Актуален брой на дистанционните зрители: 2527664. Приглушените разговори в тясното пространство се бяха усилили почти до рев — гласовете на стотиците присъстващи издаваха нетърпение, мнозина възбудено разговаряха по телефона или тагваха местонахождението си в социалните мрежи. До подиума се приближи техник и почука по микрофона. — Дами и господа, по-рано ви помолихме да изключите мобилните си устройства. От този момент до края на програмата ще блокираме всички безжични и клетъчни комуникации. Много от гостите още приказваха по джиесемите си, чийто сигнал внезапно прекъсна. Повечето загубиха ума и дума, сякаш току-що бяха станали свидетели на някакво технологично чудо на Кърш, магически отрязало всички връзки с външния свят. „Струва петстотин долара в който и да е магазин за електроника“ — помисли Лангдън. Той беше един от неколцината професори в Харвард, които използваха портативни заглушители, за да превърнат аудиториите си в „изолирани зони“ и да попречат на студентите да използват мобилните си устройства в час. Появи се оператор с голяма камера на рамо и я насочи към подиума. Осветлението в залата отслабна. Съобщението на плоските екрани гласеше: Програмата започва на живо след 38 секунди. Актуален брой на дистанционните зрители: 2857914. Робърт удивено наблюдаваше брояча. Числото сякаш растеше по-бързо от държавния дълг на Съединените щати и на професора му беше трудно да приеме факта, че в същия този момент близо три милиона души си седят вкъщи и гледат на живо случващото се в музейната аудитория. — Трийсет секунди — обяви по микрофона техникът. На стената зад подиума се отвори тясна врата и публиката незабавно утихна. Всички погледи бяха отправени в очакване на великия Едмънд Кърш. Само че Едмънд така и не се появи. Вратата остана отворена десетина секунди. После от нея излезе елегантна жена и тръгна към подиума. Беше поразително красива — висока и стройна, с дълга черна коса. Носеше прилепнала бяла рокля с диагонална черна ивица и сякаш се плъзгаше по въздуха. След като се изправи на трибуната, жената нагласи микрофона, дълбоко си пое дъх и с търпелива усмивка зачака часовникът да отброи оставащите секунди.
