Това е нелеко предизвикателство в съвремие, пропито от предразсъдъци, съзнателно раздухвани от недобросъвестни медии, краен материализъм и войнствен скептицизъм. Към свръхфеномена в залеза на живота й се обръщат журналисти. Разпитват я преди значими събития. И публикуват прогнозите. Пестелива на политически предсказания, не отказва на горещите им молби. (Цитирам със съкращения откъс от публикация на В. Колева и В. Божинова "Пророчествата на Слава Севрюкова" - в. "Диалог" от 04. 05. 1991 г.)
"Слушайте какво ще ви кажа. Интересувате се за войната в Ирак. (Годината е 1991-ва. Ден, преди да започне "Пустинна буря" в Персийския залив, разпитваме кога и как ще свърши - б. а.) Аз малко на тия неща гледам как да е. Приемам ги. Дали ние ще кажем "да" или "не" - без нас ще стане, защото трябва. Ето сега разни екстрасенси дават различни срокове - кой 15 дни, кой месец. Но това е смешно. Как да определя кога ще приключат бойните действия? - Необходим е огромен труд.
На всеки поотделно да влезна в мисълта. Защото войната не свършва със сраженията. За хората тя продължава... Права ли съм?
За това стълкновение знам преди повече от 30 години. Беше по време на виетнамската военна авантюра. Прониквала съм в мисълта на президента Никсън. Помоли ме един от нашето посолство във Виетнам. Преди това бе идвал при мене. Тогава го успокоих - жив и здрав ще е, да не се бои да замине. След време пак дойде: "Лельо Славе, от посолството ни във Виетнам до летището има 7 километра, а ние пътуваме 10 часа, защото горе гори и долу гори... Жена ми е бременна, а силно настоява с мене да тръгне. Някога точно предсказа моята съдба. Кажи - ще свърши ли тая проклета война?"
Та тогава аз виждам президента Никсън. Вниквам във волята му: "Ще бием, докато победим!" В туй време, обаче, ми се даде информация за края на войната и за това, че скоро той ще си отиде, друг ще дойде - но за малко. И така до ден днешен за всичките им президенти и таз война, а и след нея...
И, слушайте сега - като стигнахме до иракския военен конфликт и след него, аз виждам как американците забиват знамето си, но не на кула, не на камбанария, не на топола, а в пясъка. То, обаче, се наклони от вятъра, а пясъкът го засипа... В туй време чувам: "Мислят, че са победили, но няма да победят..." ...Туй, което ми е казано преди трийсет години, тепърва ще се сбъдне." (Предсказанията за бъдещето на човечеството, страната ни и света ще бъдат разкрити в една от следващите книги за свръхфеномена - б. а.)
* * * Жената, съзираща невидимото, уверено навлиза в тайнствените ядра от строежа на материята. Изявява се с качества на градивен учен. Оставя нестандартни описания. Някои от тях по-късно са потвърдени с усъвършенствана научна апаратура.
Извършеното от Слава, не е уникално за утвърдените от хилядолетия духовни школи на Изтока. "Западната наука - според големия руски физик академик Акимов-след 1 000 години върховно изпитание на развитието достигна безценна информация, известна на Източните езотерични школи отпреди 3 000 години." Метод на работа стар, колкото света. Отликата е, че прорицателката поднася сведения мъдро и диференцирано.
"Дарба като моята - да прониквам в микро, макрокосмоса и времето няма никой. - Ще сподели в края на дългия си жизнен път. - Аз чета - всичко това е записано на стотици страници - послания от Космоса. Свързана съм с Вселенския Разум." Максимата гласи: "Хубавите неща бавно стават, най-хубавите - никога." За псифеномените ограничения не съществуват. Свръхсензорният локатор на Слава е неограничен. В сравнение с нейните, способностите на повечето психотроници са по детски несигурни. Това не е случайно. Всяка дарба трябва да се заслужи и отгледа - от хилядолетията на миналото до настоящото.
Океан от таланти, побран в едно човешко същество. Трудно е да се разшифрова и опише. Невъзможно - да се обясни.