Бъдете в този свят, но не от този свят
Изтегляне 1.71 Mb.
|
Свързани:
Вечните Завети на Дънов - Том1 [4eti.me]
| Важно за нея е: дали човекът е дорасъл да узнае истината. И най-вече - ще я понесе ли?
Диференцира отговори според степента на зрелост и ниво на подготовка. На въпросите отвръща строго индивидуално и задълбочено. Насочва само към най-необходимото. Слава може да е "тръба, предаваща информация", но е и още нещо. Затова ли всеки, докоснал се до нея, вече не е същият? Доцент Лозенски споделя: една вечер в компания гледат черно-бял телевизор. Изведнъж ясновидката заявява - картините за нея са цветни. И описва багрите на екрана. Възможно ли е това? Заинтригувани, присъстващите се свързват по телефона с познато семейство, притежаващо цветен телевизор (рядкост за шейсетте години на миналия век). Потвърждава се точността на видението й. Не, чудесата не са ловки номера, както "трезво-мислещите противници на наивността" се опитват да убеждават. Те просто не са имали шанс да срещнат представител на бъдещия сапиенс. "Вътрешното ми "психотронно око" е живо и гъвкаво. Никога не ме е подвеждало. Нямам "зациментиран пейзаж". Мога да видя даден човек от десетки хиляди километри - как си налива вода, как я изпива, къде оставя чашата. Дали ще отиде пак да налее, дали ще я измие, ако отново я напълни и поднесе на друг. Мога с волята си да го заставя да я подаде вместо на мъжа, на жената в стаята. Но съм решила да не посягам върху човешкия избор. Нямам право да отнемам индивидуалната свобода." Слава прониква в необозримите пространства, благодарение на своето, както споделя, "единствено на земята психотронно око". Разположено е вдясно на сърцето й (извлича информация чрез свръхразвитата си сърдечна чакра). Допитва се със силата на мисълта до Висшия разум. Без промяна предава посланията му. Затова е сигурна, че не греши. Носителка е на нелеко съчетание - дар, интелект и железен морал. Как се съхранява и усъвършенства дарбата на псифеномените? - В ежеминутно доказване в настоящето. В проверките на вековете. При Слава свръхчувствителни са петте типа сетивност: зрение, слух, вкус, мирис, допир. Природни натрупвания, многократно надхвърлящи срамежливите мащаби на човешките възможности. И парадокс – това зензитивно богатство е достояние на една полуобразо-вана жена. Но тя усъвършенства възприятия, защото е войн - на духа. И служител - на мъдростта. След мъчителни усилия в серия съществувания е преодоляла измамната "гравитация на материята". Друг път, спонтанна по природа, искрена като дете, каквато е, споделя пред гости, че усеща миризмата на заснетите обекти от телевизионния екран. Случайно присъстващ, усъмнил се в дарбите и учен-биолог, провокативно я пита: - Лельо Славке, да направим един опит. Може ли? - Добре. - Отговори, ако е по силите ти, какъв е мирисът на паразита житна ръждивка? - Скептично се усмихва из питващият. Поредното невероятно предизвикателство. Паразитът не е на екрана, но ученият го познава много добре... - Ръждивка ли? - Поема хвърлената ръкавица със свенлива, но знаеща усмивка. Примлясква. Вдишва дълбоко. Мигом отвръща: - Мирише възкисело. - Браво! - Не успява да скрие изненада биологът. От срещата с едно необикновено човешко същество у него настъпва повратна промяна. Завинаги. Потресаващо впечатление оставя контактът с човека-уникум. Надарената с психотронни сетива с лекота се пренася и в света на Отвъдността. Разказите й разширяват представите за духовните измерения. Не се бои от ограничаващия хората фактор - времето: "Мога да извикам някого отпреди пет-десет хиляди години. Да разговарям с него. - И възкликва. - А каква информация носи такава една среща!" За четвъртото измерение на пространството, времето, к. ф. н. И. Ариес пише: "В известен смисъл това е един застинал свят и само несъвършенството на нашите сетива ни кара да мислим, че нещо се изменя." Слава битува в "долния", ала живее в "горния" свят. Комуникира с духовни същности на хора, отдавна отпътували от нас: "Общувала съм с духовете на певеца Фьодор Шаляпин, на музиканта Паганини, на учените Циолковски, Айнщайн, Кеплер, Парацелз... Разговаряла съм с духа на Сталин, разкрила съм най-съкровената тайна на Хитлер..." Нека вникнем в някои от тези фантастични контакти. За нея "Шаляпин е изключителен бас". Развивайки дарба, духът му разцъфтява. Но тя съзира и скрития негов живот. А той не очарова. Басът, покорил световни сцени, е високомерен. Подвластен на неимоверно разрастнато Его и сриващи страсти. Ужасяващо груб към съпругата си, която пренебрегва. Изкушен от слабия пол, поддържа безброй извънбрачни връзки. Безочливо ги демонстрира, наранявайки я. Прозренията са от седемдесетте години на миналия век. Изнесените от притежателката на свръхсензорни способности неизвестни факти за живота на починалия гениален руски бас години по-късно са потвърдени. Публикувани са в спомени за певеца от неговата внучка в книга, преведена и на български. Слава Севрюкова съзира и настоящото въплъщение на Шаляпин. Роден е в Източна Европа. Занимава се с пеене. В съвремието трябва да плати за грандоманията. С добри певчески способности, но е само един от многото хористи. Няма да се изяви като солов изпълнител. Такава е орисията му. Сам я е моделирал с обидно поведение и дела. За изчистване на натрупаната карма, ще трябва да овладее разрасналото се някога Его, като се свие в черупката на неизвестността. Друг случай: "Преди години за пръв път ме въведоха в дома на леля Слава - възкресява спомени писателят Димитър Делян. - Запознахме се. Спонтанна среща. Не бях подготвен, нямах набелязани въпроси. След обичайните любезности, сътрудникът на психотроничката Иво Лозенски предложи: - Ако желаете, питайте я нещо съкровено. Замислих се - какво? Дали за живота на някой известен политик? Внезапно в ума ми се вряза името на Константин Циолковски. Завърнал се наскоро от Москва, на летището бях мернал негова статуя. Изстрелях въпроса. И на мига си дадох сметка - та аз почти нищо не знаех за "бащата на руската космонавтика"! Не помнех дори как изглежда. Нямах време да променям въпроса. Слава бе изпаднала в особено състояние. Взряна в пространството, леко се олюляваше. Изведнъж спазматично се затресе. Възкликна: - Виждам го - млад човек. На колене, моли се... Циолковски е силно набожен... "Бащата на космонавтиката" набожен? Абсурд! Доколкото ми бе известно - занимавал се е с точни науки. А тя - религия, молитви... Какви ги приказваше?! Като какъв го виждаш? - Не можех да скрия разочарование. Млад човек.... - Продължи, без да забелязва раздразнението ми. - След време... ето, пред мене е - по-улегнал. С френска брадичка, костюм и вратовръзка. Силно набожен. С ушите си ли чувах? Отново го повтори. Очаквах да науча нещо за пробивите в околоземното пространство, за разработваните от този гений космически кораби. А тя - набожност... Та това е световен учен! Тъй като нямах представа за младостта на "бащата на авиацията и космонавтиката в Русия", въздържах се от спор. В себе си обаче бях убеден - фантазира. Съжалих за поставения въпрос. Навярно я бях подвел... Изтегляне 1.71 Mb. Сподели с приятели:
|