ЯН ХУС - ЕДИН МЪЧЕНИК ЗА ИСУС ХРИСТОС

ЯН ХУС - ЕДИН МЪЧЕНИК ЗА ИСУС ХРИСТОС

През 1401г. Хус е декан на Философския факултет на Карловския университет в Прага. Една година по-късно е провъзгласен за професор по философия и богословие. От 1409г. до 1410 г. е ректор на Пражкия университет. През 1402г. го ръкополагат за проповедник във Витлеемската университетска църква в Прага. Много хора искат да слушат сериозния и любезен мъж, който говори Божието Слово в сърцето и съвестта на човека. По време на богослужението въвежда пеене само на чешки език, проповядва строг начин на живот, говори срещу духа на времето и всички модернистични явления, не се страхува да изобличава фалшивите учения и практики на католическата църква. Повлиян от учението на английският реформатор Джон Уикилиф, критикува трупането на църковни богатства и обогатяването на висши църковни служители. Страстно се бори за реформирането на секуларизираната църква, застъпва се за свободата на съвестта. В Библията вижда единствения авторитет относно въпросите на вярата (за разлика от църквата, която твърди, че папата е отговорен за това).

Проповедите на Ян Хус разпалват недоволството на неговите съграждани към папата. Продавачите на индулгенции в Прага са обиждани, дори малтретирани. Не случайно Ян Хус изпада в немилост от архиепископа на Прага и от папа Йоан 23-ти. Той губи мястото си на проповедник. Папата го отлъчва от църквата, както става 100 години по-късно с Мартин Лутер.

Хус продължава да проповядва. Като пътуващ проповедник кръстосва страната и намира много привърженици. Но натискът върху него расте! През 1412 г. той бяга в Южна Бохемия в крепостта Зиенгенбург, а по-късно в крепостта Краковец (Средна Бохемия), където живее до 1414г.

След като се връща в родното си село Хусинец, пише няколко труда. Подобно на Лутер предизвиква езикова реформа. За него е важно народът да чете Библията на роден език.

Чрез многото проповеди и трудове Хус привлича вниманието на римско-немския цар Сигизмунд, който го кани на църковен събор в Констанц. Там той трябва да защити своите възгледи пред висшите представители на църквата и на светската власт. Царят издава открито писмо в защита на Хус! Това му осигурява безопасност при идването и напускането на събора. Всички служители на империята са подканени да се отнасят добре с мъжа от Прага.

На 11 октомври 1414 г. Хус тръгва за Костанц. Той знае, че въпреки откритото писмо на царя, това пътуване е свързано с много опасности. Разпорежда се с малкото състояние, което има. Във всички големи градове на църковните врати залепва афиш с текст: „Магистър Ян Хус отива в Котстанц да засвидетелства вярата, която досега е имал, има и ще има до смъртта, ако съществува Господ Исус Христос. На този събор магистър Ян е готов да даде отчет за своята вяра пред всеки един противник.“ На 3 ноември, преди да бъде открит съборът, Хус пристига в Костанц. 12 000 човека искат да видят известния проповедник. Той проповядва 3 седмици в гостилницата, където отсяда.

Тогава се случва нечуваното! Няколко епископа организират хвърлянето на Хус в затвора като еретик. Откритото писмо на царя се игнорира под предлог, че не може да се издаде отворено писмо, от който и да е владетел в защита на някого, който нанася вреди на католическата църква. Обещанието е обявено за нищожно. Хус не отстъпва от възгледите си. Поради това светските наредби вече не са валидни за него, а само църковните. Според тогавашното тълкуване обещанието няма стойност, тъй като спрямо еретици и сектанти няма отношения на уговаряне. Когато цар Сигизмунд идва на 24 декември в Костанц, се ядосва много, тъй като откритото му писмо не е уважено, но по тактически причини не предприема нищо в защита на Хус.

На 28 ноември Ян Хус е задържан, за да се предотврати евентуалното му бягство. Девет дни живее в жилището на един каноник. След това е преместен в затворническа килия на доминикански манастир. Тук преживява няколко мъчителни седмици. През деня е завързван, а през нощта - затварян в малко помещение, изложено на вонята на клоака; получава лоша храна, измъчван е от много болести. Тъй като никой няма полза от смъртта му, изискват опровержение. На 24 март Ян е преместен в килия с по-поносими условия.

В тази единична килия е масивно „обработван“ да се отрече от привидните заблуди. За католическата църква това опровержение е много важно, за да потуши по този начин жарта на тлеещия огън. Ако Хус станел мъченик, можело да се стигне до непредсказуеми последствия.

Поради тази причина инквизицията прилага върху него средни методи на мъчение с цел пречупване на упоритостта му. Въпреки болестите, глада и болките, Ян не се поклаща, остава твърд и смирен. От писмата му узнаваме, че се е молил на Бога за прошка на враговете. Добри приятели му правят тайно предложение за бягство, но той отказва, защото иска да даде свидетелство за Христос пред обществеността.

Хус непрекъснато напомня на своите мъчители, че му е обещан преговор пред целия събор. Тази молба се възприема от царя и няколко князе. На 5 юни 1414 г. Ян Хус е въведен пред събора, който се съвещава в столовата на един манастир. Преди завързаният свидетел на Исус Христос да прекрачи залата, съборът е информиран за разпитите и следствията.

Обвиненията на Хус се изреждат точка по точка. По всяка точка той трябва да вземе отношение. Обвиняемият твърди, че много от обвиненията не отговарят на истината. Опитва се да докаже убежденията си чрез Словото и чрез цитати на известни теолози от миналото. Той би се отрекъл само ако чрез Божието Слово му се докаже, че възгледите му са в противоречие с Писанията. По време на разпита, изказванията му се прекъсват от високи крясъци: „Изгорете го! Изгорете го!“ Когато настъпва голяма безредица, Ян Хус замълчава, както Исус Христос замълча в двора по време на обвиненията към Него.

На 7 юни преговорите започват отново. Този път присъства цар Сигизмунд, за да осигури ред. Хус е обиждан от няколко възрастни господа. Царят го подканва да не се държи твърдоглаво за ересите. Хус отговаря: „Не съм дошъл тук, за да се държа за заблуди. Ако ми се докаже, че съм се заблудил, смирено ще позволя да бъда обучен на нещо по-добро.” През третият ден на преговорите Хус е много изтощен. Зъбобол ограбва съня му, шестмесечния затвор оказва своето влияние. На разпита обаче, той не показва слабост. Хитроумните богослови и философи не успяват да го принудят да направи изявления. Хус остава твърдо в това, което е разбрал от Божието Слово!

На 6 юли затворникът е заведен в катедралата на Констанц. Голямата църква е изпълнена до последното място. Между присъстващите са царят и неговите приближени (всички със своите отличия), а кардиналите с бляскави облекла. Едва след богослужението Хус е въведен в църквата на едно по-високо място. Още веднъж се прочитат всички точки по обвинението. Хус трябва да изслуша, че е твърдоглав и непоправим еретик, който не иска да се върне в лоното на църквата. Седем патриарси участват в оскверняването му. Обличат го в свещенически дрехи. С празна чаша за причастие в ръка го завеждат на централния олтар, сякаш да се наслаждава на богослужението. На олтара чашата му се отнема, свещеническите дрехи се смъкват, в косите му подстригват кръст. Патриархът на Констанц слага на главата му хартиена шапка с формата на котус, на която е нарисуван дяволът. Там е написано: „Голям еретик“. Ян Хус остава спокоен. Негов пример е Христос, Който носи трънения венец. Когато епископите високо извикват, че душата му ще се предаде на дявола, Ян казва: „Аз обаче предавам душата си в Твоите ръце, Господи Ису се Христе! На Теб предавам моята душа, която Ти спаси!“ Церемонията, която определено не е оформена от Духа на Евангелието, завършва с изявлението, че Хус е отлъчен от църквата и по този начин е предаден на силата на света.

Сега светската власт трябва да издаде смъртна присъда и да я изпълни, за да може църквата да твърди, че не е проляла кръв.

Шествие от 2000 войници и още толкова голяма маса народ, водено от граф Лудвиг, придружава Ян Хус в неговия последен земен път. Съвсем съзнателно се прави обиколка, за да му се покаже как неговите книги се изгарят в епископския палат. Хус се смее на това. В своето писмо той пише: „Това ме изпълва с радост, че въпреки всичко, е трябвало да прочетат книгите ми, в които се открива тяхната злина. Зная, че те са чели моите записки по-старателно, отколкото Святото писание. Защото желанието им е да намерят в тях фалшиво учение.’

Когато вижда кладата, Хус пада на колене и се моли. Завързан е за кол с мокри възли и ръждива верига на врата. Дърва и слама се редят на слоеве и се поливат с катран. В последната минута го питат дали не иска да избегне смъртта от огън чрез отказ. Хус отказва! Палачите подпалват огъня. Купата пламва. Два пъти се чува как мъченика вика: „Исусе Христе, Сине на живия Бог, смили се над мен!“ След това се издига вятър и заглушава гласа му. До края той се моли с псалми.

Ян Хус е ревностен за Бога. Библията е основата на живота му. Живее с нея, бори се за нейната истина.

Животът на християните трябва да е съобразен с Библията! Цялата истина се намира в нея! Писанието, което използва и Христос, е оръжие срещу дявола!

Хус настоява човек да не вярва в нищо, което не е основано на Библията; за нищо да не се държи; нищо да не твърди и нищо да не проповядва. Трябва да се вярва единствено на Словото! То е пътят към небето!

От духовниците Хус очаква истинен и светъл живот, за да служат на вярващите. Той е разтревожен, че духовните лица от неговото време презират Господ и довеждат църквата до лоша репутация. Причините са лицемерието и страстта за печалба.

Ян Хус казва: „Свещениците проповядват срещу нашия разврат, но за техния не казват нищо. Това означава, че техния грях не е грях, че те искат да бъдат превилигировани.“ Духовниците, които желаят да водят хората, трябва да бъдат предупредени пред всички останали вярващи, че ще бъдат наказвани, ако съгрешат или се заблудят.

Ян Хус живее във време съвсем различно от нашето. Оттогава много неща са променени към добро. Но и днес верността, отдадеността, любовта към Божието Слово, готовността за страдание, смелостта и решителността са все още търсени.

„Не се срамувай от свидетелството за нашия Господ .... но участвай в страданията за благовестието по силата, дадена от Бога.“, пише апостол Павел до своя млад съработник Тимотей (2 Тим. 1:8).

***