Билбао, Испания
Изтегляне 2.15 Mb. Pdf просмотр
|
| влиятелен… само че той е духовник, а не наемен убиец. Упражнява политическа власт. Може да изнесе проповед срещу теб, но ми е много трудно да повярвам, че от негова страна те заплашва каквато и да е физическа опасност. Кърш не изглеждаше убеден. — Трябваше да видиш как ме гледаше, когато си тръгвах от Монсерат. — Та ти си отишъл в онази свята манастирска библиотека и си съобщил на един епископ, че цялата му религиозна система е заблуда! — възкликна Лангдън. — Да не си очаквал да те почерпи с чай и торта? — Не, обаче не очаквах и да ми остави заплашително съобщение на гласовата поща след срещата ни. — Епископ Валдеспино ти се е обаждал, така ли? Едмънд бръкна в джоба на коженото си яке и извади необикновено голям смартфон. Яркотюркоазният му корпус беше украсен с повтарящ се шестоъгълен мотив, в който Лангдън разпозна прочутата мозайка на каталунския архитект модернист Антонио Гауди. — Чуй сам. — Кърш натисна няколко клавиша и вдигна телефона. От високоговорителя прозвуча строг и рязък старчески глас: — Господин Кърш, обажда се епископ Антонио Валдеспино. Както знаете, тазсутрешната ни среща дълбоко смути мен и моите двама колеги. Настоявам незабавно да ми позвъните, за да дообсъдим въпроса, и отново ви предупреждавам за опасността от оповестяването на тази информация. Ако не ми се обадите, с колегите ми ще обмислим да направим изпреварващо изявление, в което ще съобщим за вашите открития, ще ги представим по друг начин, ще ги дискредитираме и ще се опитаме да предотвратим неизмеримите щети, които се каните да нанесете на света… щети, които явно не можете да предвидите. Чакам да ми се обадите и настойчиво ви съветвам да не поставяте на изпитание решителността ми. Съобщението свърши. Лангдън трябваше да признае, че агресивността на Валдеспино го бе стреснала, но вместо да го уплаши, гласовата поща само още повече разпали любопитството му за предстоящото обявление на Едмънд. — Е, а ти как му отговори? — Никак. — Кърш прибра телефона в джоба си. — Приех го като скрита заплаха. Бях сигурен, че искат да покрият тази информация, а не сами да я оповестят. Нещо повече, знаех, че днешната презентация ще ги изненада, затова не се обезпокоих особено много от техните „изпреварващи действия“. — Направи пауза, вперил очи в някогашния си преподавател. — А сега… Не знам, нещо в гласа му… просто не ми излиза от ума. — Смяташ, че те заплашва опасност тук ли? Тази вечер? — Не, не, списъкът на гостите е под строг контрол и охраната на сградата е отлична. Повече се безпокоя какво ще се случи след като направя съобщението. — Изведнъж сякаш съжали, че е споделил това. — Глупаво е. Сигурно е от нерви. Просто разчитах на твоя инстинкт. Лангдън наблюдаваше приятеля си все по-загрижено. Кърш изглеждаше необичайно блед и измъчен. — Инстинктът ми подсказва, че Валдеспино никога не би ти навредил, колкото и да си го разгневил. Осветлението отново премигна, този път неколкократно. — Добре, благодаря. — Едмънд си погледна часовника. — Трябва да вървя, но после нали ще се срещнем? Искам да обсъдя с теб някои аспекти на това откритие. — Разбира се. — Идеално. После ще настане хаос, затова ще се наложи да избягаме на някое уединено място, където да поговорим на спокойствие. — Извади визитка и написа нещо на гърба ѝ. — След презентацията вземи такси и дай тази визитка на шофьора. Всеки тукашен таксиджия ще разбере къде да те закара. — Кърш му подаде картичката. Робърт очакваше да види адрес на хотел или ресторант. Написаното обаче повече приличаше на шифър. Изтегляне 2.15 Mb. Сподели с приятели:
|