Бъдете в този свят, но не от този свят
Изтегляне 1.71 Mb.
|
Свързани:
Вечните Завети на Дънов - Том1 [4eti.me]
| Незабравими съприкосновения. Докосналите се до нея поемат от дома и обновени и силни. С вяра в доброто и човечността. Изчистили духовни олтари, отнасят светлина. За цял живот.
Не е ли гениалността свръхобикновеност? Жената с дарба е посещавана от какви ли не хора. Не всички са с чисти помисли. Иманярите са като обсебени от болни страсти. Щом разкодира съдби, не може да не знае тайните на златните съкровища. Слава ги отбягва. Веднъж до нея се домогва старец. С треперещи пръсти измъква от пазва старинна прокъсана карта на гориста местност. Сигурен е - там някъде е закопан ба-кър турско злато. Като къртица е разровил околността, но не е успял да го докопа. Моли я да се пренесе в гъсталака, да надзърне. С един единствен въпрос: къде е съкровището? "Надникнах от уважение към белите му коси - разказва Слава. - И гледам: до стар порутен дъб жлътна... Иманярят почти бе стигнал до драгоценния метал, но се отклонил. В тоя миг над мен се изправи мрачна настръхнала фигура. Душата на турчина, заровил лирите. Разбойник с окървавени ръце. Черен, злобен. Навърта се. Бди. Трепери над безценното богатство... Разбрах, нищо добро не чака любителя на бързото замогване. "Съжалявам - казах на стареца, - не виждам имане. Може би са го изкопали преди вас, или никога не е имало. Откажете се." Тръгна си разочарован. "Помнете - завършва чудатата история, - съкровищата са прокълнати. Носят само нещастия." "Живеехме недалеко от къщицата на леля Слава в Нова Загора - спомня си Мария Тунева. - Случи се тъй, че над дома ни се изсипаха куп сурови премеждия. Петгодишен, брат ми падна от каруца и спука тъпан-чето на ухото си. Едва навършил петте, без да е боледувал, ненадейно умря вторият ми брат. Пак на толкова заболя сестра ми от детски паралич. Лекуваха, що я лекуваха, остана глухоняма и саката за цял живот. Навършил петте, пострада другият брат - ухапан от бясно куче. На фаталната вече възраст аз се разболях от малария. Едва ме спасиха. Съвпадения или закономерности?... По време на този мъчителен период леля Славка бе неотменно до мама. Подкрепяше я духом да не рухва. На въпроса за струпалите се като лавина нещастия, тя разкри: "Виждам - над вашия и близките домове се спускат небесни лъчи като от прожектор. Това е тъмна прокоба. Трябва да имате вяра в Бога, за да издържите." Съседите бяха сполетени от още по-големи беди -разплита спомени съвременницата на Слава. - Някои умряха от туберколоза, други останаха бездетни, трети родиха незаконни деца, четвърти взаимно се избиха, пети, връхлетени от лавини злополучия, побягнаха завинаги оттам, за да се спасят..." Нека от психотронични позиции размислим за тези мъчителни катаклизми. Изпитните, колкото да са нежелани, са необходими за духовното развитие. Регресивните изследвания сочат: не се ли озлобят в страданията, хората стремително израстват в духовен план. Могат да догонят душите на другите от "общото духовно гнездо". Премеждията не трябва да обезкуражават. Не са непременно наказание за извършен някога грях, макар, да има и такива. Преодолени с воля, извисяват духа. Дават мощен старт за движение напред. Страната ни открай време е гъмжала от гадатели, знахари, врачки. Преди много години се вдига незапомнена суматоха, стигаща до масова психоза и истерия покрай някакво "предсказано страшно земетресение". Слава споделя: "Събраха се близки - пълна къща. Обезпокоени до смърт. Треперят от ужас. Гледат ме в очакване. Реших да ги успокоя: - Е, добре де, какво толкова? И да ви предскажа, ако е писано, ще стане. Тогава? Каква полза? Молим те, лельо Славе, не ни връщай! Ще има ли? Концентрирах се. Взрях в пространството: Чуйте, София в разрушения не я виждам. Олекна им. Прогнозата се потвърди." В приповдигнато настроение, жената-скенер на житейските съдби, е сладкодумна. Поднася живи поучителни истории: "Преди време живеех в къща на брега на реката. Две седмици непрестанно валя дъжд. Съобщиха по радиото - има опасност от наводнение. Хората започнаха да се евакуират. Убеждаваха ме да се местя, а мене ми е смешно: "Не бойте се! Ако е съдено да ме обесят, няма да се удавя." Наводнението се размина." Изтегляне 1.71 Mb. Сподели с приятели:
|