Библейски събития

Из Стария завет

I. Когато родоначалниците дойдоха...

1 глава: В «Плодородния Полумесец»

Ако се тегли от Египет една линия, която да мине през средиземноморските страни Палестина и Сирия и — следвайки Ефрат и Тигър през Месопотамия — да стигне до Персийския залив, тогава ще се образува един ясен полумесец.

Преди 4000 години този огромен полукръг около Арабската пустиня — наречен «Плодороден Полумесец» — криеше множество култури и цивилизации, наредени една до друга като перлите на блестяща огърлица. От тях бликаше ярка светлина за човечеството. Там лежеше центърът на цивилизацията от каменния период до златния век на гръцко-римската култура.

Колкото по-нататък се отдалечава погледът от «Плодородния Полумесец» около 2000 години преди Христа, толкова по-тъмно става, толкова по-оскъдни са признаците на цивилизован и културен живот. Като че ли народите от другите континенти спяха, също като деца, чак до събуждането им. Над Източно Средиземно море се издига вече един светъл лъч — на Крит цъфти държавата на царете на Миноа, основателите на първата исторически позната морска държава. От хиляда години вече цитаделата на Микене закриля нейните жители и една втора Троя се издига отдавна върху развалините на първата. На съседния Балкански полуостров обаче едва тогава започва ранният бронзов период. В Сардиния и Западна Франция мъртвите биват погребвани в надземни гробници от грамадни камъни. Тези мегалитови гробници са последният ярък белег на каменната епоха.

В Британия се изгражда най-прочутата светиня на мегалитовата епоха — слънчевият храм, чийто колосален каменен кръг при Солсбъри и днес представлява баснословна забележителност на Англия. В Германия дървени рала браздели земята.

В полите на Хималаите, над долината на Инд, угасва безнадеждно самотната светлина на един остров на културата. Над Китай, над просторните степи на Русия, над Африка лежи мрак. А зад водите на Атлантическия океан едва мъждука континентът Америка.

Напротив, в «Плодородния Полумесец» и в Египет блести в пъстра поредица едно поразително изобилие от култури и високоразвити цивилизации. От хиляда години фараоните седят на трона си. Около 2000 година преди Христа този трон се владее от основателя на 12 династия Аменемет I. Неговата сфера на влияние се простира от Нубия, южно от втория Нилски водопад, над Синайския полуостров, чак до Ханаан и Сирия — една област, голяма колкото Норвегия. По средиземноморското крайбрежие лежат богатите морски градове на финикийците. В Мала Азия, в сърцето на днешна Турция, предстои основаването на могъщото царство на старите хети. В Двуречието, между Ефрат и Тигър, управляват царете на Сумер и Акад. На тях са задължени да плащат данъци по-малките царства, разположени от Персийския залив до изворите на Ефрат.

Величествените пирамиди на Египет, както и огромните стъпаловидни кули на Месопотамия, бяха видели вече столетия да идват и да си отиват. Стопанства и плантации от мащаба на днешните големи земеделски предприятия в изкуствено напояваните долини по течението на Нил, Ефрат и Тигър от две хиляди години произвеждат зърнени храни, зеленчуци и най-отбрани плодове. Изкуството на писане с клиновиден шрифт и йероглифи се упражнява навсякъде в «Плодородния Полумесец» и в царството на фараоните. С него си служат поети, дворцови и правителствени чиновници; а за търговията то е станало необходимо отдавна. Оживената размяна на стоки, каквато вършат големи вносители и износители от Двуречието и от Египет по кервански и морски пътища от Персийския залив докъм Сирия и Мала Азия, от Нил през морето към Кипър и Крит и по-нататък до Черно море, тази размяна се отразява в глинената и папирусовата търговска кореспонденция. Най-силно желани от изобилните и скъпоценни търговски стоки са медта от египетските рудници в Синайската планина, среброто от мините на Таурусовите планини в Мала Азия, златото и слоновата кост от Сомалия в Източна Африка и от Нубия по течението на Нил, пурпурните бои от финикийските градове по крайбрежието на Ханаан, тамянът и редките подправки от Южна Арабия, прекрасното ленено платно от египетски тъкачници и чудесните вази от остров Крит.

Поезията и науката стоят на цъфтяща висота. В Египет възниква първата забавна литература и световна поезия. Двуречието преживява вече своя ренесанс. Филолози в Акад, голямото царство край долния Ефрат, съставят първата граматика и първия речник на два езика. Легендата за Гилгамеш, легендите на старите сумери за сътворението и всемирния потоп се превръщат на епос с драматична живост, и то на акадски — езика на тогавашния свят. Египетски лекари приготвят лекарствата си от изпитани билки по рецептни книги, а хирурзите измежду тях разполагат с анатомически познания. По пътя на опита математици в Нилската област стигат до онези профилни изчисления на триъгълника, за които едва след едно и половина хилядолетия гъркът Питагор състави теоремата, наречена на негово име. В Двуречието инженери извличат от практиката си проблемата за квадратното изчисление. Астрономи изчисляват, макар и изключително в услуга на астрологията, пътищата на планетите въз основа на точни наблюдения.

Траен мир и голямо благополучие трябва да са изпълвали този свят край Нил, Ефрат и Тигър, защото и до днес не е открит никакъв надпис от онова време, който да свидетелствува за войнствени събития.

От сърцето на този могъщ «Плодороден Полумесец» обаче, от трептящите голи ширини на арабската пустиня, там, където я мият водите на Индийския океан, се надигна в онова време на могъщи пристъпи към север и северозапад към Месопотамия, Сирия и Палестина буря от народи и племена — семитски скитници. Аморитите, «западняците», както бяха наречени, се разливаха на непрекъснати вълни срещу царствата в «Плодородния Полумесец».

Държавата на царете на Сумер и Акад падна през 1960 година преди Христа под техните упорити пристъпи. Аморитите основаха редица държави и династии. Една от тях трябваше най-после да стигне до надмощие: първата династия на Вавилон, големия център на владичество от 1830 до 1530 година преди Христа. Нейният шести цар беше прочутият Хамурапи.

Впрочем на едно от тези семитски скитнически племена беше предопределено да придобие съдбоносно значение за милиони и милиони хора в целия свят от тогава и до днешни времена. Това беше една малка група, може би само едно семейство, непознато и незначително като мъничко пясъчно зрънце в бурята на пустинята: семейството на Авраам, праотеца на родоначалниците (патриарсите).