Шенгенска информационна система (ШИС)
|
Инициатива на държавите-членки.
|
Поддържане на обществената сигурност, включително националната сигурност, в Шенгенското пространство и улесняване на движението на хора чрез използване на информацията, която се предава посредством тази система.
|
Централизирана: Н.ШИС (национални части), свързани чрез интерфейс с Ц.ШИС (централна част).
|
Имена и прякори, физически характеристики, място и дата на раждане, националност и дали лицето е въоръжено или опасно. Сигналите в ШИС се отнасят за няколко различни групи лица.
|
Полицията, граничната полиция, митническите органи и съдебните органи имат достъп до всички данни; имиграционните власти и консулските служби — до списъка за забрана на влизането и до данните за изгубени и откраднати документи. Европол и Евроюст имат достъп до някои данни.
|
Конвенция 108 на Съвета на Европа и Препоръка на Съвета на Европа за сектора на полицията (R (87) 15.
|
Личните данни, въведени в ШИС за целите на проследяването на хора, могат да се съхраняват само за времето, което е необходимо за постигане на целта, за която са предоставени, и за не по-дълго от три години. Данните за лица, които са под специално наблюдение, тъй като представляват заплаха за обществената или националната сигурност, трябва да се заличат след една година.
|
ШИС се прилага изцяло в 22 държави-членки и в Швейцария, Норвегия и Исландия. Обединеното кралство и Ирландия участват в ШИС с изключение на сигналите относно граждани на трети държави, които са включени в списъка за забрана на влизането. Очаква се скоро тази мярка да бъде приложена от България, Румъния и Лихтенщайн.
|
Държавите, които са подписали Шенгенската конвенция, могат да предлагат изменения в нея. Измененият текст трябва да бъде приет с единодушие и ратифициран от парламентите.
|
Шенгенска информационна система II
(ШИС II)
|
Инициатива на Комисията.
|
Постигане на високо равнище на сигурност в областта на свободата, сигурността и правосъдието и улесняване на движението на лица чрез използване на информацията, която се съобщава посредством тази система.
|
Централизирана: Н.ШИС II (национални части), свързани чрез интерфейс с ЦС-ШИС (централна част). ШИС II ще използва защитената мрежа s-TESTA.
|
Категориите данни в ШИС плюс дактилоскопични отпечатъци и снимки, копия на Европейската заповед за арест, сигнали за злоупотреби със самоличности и връзки между сигнали. Сигналите в ШИС II се отнасят за няколко различни групи лица.
|
Полицията, граничната полиция, митническите органи и съдебните органи ще имат достъп до всички данни; имиграционните власти и консулските служби — до списъка за забрана на влизането и до данните за изгубени и откраднати документи. Европол и Евроюст ще имат достъп до някои данни.
|
Конкретни правила, установени с основните правни актове, с които се урежда ШИС II, и Директива 95/46/ЕО, Регламент (ЕО) 45/2001, Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета, Регламент (ЕО) 45/2001, Конвенция 108 на Съвета на Европа и Препоръка на Съвета на Европа за сектора на полицията R (87) 15.
|
Личните данни, въведени в ШИС за целите на проследяването на хора, могат да се съхраняват само за времето, което е необходимо за постигане на целта, за която са предоставени, и за не по-дълго от три години. Данните за лица, които са под специално наблюдение, тъй като представляват заплаха за обществената или националната сигурност, трябва да се заличат след една година.
|
ШИС II е в процес на прилагане. След като бъде пусната в експлоатация, тя ще се използва в ЕС-27, Швейцария, Лихтенщайн, Норвегия и Исландия. Обединеното кралство и Ирландия ще участват в ШИС II с изключение на сигналите относно граждани на трети държави, които са включени в списъка за забрана на влизането.
|
Комисията трябва да изпраща на Европейския парламент (ЕП) и на Съвета два пъти годишно доклади за напредъка при разработването на ШИС II и евентуалната миграция от ШИС.
|
ЕВРОДАК
|
Инициатива на Комисията.
|
Оказване на помощ при определянето на това коя държава-членка следва да отговаря за разглеждането на заявление за предоставяне на убежище.
|
Централизирана, състояща се от национални точки за достъп, свързани чрез интерфейс с централното звено на Евродак. Евродак използва мрежата s-TESTA.
|
Данни за дактилоскопични отпечатъци, пол, място и дата на подаване на заявлението за убежище, референтен номер, използван от държавата-членка на произход, и датата, на която дактилоскопичните отпечатъци са снети, предадени и въведени в системата.
|
Държавите-членки трябва да съставят списък на органите, които имат достъп до данните, като по принцип в този списък се включват органите за предоставяне на убежище, органите, отговарящи за миграцията, органите за гранична охрана и полицията.
|
Директива 95/46/EО.
|
10 години за дактилоскопичните отпечатъци на кандидатите за убежище; 2 години за тези на гражданите на трети държави, задържани във връзка с незаконно преминаване на външна граница.
|
Регламентът за Евродак е в сила във всяка държава-членка, Норвегия, Исландия и Швейцария. Очаква се сключването на споразумение за свързването на Лихтенщайн.
|
Комисията трябва да изпраща годишен доклад на ЕП и на Съвета относно функционирането на централното звено на Евродак.
|
Визова информационна система (ВИС)
|
Инициатива на Комисията.
|
Оказване на помощ за прилагането на визова политика и за предотвратяването на заплахи за вътрешната сигурност.
|
Централизирана, състояща се от национални части, които ще бъдат свързани чрез интерфейс с централната част. ВИС ще използва мрежата s-TESTA.
|
Заявления за визи, дактилоскопични отпечатъци, снимки, решения, свързани с издаването на визи, и връзки между свързани помежду си заявления.
|
Органите, издаващи визите, органите, предоставящи убежище, имиграционните власти и органите за граничен контрол ще имат достъп до всички данни. Полицията и Европол могат да правят справки във ВИС за предотвратяването, разкриването и разследването на тежки престъпления.
|
Конкретни правила, установени с основните правни актове, с които се урежда ВИС, и Директива 95/46/ЕО, Регламент (ЕО) 45/2001, Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета, Конвенция 108 на Съвета на Европа, Допълнителен протокол 181 на Съвета на Европа и Препоръка на Съвета на Европа за сектора на полицията R (87) 15.
|
5 години.
|
ВИС е в процес на прилагане и ще се прилага във всяка държава-членка (с изключение на Обединеното кралство и Ирландия) и в Норвегия, Исландия и Швейцария.
|
Комисията трябва да докладва на ЕП и на Съвета за функционирането на ВИС три години след пускането ѝ в експлоатация и на всеки четири години след това.
|
Система за предварителна информация за пътниците (АРІ)
|
Инициатива на Испания.
|
Подобряване на граничния контрол и борба с незаконната миграция.
|
Децентрализирана.
|
Лични данни от паспорти, място на качване на борда и точка на влизане в ЕС.
|
Органите за граничен контрол и, при поискване, правоприлагащите органи.
|
Директива 95/46/EО.
|
Данните трябва да се заличават 24 часа след пристигането на полета в ЕС.
|
API е в сила във всяка държава-членка, но едва няколко от тях я използват.
|
Комисията ще направи оценка на системата API през 2011 г.
|
Конвенция Неапол II
|
Инициатива на държавите-членки.
|
Оказване на помощ на националните митнически органи за предотвратяването и разкриването на нарушения на националните митнически разпоредби и оказване на помощ при преследването и наказването на нарушения на общностните и националните митнически разпоредби.
|
Децентрализирана, функционираща чрез група от централни координационни звена.
|
Цялата информация, свързана с идентифицирано лице или лице, което може да бъде идентифицирано.
|
Централните координационни звена препращат данни на националните митнически органи, на разследващите органи и на съдебните органи и, ако държавата-членка, предоставяща данните, е дала предварителното си съгласие, и на други органи.
|
Директива 95/46/ЕО и Конвенция 108 на Съвета на Европа. Данните в получаващата държава-членка трябва да имат поне същото равнище на защита, както в предоставящата държава-членка.
|
Данните могат да се пазят за период, който не надхвърля необходимото за постигане на целите, за които тези данни са предоставени.
|
Тази конвенция е ратифицирана от всяка държава-членка.
|
Държавите, които са подписали Конвенцията Неапол II, могат да предлагат изменения в нея. Измененият текст трябва да бъде приет от Съвета и ратифициран от държавите-членки.
|
Митническа информационна система (МИС)
|
Инициатива на държавите-членки.
|
Оказване на съдействие на компетентните органи при предотвратяването, разследването и наказателното преследване на тежки нарушения на националното митническо законодателство.
|
Централизирана, достъпът до нея се осъществява през терминали във всяка държава-членка и в Комисията. МИС и FIDE функционират въз основа на AFIS, която използва общата комуникационна мрежа, общия системен интерфейс или защитен достъп през интернет, предоставени от Комисията.
|
Имена и прякори, дата и място на раждане, националност, пол, физически характеристики, документи за самоличност, адрес, предишни случаи на извършено насилие, причината за въвеждане на данните в МИС, предложено действие и регистрацията на транспортното средство.
|
Националните митнически органи, Европол и Евроюст имат достъп до данните в МИС.
|
Конкретни правила, установени с Конвенцията за МИС и Директива 95/46/ЕО, Регламент (ЕО) № 45/2001, Конвенция 108 на Съвета на Европа и Препоръка на Съвета на Европа за сектора на полицията № R (87) 15.
|
Личните данни, копирани от МИС в други системи за управление на риска или оперативни анализи, могат да се пазят само за времето, което е необходимо за постигане на целта, за която са копирани, и за не повече от 10 години.
|
В сила във всяка държава-членка.
|
Всяка година Комисията, в сътрудничество с държавите-членки, докладва на ЕП и на Съвета за функционирането на МИС.
|
Шведска инициатива
|
Инициатива на Швеция.
|
Оптимизиране на обмена на информация за целите на наказателни разследвания и на операциите за събиране на разузнавателни сведения за целите на наказателно производство.
|
Децентрализирана, държавите-членки трябва да посочат национални звена за контакт, които да обработват спешните искания за информация.
|
Всяка съществуваща информация или сведения за наказателно производство, с които разполагат правоприлагащите органи.
|
Полицията, митническите органи и други органи, които са оправомощени да разследват престъпления (с изключение на разузнавателните служби).
|
Националните правила за защита на данните, както и Конвенция 108 на Съвета на Европа, Допълнителен протокол 181 на Съвета на Европа и Препоръка на Съвета на Европа за сектора на полицията № R (87) 15.
|
Информацията и разузнавателните сведения, предоставени по този инструмент, могат да се използват единствено за целта, за която са предоставени, и при спазване на конкретните условия, поставени от предоставящата държава-членка.
|
12 от всички 31 страни, подписали инструмента (ЕС и държавите от ЕАСТ), са приели национално законодателство, за да го приложат, пет попълват формуляра за искане на информация, а две го използват често за обмен на информация.
|
През 2010 г. Комисията ще представи на Съвета доклад за оценка.
|
Решение от Прюм
|
Инициатива на държавите-членки.
|
Подобряване на предотвратяването на престъпления, особено на терористични нападения, и поддържане на обществения ред.
|
Децентрализирана, взаимосвързана чрез мрежата s-TESTA. Националните звена за контакт обработват входящите и изходящите искания за съпоставяне на данни.
|
Анонимни ДНК профили и дактилоскопични отпечатъци, данни за регистрацията на превозни средства и информация за лица, които са заподозрени във връзки с тероризма.
|
Звената за контакт предават исканията; Националният достъп се урежда от националното законодателство.
|
Конкретни правила, установени с Решението от Прюм и Конвенция 108 на Съвета на Европа, Допълнителен протокол 181 на Съвета на Европа и Препоръка на Съвета на Европа за сектора на полицията № R (87) 15. Лицата могат да се обръщат към своя национален орган за защита на данните, за да предявят правата си по отношение на обработката на личните данни.
|
Личните данни трябва да се заличат веднага щом вече не са необходими за целта, за която са били предоставени. Максималният период за запазване на данните на предоставящата държава е задължителен за получаващата държава.
|
Решението от Прюм е в процес на прилагане. Десет държави-членки са получили разрешение за обмен на ДНК профили, пет — за обмен на дактилоскопични отпечатъци и седем — за обмен на данни за регистрацията на превозни средства. Очаква се Норвегия и Исландия скоро да се присъединят към този инструмент.
|
През 2012 г. Комисията ще представи на Съвета доклад за оценка.
|
Директива за запазване на данни
|
Инициатива на държавите-членки.
|
Подобряване на разследването, разкриването и наказателното преследване на тежки престъпления, като се запазват данни за телекомуникационния трафик и местонахождението.
|
Децентрализирана, съгласно този инструмент доставчиците на телекомуникационни услуги са задължени да запазват данните.
|
Телефонен номер, адрес IP и идентификатор на мобилното оборудване.
|
Органите, които имат права за достъп, се определят на национално равнище.
|
Директива 95/46/ЕО и Директива 2002/58/ЕО.
|
Периодът варира от 6 месеца до 24 месеца.
|
Шест държави-членки все още не са транспонирали тази директива, а конституционните съдилища на Германия и Румъния обявиха националното законодателство за прилагане за противоконституционно.
|
През 2010 г. Комисията ще представи на ЕП и на Съвета своя доклад за оценка.
|
Европейска информационна система за съдимост (ECRIS)
|
Инициатива на Белгия и предложение на Комисията.
|
Подобряване на трансграничния обмен на данни за досиетата за съдимост на гражданите на ЕС.
|
Децентрализирана, взаимосвързана посредством няколко централни органа, които ще обменят информация, взета от досиетата за съдимост, като използват мрежата s-TESTA.
|
Биографични данни; осъждането, присъдата и престъплението; допълнителни данни, включително дактилоскопични отпечатъци (ако такива са налични).
|
Съдебните и компетентните административни органи.
|
Конкретни правила, установени с Рамково решение 2009/315/ПВР на Съвета, което включва правилата в Решение 2005/876/ПВР на Съвета, както и Рамково решение 2008/977/ПВР, Конвенция 108 на Съвета на Европа и Регламент (ЕО) № 45/2001.
|
Прилагат се националните правила за запазване на данни, тъй като този инструмент урежда единствено обмена на данни.
|
ECRIS е в процес на прилагане. Девет държави-членки започнаха да обменят информация по електронен път.
|
Комисията ще представи на ЕП и на Съвета два доклада за оценка: един за Рамково решение 2008/675/ПВР през 2011 г. и един за Рамково решение 2009/315/ПВР през 2015 г. От 2016 г. Комисията трябва да публикува редовни доклади за функционирането на Решение 2009/316/ПВР на Съвета (ECRIS).
|
Сътрудничество между звената за финансово разузнаване (FIU.net)
|
Инициатива на Нидерландия.
|
Обмен на информация, необходима за анализирането и разследването на изпиране на пари и финансиране на тероризма.
|
Децентрализирана, ЗФР обменят данни чрез FIU.net, която работи въз основа на мрежата s-TESTA. Приложението SIENA на Европол може скоро да бъде използвано при FIU.net.
|
Всякакви данни, които са от значение за анализирането и разследването на изпирането на пари и финансирането на тероризма.
|
Звената за финансово разузнаване (в полицейските части, съдебните органи или административните органи, които докладват на финансовите органи).
|
Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета, Конвенция 108 на Съвета на Европа и Препоръка на Съвета на Европа за сектора на полицията (R (87) 15.
|
Прилагат се националните правила за запазване на данни, тъй като този инструмент урежда единствено обмена на данни.
|
Двадесет държави-членки участват в FIU.net, онлайн приложение за обмен на данни, което функционира въз основа на s-TESTA.
|
От 2009 г. Комисията извършва преразглеждане на прилагането на Директива 2005/60/ЕО като част от Плана си за действие в областта на финансовите услуги.
|
Сътрудничество между службите за възстановяване на активи (ARO)
|
Инициатива на държавите-членки.
|
Обмен на информация, необходима за проследяването и разкриването на приходи от престъпна дейност.
|
Децентрализирана, от ARO се изисква да обменят информация в рамките на Шведската инициатива. Приложението SIENA на Европол може скоро да бъде използвано в сътрудничеството между ARO.
|
Подробности за съответно имущество, като банкови сметки, недвижими имоти и превозни средства, както и подробности за издирвани лица, като име, адрес и информация за акционерите и дружеството.
|
Службите за възстановяване на активи.
|
Конвенция 108 на Съвета на Европа, Допълнителен протокол 181 на Съвета на Европа и Препоръка на Съвета на Европа за сектора на полицията № R (87) 15.
|
Прилагат се националните правила за запазване на данни, тъй като този инструмент урежда единствено обмена на данни.
|
Над двадесет държави-членки са създали свои ARO; дванайсет участват в пилотен проект, който използва приложението SIENA на Европол за обмен на данни, свързани с проследяването на активи.
|
През 2010 г. Комисията ще представи на Съвета доклад за оценка.
|
Национални платформи и платформа на ЕС за киберпрестъпления
|
Инициатива на Франция.
|
Събиране, обмен и анализ на информация за престъпления, извършени по интернет.
|
Децентрализирана, свързване на националните платформи за сигнализиране и управляваната от Европол платформа на ЕС за киберпрестъпления. Приложението SIENA на Европол може скоро да бъде използвано за обмен на данни между платформите за сигнализиране.
|
Забранено съдържание или поведение, установено в интернет.
|
Националните платформи получават сигнали от граждани; управляваната от Европол платформа на ЕС за киберпрестъпления получава сигнали от правоприлагащите органи за тежки трансгранични киберпрестъпления.
|
Конкретни правила, установени с Решението за Европол и Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета, Конвенция 108 на Съвета на Европа, Допълнителен протокол 181 на Съвета на Европа, Препоръка на Съвета на Европа за сектора на полицията R (87) 15 и Регламент (ЕО) 45/2001.
|
Прилагат се националните правила за запазване на данни, тъй като тази мярка урежда единствено обмена на информация.
|
Почти всички държави-членки са създали национални платформи за сигнализиране; Европол работи по Платформата на ЕС за киберпрестъпления.
|
Дейността на Европол вече обхваща киберпрестъпленията и в бъдеще службата ще докладва за дейностите на Платформата на ЕС за киберпрестъпления в годишния си доклад, който предава на Съвета за одобрение и на Европейския парламент за информация.
|
Европол
|
Инициатива на държавите-членки.
|
Оказване на съдействие на държавите-членки за предотвратяване на организираната престъпност, тероризма и други тежки престъпления, засягащи две или повече държави-членки, и борба с тях.
|
Европол е агенция на ЕС със седалище в Хага. Тя разработва собствено приложение за мрежа за сигурен обмен на информация SIENA.
|
Информационната система на Европол (EIS) съдържа личните данни, включително биометрични идентификатори, присъди и връзки с организираната престъпност, на лица, заподозрени в престъпления, които попадат в правомощията на Европол. Аналитичните работни досиета (AWF) съдържат необходимите лични данни.
|
Достъп до EIS могат да имат националните звена на Европол, служителите за връзка, персоналът на Европол и директорът. Достъп до AWF имат служителите за връзка. Лични данни могат да се обменят с трети държави, които са сключили споразумения с Европол.
|
Конкретни правила, установени с Решението за Европол и Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета, Конвенция 108 на Съвета на Европа, Допълнителен протокол 181 на Съвета на Европа, Препоръка на Съвета на Европа за сектора на полицията R (87) 15 и Регламент (ЕО) 45/2001.
|
AWF могат да се пазят не повече от три години, като този тригодишен период може да бъде продължен с още три години.
|
Европол се използва активно от всички държави-членки и от трети държави, с които агенцията е сключила оперативни споразумения. Новото правно основание на Европол се прилага от всички държави-членки.
|
Обработката на лични данни от страна на Европол и предаването на тези данни на други страни се следи от съвместен надзорен орган. Съвместният надзорен орган предава периодично доклади на ЕП и на Съвета. Европол предава също така годишен доклад за дейността си на Съвета за одобрение и на ЕП за информация.
|
Евроюст
|
Инициатива на държавите-членки.
|
Подобряване на координирането на разследванията и наказателните преследвания в държавите-членки и засилване на сътрудничеството между съответните органи.
|
Евроюст е орган на ЕС със седалище в Хага, който използва s-TESTA за обмен на данни.
|
Лични данни на заподозрени лица и извършители на тежки престъпления, които засягат две или повече държави-членки, включително биографични данни, данни за контакт, ДНК профили, дактилоскопични отпечатъци, снимки и данни за телекомуникационния трафик и местонахождението.
|
27-те национални членове на Европол, които могат да обменят данни с националните органи и трети държави, ако източникът на информация се съгласи.
|
Конкретни правила, установени с Решението за Евроюст и Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета, Конвенция 108 на Съвета на Европа, Допълнителен протокол 181 на Съвета на Европа и Препоръка на Съвета на Европа за сектора на полицията № R (87) 15.
|
Информацията трябва да се заличава, след като бъде изпълнена целта, за която е била предоставена, и след като случаят бъде приключен.
|
Държавите-членки са в процес на прилагане на измененото правно основание на Евроюст.
|
До юни 2014 г. Комисията ще преразгледа обмена на информация между националните членове на Евроюст. До юни 2013 г. Евроюст ще докладва на Съвета и на Комисията за предоставянето на достъп на национално равнище до своята система за обработка на делата. Съвместен надзорен орган следи за обработката на личните данни от Евроюст и докладва ежегодно на Съвета. Председателят на колегиалния орган на Евроюст предава на Съвета годишен доклад за дейностите на Евроюст, който Съветът препраща на ЕП.
|
Споразумения за PNR със САЩ и Австралия; Споразумение за API/PNR с Канада
|
Инициатива на Комисията.
|
Предотвратяване на тероризма и други тежки трансгранични престъпления и борба с тях.
|
Международни споразумения.
|
Споразумението със САЩ и споразумението с Австралия съдържат 19 категории PNR данни, включително биографични данни, данни за резервацията и плащането и допълнителна информация, а споразумението с Канада — 25 подобни групи данни.
|
Министерството на вътрешната сигурност на САЩ, Агенцията на Канада за граничните служби и Митническата служба на Австралия, които могат да обменят данни с националните служби, които отговарят за правоприлагането и борбата с тероризма.
|
Правилата за защита на данните са посочени в конкретните международни споразумения.
|
САЩ: седем години активно използване, осем години пасивно използване; Австралия: 3 години и половина активно използване, две години пасивно използване; Канада: 72 часа активно използване, 3 години и половина пасивно използване.
|
Споразумението със САЩ и споразумението с Австралия се прилагат временно, а споразумението с Канада е в сила. Комисията ще предоговори тези споразумения. Шест държави-членки на ЕС приведоха в действие закони, които дават възможност PNR данни да се използват за цели на правоприлагането.
|
Всяко споразумение предвижда периодичен преглед, а споразумението с Канада и споразумението с Австралия съдържат и клауза за прекратяване.
|
Споразумение между ЕС и САЩ за ППФТ
|
Инициатива на Комисията.
|
Предотвратяване, разследване, разкриване и наказателно преследване на тероризма и неговото финансиране.
|
Международно споразумение.
|
Данни за финансови съобщения, съдържащи inter aliа името, банковата сметка, адреса и личния номер на създателя и получателите на финансовите операции.
|
Министерството на финансите на САЩ може да обменя лични данни, извлечени от финансовите съобщения, с правоприлагащите органи, органите за обществена сигурност и органите за борба с тероризма на САЩ, държавите-членки, Европол и Евроюст. За по-нататъшното предаване на трети държави е необходимо държавите-членки да дадат съгласието си.
|
В споразумението има строги клаузи за ограничаване на целта и за пропорционалност.
|
ЕП даде съгласието си за сключването на Споразумението между ЕС и САЩ за ППФТ на 8 юли 2010 г. Сега се очаква Съветът да приеме решение за сключването на това споразумение, след което то ще влезе в сила чрез размяна на писма между страните по него.
|
За да влезе в сила, този проект на споразумение, приет от Комисията на 15 юни 2010 г., трябва да бъде одобрен от Съвета и да получи съгласието на Европейския парламент.
|
Комисията трябва да преразгледа това споразумение шест месеца след влизането му в сила. Тя трябва да изпрати доклад за оценка на ЕП и на Съвета.
|
