Билбао, Испания
Програмата започва на живо
Изтегляне 2.15 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Актуален брой на дистанционните зрители: 1953694.
| Програмата започва на живо след 2 минути и 07 секунди. Обзе го нетърпение и погледът му се спусна към втория ред на екрана, който се наложи да прочете два пъти: Актуален брой на дистанционните зрители: 1953694. „Два милиона души?!“ Кърш му беше споменал, че ще излъчва съобщението си на живо, но тези цифри му се струваха невъобразими, а броячът с всяка секунда показваше още и още. На лицето му плъзна усмивка. Неговият някогашен студент определено се справяше добре. Сега оставаше само да види какво ще съобщи Едмънд, за бога! 13. В огряната от луната пустиня на изток от Дубай едно пясъчно бъги „Санд Вайпър“ 1100 рязко зави наляво и с поднасяне спря, като вдигна облак пясък. Тийнейджърът зад волана смъкна очилата си и погледна надолу към онова, което едва не беше прегазил. Слезе плахо от колата и се приближи до тъмната фигура на пясъка. И естествено се оказа точно това, което изглеждаше. Проснат по очи на светлината на фаровете лежеше човек. — Мархаба? — извика хлапакът. — Ей? Никакъв отговор. От облеклото момчето разбра, че е мъж — носеше традиционна шапка „чечия“ и широка джелабия — и изглеждаше нисък и пълен. Вятърът отдавна беше заличил стъпките му, както и евентуалните следи от гуми или други податки за това как се е озовал толкова навътре в пустинята. — Мархаба? — повтори младежът. Нищо. Тъй като не знаеше какво друго да направи, момчето протегна крака си и леко побутна мъжа по хълбока. Въпреки дебелината на мъжа плътта беше твърда и не поддаваше — вятърът и слънцето вече я бяха изсушили. Определено беше мъртъв. Хлапето се наведе, хвана мъжа за рамото и го преобърна по гръб. Безжизнените очи на мъртвеца се вторачиха в небето. Лицето и брадата му бяха целите в пясък, но макар и мръсен, човекът изглеждаше някак си дружелюбен, дори познат, като любим чичо или дядо. Наблизо отекна рев на пет-шест атевета и бъгита — приятелите му се връщаха, за да се уверят, че не му се е случило нещо. Машините им прехвърлиха дюната и се спуснаха по склона. Всички угасиха моторите, свалиха очилата и каските си и се струпаха около мумифицирания труп. Едно от момчетата заговори развълнувано — беше познало прочутия аллама Саид ал Фадл, учен и религиозен водач, който от време на време изнасяше лекции в университета. — Матха Алайна ’ан наф’ал? — попита то. „Какво ще правим?“ Младежите застанаха в кръг, безмълвно загледани в тялото. И после постъпиха като всички тийнейджъри по света. Наизвадиха джиесемите си и започнаха да го снимат, за да пратят кадрите на приятелите си. 14. Застанал рамо до рамо с тълпящите се около подиума гости, Робърт Лангдън смаяно следеше бързо превъртащия брояч на плоския екран. Изтегляне 2.15 Mb. Сподели с приятели:
|