Москов не планира повече уволнения на директори

За човещината не е нужна реформа

Поканен бях днес да отправя молитва и призова Божията Майка Св. Богородица да бъде застъпница пред Господа Исуса Христа - Лекаря на лекарите да даде изцеление на болните и страдащите. В тази връзка няма как да не кажа няколко думи по повод надигащото се недоволство от продължаващата в страната ни здравна реформа. Съществуват притеснения, че болните от онкологични заболявания остават без лекарства. Дано това да не е така. Отказвам да повярвам, че това е възможно. Звучи неправдоподобно някой съзнателно да е решил, че ще остави десетки хиляди наши съграждани без животоспасяващи медикаменти и ще ги подложи по този начин на геноцид или, както е политически коректно да се казва - на масово изтребление.

Позволете ми обаче, да кажа нещо за реформата по принцип. За тези нескончаеми реформи във всички сфери, чийто видим резултат е, че българите от 25 години насам стават все по-бедни, все по-неграмотни и все по-болни. Резултат, който води дотам, че тази нация изчезва. Реформирахме образованието и образованието изчезна. Реформирахме икономиката и предприятията бяха продадени за скрап, а икономиката изчезна. Ако ми позволите една аналогия - през всичките тези години има множество гласове, които настояват, а някой дори опитаха чрез политически разкол Църквата също да се реформира. Благодарете се, че Църквата не се реформира. Ако се беше реформирала, щеше и тя да е изчезнала. Позволих си да нарека лекарите и медицинските сестри наши, на Църквата съработници. Казвам това с пълното съзнание, че ние - свещенослужителите, и вие - хората в бели престилки, служим и изпълняваме всеки със своите средства една обща задача. Ние помагаме на душата. Със силата на нашите молитви ние ободряваме духа и му даваме сили и духовна радост, а когато се налага, го лекуваме. Вие със силата на вашите знания и опит се грижите за тялото на човека, давате му сила и бодрост, а когато се налага, го лекувате. Не е вярно, че Църквата отрича науката. Църквата е тази, която знае, че и научното знание идва от Бога. Че всички съществуващи лекарствени средства ги има, защото Бог е промислил да ни даде елементите, от които те се приготовляват. А знанията и уменията на лекарите са знания и умения на човека, който е Божи образ и подобие. Не е вярно също така, че лекарите са атеисти. Напротив.

Лекарите са тези, които най-често се срещат с Бога и които най-добре от всички знаят, че отвъд научното познание стои онази Всемогъща сила, Която оживотворява всичко и без която ние сме безсилни. Така, че Църквата винаги ще подкрепя лекарите, защото знае, че в най-трудните си моменти всеки лекар в сърцето си се обръща за помощ към Бога и по този начин става неразделна част от Църквата.

В Евангелския текст има една фраза, която никога не бива да забравяме и да спираме да повтаряме. Тя е: "Възлюби ближния си, както обичаш себе си". Църквата има един много прост критерий, с който преценява дали едно деяние е добро, или е зло. Той е, че постъпките на човека се преценяват съобразно това дали са израз на любов към ближния или не. Здравната реформа я преценяваме и ще я преценяваме по това дали резултатът показва наличието на любов към ближния или не.

Грижата за здравето на човека е неразделна от любовта към човека. Не към абстрактния, а към конкретния човек. Този, който стои пред вас, гледа ви с надежда в очите и ви моли да му помогнете. Казвам ви, всеки такъв човек, беден или богат, българин или чужденец, всяка възрастна жена, както и всяко ромско дете са човешки същества, които имат равно на всеки друг право на грижа и помощ. Няма оправдание, поради което да не им бъде оказана помощ, когато те имат нужда от нея. Чуваме по медиите: нямало да има лекарства за онкоболните. После нямало да има ваксини за децата. Нямало да има за диабета и още за кой знае коя болест. Как в целия цивилизован свят има, само в България и за българите няма? Как е възможно това? Ще ви кажа как. Когато не обичаш хората. Е, така.

Църквата не разбира от макроикономика, от съвременни концепции за публичен мениджмънт и рационални методи за управление на публичните финанси. Това, от което Църквата обаче разбира, е човещина. Има ли човещина или няма. Това, което Църквата вижда и разбира, както и всеки от нас, е, че лекарите масово напускат България. Но и болните, които могат да си позволят, вече масово напускат България и предпочитат да се лекуват в чужбина. Български болни, които се лекуват в чужди болници от български лекари! Братя! Какво става? Това ли искаме ние, това ли иска властта, това ли е, което ни харесва? Да отидем всички в чужбина, където чак да разберем, че грижата за човека е главна и единствена ценност и задача на всяко нормално общество?

Че всяко общество е изградено и съществува, за да се чувства отделният човек добре. Да е той здрав. Да са децата му здрави. Да са възрастните му родители обгрижени. Нищо друго! Никаква макрорамка и никаква самоцелна структурна реформа нямат значение! Само човекът! Когото ние сме длъжни да обичаме, както обичаме себе си. И както Бог обича всички ни. Бих искал, министърът на здравеопазването, ако има човещина в себе си, да излезе и да каже: имаме толкова и толкова онкологично болни; нито един от тях няма да остане без лекарство. Да каже, че нито едно българско дете няма да остане без ваксина. Че държавата и обществените системи ще направят всичко необходимо, затова щото нито един болен човек в тази страна да не остава с усещането, че държавата му го мрази. И да не му обясняват, че системата е нереформирана! За човещината не е нужна реформа. Нея или я има, или я няма. Не вярвам, че някой наистина вярва, че колкото повече болни има, толкова е по-добре, защото има толкова повече бизнес.

В благословените стари времена е била честа картина да срещнете на площада енорийският свещеник да разговаря с общинския доктор. Те двамата са имали една обща грижа - хората, поверени на тях, да се чувстват добре, да са здрави и бодри. Толкова ли е трудно да се постигне това? Не, не е трудно. Имали сме го и можем пак да го имаме. Достатъчно е да погледнем на човека не като на стока, не като на потребител на медицинска услуга, а като на наш ближен, който обичаме толкова, колкото обичаме себе си. И ви уверявам, че в момента, в който почувстваме в сърцата си тази обич, здравната реформа ще се е случила.

Благославям всички ви и ви желая от сърце да служите на хората с човещина. Бог да ви дари със здраве, благословен успех и душевно спасение. Амин.