„Модел на провес“ — помисли Робърт. Винаги го бяха удивлявали тези находчиви прототипи на Гауди. „Провес“ беше архитектурен термин за крива линия,
образувана от въже,
провесено между две точки — като хамак или плюшен ограничител в театър.
На горния капак на витрината пред него бяха закачени десетки вериги, които образуваха подковообразни очертания. Тъй като силата на
опън беше обратна на натиска, Гауди бе имал възможност да изучава точната форма на естествено увисналата от собствената си тежест верига и да я използва като решение на архитектурните предизвикателства на гравитационния натиск.
„Само че е нужно вълшебно огледало“ — каза си Лангдън, докато се приближаваше към витрината.
Както очакваше, основата ѝ имаше огледална повърхност, която обръщаше наопаки целия модел — и магически превръщаше увисналите дъги в арки.
В случая,
досети се той, това представляваше обърнат наопаки изглед отгоре на устремената към небето Басилика де ла Саграда Фамилия на Гауди, чиито плавно заострящи се кули най- вероятно бяха проектирани въз основа на този модел.
След
като продължи по коридора, професорът се озова в елегантна спалня с антикварен креват с балдахин, гардероб от черешово дърво и инкрустиран скрин. Стените бяха
украсени със скици на Гауди, които явно бяха музейни експонати.
Тук единственото произведение на изкуството,
донесено от самия Едмънд, изглежда, беше закаченият над леглото голям калиграфски изпълнен цитат. Робърт прочете първите три думи и веднага позна източника.
Бог е мъртъв. Бог ще остане мъртъв. И е убит от нас. Как ще намерим утеха,Сподели с приятели: