Бенжамен констан

Свободата при древните се състои в колективното, но пряко упражняване на известни части от целия суверенитет, във възможността всички да обсъждат на площада въпросите на войната и мира, да сключват съюзнически договори с чуж­денците, да гласуват закони, да произнасят присъди, да преглеждат сметките, де­лата, управлението на магистратите, да ги призовават пред народа, да ги обвиня­ват, да ги осъждат или оправдават; но в същото време древните са приемали за съвместимо с тази колективна свобода пълното преклонение на индивида пред авторитета на общността. Не ще откриете при тях почти никое от правата, със­тавляващи, както видяхме, свободата в модерните общества. Всички частни дей­ствия са подложени на строг надзор. Личната независимост е изпразнена от съ­държание — както по отношение на мненията, така и на занятията и най-вече на религията. Възможността всеки сам да избира вероизповеданието си, която за нас е едно от най-ценените ни права, би се приела като престъпление или свето­татство от древните. И в неща, съвсем дребни за нас, авторитетът на обществе­ното тяло се налага и оковава волята на индивида. Терпандър не може да добави една струна на лирата си в Спарта, без да се намесят ефорите. Общността се на­бърква и в съвършено домашни отношения. Младият лакедемонец не може да се вижда свободно със съпругата си. В Рим цензорите обглеждат безцеремонно жи­вота на семействата. Законите определят нравите и понеже нравите включват всичко, нищо не остава извън обсега на законите.

Така че в древността индивидът, почти привично суверенен в обществените дела, е роб във всяка област на частния си живот. Като гражданин той решава дали ще се води война или ще се сключва мир; като частно лице е ограничаван, надзираван, спъван във всяко свое движение; като частица от общественото тяло разпитва, сваля, съди, лишава от имот, праща в изгнание или наказва със смърт своите управници, а като подчинен на общественото тяло той на свой ред може да се окаже лишен от права, опозорен, низвергнат, умъртвен по дискредитираща­та воля на общността, от която е частица. В модерните времена, напротив, неза­висимият в личния си живот индивид дори и в най-свободните държани е само привидно суверенен. Суверенитетът му е ограничен, почти винаги суспендиран; и ако в определени, ала редки епохи, макар и с редица ограничения и спънки, той упражнява този суверенитет, впоследствие неизбежно бива лишен от него.