Бъдете в този свят, но не от този свят
Изтегляне 1.71 Mb.
|
Свързани:
Вечните Завети на Дънов - Том1 [4eti.me]
Разделихме се приятелски. ...Минаха години. Настъпи "Промяната". И тогава случайно ми попадна някакво списание. Не беше руско. В него бе поместена снимка на младия Циолковски- с малка брадичка, костюм и вратовръзка. На мига си спомних описанието на Слава. Пълно покритие. Развълнувано се зачетох. Какво ли пишеше за учения? "На младини бил силно вярващ. Редовно ходел на църква. Молел се да бъде подкрепен в търсене на знания за Космоса от Висшата Сила..." Коленете ми омекнаха. Невероятната прорицателка бе разкрила неизвестен щрих от неговата ранна съдба. Непозната у нас. Откъде бе разбрала това? Как откъде? - Та нали пред мен осъществи контакт с духа на учения?..." Незаличими следи оставя докосването до владетелката на "психотропното око". Информацията й невинаги съвпада с официалната. Това за Слава е без значение. Приема предизвикателството. Осланя се на "духовните канали", а те, както твърди, никога не я подвеждат. (Скритите страни в живота на Сталин, Хитлер, Нострадамус, Леонардо да Винчи, Страдивариус и десетки други световни знаменитости ще са обект на следваща книга -б. а.) В наблюденията феноменалната психотроничка не се влияе от местоположението на предмета на изследване: "...Разстоянията и преградите не са от значение. Дали обектът е на двадесет хиляди километра или срещу моето канапе вкъщи, все едно. Виждам го като на длан във всички проявления и измерения." Любимката на Висшата светлина не пилее уникални способности в дребнотиите на смазващия бит: "Моята дарба не е да гледам какво става зад стената, в спалнята или кухнята на съседите. Аз виждам всичко подробно в набелязания обект - пейзажа, хората как се държат, как жените почукват с токчета и приглаждат своя кок. Как се озъртат и какво съзират техните очи." " ...Купихме си виличка в Ловешко - разказва йогата Венцислав Евтимов. - Решихме да споделим събитието с леля Слава. Умееше от душа да се радва на щастието на другите. С ентусиазъм захванахме да 0 разказваме. Тя ни прекъсна: - Виждам я! - И описа имота. - Мястото не е правоъгълно, ни квадратно, а неправилен трапец. Така е, защото в единия край има череп. Череп на малък човек... Смая ни. Формата на парцела наистина бе точно такава. Нищичко повече не каза. Но за какъв череп говореше? След срещата решихме да проверим тая работа. Разпитахме съседите. Възрастна жена си спомни. - Била съм пет-шест годишна, когато стринка ми, която някога живееше тук, разказваха, родила четвърто дете. Бедни хора, едва се изхранвали. За да оцелеят, говореха зли езици, удушили новороденото. Закопали го в градината. Вярно ли е, не е ли, но скоро след това наистина я преградиха и скосиха. Мълвеше се - направили го, за да остане трупа на детенцето извън техния парцел... Слава Севрюкова бе неподражаема." Роднините се отнасят с респект и уважение към нея. Търсят я за безпогрешните и предсказания. Племенницата й Татяна Динева споделя: "Детето ми страдаше от вроден порок на сърцето. Много се двоумяхме дали да го оперираме. Допитах се ло леля. Изгледа ме изпитателно. Не бе словоохотлива. Едва чуто промълви: - Не виждам полза от болница... След време положението на детенцето се влоши. Наложи се да го приемат по спешност. Леля дойде на свиждане. Така се случи, че същия ден не успях да я видя. После разбрах - подхвърлила била на сътрудника си Иво: "Татяна ще ни изпревари. Ще се разминем." Лекуващият екип предложи операция. Нямаше друг изход. Обърнах се отново за съвет. Леля бе мълчалива. Едва отрони: - Виждам лекари в бели престилки над него. Трепна сърцето ми. Обнадеждаващо видение! Може би, операцията щеше да реши проблема! ... Оказа се фатална. След края узнах от мама истината за видението. Леля Славка била съзряла аутопсия. Оттук - сдържаността й. По онова време насаме я предупредила: "Каквото и да правят с него, отива си, горкичкото, отива..." ...Неведнъж сме я питали за онова, което ни очаква. Съпругът ми, скептик по природа, не криеше съмнения във възможността да се прогнозира бъдещето. Веднъж, в приповдигнато разположение на духа, най-изненадващо се обърна към леля с въпроса дали съзира някакви опасности пред него. Както се смееше, тя се умълча. Помръкна. Отказа да говори. Но ние бяхме настойчиви. С половин уста изплю камъчето: -... Внимавайте... опасност на пътя... Думица повече не отрони.Настроението ни се срина.После насаме коментирахме какво е искала да предупреди и дали може да се избегне.Но отлетя година, втора, трета... Нищо лошо не ни споходи.И сякаш забравихме прокобата. ...Катастрофата с лека кола се оказа трагична за съпруга ми. Дъщерята, която пътуваше с него, бе в критично състояние. За кой ли път, притеснена до смърт, се обърнах към леля. Лицето й бе спокойно. Обнадеждаващо отвърна: - Страшното се размина. Не бой се Татяна. Не само ще оцелее, но ще е здрава и читава. Така и стана. Дали с тревожното предсказание някога не опита да предпази моя съпруг от най-лошото, но небесната писалка бе драснала друго... След години леля ме извика насаме. Усмихната. Потупа ме свойски по рамото: - Стягай се, чака те второ венчило. Признавам, за пръв път не й повярвах. Угнетена от ударите на съдбата, нямах никакво желание за брак. Нещата се развиха така, че наистина се омъжих повторно. Леля Славка никога не грешеше. До днес се питам: радост или изпитание е богонадареността?" От дълбините на душата си пророчицата помага на всички. Уважавана духовна наставница е и на най-близките. Изтегляне 1.71 Mb. Сподели с приятели:
|