Б и б л и я Стар завет

19O 45 16 Вместо бащите ти ще бъдат чадата ти, Които ще поставиш за князе по цялата земя.

19O 45 17 Ще направя името Ти паметно през всичките поколения; Затова племената ще те възхваляват до вечни векове.

19O 46 1 (По слав. 45). За първия певец, на Кореевите синове. Песен за женски хор*. Бог е нам прибежище и сила, Винаги изпитана помощ в напасти,

19O 46 2 Затова няма да се уплашим, ако би се и земята поклатила, И планините се поместили всред моретата,

19O 46 3 Ако и да бучат и да се вълнуват водите им, И планините да се тресат от надигането им. (Села).

19O 46 4 Има една река, чиито води веселят Божия град, Свето място, гдето обитава Всевишният.

19O 46 5 Бог е всред него; той няма да се поклати; Бог ще му помогне, и то при зазоряване.

19O 46 6 Развълнуваха се народите, разклатиха се царствата; Издаде Той гласа си; земята се разтопи.

19O 46 7 Господ на Силите е с нас; Прибежище е нам Якововият Бог (Села).

19O 46 8 Дойдете та вижте делата на Господа, Какви опустошения е направил на земята.

19O 46 9 Прави да престанат войните до края на земята; Строшава лък и строшава копие; Изгаря с огън колесници.

19O 46 10 Млъкнете и знайте, че Аз съм Бог, Ще се възвиша между народите, Ще се възвиша на земята.

19O 46 11 Господ на Силите е с нас; Прибежище е нам Якововият Бог. (Села).

19O 47 1 (По слав. 46). За първия певец, псалом на Кореевите синове. Ръкопляскайте, всички племена. Викнете към Бога с глас на тържество.

19O 47 2 Защото Господ Всевишният е страшен, Велик цар е над цялата земя.

19O 47 3 Покори племена под нас, И народи под нозете ни.

19O 47 4 Избра за нас наследството ни, Превъзходната земя на Якова, когото възлюби. (Села).

19O 47 5 Възлезе Бог с възклицание Господ с пълен глас.

19O 47 6 Пейте на Бога, пейте; Пейте на нашия цар, пейте.

19O 47 7 Защото Бог е цар на цялата земя; Пейте с разбиране.

19O 47 8 Бог царува над народите; Бог седи на светия Си престол.

19O 47 9 Началниците на племената се събраха, За да станат люде на Бога Авраамов; Защото земните защитници принадлежат Богу, Който е превъзвишен.

19O 48 1 (По слав. 47). Псаломска песен на Кореевите синове. Велик е Господ; и твърде достохвален В града на нашия Бог, в Своя свет хълм.

19O 48 2 Красив по възвишеността си, радост на цялата земя, Е хълмът Сион, гдето по северните му страни Е градът на великия цар.

19O 48 3 В палатите му Бог е познат като прибежище.

19O 48 4 Защото, ето, царете се събраха; Всички преминаха.

19O 48 5 Те като видяха почудиха се, Смутиха се, спуснаха се на бяг.

19O 48 6 Трепет ги обзе там, Болки като на раждаща жена.

19O 48 7 С източния вятър Ти съкрушаваш тарсийските кораби.

19O 48 8 Каквото бяхме чули, това и видяхме В града на Господа на Силите, в града на нашия Бог, Който Бог и до века ще утвърди. (Села).

19O 48 9 Размишляваме, Боже, за Твоето милосърдие Всред Твоя храм.

19O 48 10 Според името Ти, Боже, е и хвалата Ти до краищата на земята; Десницата Ти е пълна с правда.

19O 48 11 Нека се весели хълмът Сион, Нека се радват Юдовите дъщери. Заради Твоите съдби.

19O 48 12 Обиколете Сион и обходете го; Пребройте кулите му;

19O 48 13 Обърнете внимание в укрепленията му; Разгледайте палатите му; За да го разказвате на поколението подир вас.

19O 48 14 Защото Тоя Бог е наш Бог до вечни векове; Той ще ни ръководи дори до смърт.

19O 49 1 (По слав. 48). За първият певец, псалом на Кореевите синове. Слушайте това, всички племена; Внимавайте всички жители на вселената,

19O 49 2 И ниско поставени и високопоставени, Богати и сиромаси заедно.

19O 49 3 Устата ми ще говорят мъдрост, И размишлението на сърцето ми ще бъде за разумни неща;

19O 49 4 Ще поведа към притча ухото си, Ще изложа на арфа гатанката си.

19O 49 5 Защо да се боя във време на бедствие, Когато ме обкръжи беззаконието до петите?

19O 49 6 От ония, които уповават на имота си, И се хвалят с голямото си богатство,

19O 49 7 Ни един от тях не може никак да изкупи брата си, Нито да даде Богу откуп за него.

19O 49 8 (Защото толкова скъп е откупът на душата им, Щото всеки трябва да се оставя от това за винаги),

19O 49 9 Та да живее вечно И да не види изтление.

19O 49 10 Защото гледа, бе мъдрите умират, И еднакво с тях погиват безумният и несмисленият, И оставят богатството си на други.

19O 49 11 Тайната им мисъл е, че домовете им ще траят вечно, И жилищата им из род в род; Наричат земите си със своите си имена.

19O 49 12 Но човекът не пребъдва в чест; Прилича на животните, които загиват.

19O 49 13 Това е пътят на безумните; Но пак идещите подир тях човеци одобряват думите им. (Села).

19O 49 14 Назначават се като овци за преизподнята; Смъртта ще им бъде овчар; И праведните ще ги обладаят призори; И красотата им ще овехтее, Като остава преизподнята жилище на всеки един от тях.

19O 49 15 Но Бог ще изкупи душата ми от силата на преизподнята. Защото ще ме приеме. (Села)

19O 49 16 Не бой се, когато забогатее човек, Когато се умножи славата на дома му;

19O 49 17 Защото, когато умре няма да вземе със себе си нищо, Нито ще мине славата му на друг подир него,

19O 49 18 Ако и да е облажавал душата си приживе, И човеците да те хвалят, когато правиш добро на себе си.

19O 49 19 Пак ще дойда при рода на бащите си. които никога няма да видят виделина.

19O 49 20 Човек, който е на почит, а не разбира, Прилича на животните, които загиват.

19O 50 1 (По слав. 49). Асафов* псалом. Господ Бог Иеова е говорил и призовал земята От изгряването на слънцето до захождането му.

19O 50 2 От Сион, съвършенството на красотата, Бог е възсиял.

19O 50 3 Нашият Бог ще дойде и няма да мълчи; Ще има пред Него огън поглъщащ, И около Него силна буря.

19O 50 4 Ще призове небесата отгоре, И земята, за да съди людете Си, казвайки:

19O 50 5 Съберете Ми Моите светии, Които направиха с Мене завет с жертви.

19O 50 6 И небесата ще известят правдата Му, Защото сам Бог е съдия. (Села)

19O 50 7 Слушайте, люде Мои, и ще говоря, - Израилю, и ще заявя пред тебе: Бог, твоят Бог съм Аз.

19O 50 8 Не ще да те изоблича поради жертвите ти, Нито поради твоите всеизгаряния, които са винаги пред Мене,

19O 50 9 Не ща да приема юнец от къщата ти, Нито козли от стадата ти;

19O 50 10 Защото Мои са всичките горски зверове, И добитъкът, който е по хиляди хълмове.

19O 50 11 Познавам всичките планински птици, И полските зверове са в ума Ми.

19O 50 12 Ако огладнеех, не щях да кажа на тебе; Защото Моя е вселената и всичко що има в нея.

19O 50 13 Ще ям ли Аз месо от юнци? Ще пия ли кръв от козли?

19O 50 14 Принеси Богу жертва на хваление, И изпълни на Всевишния обреците си;

19O 50 15 И призови Ме в ден на напаст; И Аз ще те избавя; и ти ще Ме прославиш.

19O 50 16 Но на нечестивия казва Бог: Що правиш ти та разгласяваш Моите повеления, И разказваш завета Ми с устата си,

19O 50 17 Тъй като сам ти мразиш поука, И хвърляш зад себе си Моите думи?

19O 50 18 Ако видиш крадец, тичаш с него, И с прелюбодейците участвуваш.

19O 50 19 Предаваш устата си на зло. И езикът ти устройва коварство.

19O 50 20 Като седиш, говориш против брата си; Разсяваш клетвата против сина на майка си.

19O 50 21 Понеже си сторил това, и Аз премълчах, Ти си помислил, че съм съвсем подобен на тебе; Но Аз ще те изоблича, и ще изредя всичко това пред очите ти.

19O 50 22 Разсъдете, прочее, за това, вие, които забравяте Бога, Да не би да ви разкъсам, без да се намери кой да ви избави.

19O 50 23 Който принася жертва на хвала, той Ме прославя; И на онзи, който оправя пътя си, ще покажа Божието спасение.

19O 51 1 (По слав. 50). За първия певец, псалом на Давида, когато пророк Натан дойде при него, след като беше влязъл той при Вистсавия*. Смили се за мене, Боже, според милосърдието Си; според множеството на благите Си милости и изличи беззаконията ми.

19O 51 2 Измий ме съвършено от беззаконието ми, И очисти ме от греха ми.

19O 51 3 Защото престъплението си аз признавам, И грехът ми е винаги пред мене.

19O 51 4 На Тебе, само на Тебе, съгреших, И пред тебе сторих това зло; Признавам това, за да бъдеш оправдан когато говориш, когато говориш, И излезеш непорочен, когато съдиш.

19O 51 5 Ето родих се в нечестие, И в грях ме зачна майка ми.

19O 51 6 Ето, понеже желаеш искреност вътре в човека, Научи ме мъдрост в скришното на сърцето ми.

19O 51 7 Поръси ме с исоп, и ще бъда чист; Измий ме, и ще стана по-бял от сняг.

19O 51 8 Дай ми да чуя радост и веселие, За да се зарадват костите, които си строшил.

19O 51 9 Отвърни лицето Си от греховете ми. И всичките ми беззакония изличи.

19O 51 10 Сърце чисто сътвори в мене, Боже. И дух постоянен обновявай вътре в мене,

19O 51 11 Да не ме отхвърлиш от присъствието Си, Нито да отнемеш от мене Светия Си Дух.

19O 51 12 Повърни ми радостта на спасението Си: И освобождаващият Дух нека ме подкрепи.

19O 51 13 Тогава ще науча престъпниците на Твоите пътища, И грешниците ще се обърнат към Тебе.

19O 51 14 Избави ме от виновността за кръвта, Боже, Боже на спасението ми; И езикът ми ще пее високо за Твоята правда.

19O 51 15 Господи, отвори устните ми; И устата ми ще разгласят Твоята хвала.

19O 51 16 Защото не щеш да Ти принеса жертва; Всеизгаряния не Ти са угодни.

19O 51 17 Жертви на Бога са дух съкрушен; Сърце съкрушено и разкаяно, Боже, Ти няма да презреш.

19O 51 18 Стори добро на Сион според благоволението Си; Съгради стените на Ерусалим.

19O 51 19 Тогава благоволението Ти ще бъде в жертви на правда, В приноси и всеизгаряния; Тогава ще принасят юници на олтара Ти.

19O 52 1 (По слав. 51). За първия певец, Давидова поука, когато бе дошъл едомецът Доик при Саула та му бе казал: Давид дойде в Ахимелеховата къща*. Защо се хвалиш със злобата, силни човече? Милостта Божия пребъдва до века.

19O 52 2 Езикът ти, като действува коварно, Подобно на изострен бръснач, измишлява нечестие.

19O 52 3 Обичаш злото повече от доброто, И да лъжеш повече нежели да говориш правда. (Села).

19O 52 4 Обичаш всичките гибелни думи и измамливия език.

19O 52 5 Затова и тебе Бог ще съкруши съвсем, Ще те изтръгне и ще те премести от шатъра ти, Ще те изкорени от земята на живите. (Села).

19O 52 6 А праведните, като видят това, ще се убоят, И ще му се присмеят и рекат:

19O 52 7 Ето човек, който не прави Бога своя крепост, Но уповаваше на многото си богатство, И се закрепваше на нечестието си.

19O 52 8 А аз съм като маслина, която зеленее в Божия дом; Уповавам на Божията милост от века до века.

19O 52 9 Винаги ще Те славословя, защото Ти си сторил това; И пред Твоите светии ще призовавам името Ти, Защото е благо.

19O 53 1 (По слав. 52). За първия певец, по боледуването му, Давидово поучение. Безумният рече в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се и сториха гнусно беззаконие; Няма кой да прави добро.

19O 53 2 Бог надникна от небето над човешките чада, За да види, има ли някой разумен, Който да търси Бога.

19O 53 3 Всеки един от тях се обърна надире; всички заедно се развратиха; Няма кой да прави добро, няма ни един.

19O 53 4 Без разум ли са ония, които беззаконствуват. Които изпояждат людете ми както ядат хляб, И не призовават Бога?

19O 53 5 Там ги нападна голям страх, гдето нямаше страх; Защото Бог разпръсна костите на оплакващите се против тебе; Посрамил си ги, защото Бог ги отхвърли.

19O 53 6 Дано дойде от Сион избавление за Израиля! Когато върне Бог своите люде от плен, Тогава ще се зарадва Яков, ще се развесели Израил.

19O 54 1 (По слав. 43). За първия певец, върху струнни инструменти, Давидово поучение, когато зифеяните дойдоха и казаха на Саула: Ето, Давид се крие между нас*. Боже, избави ме чрез името Си, И в силата Си съди ме.

19O 54 2 Боже, слушай молитвата ми, Внимавай в думите на устата ми,

19O 54 3 Защото чужденци се подигнаха против мене, И насилници търсят душата ми; Не поставиха Бога пред себе си. (Села).

19O 54 4 Ето, Бог ми помага; Господ е от ония, които подкрепяват душата ми.

19O 54 5 Той ще въздаде зло върху неприятелите ми; Според Твоята вярност изтреби ги,

19O 54 6 Доброволно ще Ти принеса жертва; Ще славословя името Ти, Господи, защото е благо.

19O 54 7 Защото Си ме избавил от всяко утеснение; И окото ми е видяло повалянето на неприятелите ми.

19O 55 1 (По слав. 54). За първия певец, на струнни инструменти. Давидово поучение. Послушай, Боже, молитвата ми. И не се крий от молбата ми.

19O 55 2 Внимавай в мене и отговори ми. Безпокоя се в тъженето си, и стена;

19O 55 3 Поради гласа на неприятеля, Поради присъствието на нечестивия; Защото приписват на мене беззаконие, И с гняв ми враждуват,

19O 55 4 Сърцето ми тъжи дълбоко в мене, И смъртен ужас ме нападна;

19O 55 5 Страх и трепет дойдоха върху мене, И ужас ме потопи.

19O 55 6 И рекох: Дано да имах крила като гълъба! Щях да отлетя и да си почина.

19O 55 7 Ето, щях да бягам надалеч, Щях да живея в пустинята; (Села).

19O 55 8 Щях да ускоря бягането си От вихъра и от бурята.

19O 55 9 Опропасти ги, Господи, и раздели съвета* им; Защото видях насилие и разпра в града.

19O 55 10 Денем и нощем го обикалят по стените му, И беззаконие и зло има всред него;

19O 55 11 Нечестие има всред него; Угнетение и измама не се отдалечават от улиците му.

19O 55 12 Понеже не беше неприятел, който ме укори, - Това бих претърпял, - Нито беше оня, що ме мразеше, който се подигна против мене, - Тогава бих се скрил от него;

19O 55 13 Но ти, човек равен на мене, Другар мой, и мой близък приятел.

19O 55 14 Заедно се разговаряхме сладко, С множеството ходехме в Божия дом.

19O 55 15 Нека дойде ненадейно смърт на тях. Нека слязат живи в преизподнята; Защото в жилищата им, и в сърцата им има злодейство.

19O 55 16 Но аз към Бога ще извикам; И Господ ще ме избави.

19O 55 17 Вечер и заран и на пладне ще се оплаквам и ще стена; И Той ще чуе гласа ми.

19O 55 18 Ще избави душата ми и ще я успокои от боя, който е против мене; защото мнозина са с мене.

19O 55 19 Бог, Който се е възцарил преди вековете, Ще чуе и ще ги съкруши, (Села). Ще съкруши човеците, които неизменно* Не се боят от Бога.

19O 55 20 Всеки един от тях простира ръце против ония, които са в мир с него; Нарушава съюза си.

19O 55 21 Устата му са по-мазни от масло, Но в сърцето му има война; Думите му са по-меки от дървено масло, Но пак са голи саби.

19O 55 22 Възложи на Господа това, което ти е изложил и Той ще те подпре; Никога не ще допусне да се поклати праведният.

19O 55 23 Но ти, Боже ще ги сведеш в гибелния ров; Мъже кръвопийци и измамници няма да стигнат и до половината на дните си; Но аз ще уповавам на Тебе.

19O 56 1 (По слав. 55). За първия певец, по гълъба на далечните дъбове. Песен на Давида, когато филистимците го хванаха в Гет*. Смили се за мене, Боже, защото човек иска да ме погълне; Всеки ден, като воюва, ме притеснява.

19O 56 2 Неприятелите ми всеки ден искат да ме погълнат; Защото мнозина са ония, които с гордост воюват против мене.

19O 56 3 Когато съм в страх, На тебе ще уповавам.

19O 56 4 Чрез Бога ще хваля думите му; На Бога уповавам; няма да се боя; Какво ще стори човек+?

19O 56 5 Всеки ден изкривяват думите ми; Всичките им помисли са за зло против мене.

19O 56 6 Събират се, потайват се, наблюдават стъпките ми Така като че причакват душата ми.

19O 56 7 Ще се избавят ли чрез беззаконието? Боже, повали с гняв тия племена.

19O 56 8 Ти си преброил скитанията ми; Тури сълзите ми в съда Си; Не са ли те записани в Твоята книга?

19O 56 9 Тогава ще се върнат неприятелите ми надире в деня, когато Те призова; Това зная, защото Бог е с мене.

19O 56 10 Чрез Бога ще хваля думите Му; Чрез Господа ще хваля думите Му.

19O 56 11 На Бога уповавам; няма да се боя; Какво ще стори човек?

19O 56 12 Върху мене, Боже, са моите към Тебе обреци, Ще ти принеса благодарствени приноси.

19O 56 13 Понеже си избавил душата ми от смърт, Няма ли да избавиш и нозете ми от подхлъзване, За да ходя пред Бога във виделината на живите?

19O 57 1 (По слав. 56). За първия певец, по не разорявай. Песен на Давида, когато побягна от Сауловото лице в пещерата*. Смили се за мене, о Боже, смили се за мене, Защото при Тебе прибягва душата ми; Да! Под сянката но Твоите крила ще прибягна, Докато преминат тия бедствия.

19O 57 2 Ще викам към Всевишния Бог, Към Бога, Който действува за мене.

19O 57 3 Ще прати от небесата и ще ме избави, Когато ме укорява оня, който иска да ме погълне. (Села). Бог ще изпрати милостта Си и истината Си.

19O 57 4 Душата ми е всред лъвовете; Лежа между пламнали човеци, Между човешки чада, чиито зъби са копия и стрели, И чиито език е остър меч.

19O 57 5 Възнеси се, Боже, над небесата; Славата Ти нека бъде по цялата земя.

19O 57 6 Мрежи приготви за стъпките ми; Душата ми се е навела; Изкопаха пред мене яма; Те сами паднаха всред тия. (Села).

19O 57 7 Непоколебимо е сърцето ми, Боже, непоколебимо е сърцето ми; Ще пея, а ще славословя.

19O 57 8 Събуди се, душе моя+; Събуди се, псалтирю и арфо; сам аз ще се събудя на ранина.

19O 57 9 Ще те хваля, Господи, между племената; Ще те славословя между народите.

19O 57 10 Защото Твоята милост е велика дори до небесата. И Твоята вярност до облаците.

19O 57 11 Възнеси се, Боже, над небесата; Славата Ти нека бъде по цялата земя.

19O 58 1 (По слав. 57). За първия певец, по не разорявай. Давидова песен. Наистина с мълчание ли изказвате правда? Праведно ли съдите, човешки синове?

19O 58 2 Не! в сърцето си вие вършите неправди. Размервате насилието на ръцете си по земята.

19O 58 3 Още от раждането си нечестивите се отстраняват; Заблуждават, говорейки лъжи, щом се родят

19O 58 4 Ядът им е като змийска отрова; Прилича на глухия аспид, който затиква ушите си,

19O 58 5 И не ще да чуе гласа на омайвачите, Колкото изкусно и да омайват.

19O 58 6 Боже, счупи зъбите им в устата им; Господи, строши челюстите на младите лъвове.

19O 58 7 Нека се излеят като води що оттичат; Когато прицелва стрелите си, нека бъдат като разсечени.

19O 58 8 Нека изчезнат като охлюв, който се разтопява; Като пометниче на жена, нека не видят слънцето.

19O 58 9 Преди да усетят котлите ви огъня от тръните, Сурови или обгорели, Той ще ги помете с вихрушка.

19O 58 10 Праведният ще се зарадва когато види възмездието; Ще измие нозете си в кръвта на нечестивия;

19O 58 11 Тъй щото всеки ще казва: Наистина има награда за праведния; Наистина има Бог, Който съди земята.

19O 59 1 (По слав. 58). За първия певец, по Не Разорявай. Песен на Давида, когато Саул прати стражи да пазят къщата, в която бе Давид, за да го убият*. Избави ме от неприятелите ми, Боже мой; Тури ме на високо от ония, които се повдигат против мене.

19O 59 2 Избави ме от ония, които вършат беззаконие, И спаси ме от кръвопийци.

19O 59 3 Защото, ето, причакват за да уловят душата ми; Силните се събират против мене, Не за мое престъпление, Господи, нито за мой грях.

19O 59 4 Без да има в мене вина тичат и се готвят; Събуди се да ме посрещнеш и виж.

19O 59 5 Ти, Господи Боже на силите, Боже Израилев, Стани за да посетиш всички народи; Да не покажеш милост към никого от нечестивите престъпници. (Села).

19O 59 6 Вечер се връщат, Вият като кучета и обикалят града.

19O 59 7 Ето, те бълват думи с устата си; Мечове има в устните им, Понеже, думат те: Кой слуша?

19O 59 8 Но, Ти Господи, ще им се присмееш, Ще се поругаеш на всички тия народи.

19O 59 9 О Сило моя, на Тебе ще се надея. Защото Бог ми е крепост.

19O 59 10 Милостивият мой Бог ще ме предвари; Бог ще ме удостои да видя повалянето на ония, които ме причакват.

19O 59 11 Да ги не убиеш, да не би да забравят това моите люде; Разпръсни ги със силата Си. И свели ги, Господи, защитниче наш.

19O 59 12 Поради греха на устата си, поради думите на устните си, Нека бъдат уловени в гордостта си, Също и поради клетвата и лъжата що говорят.

19O 59 13 Довърши го с гняв, довърши ги да ги няма вече, И нека се научат, че Бог господарува в Якова И до краищата на земята. (Села).

19O 59 14 Нека се връщат вечер, Нека вият като кучета, и нека обикалят града;

19O 59 15 Нека се скитат за храна; И ако не се настанят, нека прекарат нощта не наситени.

19O 59 16 А аз ще пия за Твоята сила, Да! на ранина високо ще славословя Твоята милост; Защото Ти си ме станал крепост И прибежище в деня на бедствието ми.

19O 59 17 О Сило моя, на Тебе ще пея хваление. Защото Ти, Боже, милостиви мой Бог, Си крепост моя.

19O 60 1 (По слав. 59). За първия певец, по лалето на свидетелството. Песен на Давида за поучение, когато воюваше срещу средоречна Сирия и совска Сирия, Иоав се върна та порази дванадесетте хиляди едомци в долината на солта. Боже, отхвърлил си ни, смазал си ни; Разгневил си се; възвърни ни.

19O 60 2 Потресъл си земята, разпукнал си я: Изцели проломите й, защото тя е разклатена.

19O 60 3 Показал си на людете Си мъчителни неща: Напоил си ни с вино до омайване.

19O 60 4 Дал си знаме на ония, които Ти се боят, За да се развява, защото е истината. (Села).

19O 60 5 За да се избавят Твоите възлюбени Спаси с десницата Си, и послушай ни.

19O 60 6 Бог говори със светостта Си; затова, аз ще тържествувам: Ще разделя Сихем, ще размеря долината Сокхот;

19O 60 7 Мой е Галаад, мой е Манасия, Ефрем тоже е защита на главата ми, Юда е скиптър мой;

19O 60 8 Моав е умивалникът ми, На Едома ще хвърля обувката си; Възклицавай за мене, филистимска земьо!

19O 60 9 Кой ще ме въведе в укрепения град? Кой ще ме заведе до Едом?

19O 60 10 Ни Ти ли, Боже, Който си ни отхвърлил, И не излизаш вече, о Боже, с войските ни?

19O 60 11 Помогни ни срещу противника, Защото суетно е човешкото избавление.

19O 60 12 Чрез Бога ще вървим юнашки, Защото Той е, Който ще стъпче противниците ни.

19O 61 1 (По слав. 60). За първия певец, върху струнни инструменти. Давидов псалом. Послушай вика ми, Боже, Внимавай на молбата ми.

19O 61 2 От краищата на земята ще викам към Тебе, когато премира сърцето ми; Заведи ме на канарата, която е много висока за мене.

19O 61 3 Защото Ти ми стана прибежище, Яка кула за закрила от неприятеля.

19O 61 4 В шатъра Ти ще обитавам винаги; Ще прибягна под покрива на Твоите крила; (Села).

19O 61 5 Защото Ти, Боже, си чул обреците ми, Дал си ми наследство каквото даваш на ония, които се боят от името Ти.

19O 61 6 Ще притуриш дни върху дните на царя, И годините му като род върху род.

19O 61 7 Той ще пребъдва пред Бога до века; Заповядай да го пазят милосърдието и верността.

19O 61 8 Така ще славословя винаги Твоето име, Като изпълнявам обреците си всеки ден.

19O 62 1 (По слав. 61). За първия певец, по Едутуна*. Давидов псалом. Душата ми тихо уповава само на Бога, От Когото е избавлението ми.

19O 62 2 Само Той е канара моя и избавление мое, И прибежище мое; няма много да се поклатя.

19O 62 3 До кога, всички вие, ще нападате човека За да го съборите* като наведена стена и разклатен плет?

19O 62 4 Съветват се само да го тласкат от висотата му; Обичат лъжата; С устата си благославят, а в сърцето си кълнат. (Села).

19O 62 5 Но ти, о душе моя, тихо уповавай само на Бога, Защото от Него очаквам помощ.

19O 62 6 Само Той е канара моя, и избавление мое, И прибежище мое; няма да се поклатя.

19O 62 7 У Бога е избавлението ми и славата ми; Моята силна канара и прибежището ми е в Бога.

19O 62 8 Уповавайте на Него, люде, на всяко време, Изливайте сърцата си пред Него; Бог е нам прибежище. (Села).

19O 62 9 Наистина ниско поставените човеци са лъх, а високопоставените лъжа. Турени на везни те се издигат нагоре; Те всички са по-леки от суетата.