Бенжамен констан

Да не се поддаваме, господа, на подобно преклонение пред някои антични спомени. Живеем в модерните времена и аз желая съзвучна с модерните времена свобода; живеем в монархии и затова смирено моля тези монархии да не заимст­ват от някогашните републики средства за подтисничество.

Личната свобода, повтарям, е истинската модерна свобода. Политическата свобода е гаранция за личната; следователно политическата свобода е необходи­ма. Но да се изисква от днешните народи по примера на древните да жертват личната заради политическата свобода е най-сигурният начин те да изгубят пър­вата; а стигне ли се дотам, не ще закъснее похищаването и на втората.

Виждате, господа, че моите наблюдения ни най-малко нямат за цел принизяването на политическата свобода. Аз в никакъв случай не правя от изложените пред вас факти заключенията, които някои бързат да извлекат. От това, че древ­ните са били свободни, а ние не можем да бъдем свободни както древните, те стигат до твърдението, че ние сме обречени на робство. Желанието им е да из­градят новия обществен ред с ограничен брой елементи, единствените, според тях, годни за днешния свят. Тези елементи са предразсъдъците, за да бъдат плашени хората; егоизмът, за да бъдат покварявани; низките наслади, за да бъдат развращавани; деспотизмът, за да бъдат направлявани, и по необходимост — положителни знания и точни науки, за да служат по-добре на деспотизма. Нелепо би било, ако такъв се окаже резултатът от четирийсет столетия, през които човешкият дух се е сдобивал с все нови нравствени и физически възможности: не смея дори да го помисля.

Различията между нас и античността според мен водят до напълно противоположни заключения. Не гаранцията трябва да бъде премахната, а ползването трябва да се разшири. Аз не призовавам към отказ от политическата свобода; а искам гражданска свобода, съчетана с други форми на политическата свобода. Управляващите нямат както в древността правото да си присвояват беззаконна власт. А почерпаната от законен източник власт носи много по-ограничени пълномощия за произволно налагане над индивидите. И днес ние имаме същите права, каквито сме имали винаги, вечното право да приемаме законите, да обсъждаме интересите си, да съставляваме неотделима част от общественото тяло, чиито членове сме. В същото време правителствата са се сдобили с нови задължения. Напредъкът на цивилизацията, настъпилите през вековете промени вменяват на властта повече уважение към навиците, чувствата и независимостта на индивида. Тя е длъжна по-предпазливо и по-внимателно да посяга към тях.