3 В оригинала на българския превод последният параграф звучи по малко по-друг начин: “Работата на законодателя в никакъв случай не е завършена, ако е успял единствено да осигури спокойствие за народа. Дори когато народът е доволен, остава още много за правене. Необходимо е институциите да завършат нравственото възпитание на гражданите. Със зачитане на техните лични права, с уважение към независимостта им и без да смущават заниманията им, институциите са длъжни да утвърждават тяхното влияние върху обществените дела, да призовават решимостта и гласовете им на помощ при упражняването на властта, да им гарантират право на контрол и надзор, като изказват мненията си и по този начин, чрез практиката, ги приобщават към тези висши задачи, като им вдъхват желание, а в същото време им предоставят и средства да се справят с тях.”
Открийте поне три съществени разлики и се опитайте да отговорите на въпроса дали те се дължат на чисто езикова компетентност на преводача… от началото на 90-години на миналия век у нас.
