Благодат Християнско тримесечно списание за търсещи читатели Издава, отпечатва и разпространява

Библейски личности

Апостол Петър

От Източника:

Theological Dictionary Of The New Testament, - 10th edition. By Kittel Gerhard.

1. Името на Св. Апостол Петър.

От новозаветните източници ученикът Симеон/Симон, също носи и прозвището от гръцки „Кефас“ или преведено на български „Кифа“. Не е било обичайна практика личните имена да се превеждат, като това е причината да бъде използвано това прозвище. Понякога гръцкото „Петрос“ или българската транскрипция „Петър“, което буквално означава „скала или камък“ също е използвано, както и понякога „Симон Петър“. Ако пренесем тогавашната писмена практика в нашето време, „Симон Петър“ би се изписало „Симон Камък“ или „Симон Скала“.

2. Биографични бележки: Симон е синът на Йона и най-вероятно идва от Витсаида „градът на рибарите“, [Йоан 1:44 „А Филип беше от Витсаида, от града на Андрей и Петър“] малък юдейски град разположен в източното крайбрежие на река Йордан, която е била под гръцко влияние. Симон е бил „необразован“, т.е. човек, който не е изучавал равинистичната или гръцки мисли, а не неграмотен в буквален смисъл [Деян. 4:13 „и се чудеха, като виждаха смелостта на Петър и Йоан, защото разбраха, че са безкнижни и прости хора …“]. Преди да стане апостол е бил професионален рибар , който е работел в съдружие със синовете на Зеведей, Яков и Йоан, синове на Зеведей, които бяха другари на Симон“]. В по-късен период Симон заживява в Капернаум [Марк. 1:29] и именно тук в къщата му Христос е бил негов чест гост, като вероятно е живял с него за по-дълъг период [Мат. 8:14]. Според библейските писания Петър е бил женен. Преди Симон да се присъедини към Исус, изглежда че е принадлежал към кръга на Йоан Кръстител заедно със своя брат Андрей.

3. Специалната позиция на Петър.

Според синоптичните евангелия (Матей, Лука, Марк) Петър е бил на специална позиция в групата около Христос. Със синовете на Зеведей и брат му Андрей е принадлежал към най-вътрешния кръг от последователите на Христос. Дори и в най-съкровения кръг [Марк. 9:2] е имал приоритетна позиция: И след шест дни Исус взема Петра, Якова и Йоана, и завежда само тях на една висока планина насаме; и преобрази се пред тях.

Така че синоптичните евангелия (Матей, Лука, Марк) винаги го описват на преден план. Исус позволява единствено на Петър и синовете на Зеведей да Го придружат към къщата на началника на синагогата. Петър е също така водещият герой в историята за чудотворният улов [Лук. 5:1]. Според историята [Мат. 14:28], в която Исус ходи по вода, Петър е представен като единственият, по отношение на ходенето върху водите от езерото след Христос. Той е изтъкнат като някой с излишък от ревност и усилие, въпреки че впоследствие се отрича от Христос. Той е представен като говорител на дванадесетте и му се налага да чуе острите думи: [Марк. 8:33] „А Той, като се обърна и погледна учениците Си, смъмра Петър, като каза:Махни се, Сатано, и иди зад Мене, защото не мислиш за Божиите неща, но за човешките неща“. От името на учениците Петър задава казуистичният въпрос: [Мат. 18:21] „Тогава Петър се приближи и Му каза:Господи, до колко пъти, като съгреши брат ми спрямо мене, да му прощавам? До седем пъти ли?“. Заедно с Йоан получават задачата да подготвят Пасхата [Лук. 22:8]. В Гетсиманската градина той също, както останалите не съумява да се пребори с молбата на Христос да бдят в молитва с Него за един час, като в резултат на своите действия получават укорителен въпрос описан в [Марк. 14:37: И идва, намира ги заспали; и казва на Петра: Симоне, спиш ли? Не можа ли един час да постоиш буден?. Дори хора, като бирниците [Мат. 17:24] се обръщат към Петър, като към най-видният представител от кръга на Исус,а когато дойдоха в Капернаум, събирачите на двете драхми за храма се приближиха при Петра и казаха: Вашият учител не плаща ли двете драхми?. Също и списъците с описанията на дванадесетте ученика [Марк. 3:16, Мат. 10:2, Лук. 6:14, Деян. 1:13] започват с името му, като Матей дори използва думичката „протос“ пред името на апостола, което от гръцки означава първи.

4. Водачеството на апостол Петър над ранната християнска общност в Ерусалим и неговата първа мисионерска дейност.

Водачеството на Петър не бива да бъде считано, като монархическа епископия, каквато се появява в по-късен етап от живота на църквата. Лидерската му роля в ранната църква се вижда при избора на дванадесетият апостол в [Деян. 1:15], също и за тълкуванието на чудото от Петдесятница [Деян. 2:14], изцеляването на куцият човек [Деян. 3:1], апологетичната му реч пред синедриона [Деян. 4:8 и 5:29], упражняването на църковна дисциплина [Деян. 1:11], участието му в мисията в Самария [Деян. 8:14 - 17] и мисионерската му дейност в Лида, Йопа и Кесария, наред с обръщението към вярата на езичника Корнилий [Деян. Глави 9 - 10].

След затварянето му от цар Ирод Агрипа и последвалото му чудодейно извеждане от затвора, Петър напуска Светият град и се отдава на мисионерска дейност [Деян. 12:17], а Йаков поема водачеството на църквата в Ерусалим. След този период е споменат единствено още веднъж в [Деян. 15 глава] на т.нар. апостолски събор в Ерусалим, което събитие съвпада с описаното от ап. Павел в посланието си до галатяните [Гал. 2:1 - 10]. Според Деяния Йаков председателства събора. Ап. Павел също споменава на първо място Йаков, като един от„стълбовете“ [Гал. 2:9], което поставя последвалата мисионерска дейност на апостол Петър, под егидата на Йаков. В този етап от своя живот Петър се превръща във водач на юдейо-християнското мисионерство, което е било под прекият надзор на църквата в Ерусалим.

5. Късен мисионерски период и смърт.

Освен факта от първото послание до Коринт [1 Кор. 9:4], не знаем нищо съществено относно втората половина от мисионерската дейност на апостол Петър. Въведението от [1 Петр. 1:1] предполага, че е работил в Мала Азия. Името му се свързва с три християнски центъра Антиохия, Коринт и Рим. Въпроса относно престоят му в Рим и последвалата му мъченическа смърт там е повлиян от голяма доза конфесионална полемика. Истинният отговор може да бъде даден от исторически изследвания, като допълнение с новозаветните източници, както и неканонични и постканонични свидетелствата на ранни църковни творби, по-късни литургични документи и разкопки.

От целия този портрет на Петър, наситен със събития, места и служения, съставен от различни източници, ние разбираме значимостта, високата позиция на Апостола, който е бил стълб за ранната църква, и днес пример за нас.