; И грабителят поглъща имота им.

18O 5 6 Защото скръбта не излиза от пръстта, Нито печалта пониква из земята;

18O 5 7 Но човек се ражда за печал, Както искрите, за да хвъркат високо,

18O 5 8 Но аз Бог ще потърся, И делото си ще възложа на Бога,

18O 5 9 Който върши велики и неизлечими дела И безброй чудеса;

18O 5 10 Който дава дъжд по лицето на земята, И праща води по нивите;

18O 5 11 Който възвишава смирените, И въздига в безопасност нажалените,

18O 5 12 Който осуетява кроежите на хитрите, Така щото ръцете им не могат да извършат предприятието си;

18O 5 13 Който улавя мъдрите в лукавството им, Тъй че намисленото от коварните се прекатурва.

18O 5 14 Денем посрещат тъмнина, И по пладне пипат както нощем.

18O 5 15 Но Бог избавя сиромаха от меча, който е устата им, И от ръката на силния;

18O 5 16 И така сиромахът има надежда, А устата на беззаконието се запушват.

18O 5 17 Ето, блажен е оня човек, когото Бог изобличава; Затова не презирай наказанието от Всемогъщия;

18O 5 18 Защото Той наранява, Той и превързва; Поразява, и Неговите ръце изцеляват.

18O 5 19 В шест беди ще те избави; Дори в седмата няма да те досегне зло.

18O 5 20 В глад ще те откупи от смърт, И във война от силата на меча.

18O 5 21 От бича на език ще бъдеш опазен, И не ще се уплашиш от погибел, когато дойде.

18O 5 22 На погибелта и на глада ще се присмиваш, И не ще се уплашиш от земните зверове;

18O 5 23 Защото ще имаш спогодба с камъните на полето; И дивите зверове ще бъдат в мир с тебе.

18O 5 24 И ще познаеш, че шатърът ти е в мир; И когато посетиш кошарата си, няма да намериш да ти липсва нещо.

18O 5 25 Ще познаеш още, че е многочислено твоето потомство, И рожбите ти като земната трева.

18O 5 26 В дълбока старост ще дойдеш на гроба си, Както се събира житен сноп на времето си.

18O 5 27 Ето, това издигахме; така е; Слушай го, и познай го за своето добро.

18O 6 1 А Иов в отговор рече: -

18O 6 2 Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу нея на везните!

18O 6 3 Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.

18O 6 4 Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.

18O 6 5 Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите?

18O 6 6 Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?

18O 6 7 Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.

18O 6 8 Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея! -

18O 6 9 Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!

18O 6 10 Но, това ще ми бъда за утеха, (Да! ще се утвърдя всред скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.

18O 6 11 Каква е силата та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?

18O 6 12 Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?

18O 6 13 Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?

18O 6 14 На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.

18O 6 15 Братята ми ме измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,

18O 6 16 Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;

18O 6 17 Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;

18O 6 18 Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;

18O 6 19 Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;

18O 6 20 Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;

18O 6 21 Сега и вие сте така никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.

18O 6 22 Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?

18O 6 23 Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?

18O 6 24 Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.

18O 6 25 Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?

18O 6 26 Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?

18O 6 27 Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали яма на неприятеля си.

18O 6 28 Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане явно пред вас ако аз лъжа

18O 6 29 Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.

18O 6 30 Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?

18O 7 1 Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дните на наемник?

18O 7 2 Като на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,

18O 7 3 Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.

18O 7 4 Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам натам до зори.

18O 7 5 Снагата ми е облечена с червеи и пръстени буци; кожата ми се пука и тлее.

18O 7 6 Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.

18O 7 7 Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма да са върне да види добро.

18O 7 8 Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.

18O 7 9 Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята* няма да възлезе пак;

18O 7 10 Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.

18O 7 11 Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.

18O 7 12 Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?

18O 7 13 Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,

18O 7 14 Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;

18O 7 15 Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.

18O 7 16 Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.

18O 7 17 Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,

18O 7 18 Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?

18O 7 19 До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?

18O 7 20 Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си?

18O 7 21 И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.

18O 8 1 Тогава шуахецът Валдад в отговор каза:

18O 8 2 До кога ще говориш така, И думите на устата ти ще бъдат като силен вятър?

18O 8 3 Бог променя ли съда? Или Всемогъщият променя правдата?

18O 8 4 Ако Му са съгрешили чадата ти, И Той ги е предал на последствията от* беззаконието им;

18O 8 5 Ако би ти прилежно потърсил Бога, Ако би се помолил на Всемогъщия,

18O 8 6 Тогава, ако беше ти чист и праведен, Непременно сега Той би се събудил да работи за тебе, И би направил да благоденствува праведното ти жилище;

18O 8 7 И при все да е било малко началото ти, Пак сетнините ти биха се уголемили много.

18O 8 8 Понеже, попитай, моля, предишните родове, И внимавай на изпитаното от бащите им;

18O 8 9 (Защото ние сме вчерашни и не знаем нищо, Тъй като дните на земята са сянката);

18O 8 10 Не щат ли те да те научат и да ти явят, И да произнесат думи от сърцата си?

18O 8 11 Никне ли рогоза без тиня? Расте ли тръстиката без вода?

18O 8 12 Догде е зелена и неокосена Изсъхва преди всяка друга трева.

18O 8 13 Така са пътищата на всички, които забравят Бога; И надеждата на нечестивия ще загине.

18O 8 14 Надеждата му ще се пресече; Упованието му е паяжина.

18O 8 15 Той ще се опре на къщата си, но тя не ще устои; Ще се хване за нея, но не ще утрае.

18O 8 16 Той зеленее пред слънцето, И клончетата му се простират в градината му;

18O 8 17 Корените му се сплитат в грамадата камъни; Той гледа на камъните като дом;

18O 8 18 Но пак, ако го изтръгне някой от мястото му, Тогава мястото ще се отрече от него, казвайки: Не съм те видял.

18O 8 19 Ето, това е радостта на пътя му! И от пръстта други ще поникнат.

18O 8 20 Ето, Бог няма да отхвърли непорочния, Нито ще подири ръката на злотворците.

18O 8 21 Все пак ще напълни устата ти със смях И устните ти с възклицание.

18O 8 22 Ония, които те мразят, ще се облекат със срам; И шатърът на нечестивите няма вече да съществува.

18O 9 1 А Иов в отговор рече:

18O 9 2 Наистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога?

18O 9 3 Ако поиска да се съди с Него, Не може да му отговори за едно от хиляда.

18O 9 4 Мъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал?

18O 9 5 Той премества планините и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си.

18O 9 6 Той поклаща земята от мястото й, Тъй щото и стълбовете й треперят.

18O 9 7 Той заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите.

18O 9 8 Той сам простира небесата, И стъпва на морските вълни.

18O 9 9 Той прави съзвездията - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства* на юг.

18O 9 10 Той прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса.

18O 9 11 Ето, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам;

18O 9 12 Ако грабна плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш?

18O 9 13 Ако Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него!

18O 9 14 Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, за да разисквам с Него!

18O 9 15 Комуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да повярвам, че е послушал гласа ми.

18O 9 16 Ако извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми.

18O 9 17 Защото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина.

18O 9 18 Не ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини.

18O 9 19 Ако е дума за силата на мощните; Ето ме! Би казал Той; И ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да съдя?

18O 9 20 Даже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.

18O 9 21 Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си.

18O 9 22 Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия,

18O 9 23 Ако бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.

18O 9 24 Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите; Ако не, тогава кой е, който прави това?

18O 9 25 А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро;

18O 9 26 Преминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова.

18O 9 27 Ако река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя желанието си, и ще се утеша.

18O 9 28 В ужас съм от всичките си скърби Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;

18O 9 29 Нечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно?

18O 9 30 Ако се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си,

18O 9 31 Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.

18O 9 32 Защото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд.

18O 9 33 Няма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни,

18O 9 34 Нека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва.

18O 9 35 Тогава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така уплашен.

18O 10 1 Душата ми се отегчи от живота ми; За това, ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.

18O 10 2 Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.

18O 10 3 Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?

18O 10 4 Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?

18O 10 5 Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,

18O 10 6 Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,

18O 10 7 При все че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избавя от ръката Ти?

18O 10 8 Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?

18O 10 9 Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?

18O 10 10 Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?

18O 10 11 С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;

18O 10 12 Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.

18O 10 13 Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;

18O 10 14 Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен,

18O 10 15 Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,

18O 10 16 Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.

18O 10 17 Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си,* И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.

18O 10 18 Защо прочее ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;

18O 10 19 Бих бил като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.

18O 10 20 Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко

18O 10 21 Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка, -

18O 10 22 Земя, мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Дето виделото е като тъмнина.

18O 11 1 Тогава нааматецът Софар, в отговор рече: -

18O 11 2 Не трябва ли да се отговори на многото думи? Бива ли да се оправдае словоохотлив човек?

18O 11 3 Твоите самохвалства ще запушат ли хорските уста? И когато ти се присмиваш, тебе никой да не засрами ли?

18O 11 4 Защото ти казваш: Това, което говоря, е право, И аз съм чист пред Твоите очи.

18O 11 5 Но дано проговореше Бог, И да отвореше устните Си против тебе.