ИЗМЕНЕНИЯ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА РАБОТНОТО ВРЕМЕ НА МОРСКИТЕ ЛИЦА, СКЛЮЧЕНО НА 30 СЕПТЕМВРИ 1998 г

При дискусиите, довели до сключването на Споразумението за Конвенцията за морски труд от 2006 г., социалните партньори осъществиха също така преглед на Споразумението за организацията на работното време на морските лица, сключено на 30 септември 1998 г., с оглед на това да се провери дали то е съвместимо със съответните разпоредби на Конвенцията и да се договорят евентуални необходими изменения.

В резултат на това социалните партньори постигнаха съгласие по следните изменения на Споразумението за организацията на работното време на морските лица:

1. Клауза 1

Добавя се нов параграф 3:

„3. При съмнения относно това дали дадена категория лица трябва да бъде разглеждана като морски лица за целите на настоящото споразумение решението се взема от компетентния орган във всяка държава-членка след консултации със засегнатите организации на корабособствениците и морските лица. В тази връзка трябва да се взема под внимание Резолюцията на 94^та (морска) сесия на Общата конференция на Международната организация на труда относно информирането за професионалните групи“.

2. Клауза 2, буква в)

Клауза 2, буква в) се заменя, както следва:

„в) изразът „морско лице“ означава всяко лице, което е наето или ангажирано, или работи в каквото и да е качество на борда на кораб, за който се прилага споразумението;“

3. Клауза 2, буква г)

Клауза 2, буква г) се заменя, както следва:

„г) изразът „корабособственик“ означава собственикът на кораба или друга организация или лице, като например мениджърът, агентът или беърбоут чартьорът, което е поело отговорността от корабособственика за експлоатацията на кораба и поемайки тази отговорност се е съгласило с всички произтичащи от това задължения и отговорности на корабособствениците по настоящото споразумение, независимо че друга организация или лице изпълнява някои от задълженията или отговорностите от името на корабособственика“.

4. Клауза 6

Клауза 6 се заменя, както следва:

„1. Нощният труд на морски лица под 18-годишна възраст е забранен. По смисъла на настоящата клауза понятието „нощ“ се определя в съответствие с националните законови разпоредби и практика. Тя обхваща период, с продължителност най-малко от девет часа, който започва не по-късно от полунощ и свършва не по-рано от 5 часа сутринта.

2. Изключение от стриктното спазване на ограничението на нощната работа може да бъде решено от компетентния орган, когато:

а) ефективното обучение на засегнатите морски лица в съответствие с установените програми и планове би могло да бъде възпрепятствано; или

б) специфичното естество на задължението или одобрена програма за обучение изисква морските лица, за които се отнася изключението, да работят през нощта и органът вземе решение, след като се е консултирал със засегнатите организации на корабособствениците и морските лица, че работата няма да навреди на здравето или благосъстоянието на последните.

3. Наемането, ангажирането или работата на морски лица под 18-годишна възраст се забранява, когато е вероятно това да застраши здравето или безопасността им. Работата от такова естество се определя от националните законови или подзаконови разпоредби, или от компетентния орган след консултации със засегнатите организации на корабособствениците и морските лица и в съответствие със съответните международни стандарти.“

5. Клауза 13

Клауза 13, параграф 1, първото изречение се заменя, както следва:

„1. Морските лица няма да работят на кораби, освен ако не притежават медицинско свидетелство за това, че са в състояние да изпълняват задълженията си.

2. Изключения могат да бъдат разрешавани единствено в случаите, определени в настоящото споразумение.

3. Преди започване на работа на кораб компетентният орган изисква морското лице да притежава валидно медицинско свидетелство, което да удостоверява, че то е в състояние да изпълнява задълженията си по море.

4. След като се е консултирал със засегнатите организации на корабособствениците и морските лица и вземайки под внимание приложимите международни насоки, компетентният орган определя естеството на медицинския преглед и свидетелство, за да се осигури медицинските свидетелства да отразяват вярно здравословното състояние на морското лице във връзка със задълженията, които ще изпълнява.

5. Настоящото споразумение не накърнява разпоредбите на Международната конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците от 1978 г., както е изменена („STCW“). Издаденото в съответствие с изискванията на STCW медицинско свидетелство се приема от компетентния орган за целите на прилагането на параграфи 1 и 2 от настоящата клауза. Приема се също така медицинско свидетелство, което отговаря по същество на тези изисквания, за морските лица, които не попадат в обхвата на STCW.

6. Медицинското свидетелство се издава от надлежно квалифицирано медицинско лице или, ако се касае за свидетелство единствено за зрението — от лице, признато от компетентния орган като квалифицирано да издава подобно свидетелство. Медицинските лица трябва да са напълно независими при даване на професионалното си становище в рамките на процедурите на медицинския преглед.

7. Предоставя се възможност на морските лица, на които е отказано издаването на свидетелство или имат ограничение, наложено върху професионалната им правоспособност, по-специално по отношение на време, сфера на работата или географска зона, да бъдат прегледани от друго независимо медицинско лице или медицинско лице, което да изпълнява ролята на арбитър в случая.

8. Във всяко медицинско свидетелство се посочва по-специално, че:

а) слухът и зрението на съответното морско лице и цветоусещането, ако се касае за морско лице, което ще бъде наето в качество, при което е възможно трудоспособността да бъде намалена поради далтонизъм, са в задоволително състояние; както и

б) съответното морско лице не страда от какъвто и да е здравословен проблем, който да може да бъде усложнен от работата по море или да доведе съответното морско лице до състояние, при което не може да изпълнява задълженията за съответната длъжност, или да застраши здравето на други лица на борда.

9. Освен ако не се изисква по-кратък период поради специфичността на задълженията за изпълнение от съответното морско лице или съгласно STCW:

а) медицинското свидетелство е валидно за максимален период от две години, с изключение на случая, при който морското лице е под 18-годишна възраст, когато максималният период на валидност е една година;

б) свидетелството за цветоусещане е валидно за максимален период от шест години.

10. При неотложни случаи компетентният орган може да даде разрешение на морско лице да работи, без да притежава валидно медицинско свидетелство до следващото междинно пристанище, където на морското лице може да бъде издадено медицинско свидетелство от квалифицирано медицинско лице, при условие че:

а) периодът на това разрешение не надвишава три месеца; както и

б) съответното морско лице притежава медицинско свидетелство с изтекла валидност от скорошна дата.

11. Ако периодът на валидност на свидетелство изтече в хода на рейса, то продължава да бъде в сила до следващото междинно пристанище, където на морското лице може да бъде издадено медицинско свидетелство от квалифицирано медицинско лице, при условие че периодът не надвишава три месеца.

12. Медицинските свидетелства за морски лица, работещи на кораби, които обичайно извършват международни рейсове, трябва да бъдат най-малко представени на английски език.“

Следващите изречения от клауза 13, параграф 1 и клауза 13, параграф 2, стават съответно параграфи 13—15.

6. Клауза 16:

Първото изречение се замества, както следва: