Споменах ви, господа, че ще ви говоря за Атина, чийто пример сякаш може да бъде противопоставен на някои от моите твърдения, докато той всъщност ги потвърждава

Споменах ви, господа, че ще ви говоря за Атина, чийто пример сякаш може да бъде противопоставен на някои от моите твърдения, докато той всъщност ги потвърждава.

Атина, както вече признах, е най-отдадената на търговия от всички гръцки републики, затова тя пред оставя на гражданите си несравнимо повече свободи, отколкото Рим или Спарта. Ако можех да навляза в подробности, щях да ви по­кажа, че търговията e причината при атиняните да липсват някои от различията между древните и модерните народи. Духът на атинските търговци е близък до духа на днешните търговци. От Ксенофон научаваме, че по време на Пелопонеските войни те изнасяли капитала си от континента и от Атика и го пращали из островите на архипелага. Търговията е създала при тях обмен. У Исократ откри­ваме наченки от употреба на менителници. Така че преценете сами до каква степен техните нрави напомнят нашите. В отношенията им с жените ще откриете (отново цитирам Ксенофон) задоволството на мъжете, когато в дома царуват мир и достойно другарство, ще откриете зачитане на женската податливост към тира­нията на природата, затваряне на очите пред неудържимата власт на естеството, прошка за първата слабост и подминаване на втората. В отношенията им с чуж­денците ще ги видите да приемат в лоното си пришелеца с неговото семейство, който започва занаят или отваря работилница; най-сетне ще останете поразени от изключителната им любов към свободата. В Лакедемония, казва един философ, гражданите тичат, щом ги повика някой магистрат, докато един атинянин би се отчаял, ако го сметнат за зависим от който и да е магистрат.

И все пак, тъй като редица други обстоятелства, пред определящи характера на древните народи, са налице и в Атина, тъй като има роби и територията е твърде ограничена, тук също откриваме елементи от присъщата на древните сво­бода. Народът прави законите, оценява поведението на магистратите, задължава Перикъл да му представи равносметка, осъжда на смърт всички военачалници, водили битката при Арголидите. В същото време остракизмът — произвол, уза­конен и възхваляван от всички тогавашни законодатели — който ни изглежда възмутителна несправедливост, доказва, че индивидът е в много по-голяма степен заробен от върховенството на общественото тяло, отколкото в която и да е от свободните европейски държави днес.