Бъдете в този свят, но не от този свят
Изтегляне 1.71 Mb.
|
Свързани:
Вечните Завети на Дънов - Том1 [4eti.me]
| "Надничала съм под ледниците на Северния и Южния полюс. Вглеждала съм се във водовъртежа на Бермудския триъгълник. Посещавала съм не една планета от Слънчевата система."
Слава може да пътува в пространството, без да е извън "мира сего". Освен с нашия и отвъдния, комуникира с паралелни светове: "Над тридесет години поддържам връзка с извънземни цивилизации. От най-висшите. Важно е с кои от тях се контактува." Суперфеноменът владее отговорна и опасна способност - да въздейства върху волята на другите. Използва я един единствен път. След това до края на дните си горчиво съжалява. При какви обстоятелства? - Никога пред никого не разкрива. Не повтаря подобни експерименти. Животът на свръхнадарените е необикновено труден. Слава устоява на предизвикателствата на съдбата. Рицар на духа, владеещ психотронична сила, за нищо на света не отвръща на злото със зло. Гневът и е чужд. Запазва царствена добронамереност. Лоша дума не отронва за опитващите се да спъват развитието й. Не от традиционна патриархалност. Знае - няма случайни срещи, съдби, изпитания. За нея "хора с вина не съществуват, те просто са недоразвити". Подложена на проверките на времето, ден по ден отстоява дарба. С душа струна - отзивчива към страдания. Болезнено реагира на неща, които мнозина подминават с безразличие. Солидарна е с нещастията. Там, където борбеността е безсилна, идва успокоителната ласка на примирението. Не е ли тази жена послание за народа, застрашен от бавна смърт? Най-често я посещават от Русия. До нея се добира семейство, съпроводено от преводачка. Последната е излишна - като белогвардейска съпруга, Слава владее езика. Изплакват болка, стенеща в душите: синът им от четири години е в неизвестност. Внезапно изчезнал от дома, а нямали никакви конфликти. Телевизионен инженер, набързо грабнал дрехи и като, че се изпарил. Къде? Убит, емигрирал, отвлечен от извънземни? -Питали се вече какво ли не. Милицията била вдигнала ръце от случая. - Дайте да видя - прекъсва тревожните въпроси. Съсредоточава се. Пространствата на безкрайната руска степ изплуват в кладенците на очите й: ...Имате къща с дълъг коридор. Непреходна-от него започва едната стая... До нея - друга... Тъй ли е?... Тъй. ...Виждам... Идват двама души. Извикват момчето насаме. Излиза. Говорят. На четири очи. Той се връща. Решил е да вземе доста неща. В последния миг се отказва. Поема с куфарче вещи от първа необходимост. Оставя входната врата на дома леко открехната... Тъй ли е? Бързо отговорете! Точно така - потвърждава бащата. - Вратата бе по-луотворена. Гледам, взимат го с автомобил. Вашият дом е на края на града. Ето, проследявам колата... Пътят завива надясно, после ле-е-еко криволичи. След това продължава направо, все направо... Тъй ли е? Бързо отговорете! Да, да... - Майката тревожно въздиша. - Жив ли е?! Доколкото виждам, не е убит, нито отвлечен. В родината е, но далеко, на секретен обект. Затова думица не е споделил. (Случката е преди промяната в някогашния Съветски съюз - б. а.) Ще ви се обади. Жив и здрав е, скоро ще ви извести. Хората си тръгват обнадеждени. След месеци от Русия пристига благодарствено писмо. Предсказанието се е сбъднало. Интересна е и друга от многобройните й срещи. Публикувана в спомен на Иванко Чакъров във "Вестник за жената" (бр. от 03-09. 11. 2003 г.) Предавам я с малки съкращения: "Преди много лета жена ми мечтаеше да стане художничка. За беда все не я приемаха. Предстоеше трето кандидатстване. Обзет от тревоги по нея, срещнах познат. Той предложи да ме заведе при баба Слава - "софийската Ванга". Погледнах с насмешка на идеята, но удавникът, знаете, за сламка се хваща. Вечерта бе ноемврийска. Черни облаци се стелеха. Стопанката бе копие на къщицата. ...Като разбра за какво съм дошъл, каза ми да се приготвя за сеанс. Подготовката се оказа елементарна - затворени очи, дясна ръка положена върху масата с изпъната длан и концентрирана мисъл за Бог. (Така вероятно е "гледала" в ранен период. Доста по-късно вече не си служеше с подобни похвати - б. а.) Изпълних заръката, но подходих като типичен Тома Неверни - с едно полуотворено око. Сеансът започна. Баба Слава зашептя, започна да се тресе. После се успокои. Занарежда с равен глас: "Жена ти рисува чудесно лицата на хората. Но дрехата не е добра, дрехата... Не се разбира каква е, от какъв плат, груба или фина. На това да наблегне..." Сеансът завърши. Не бях доволен от отговора. Сипеше се пороен дъжд. Прибрах се вир-вода. ...Почти бях забравил случката. Седмици по-късно съдбата ми я припомни. Жена ми си уреди консултации при преподавателя в Академията Тома Върбанов. Художникът разстла приготвените от нея десетина етюда с молив. Погледна ги и отсече: "Момиче, добре правиш лицата - череп, скули, очи. Но не обръщаш внимание на дрехата - от каква материя е, груба или фина. Наблегни на това." ...Преподавателят буквално бе повторил думите на баба Слава." Изтегляне 1.71 Mb. Сподели с приятели:
|