Бенжамен констан

Управлението на галите, твърде сходно с това, което една определена пар­тия иска да ни наложи, било едновременно теократично и войнско. Жреците при­тежавали неограничена власт. Военната каста, или велможите, разполагала с твърде нескромни и твърде обременителни привилегии. Народът нямал права и гаранции.

В Рим трибуните изпълнявали в известна степен представителна мисия. Те били органи на плебса, подложен след низвергването на царете на сурово робст­во от страна на олигархията, винаги една и съща във всички векове. При все това народът пряко се ползвал от значителни политически права. Той се събирал да гласува закони, да съди привлечените към отговорност аристократи: с други ду­ми, в Рим имало слаби наченки на системата на представителството.

Тази система е откритие на модерните времена и вие ще видите, господа, че, състоянието на човешкия род в древността не позволявало институция от подобно естество да се установи и утвърди. Древните народи не можели нито да почувстват необходимостта от нея, нито да оценят предимствата й. Тяхната обществена организация ги карала да желаят свобода, съвсем различна от онази, която спомената система ни осигурява.

Беседата ми пред вас представлява опит да ви докажа тази истина. Запитайте се най-напред, господа, какво разбира в наши дни под думата свобода един англичанин, французин или жител на Съединените американски щати.

За всекиго това означава правото да се подчинява единствено на законите, да не може да бъде арестуван, задържан, умъртвяван, малтретиран по какъвто и да е начин по прищявка на едного или на неколцина индивиди. За всекиго това означава правото да изказва мнението си, да си избира занятие и да го упражнява, да употребява своята собственост и дори да злоупотребява с нея, да заминава и да се връща, без да иска разрешение и без да дава отчет за своите мотиви или постъпки. За всекиго това означава правото да се събира с други индивиди, било за да обсъжда своите интереси, било за да упражнява вероизповеданието, пред­почетено от него и от неговите съобщници, било просто за да запълва дните и времето си по начин, съответстващ на склонностите и хрумванията му. Най-сетне за всекиго това означава правото да влияе върху упражняването на властта, било чрез назоваване на всички или на част от чиновниците, било чрез представи­телства, петиции, молби, които властта малко или много е принудена да вземе под внимание. Сравнете сега тази свобода със свободата при древните.