Bg комисия на европейските общности брюксел, 2008 com(2008) 422 окончателен Предложение за директива на съвета

(текст от значение за ЕИП)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаването на Европейската общност и, по-специално, член 139, параграф 2 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като има предвид, че:

(1) Работодателите и работниците могат, в съответствие с член 139, параграф 2 от Договора, съвместно да поискат споразуменията на равнище Общност да се прилагат посредством решение на Съвета по предложение на Комисията;

(2) На 23 февруари 2006 г. Международната организация на труда прие Конвенцията за морски труд от 2006 г., водена от желанието за създаване на единен, хармонизиран инструмент, в който са събрани всички актуални стандарти, съдържащи се в съществуващите международни конвенции и препоръки относно морския труд, както и фундаменталните принципи, които могат да бъдат намерени в други международни конвенции за труда.

(3) В съответствие с член 138, параграф 2 от Договора Комисията се консултира със социалните партньори доколко е уместно доразвиването на съществуващите достижения на законодателството на Общността чрез адаптиране, консолидиране или допълване в светлината на Конвенцията за морски труд от 2006 г.⁷

(4) На 29 септември 2006 г. Асоциацията на корабособствениците от Европейската общност (ECSA) и Европейската федерация на транспортните работници (ETF) уведомиха Комисията за своето желание да започнат преговори в съответствие с член 138, параграф 4 от Договора.

(5) На 19 май 2008 г. гореспоменатите организации, водени от желанието да спомогнат за създаването на по-равностойни условия в световен мащаб в морското корабоплаване, сключиха Споразумение относно Конвенцията за морски труд от 2006 г. Споразумението и неговото приложение съдържат съвместно искане да бъдат приложени от Комисията чрез решение на Съвета по предложение на Комисията в съответствие с член 139, параграф 2 от Договора.

(6) Споразумението се отнася до морските лица на кораби, регистрирани в държава-членка и/или плаващи под флага на държава-членка.

(7) Споразумението изменя европейското Споразумение за организацията на работното време на морските лица, сключено в Брюксел на 30 септември 1998 г. между Асоциацията на корабособствениците от Европейската общност (ECSA) и Европейската федерация на транспортните работници (ETF).

(8) Следователно Директива 1999/63/EО на Съвета от 21 юни 1999 г., съдържаща в приложението си европейското Споразумение за организацията на работното време на морските лица⁸, следва да бъде съответно изменена.

(9) По смисъла на член 249 от Договора целесъобразният инструмент за прилагане на споразумението е директива.

(10) Споразумението ще влезе в сила едновременно с Конвенцията за морски труд от 2006 г. и желанието на социалните партньори е националните мерки за прилагане на настоящата директива да влязат в сила не по-рано от датата на влизане в сила на Конвенцията за морски труд от 2006 г.

(11) Що се отнася до използваните в споразумението термини, които не са точно определени в него, настоящата директива предоставя на държавите-членки възможността да ги определят в съответствие с националното законодателство и практика, както е при други директиви за социална политика, използващи подобни термини, при условие че тези определения съответстват на съдържанието на споразумението.

(12) Тъй като целите по предложеното действие не могат да бъдат осъществени по задоволителен начин от държавите-членки и могат следователно поради обхвата и ефекта на действието да бъдат осъществени по-добре на равнище Общност, Общността може да приеме мерки в съответствие принципа на субсидиарност, установен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, установен в същия член, съдържащите се в настоящата директива мерки не излизат извън рамките на необходимото за постигането на тези цели.

(13) Комисията изготви своето предложение за директива в съответствие със съобщението си от 20 май 1998 г. относно адаптирането и насърчаването на социалния диалог на равнище Общност, като взе предвид представителния статут на подписалите страни и законността на всяка клауза от Споразумението.

(14) В съответствие с параграф 34 от Вътрешноинституционалното споразумение за по-добро законотворчество държавите-членки ще бъдат насърчавани да изготвят, за себе си и в интерес на Общността, собствени таблици, които, доколкото е възможно, да отразяват съответствието между настоящата директива и мерките за нейното транспониране, както и да публикуват тези таблици.

(15) Държавите-членки могат да поверят на социалните партньори, по тяхно съвместно искане, прилагането на настоящата директива, при условие че държавите-членки предприемат всички необходими мерки за гарантиране на резултатите, наложени от настоящата директива, по всяко едно време.

(16) Разпоредбите на настоящата директива се прилагат, без да се засягат съществуващите разпоредби на Общността, които са по-специфични и/или предоставят по-високо ниво на защита на морските лица и, по-специално, включените в законодателството на Общността.

(17) Следва да бъде гарантирано съответствие с общите принципи на отговорност на работодателя, предвидени в член 5 от рамковата директива 89/391/EИО⁹ и, по-специално, параграфи 1 и 3 от него.

(18) Настоящата директива не може да бъде използвана за обосноваване на намаление на общото ниво на защита на работници в областите, обхванати от Споразумението, което е приложено към нея.

(19) Настоящата директива и споразумението установяват минималните стандарти; държавите-членки и/или социалните партньори следва да са в състояние да поддържат или да въвеждат по-благоприятни разпоредби.

(20) В съответствие със съобщението си от 14 декември 1993 г. относно прилагането на Споразумението за социалната политика Комисията уведоми Европейския парламент и Икономическия и социален комитет, като им изпрати текста на предложението си за директива, съдържащо споразумението;

(21) Настоящата директива съответства на основните права и принципи, залегнали в Хартата за основните права на Европейския съюз, и, по-специално, на член 31 от нея, който предвижда, че всички работници имат право на здравословни, безопасни и достойни условия на труд, на ограничение на тяхното максимално работно време, на седмична и всекидневна почивка и на годишен платен отпуск.

(22) Прилагането на Споразумението допринася за постигането на целите по член 136 от Договора,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Настоящата директива прилага Споразумението относно Конвенцията за морски труд, сключено на 19 май 2008 г. между Асоциацията на корабособствениците от Европейската общност (ECSA) и Европейската федерация на транспортните работници (ETF), както е формулирано в приложението.

Приложението към Директива 1999/63/ЕО се изменя, както следва:

1. В клауза 1 се добавя следният параграф 3:

„3. При съмнения относно това дали дадена категория лица трябва да бъде разглеждана като морски лица за целите на настоящото споразумение решението се взема от компетентния орган във всяка държава-членка след консултации със засегнатите организации на корабособствениците и морските лица. В тази връзка трябва да се взема под внимание Резолюцията на 94^та (морска) сесия на Общата конференция на Международната организация на труда относно информирането за професионалните групи.“

2. В клауза 2, букви в) и г) се заменят със следния текст:

„в) морско лице означава всяко лице, което е наето или ангажирано, или работи в каквото и да е качество на борда на кораб, за който се прилага споразумението;

3. Клауза 6 се заменя със следния текст:

„1. Нощният труд на морски лица под 18-годишна възраст е забранен. По смисъла на настоящата клауза понятието „нощ“ се определя в съответствие с националните законови разпоредби и практика. Тя обхваща период, с продължителност най-малко от девет часа, който започва не по-късно от полунощ и свършва не по-рано от 5 часа сутринта.

2. Изключение от стриктното спазване на ограничението на нощната работа може да бъде решено от компетентния орган, когато:

а) ефективното обучение на засегнатите морски лица в съответствие с установените програми и планове би могло да бъде възпрепятствано; или

б) специфичното естество на задължението или одобрена програма за обучение изисква морските лица, за които се отнася изключението, да работят през нощта и органът вземе решение, след като се е консултирал със засегнатите организации на корабособствениците и морските лица, че работата няма да навреди на здравето или благосъстоянието на последните.

3. Наемането, ангажирането или работата на морски лица под 18-годишна възраст се забранява, когато е вероятно това да застраши здравето или безопасността им. Работата от такова естество се определя от националните законови или подзаконови разпоредби, или от компетентния орган след консултации със засегнатите организации на корабособствениците и морските лица и в съответствие със съответните международни стандарти.“

4. Клауза 13 се заменя със следния текст:

5. Клауза 16 се заменя със следния текст:

„Всяко морско лице има право на платен годишен отпуск. Годишният отпуск с право на заплащане се изчислява на базата на минимум от 2,5 календарни дни на месец труд и съответно pro rata — за непълните месеци.

Минималният период на платен годишен отпуск не може да се заменя с парично обезщетение, освен при прекратяване на трудовото правоотношение.“

Член 3

1. Държавите-членки могат да поддържат или да въвеждат по-благоприятни разпоредби от предвидените в настоящата директива.

2. Изпълнението на настоящата директива не съставлява, при никакви обстоятелства, достатъчно основание за намаляване на общото равнище на защита на работниците в областите, уредени с настоящата директива. Това не следва да засяга правата на държавите-членки и/или работодателите и на работниците да приемат, в светлината на променящите се обстоятелства, законодателни, регулаторни или договорни условия, различни от тези, които преобладават към момента на приемане на настоящата директива, при положение че винаги има съответствие с минималните изисквания, предвидени в настоящата директива.

3. Прилагането и/или тълкуването на настоящата директива няма да засяга общностна или национална разпоредба, обичай или практика, предвиждащи по-благоприятни условия за засегнатите морски лица.

4. Разпоредбите на Стандарт A4.2, параграф 5, буква б) не засягат принципа на отговорност на работодателя, предвиден в член 5 от Директива 89/391/EИО.

Член 4

Държавите-членки определят санкции, приложими при нарушения на националните разпоредби, постановени съгласно настоящата директива. Санкциите трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Държавите-членки нотифицират Комисията за тези разпоредби до датата, определена в член 5, параграф 1, както и своевременно за всички следващи изменения към тях.

1. Държавите-членки въвеждат в сила необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива, и правят така, че ръководителите на предприятията и работниците да са въвели посредством споразумение необходимите мерки не по-късно от дванадесет месеца след датата на влизане в сила на настоящата директива.

2. Когато държавите-членки приемат разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Начините на позоваване се определят от държавите-членки. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби и прилагат таблица на съответствието между разпоредбите и настоящата директива.

3. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Настоящата директива влиза в сила на [*] ["*" заема мястото на датата на влизане в сила на Конвенцията за морски труд от 2006 г.].

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на […] година.

За Съвета

Председател
[…]

ПРИЛОЖЕНИЕ СПОРАЗУМЕНИЕ, СКЛЮЧЕНО МЕЖДУ ECSA И ETF ОТНОСНО КОНВЕНЦИЯТА ЗА МОРСКИ ТРУД, 2006 г.

ПРЕАМБЮЛ

Като имат предвид, че Конвенцията за морски труд на МОТ от 2006 г. (наричана по-нататък „Конвенцията“) изисква от всеки член да провери дали в националните законови и подзаконови разпоредби в контекста на Конвенцията са спазени основните права на свобода на сдружаване и ефективно признаване на правото на колективно договаряне, премахването на всякаква форма на принудителен или задължителен труд, ефективното премахване на детския труд и на дискриминацията в областта на труда и професиите;

Като имат предвид, че Конвенцията предвижда всяко морско лице да има право както на безопасни и сигурни условия на труд, които да отговарят на стандартите за безопасност, така и на справедливи условия на трудова заетост, приемливи условия на труд и живот и на защита на здравето, медицински грижи, мерки за благосъстояние и други форми на социална защита;

Като имат предвид, че Конвенцията изисква от членовете да осигурят в рамките на своята юрисдикция пълното прилагане в съответствие с изискванията на Конвенцията на трудовите и социалните права на морските лица, посочени в предходния параграф на настоящия преамбюл. Освен ако не е посочено друго в Конвенцията, това прилагане може да бъде осъществено чрез национални законови или подзаконови разпоредби, приложими колективни трудови договори или други мерки, или практика;

Като имат предвид, че подписалите страни искат да привлекат особено внимание върху „Обяснителната нота към нормите и Кодекса за конвенцията за морски труд“, която определя формата и структурата на Конвенцията;

Като вземат предвид Договора за създаване на Европейската общност (наричан по-нататък „Договорът“) и по-специално членове 137, 138 и 139 от него;

Като имат предвид, че член 139, параграф 2 от Договора предвижда възможността сключените на европейско равнище споразумения да могат да се прилагат по съвместно искане на подписалите страни с решение на Съвета по предложение на Комисията;

Като имат предвид, че с настоящото споразумение подписалите страни отправят такова искане;

Като имат предвид, че по смисъла на член 249 от Договора подходящият правен инструмент за прилагане на споразумението е директива, задължаваща държавите-членки по отношение на резултата, който трябва да бъде постигнат, но като едновременно с това се оставя на националните власти да изберат формата и средствата за целта. Член VІ от Конвенцията дава право на членовете на МОТ да прилагат мерки, които в удовлетворителна за тях степен са равностойни по същество на стандартите от Конвенцията и са насочени както към пълно постигане на общата цел на Конвенцията, така и към пораждане на действие на посочените разпоредби от Конвенцията; поради това прилагането на споразумението чрез директива и принципът за „равностойност по същество“ в Конвенцията са насочени към това държавите-членки да имат възможност да приложат правата и принципите по начин, предвиден в член VІ, параграфи 3 и 4 от Конвенцията,

подписалите страни се споразумяха за следното:

ОПРЕДЕЛЕНИЯ И ПРИЛОЖНО ПОЛЕ

1. За целите на настоящото споразумение и освен ако не е предвидено друго в отделни разпоредби, се прилагат следните определения:

а) компетентен орган означава министърът, правителствената служба или друг орган, оправомощен от държава-членка да издава и прилага правилници, наредби или инструкции, които имат задължителна сила в областта на предмета на съответния документ;

б) бруто тонаж означава брутният тонаж, изчислен в съответствие с нормите за измерване на тонажа, които се съдържат в приложение І към Международната конвенция за измерване на тонажа на корабите от 1969 г., или в съответствие с всяка следваща конвенция; за корабите в обхвата на временната схема за измерване на тонажа, приета от Международната морска организация, бруто тонажът е този, който е включен в полето „Забележки“ на Международното свидетелство за тонажа (1969 г.);

в) морско лице означава всяко лице, което е наето или ангажирано, или работи в каквото и да е качество на борда на кораб, за който се прилага споразумението;

г) трудов договор на морски лица включва както самия трудов договор, така и членовете на колективния трудов договор;

д) кораб означава всеки кораб освен тези, които плават изключително във вътрешни води или в границите на защитени води, или в непосредствена близост до тях, или в районите на действие на пристанищните правила;

е) корабособственик означава собственикът на кораба или друга организация или лице, като например мениджърът, агентът или беърбоут чартьорът, което е поело от корабособственика отговорността за експлоатацията на кораба и поемайки тази отговорност се е съгласило с всички произтичащи от това задължения и отговорности на корабособствениците по настоящото споразумение, независимо че друга организация или лице изпълнява някои от задълженията или отговорностите от името на корабособственика.

2. Освен ако изрично не е предвидено друго, настоящото споразумение се прилага за всички морски лица.

3. При съмнения относно това дали дадена категория лица трябва да бъде разглеждана като морски лица за целите на настоящото споразумение решението се взема от компетентния орган във всяка държава-членка след консултации със засегнатите организации на корабособствениците и морските лица. В тази връзка трябва да се взема под внимание Резолюцията на 94^та (морска) сесия на Общата конференция на Международната организация на труда относно информирането за професионалните групи.

4. Освен ако изрично не е предвидено друго, настоящото споразумение се прилага за всички кораби, частна или публична собственост, обичайно извършващи търговски дейности, с изключение на кораби, участващи в риболовни или сходни дейности, и такива с традиционна конструкция, като например плоскодънни и джонки. Настоящото споразумение не се прилага нито за военни кораби, нито за спомагателни военни кораби.

5. При съмнения относно това дали настоящото споразумение се прилага за кораб или специфична категория кораби решението се взема от компетентния орган във всяка държава-членка след консултации със засегнатите организации на корабособствениците и морските лица.

НОРМИ И СТАНДАРТИ

ДЯЛ 1. МИНИМАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА МОРСКИТЕ ЛИЦА С ОГЛЕД НА РАБОТАТА ИМ НА КОРАБИ

1. Лице под минималната възраст не може да бъде наето или ангажирано, или да работи на кораб.

2. При обстоятелствата, определени в настоящото споразумение, се изисква по-висока минимална възраст.

Стандарт 1.1 — Минимална възраст

Минималната възраст е регламентирана с Директива 1999/63/ЕО на Съвета от 21 юни 1999 г. (следва да бъде изменена) относно Споразумението за организацията на работното време на морските лица (следва да бъде изменено в съответствие с приложение А към настоящото споразумение).

Медицинските свидетелства са регламентирани с Директива 1999/63/ЕО на Съвета от 21 юни 1999 г. (следва да бъде изменена) относно Споразумението за организацията на работното време на морските лица (следва да бъде изменено в съответствие с приложение А към настоящото споразумение).

1. За да работят на кораб, морските лица трябва да са преминали обучение или да притежават свидетелство за правоспособност, или друг документ за квалификация с оглед на изпълнението на задълженията си.

2. Не е разрешено на морските лица да работят на кораб, освен ако не са завършили успешно обучение за лична безопасност на борда на корабите.

3. Счита се, че обучението и признаването на правоспособност в съответствие с приетите от Международната морска организация задължителни правни инструменти отговарят на изискванията на параграфи 1 и 2 от тази норма.

ДЯЛ 2. УСЛОВИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ТРУДОВАТА ЗАЕТОСТ

Норма 2.1 — Трудови договори на морските лица

1. Условията във връзка с трудовата заетост на морските лица се определят или посочват в ясно съставен договор със задължителна сила и трябва да са съвместими със стандартите по настоящото споразумение.

2. Трудовите договори на морските лица трябва да бъдат одобрени от тях при условия, които им осигуряват възможността да проучат и потърсят становище по условията от договора, и морските лица трябва да имат свободата да ги приемат преди подписване.

3. Доколкото е съвместимо с националните законови разпоредби и практика на съответната държава-членка, се приема, че трудовите договори на морските лица включват всеки приложим колективен трудов договор.

1. Всяка държава-членка приема законовите или подзаконовите разпоредби, по силата на които корабите под флага ѝ трябва да отговарят на следните изисквания:

а) работещите на корабите под флага ѝ морски лица да имат трудов договор, подписан както от тях, така и от корабособственика или негов представител (или ако не се касае за трудовоправни отношения — документ, удостоверяващ съществуването на договорни или сходни условия), по който да са им предоставени приемливи условия на труд и живот на борда на корабите, както това се изисква от настоящото споразумение;

б) на морските лица, които подписват трудов договор, да се предостави възможност да проучат и потърсят становище относно договора преди подписване, както и други възможности, необходими с оглед на това морските лица да имат свободата да встъпят в трудовоправни отношения, като в достатъчна степен разбират правата и задълженията си;

в) засегнатият корабособственик и морско лице да притежават по един подписан оригинал от трудовия договор на морското лице;

г) да се вземат мерки с оглед на това морските лица, включително и капитанът на кораба, да могат лесно да получат на борда ясна информация за условията във връзка с трудовата си заетост, както и копие от трудовия си договор, и с оглед на това длъжностни лица от компетентния орган да имат достъп до тази информация, включително и в пристанищата, където ще спира корабът; както и

д) на морските лица да се дава служебна бележка за времето, което са работили на борда на кораба.

2. Когато въз основа на колективен трудов договор се оформя част или целият трудов договор на морските лица, копие от първия се съхранява на борда. Ако езикът на трудовия договор на морските лица и на който и да е приложим колективен трудов договор не е английският, следните документи трябва да бъдат достъпни на английски език (с изключение на корабите, извършващи рейсове единствено във вътрешни води):

а) копие от образец на договора; както и

б) частите от колективния трудов договор, които подлежат на инспекция от пристанищната държава.

3. Документът, посочен в параграф 1, буква д) от настоящия стандарт, не съдържа каквато и да е оценка за качеството на работата на морското лице или данни за заплатата му. Образецът на този документ, данните, които трябва да съдържа, както и начинът, по който са вписани, се определят от националните законови разпоредби.

4. Всяка държава-членка приема законовите и подзаконовите разпоредби относно данните, които трябва да бъдат включени в трудовите договори на морските лица, регулирани с националните законови разпоредби. При всяко положение трудовите договори на морските лица съдържат следните данни:

а) цялото име на морското лице, датата на раждане или възраст, и месторождението;

б) името и адреса на корабособственика;

в) мястото и датата на сключване на трудовия договор на морското лице;

г) длъжността, на която е наето морското лице;

д) размера на заплатата на морското лице или, ако е приложимо — формулата, по която се изчислява заплатата;

е) броя дни платен годишен отпуск на морското лице или, ако е приложимо — формулата, по която се изчислява този брой;

ж) датата на изтичане на договора и условията за неговото прекратяване, включително и:

(i) ако договорът е безсрочен — условията за неговото прекратяване от която и да е от страните по него, както и изисквания срок на предизвестие, който не трябва да бъде по-кратък за корабособственика, отколкото за морското лице;

(ii) ако договорът е срочен — датата на изтичането му; както и

(iii) ако договорът е за конкретен рейс — пристанището на местоназначение и срока, след изтичането на който морското лице е освободено от задълженията си по договора след пристигането в пристанището;

з) здравноосигурителните права и схемата за социална защита, които корабособственикът трябва да осигури на морското лице;

и) правото на морското лице на репатриране;

й) ако е приложимо — позоваване на колективния трудов договор; както и

к) всякакви други данни, които може да са изискуеми по силата на националните законови разпоредби.

5. Всяка държава-членка приема законовите или подзаконовите разпоредби, определящи минималните срокове на предизвестие за морските лица и корабособствениците за предсрочно прекратяване на трудовите договори на морските лица. Тези минимални срокове се определят след консултации със засегнатите организации на корабособствениците и морските лица, но няма да бъдат по-кратки от седем дни.

6. По-кратък от минималния срок на предизвестие може да бъде определен при обстоятелства, които са признати от националните законови или подзаконови разпоредби, или от приложимите колективни трудови договори като основание за прекратяването на трудовия договор с по-кратък срок на предизвестие или съответно — без предизвестие. При определянето на тези обстоятелства всяка държава-членка осигурява да бъде отчетена необходимостта на морското лице да прекрати без санкция трудовия договор с по-кратък срок на предизвестие или съответно — без предизвестие, поради хуманни съображения или други неотложни причини.

Работното време и времето за почивка са регламентирани с Директива 1999/63/ЕО на Съвета от 21 юни 1999 г. (следва да бъде изменена) относно Споразумението за организацията на работното време на морските лица (следва да бъде изменено в съответствие с приложение А към настоящото споразумение).

1. Всяка държава-членка изисква наетите на кораби под флага ѝ морски лица да имат право на платен годишен отпуск при подходящи условия в съответствие с настоящото споразумение и Директива 1999/63/ЕО на Съвета от 21 юни 1999 г. (следва да бъде изменена) относно Споразумението за организацията на работното време на морските лица (следва да бъде изменено в съответствие с приложение А към настоящото споразумение).

2. На морските лица се предоставя възможност за отпуск на сушата от съображения във връзка със здравето и благосъстоянието им и доколкото той е съвместим с практическите изисквания на тяхната длъжност.

Норма 2.5 — Репатриране

1. Морските лица имат право на безплатно репатриране.

2. Всяка държава-членка изисква корабите под флага ѝ да предоставят финансово обезпечение с оглед на надлежното репатриране на морските лица.

Стандарт А2.5 — Репатриране

1. Всяка държава-членка осигурява на морските лица на корабите, плаващи под флага ѝ, право на репатриране при следните обстоятелства:

а) ако трудовият договор на морското лице изтече, докато то е в чужбина;

б) когато трудовият договор на морското лице бъде прекратен:

(i) от корабособственика; или

(ii) от морското лице поради обосновани причини; както и

в) когато морското лице не е повече в състояние да изпълнява задълженията си по трудовия договор или не може да се очаква да ги изпълнява предвид конкретните обстоятелства.

2. Всяка държава-членка осигурява необходимите разпоредби в своите законови и подзаконови норми или други мерки, или в колективните трудови договори, които да уточняват:

а) обстоятелствата, при които морските лица имат право на репатриране в съответствие с параграф 1, букви б) и в) от настоящия стандарт;

б) максималното времетраене на периодите на работа на борда, след което морското лице има право на репатриране — тези периоди трябва да бъдат под 12 месеца; както и

в) средствата, които трябва да бъдат предоставени от корабособствениците с оглед на репатрирането, включително и местоназначенията на репатриране, начинът на превоз, поеманите разходи и другите мерки, които трябва да бъдат предприети от корабособствениците.

3. Всяка държава-членка забранява на корабособствениците както да изискват от морските лица в началото на наемането им авансово суми за покриване на разходите по репатриране, така и да възстановяват разходите по репатриране от заплатите на морските лица или от други парични суми, на които последните имат право, освен ако не се установи съгласно националните законови или подзаконови разпоредби, или други мерки, или приложими колективни трудови договори сериозно неизпълнение на служебните задължения от страна на морското лице.

4. Националните законови и подзаконови разпоредби не накърняват правото на корабособственика да възстанови разходите по репатрирането по силата на споразумения с трети страни.

5. Ако корабособственик не предприеме необходимите мерки по репатрирането или не поеме разходите в тази връзка по отношение на морските лица, които имат право да бъдат репатрирани:

а) компетентният орган на държавата-членка, под чийто флаг плава корабът, организира репатрирането на съответните морски лица; в противен случай държавата, от която трябва да бъдат репатрирани морските лица или държавата, чиито граждани са, може да организира репатрирането им и да възстанови разходите в тази връзка от държавата, под чийто флаг плава корабът;

б) държавата-членка, под чийто флаг плава корабът, възстановява от корабособственика направените по репатрирането на морските лица разходи;

в) в никакъв случай разходите по репатрирането не се поемат от морските лица, освен в случаите, предвидени в параграф 3 от настоящия стандарт.

6. Като се отчитат приложимите международни правни инструменти, включително и Международната конвенция относно арестуването на корабите от 1999 г., държава-членка, която е поела разходите по репатрирането, може да задържи или да изиска задържането на корабите на съответния корабособственик до момента на възстановяването на разходите по параграф 5 от настоящия стандарт.

7. Всяка държава-членка улеснява репатрирането на морските лица, изпълняващи задълженията си на кораби, които са в нейните пристанища или минават през териториалните или вътрешните ѝ води, както и заместването им на борда.

8. По-специално държава-членка не трябва да отказва правото на репатриране на което и да е морско лице поради финансовото положение на корабособственика или невъзможността му, или неговия отказ да замени морско лице.

9. Всяка държава-членка изисква на плаващите под флага ѝ кораби да се съхранява и да бъде на разположение на морските лица копие от приложимите национални разпоредби във връзка с репатрирането, като се използва подходящ за целта език.

Норма 2.6 — Обезщетяване на морските лица при загуба на кораба или корабокрушение

Морските лица имат право на съответно обезщетение при вреда, загуба или безработица, произтичаща от загубата на кораба или корабокрушението.

1. Всяка държава-членка приема правилата с оглед на това във всеки един случай на загуба на кораб или корабокрушение корабособственикът да заплати на всяко морско лице на борда обезщетение за безработица поради загубата на кораба или корабокрушението.

2. Необходимите действия по параграф 1 от настоящия стандарт не накърняват останалите права, които морско лице може да има по силата на законовите разпоредби на съответната държава-членка за загуби или вреди поради загуба на кораба или корабокрушение.

Норма 2.7 — Окомплектоване на корабите с екипажи

Разпоредбите относно достатъчното, сигурно и ефикасно окомплектоване с екипажи се съдържат в Директива 1999/63/ЕО на Съвета от 21 юни 1999 г. (следва да бъде изменена) относно Споразумението за организацията на работното време на морските лица (следва да бъде изменено в съответствие с приложение А към настоящото споразумение).

Всяка държава-членка трябва да има национална политика за насърчаване както на трудовата заетост в морския сектор и на развитието на кариерата и уменията, така и за по-големи възможности за трудова заетост на морските лица с жителство на нейна територия.

1. Всяка държава-членка трябва да има национална политика за насърчаване на развитието на кариерата и уменията и възможностите за трудова заетост на морските лица, така че морският сектор да разполага със стабилна и компетентна работна сила.

2. Целта на посочената в параграф 1 от настоящия стандарт политика е да се подпомогнат морските лица да разширяват компетентността си, своите квалификации и възможности за трудова заетост.

3. След консултации със засегнатите организации на корабособствениците и морските лица всяка държава-членка установява ясни цели за професионалното ориентиране, образованието и обучението на морските лица, чиито задължения на борда са основно свързани с безопасната експлоатация и навигация на кораба, включително и за текущите обучения.

ДЯЛ 3. ЖИЛИЩНИ ПОМЕЩЕНИЯ, СЪОРЪЖЕНИЯ ЗА ОТДИХ, ПРЕХРАНА И СЕРВИРАНЕ

Стандарт A3.1 — Жилищни помещения и съоръжения за отдих

1. Кораби, които обичайно преминават през пристанища с голяма популация на комари, трябва да бъдат оборудвани с подходящите устройства, както това се изисква от компетентния орган.

2. Подходящи съоръжения за отдих, удобства и услуги, адаптирани с оглед на конкретните нужди на морските лица, които трябва да живеят и работят на корабите, се осигуряват на борда за всички морски лица, като се вземат под внимание защитата на здравето и безопасността и превенцията на злополуките.

3. Компетентният орган изисква да бъдат извършвани чести инспекции на борда на корабите от страна на капитана или под негово ръководство, така че жилищните помещения на морските лица да са чисти, да предоставят приемливи условия за живот и да са поддържани в добро състояние. Резултатите от всяка инспекция се записват и трябва да бъдат на разположение за справка.

4. Без това да води до дискриминация, за корабите, на които е необходимо да бъдат взети под внимание интересите на морските лица с различни и разграничими религиозни и социални практики, компетентният орган може да разреши изключения до известна степен от настоящия стандарт, след като се е консултирал с организациите на корабособствениците и морските лица и ако с тези изключения не се създава като цяло по-неблагоприятно положение от това, до което би довело прилагането на този стандарт.

Норма 3.2 — Прехрана и сервиране

1. Всяка държава-членка осигурява корабите под флага ѝ да имат на борда и да сервират храна и питейна вода с подходящо качество, хранителна стойност и количество, които отговарят на изискванията на лицата на кораба и като се отчита различната им културна и религиозна принадлежност.

2. На морските лица на борда трябва да бъде осигурявана безплатно храна за срока на договора.

3. Морските лица, които са наети като готвачи на кораби и отговарят за приготвянето на храната, трябва да бъдат обучени и квалифицирани за длъжността си на борда.

1. Всяка държава-членка приема законовите и подзаконовите разпоредби или други мерки, с които се осигуряват минимални стандарти за количеството и качеството на храната и питейната вода и стандарти за сервирането, които да се прилагат за храната на морските лица на корабите, плаващи под флага ѝ, предприема обучения за запознаване със стандартите по настоящия параграф и тяхното прилагане.

2. Всяка държава-членка осигурява плаващите под флага ѝ кораби да отговарят на следните минимални стандарти:

а) снабдяването с храна и питейна вода от гледна точка на количество, хранителна стойност, качество и разнообразие да се извършва, като се отчитат броят на морските лица на борда, религиозните им вярвания и културни практики във връзка с храненето, както и времетраенето и естеството на рейса;

б) организацията и оборудването за сервирането да позволяват даването на морските лица на подходящи, разнообразни и хранителни ястия, приготвени и сервирани в хигиени условия; както и

в) лицата по сервирането да са подходящо обучени или инструктирани за длъжностите си.

3. Корабособствениците гарантират, че морските лица, които са ангажирани като готвачи, са обучени, квалифицирани и признати за правоспособни за длъжността си в съответствие със законовите и подзаконовите разпоредби на съответната държава-членка.

4. Изискванията по параграф 3 от настоящия стандарт включват също и завършване на курс на обучение, който е одобрен или признат от компетентния орган и обхваща практическите умения, хранителната и личната хигиена, съхранението на храната, управлението на хранителните запаси, опазването на околната среда и здравето и безопасността при сервиране.

5. Поради числеността на екипажа или начина на експлоатация корабите, чийто екипаж не трябва да надвишава десет човека, могат да не бъдат задължени от компетентния орган да имат напълно квалифициран готвач, а лицето, което приготвя храната, да трябва да е преминало обучение или да е инструктирано в сфери, включващи хранителна и лична хигиена, както и работа и съхранение на храна на кораба.

6. В случаи на извънредна необходимост компетентният орган може да даде право на изключение за готвач, който не е напълно квалифициран, да изпълнява длъжността си на борда на даден кораб за определено ограничено време, до пристигането в следващото подходящо междинно пристанище и за не повече от един месец, при условие че този готвач е обучен или инструктиран в сфери, включващи хранителна и лична хигиена, както и работа и съхранение на храна на кораба.

7. Компетентният орган изисква на корабите да се извършват чести и документирани инспекции от страна на капитана или под негово ръководство, като при тях се проверяват:

а) снабдяването с храна и питейна вода;

б) всички помещения и оборудване, използвани за съхранение и работа с храна и питейна вода; както и

в) кухнята и другото оборудване, използвано за приготвяне и сервиране на храната.

8. Морски лица под 18-годишна възраст не трябва да бъдат наемани, ангажирани или да работят като готвачи на кораб.

ДЯЛ 4. ЗАЩИТА НА ЗДРАВЕТО, МЕДИЦИНСКИ ГРИЖИ И БЛАГОСЪСТОЯНИЕ

1. Всяка държава-членка гарантира, че всички морски лица, които са на борда на кораби под флага ѝ, са обхванати от адекватни мерки за защита на здравето и имат достъп до бързи и адекватни медицински грижи, докато работят на борда.

2. Всяка държава-членка гарантира, че морските лица на борда на намиращите се на нейна територия кораби, които се нуждаят от неотложни медицински грижи, имат достъп до медицински съоръжения на държавата-членка на брега.

3. Изискванията за защита на здравето и медицински грижи на борда включват стандарти за мерки, целящи предоставяне на морските лица на защита на здравето и медицински грижи, сравними в рамките на възможното с тези, които обичайно са достъпни за работниците на брега.

Стандарт А4.1 — Медицински грижи на борда на корабите и на брега

1. Всяка държава-членка осигурява приемането на мерки за защита на здравето и медицински грижи, включително и основни стоматологични грижи, за морските лица, които работят на борда на плаващи под нейния флаг кораби, като мерките:

а) осигуряват прилагането за морските лица на която е да е обща разпоредба относно защитата на здравето на работното място и медицинските грижи във връзка с техните задължения, както и всяка специална разпоредба за работата на борда на корабите;

б) осигуряват на морските лица защита на здравето и медицински грижи, сравними в рамките на възможното с тези, които обичайно са достъпни за работниците на брега, включително и бърз достъп до необходимите лекарства, медицинско оборудване и съоръжения за диагностика и лечение, както и до медицинска информация и становище на специалист;

в) предоставят на морските лица правото за незабавно консултиране с квалифициран лекар или зъболекар в междинните пристанища, когато това е възможно;

г) не се ограничават до лечението на болни или пострадали морски лица, но и включват мерки с превантивен характер, като например разработване на програми за насърчаване на здравеопазването и здравното образование.

2. Компетентният орган трябва да приеме образец на медицински доклад, който да се използва от капитаните на кораби и съответния медицински персонал на борда на кораба и на брега. След като се попълнят, данните от доклада ще са поверителни и ще бъдат използвани единствено за улесняване на лечението на морските лица.

3. Всяка държава-членка приема законовите и подзаконовите разпоредби за установяване на изискванията както за съоръженията за болнични и медицински грижи на борда, така и за оборудването и обучението на борда на корабите, плаващи под неин флаг.

4. Националните законови и подзаконови разпоредби установяват най-малко следните изисквания:

а) всички кораби да имат аптечка на борда, медицинско оборудване и медицински наръчник, чиито спецификации са предписани от компетентния орган, и да подлежат на редовна инспекция от страна на последния; националните изисквания трябва да отчитат вида кораб, броя на лицата на борда и естеството, местоназначението и времетраенето на рейсовете и съответните национални и международни препоръчани медицински стандарти;

б) корабите с 100 или повече лица и които обичайно извършват международни рейсове с времетраене над 72 часа трябва да имат квалифициран лекар, отговарящ за предоставянето на медицински грижи; националните законови или подзаконови разпоредби трябва също така да определят за кои други кораби се изисква да имат на борда си лекар, като се отчитат и фактори като времетраене, естество и условия на рейса и броя на морските лица на борда;

в) корабите без лекар на борда трябва да имат най-малко едно морско лице, което да отговаря за медицинските грижи и предписването на лекарства като част от своите обичайни задължения, или поне едно морско лице, компетентно за предоставяне на първа медицинска помощ; лицата, които отговарят за медицинските грижи на борда и не са лекари, трябва да са завършили успешно обучение по предоставяне на медицински грижи, което да отговаря на изискванията от Международната конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците от 1978 г., както е изменена („STCW“); морските лица, които са определени да предоставят първа медицинска помощ, трябва да са завършили успешно обучение по първа медицинска помощ, което да отговаря на изискванията от STCW; националните законови или подзаконови разпоредби трябва да определят нивото на одобреното изисквано обучение, като се отчитат фактори като времетраене, естество и условия на рейса и броя на морските лица на борда; както и

г) компетентният орган осигурява достъпни денонощно медицински консултации по радиовръзка или сателитна връзка за корабите в открито море посредством предварително определена система, включително и консултации със специалисти; медицинските консултации, включително и предаването на съобщения във връзка със здравето на морските лица по радиовръзка или сателитна връзка между кораб и консултиращите лица на брега, трябва да бъдат безплатни за всички кораби независимо от флага, под който плават.

Норма 4.2 — Отговорност на корабособствениците

1. Всяка държава-членка осигурява прилаганите на корабите под флага ѝ мерки да предоставят на наетите морски лица правото на финансово подпомагане и подкрепа от страна на корабособственика при болест, злополука или смърт, настъпила по време на работата им по трудовия договор или произтичаща от изпълнението на техните задължения по такъв договор.

2. Настоящата норма не засяга което и да е друго правно средство, което морските лица могат да използват.

Стандарт А4.2 — Отговорност на корабособствениците

1. Всяка държава-членка приема законовите и подзаконовите разпоредби, съгласно които корабособствениците на корабите под флага ѝ носят отговорност за защитата на здравето и медицинските грижи по отношение на всички морски лица, работещи на борда на корабите, в съответствие със следните минимални стандарти:

а) корабособствениците трябва да поемат разходите на морските лица, работещи на борда на корабите им, при болест и злополука, настъпили между датата на началото на изпълнение на задълженията и датата, на която се счита, че морските лица са надлежно репатрирани, или произтичащи от трудовата им заетост между тези дати;

б) корабособствениците трябва да предоставят финансово обезпечение за гарантиране на обезщетението при смърт или трайна нетрудоспособност на морско лице, настъпила при трудова злополука, професионална болест или риск, така както е предвидено от националните законови разпоредби, трудовия договор на морското лице или колективния трудов договор;

в) корабособствениците поемат разходите за медицински грижи, включително и медицинско лечение и доставяне на необходимите лекарства и терапевтични средства, прехрана и настаняване на болното или пострадалото морско лице извън дома до излекуването му или установяването на постоянния характер на болестта или нетрудоспособността; както и

г) корабособствениците поемат разходите за погребение в случай на смърт на борда или на брега по време на срока на договора.

2. Националните законови или подзаконови разпоредби могат да ограничат отговорността на корабособственика по отношение на поемането на разходите за медицински грижи, прехрана и настаняване до период, който няма да е по-малък от 16 седмици от деня на злополуката или началото на болестта.

3. Ако болест или злополука доведе до нетрудоспособност, корабособственикът изплаща:

а) целия размер на заплатата за времето, през което болното или пострадалото морско лице остава на борда или до репатрирането му в съответствие с настоящото споразумение; както и

б) целия размер или част от заплатата, както се изисква от националните законови или подзаконови разпоредби, или както е предвидено от колективните трудови договори, от момента на репатрирането или свалянето на морското лице на брега до възстановяването му, или съответно по-рано — до момента, в който то има право на парични обезщетения по законодателството на съответната държава-членка.

4. Националните законови или подзаконови разпоредби могат да ограничат отговорността на корабособственика по отношение на изплащането на целия размер или на част от заплатата на морското лице, което не е повече на борда, до период, който няма да е по-малък от 16 седмици от деня на злополуката или началото на болестта.

5. Националните законови или подзаконови разпоредби могат да освободят от отговорност корабособственика по отношение на:

а) злополука, която е настъпила при обстоятелства, различни от тези по изпълнението на трудовите задължения на кораба;

б) злополука или болест, дължаща се на умишлена грешка на болното, пострадалото или починалото морско лице; както и

в) болест или недъг, съзнателно прикрит към момента на влизането в сила на трудовия договор.

6. Националните законови или подзаконови разпоредби могат да освободят корабособственика от отговорност за поемане на разходите за медицински грижи, прехрана, настаняване и погребение, ако тя е поета от държавните органи.

7. Корабособствениците или техни представители предприемат мерки за опазване на оставеното на борда имущество при болест, злополука или смърт и за изпращането му до съответното морско лице или най-близките му роднини.

Норма 4.3 — Защита на здравето и безопасността и превенция на злополуките

1. Всяка държава-членка гарантира, че морските лица на корабите под флага ѝ се ползват от система на защита на здравето на работното място и живеят, работят и са обучавани на кораба в безопасна и хигиенна среда.

2. След консултации с представителните организации на корабособствениците и морските лица и като отчита приложимите кодекси, насоки и стандарти, препоръчани от международните организации, националните администрации и организации от морския сектор, всяка държава-членка разработва и обнародва национални насоки за управлението на здравословните и безопасните условия на труд на борда на корабите под флага ѝ.

3. Всяка държава-членка приема законови и подзаконови разпоредби и други мерки във връзка с въпросите, засегнати в настоящото споразумение, като отчита съответните международни правни инструменти, и установява стандарти за защита на здравето и безопасността на работното място и превенция на злополуките на борда на корабите под флага ѝ.

1. Законовите и подзаконовите разпоредби и другите мерки, които трябва да бъдат приети в съответствие с норма 4.3., параграф 3, включват следните аспекти:

а) приемането и ефективното прилагане и насърчаване на политиките и програмите за здравословни и безопасни условия на труд на борда на корабите, плаващи под флага на държавата-членка, включително и оценка на риска, както и обучението и инструктирането на морските лица;

б) програми на борда за превенция на трудовите злополуки, наранявания и професионалните заболявания и за постоянно подобряване на защитата на здравето и безопасността на работното място, като участват представители на морските лица и на всички останали лица, засегнати от прилагането на програмите, отчитайки превантивните мерки, включително инженерния контрол и контрола върху създаването, заместването на процесите и процедурите за колективните и индивидуалните задачи и използването на лични предпазни средства; както и

в) изисквания за инспектирането, докладването и отстраняването на опасните условия, както и за разследването и докладването на трудовите злополуки на борда.

2. Разпоредбите, предвидени в параграф 1 от настоящия стандарт, трябва да:

а) вземат под внимание релевантните правни международни инструменти във връзка със защитата на здравето и безопасността на работното място, като цяло и във връзка със специфични рискове, и да разглеждат всички въпроси, свързани с превенцията на трудовите злополуки, наранявания и професионалните заболявания, които могат да бъдат приложими към работата на морските лица и по-специално тези във връзка с труда на морските лица;

б) уточняват задълженията на капитана или на лице, определено от него, или и на двамата, да поемат конкретна отговорност за прилагането и спазването на политиката и програмата на кораба за здравословни и безопасни условия на труд; както и

в) уточняват правомощията на морските лица от кораба, назначени или избрани за представители по безопасността, за да участват в заседанията на корабния комитет по безопасността; подобен комитет трябва да бъде създаден на борда на всеки кораб, на който има пет или повече морски лица.

3. Законовите и подзаконовите разпоредби и другите мерки по норма 4.3., параграф 3, подлежат на редовен преглед при консултации с представителите на организациите на корабособствениците и морските лица и, ако е необходимо — биват преразглеждани с оглед на измененията в технологиите и изследванията, за да се допринесе за непрекъснатото подобряване на политиките и програмите за здравословни и безопасни условия на труд и осигуряване на безопасна работна среда за морските лица на корабите, плаващи под флага на държавата-членка.

4. Счита се, че изискванията по настоящото споразумение са спазени, ако изискванията от приложимите международни правни инструменти относно приемливите нива на експозиция на професионални рискове на борда на корабите и относно развитието и прилагането на политиките и програмите за здравословни и безопасни условия на труд са спазени.

5. Компетентният орган осигурява:

а) да се докладват надлежно трудовите злополуки, наранявания и професионалните заболявания;

б) да се води, анализира и публикува цялостна статистика за подобни злополуки и заболявания и, ако е целесъобразно — да бъдат последвани от проучвания на общите тенденции и идентифицираните рискове; както и

в) да се разследват трудовите злополуки.

6. Разпоредбите относно докладването и разследването на въпросите във връзка със здравословните и безопасните условия на труд трябва да бъдат разработени, така че да бъдат защитени личните данни на морските лица.

7. Компетентният орган сътрудничи с организациите на корабособствениците и морските лица при предприемане на мерки за информиране на всички морски лица за специфичните рискове на борда на корабите, като например чрез поставяне на официални съобщения, съдържащи съответните инструкции.

8. Компетентният орган изисква от корабособствениците да се основават на целесъобразната статистическа информация от техните кораби и от предоставените от компетентния орган общи статистически данни, когато извършват оценка на риска при управление на здравословните и безопасните условия на труд.

Всяка държава-членка осигурява възможностите за благосъстояние на брега, ако има такива, да бъдат лесно достъпни. Държавите-членки насърчават също така развитието на възможностите за благосъстояние в определени пристанища с оглед на предоставяне на морските лица от корабите, които са в техните пристанища, на достъп до уместните възможности и услуги за благосъстояние.

1. Всяка държава-членка изисква съществуващите възможности за благосъстояние на територията ѝ да бъдат достъпни за всички морски лица независимо от тяхната националност, раса, цвят на кожата, пол, религия, политически убеждения или социален произход и независимо от държавата на флага на кораба, на който те са наети или ангажирани, или работят.

2. Всяка държава-членка насърчава развитието на възможностите за благосъстояние в подходящите за целта свои пристанища и след като се е консултирала със засегнатите организации на корабособствениците и морските лица, определя пристанищата, които да бъдат считани за подходящи.

3. Всяка държава-членка насърчава създаването на съвети по благосъстоянието, които ще извършват редовен преглед на възможностите и услугите за благосъстояние с оглед на това да се осигури тяхната целесъобразност от гледна точка на измененията в потребностите на морските лица, произтичащи както от техническия и оперативния напредък, така и от напредъка в други аспекти в областта на морския транспорт.

ДЯЛ 5. СЪБЛЮДАВАНЕ И ПРИЛАГАНЕ

Норма 5.1.5 — Процедури по подаване на жалби на борда на корабите

1. Всяка държава-членка изисква корабите, плаващи под флага ѝ, да имат справедливо, ефективно и бързо произнасяне по жалбите, подадени от морските лица във връзка с нарушения на изискванията на Конвенцията (включително и правата на морските лица).

2. Всяка държава-членка забранява и санкционира преследване от какъвто и да е вид на подалото жалбата морско лице.

3. Разпоредбите на настоящата норма не накърняват правото на морското лице да потърси обезщетение с други правни средства, които му се струват удачни за целта.

1. Без да се накърнява евентуално по-обхватно приложно поле, което може да бъде създадено с националните законови или подзаконови разпоредби, или колективни трудови договори, процедурите на борда могат да бъдат използвани от морските лица да подават жалби във връзка с който и да е въпрос, съставляващ според тях нарушение на изискванията на Конвенцията (включително и правата на морските лица).

2. Всяка държава-членка осигурява в законовите или подзаконовите си разпоредби да се предвижда създаването на процедури по подаване на жалби на борда, които да отговарят на изискванията по норма 5.1.5. Такива процедури трябва да имат за цел произнасянето по жалбите да се извършва на възможно най-ниско ниво. Същевременно, при всяко положение морските лица трябва да имат право на подават жалби пряко на капитана и, ако считат за необходимо — на компетентните външни органи.

3. Процедурите по подаване на жалби на борда на корабите трябва да включват правото на морските лица да бъдат придружавани или представлявани в хода на процедурата, както и да предвиждат мерки срещу преследването на подалото жалба морско лице. Понятието „преследване“ обхваща всяко недобросъвестно действие на което и да е лице по отношение на морското лице, подало жалба, която видимо не е неоснователна или клеветническа.

4. В допълнение към копие от трудовия си договор всички морски лица трябва да получат и копие от процедурите по подаване на жалби на борда на корабите, които са приложими за конкретния кораб. Това включва информация за контакт с компетентния орган в държава-членка на флага и, ако тя е различна от страната на местопребиваване на морското лице — името на лицето или лицата на борда, които могат, като запазват поверителността на данните, да предоставят на морското лице безпристрастна консултация относно жалбата му и по всякакъв друг начин да му окажат съдействие в хода на процедурите по подаване на жалби, които са на разположение на морските лица на борда на кораба.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

След което и да е изменение на разпоредбите на Конвенцията за морски труд от 2006 г., и ако бъде формулирано от една от страните по настоящото споразумение искане за целта, се извършва преглед на прилагането на това споразумение.

Социалните партньори сключват настоящото споразумение, при условие че то няма да влезе в сила преди датата на влизане в сила на Конвенцията за морски труд на МОТ от 2006 г., а именно 12 месеца след ратифицирането ѝ от страна на най-малко 30 членове с общ дял от 33 % от общия бруто тонаж на корабите в световен мащаб

Държавите-членки и/или социалните партньори могат да запазят или въведат по-благоприятни разпоредби за морските лица от тези, които са предвидени в настоящото споразумение.

Настоящото споразумение не накърнява които и да е по-строги и/или по-специфични съществуващи в законодателството на Общността разпоредби.

Настоящото споразумение не засяга които и да е законови разпоредби, обичай или договор, предоставящи по-благоприятни условия за съответните морски лица. Например условията по настоящото споразумение не накърняват разпоредбите на Директива 89/391/ЕИО на Съвета за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място, на Директива 92/29/ЕИО на Съвета относно минималните изисквания за безопасност и здраве за подобряване на медицинското обслужване на борда на плавателните съдове, и на Директива 1999/63/ЕО на Съвета относно Споразумението за организацията на работното време на морските лица (следва да бъде изменено в съответствие с приложение А към настоящото споразумение).

Прилагането на настоящото споразумение не представлява основателна причина за намаляване на общото ниво на защита на морските лица в областта, обхваната от настоящото споразумение.

Европейска федерация на транспортните работници (ETF)

Асоциация на корабособствениците от Европейската общност (ECSA)

председател на комитета за диалог по въпросите на морския транспорт

Брюксел, 19 Май 2008 г.

Приложение А