ПРИМЕРНА МОЛИТВА, С КОЯТО ЧОВЕК МОЖЕ ДА ПРЕДАДЕ ЖИВОТА СИ НА БОГА

ХРИСТОВИТЕ ЧУДЕСА И ЧУДЕСАТА НА ДЯВОЛА

Колкото до средностатистическия гражданин, мистичната нагласа остава за него един от малкото отдушници в сухия, технократски свят.

Когато хората изживеят първата си среща с Евангелието, жаждата за мистика веднага насочва вниманието им най-вече към чудесата, които е вършил Христос. Самото учение, високите добродетели, богословските откровения, спасителните заповеди - всичко това сякаш остава в сянка.

Христос изцелявал болни, възкресявал мъртви, предсказвал събития, знаел мислите на човеците.

Лишени от познания за вярата, мнозина спират дотук. А когато затворят Свещеното Писание и излязат от храма, светът наоколо шумно предлага своите чудеса. И - о, чудо! - те изглеждат същите!

И екстрасенсите лекуват, и врачките казват какво ще се случи утре, и спиритистите говорят с мъртви, и маговете въздействат от разстояние на мислите. А зад всичко това и съблазънта, че ако не сега, то един ден и науката може да го потвърди... Невежият прави заключение: важното е да има чудеса, те са основания за вярата. И вярата във всичко - в окултизъм, магии, суеверия и заблуди, а Евангелието подрежда заедно с окултните книги, с ведическата литература, с американските бестселъри на мистична основа и с какво ли не още. Ефектът е по-страшен и от атеизъм. Духовното объркване се преодолява най-трудно.

Преди няколко години например, Ванга заблуди хиляди хора. Тя вършеше чудеса. Казваше верни неща от миналото, настоящето и бъдещето на хора, които виждаше за първи път. Заедно с това финансира построяването на храм, пращаше своите клиенти при свещеник, караше ги да се кръстят. Но „гледаше" и на захар, говореше с духове, изпадаше в трансови състояния. До какво доведе това?

Под нейното силно влияние и чрез ефекта на чудесата, които се случваха, цяло поколение български интелектуалци си съставиха пагубно погрешна представа за църквата и Христовото учение. Те го смесиха с окултизма, отхвърлиха истинския авторитет, Христовото свещенство и въведоха свои духовни „авторитети" - Ванга и още цяла плеяда от гадатели, лечители и т. н.

Всичко това тръгна от висшите партийни кръгове, от фамилията Живкови, от войнстващите атеисти на върха. Те първи повярваха на Ванга, защото тя разреши някои техни лични житейски проблеми чрез нечистата сила, която я контролираше. После дадоха негласна „благословия" на тази нова псевдодуховност на заблудата. Нейни „апостоли" станаха българските интелектуалци, покровителствани тогава от властта. (По-късно те се изживяваха и като духовни водачи на българите.)

Днес времената политически се промениха, но духовната заблуда се задълбочи.

Демокрацията обяви Ванга за светица и прибави към нея нови - Кашпировски, Джуна, Чумак, Теодора и мн. др. Нищо че понякога те едно лекуват, друго разболяват, едно виждат, друго не. Чудесата им заслепиха мнозина за Христовата истина. Те възвеличиха сектите и окултизма, а умалиха Христос.

Налага се не просто отричане, а една ясна ориентираност в явленията, наречени чудеса.

Църквата не отрича съществуването на чудеса. Но тя се интересува преди всичко от тяхната природа, от техния произход.

Истината е проста: в днешния новозаветен свят съществуват три вида чудеса:

1. чудесата на Христос;

2. природни явления, считани за чудеса, и

3. чудесата на дявола.

Христовите чудеса са спасителни, укрепващи вярата, проводник на небесна нетленна благодат.

Вторият вид, природните „чудеса“, все повече губят значение благодарение на науката.

Чудесата на дявола водят до заблуди и до вечна погибел. Те са проводник на разтлението и вечните мъки.

Как да разграничим Христовите чудеса от чудесата на лукавия, след като често пъти резултатът е привидно сходен?

Когато някой върши бесовските чудеса, това винаги е свързано с някакви действия или специални думи. Те може да са явни или тайни, съзнателни или неосъзнати, но винаги са налице. Гадателите ползват някаква материална субстанция или предмети - сфера, захар, боб, карти, кафе - без особено значение какви. Магове и „лечители" извършват някакви жестове, шепнат неясни формули - нещо като антислово .

Всичко това не е нищо друго освен форма на древното идолопоклонство, разновидност на езическото жертвоприношение. И тъй като зад фалшивите богове, идолите, всъщност стоят демонични сили, налице е поклонение пред дявола.

Дяволът получава онова, което иска - човеците да се поклонят на него, вместо на истинския Бог. В замяна проявява своята поднебесна временна власт над природните сили, допусната частично от Божия промисъл. Когато човеците извършват тази духовна търговия, те продават душите си на врага на спасението, стават роби на бесовете.

Дори някой да е постигнал дребното си, егоистично желание, да е получил временен цяр, да се е сдобил с пари, жени, слава, да е облекчил телесните си страдания - какво от това, ако е погубил душата си в бездните на вечната смърт?

Да видим чудесата на Христос според четиримата евангелисти.

Спасителят не извършва тайнодействия и ритуали. Той изправя на крака болни, изгонва бесове, укротява природните сили само с едно ясно слово: „Стани", „Ходи", „Прощават ти се греховете", „Млъкни", „Излез". С една просто дума укротява морската буря, с една дума възкресява и четиридневния Лазар.

Всичко е явно, просто, едновременно смирено и властно. По това само можем да познаем, че пред нас е въплътеното Слово, Второто Лице на Единния Бог Троица: „И обзе ги голям страх, и казваха помежду си: кой ли е Този, та и вятърът, и морето Му се покоряват?" (Марк. 4:41) В Символа на вярата изповядваме: „И чрез Когото всичко е станало".

Да си припомним първите откровения на книгата Битие: „В начало Бог сътвори небето и земята" (Бит. 1:1) и да ги сравним с първите стихове на Евангелието от св. Йоан Богослов: „В начало беше Словото" (Йоан. 1:1).

Бог сътворява света със Своето животворящо слово. Чудесата на Богочовека Христос са същият този творчески акт, който възстановява падналата природа, изцелява поразения от греха човек.

Христос върши Своите чудеса не за сензации, но по крайна необходимост, когато човешките усилия са достигнали своя предел. Изцелявал от велико състрадание и любов към падналия в грехове човек. Евангелистите свидетелстват, че Господ забранявал на получилите изцеление да говорят за чудото, станало с тях. А често пъти, когато учениците Му познават в Него своя Бог, Той им говори за униженията и страданията, които има да претърпи Синът Човешки.

Само веднъж Спасителят направил кал от пръст и слюнка, с която намазал очите на слепородения (вж. Йоан. 9:6). Впрочем, когато друг път изцелява слепи, Той не постъпвал така. Този акт е символичен. Чрез него Господ отворил и духовните очи на околните, заслепени от греха и неведението. Христос показал, че Той някога създал от пръст древния Адам.

До днес през вековете Иисус Христос животвори и върши чудеса в Своята Църква, чрез Своите последователи и изповедници. Житията на известните мъченици за Християнската вяра и свидетелствата на историята описват множество християнски чудеса.

Известният български отшелник св. Йоан Рилски неслучайно е наречен Чудотворец. Хрониката на св. обител и днес се пълни с описания на чудесната помощ на светеца. Нетленните му мощи са прибежище и сега за мнозина отрудени и обременени.

Но никой Христов чудотворец не се е признавал за такъв, нито пък е давал гласност на делата си. Ако хората посочвали явното чудо, той го приписвал единствено на Христа, а себе си изтъквал като немощен грешник.

За тайнодействия и заклинания и дума не може да става. Ала молитвата в смирените сърца на подвижници и мъченици ставала проводник пак на онази творческа сила, на благодатта, която въведе в света Христос.

Все пак, в днешния свят е най-добре да не търсим чудесата като потвърждение на вярата и критерий за истината. „ Блажени, които не са видели, и са повярвали " (Йоан. 20:29).

Спасителят не ни е дал никаква заповед да вършим чудеса. Но ни е оставил заповедта за любовта към Бога и към ближния. Евангелските заповеди изискват усилия, духовен и телесен труд, а не чудеса. Това е достатъчно за спасението. Пък и не е ли любовта към Бога и към ближния най-великото чудо?

Да помним още, че според църковното предание Антихристът и слугите му ще действат и ще се утвърждават пред човеците чрез фалшиви, но ефектни чудеса. Защото хората ламтят за тях. Може би гузната съвест намира някакво лъжливо, но удобно самооправдание, когато се извърши чудо без нашето усилие.

Но Христос разрушава всякакви илюзии: „Лукав и прелюбодеен род иска личби; но личба няма да му се даде, освен личбата на пророк Иона" (Мат. 12:39).

Дано днешните християни не станем съучастници на този „род лукав".

„Църковен вестник", бр. 22/1999 г

Силата на усърдната молитва

Всеки вярващ, абсолютно всеки, без значение от пол, възраст и раса, може да освободи силата от Бога на земята, чрез целенасочен и фокусиран молитвен живот.

Това не е магия, а реален факт, за който Словото учи, но малко християни разбират и практикуват това.

Ние като вярващи знаем, че молитвата е важна. Знаем това, понеже сме го чували в проповеди или сме чели в Библията, че всички велики мъже и жени на Бога се молят.

Апостол Павел пише до солунците, “непрестанно се молете” (1 Сол. 5:17). Ако апостол Павел дава толкова силна заръка за постоянство в молитвата, значи наистина молитвата е важна.

Но в крайна сметка защо да се молим? Какви са смисъла и ефекта от молитвата и на какво повлиява тя, са същинските въпроси, на които трябва да си отговорим, за да имаме силна и мотивирана молитва.

В съвременната светска култура, която открито се присмива и презира духовните неща на Библията, на молитвата се гледа по-скоро като на медитационно упражнение за личностно развитие и хармония със себе си, отколкото на духовна сила за промяна на света около нас.

В центъра на нашия мироглед са логиката и разума. Те са определящи за всичко.

Ако можем да си обясним нещо логически, значи има смисъл. Ако не можем, значи няма смисъл. Абсолютно повърхностно мислене, но това се поставя на пиедестала като мерило за стойностност.

Молитвата обаче, за която говори Библията, не е плод на ума или логиката. Тя е плод на нашата вяра. Или с други думи, за да се молим, трябва да имаме вяра в Бога.

Нека прочетем какво пише в Евр. 11:6: “А без вяра не е възможно да се угоди на Бога, защото, който идва при Бога, трябва да вярва, че Той съществува, и че възнаграждава тези, които Го търсят.”

Не е възможно да угодим на Бога без вяра. А вярата, за която говори авторът, не е подчинена на видимото, логичното или разумното, а на убеждението, че невидимото е това, което определя видимото.

Вярата е твърдо убеждение за неща, които не се виждат. (Евр. 11:1)

Тя е духовна субстанция, а не плод на нашия необновен ум и интелект. Не можем да я обясним, нито сложим в калъп. Така е и с хората, които вярват с цяло сърце. Трудно можем да ги сложим в калъп.

Нека сега да се придвижим към темата за молитвата…

Разбрахме, че за да има човек молитвен живот, първо е необходимо да вярва, че Бог чува молитвите му и възнаграждава онези, които Го търсят. Ако не вярваме, че Бог ще възнагради нашите усилия, трудно бихме се мотивирали да се молим.

Но Бог иска да ни отговоря на нашите молитви, за да е пълна радостта ни и да познаем, че Той е добър (Йоан 16:24). Ако имаме това разбиране и го вярваме, ще бързаме да отделяме повече време да прекарваме в молитва.

Но откъде идва силата на молитвата?

Апостол Яков казва следното нещо:

„Изповядвайте си един на друг греховете и се молете един за друг, за да се изцелите. Голяма сила има усърдната молитва на праведника.” Яков 5:16

Да бъдем открити и уязвими, споделяйки греховете си един пред друг, не е провал, слабост или срамно нещо. Светът презира този подход. Всеки трябва да носи маската на супермен или на неуязвимият, за да бъде приет. Колкото по-малко показваш слабост, толкова повече си уважаван, казва светът.

В Божието Царство не е така. Началото на силен молитвен живот и близост до Бога, са уязвимост и откритост.

Интересното е, че апостол Яков не казва да изповядваме греховете си просто пред Бога и това е достатъчно. Много християни вярват грешно, че те и Бог са достатъчно.

Зад това обаче се крият рани и страх да не бъдем пак наранени. Истината е, че само молитвата един за друг в атмосфера на споделяне и уязвимост, в контекста на малка общност носи изцеление. Изцелените хора имат силата да се молят ефективно, понеже молитвата ще дойде от чист дух. Това е моментът, в който ние оставяме настрана нашите грешни мотиви, грешни интерпретации, обиди, огорчения и заставаме пред Бог с чисти сърца. Разбираме, че нашата праведност не се крепи на това колко добри неща сме направили, а колко Исус е направил за нас. Разбираме, че нашата човешка праведност нищо не струва без Исус. Спираме да се доказваме и приемаме Неговата прошка и любов. Тогава, в това състояние на откритост и доверие към Бога, нашата молитва се превръща в силна и неудържима мощ.

Апостол Яков дава пример с Илия:

“Илия беше човек също като нас. Той отправи молитва да няма дъжд и не валя дъжд на земята три години и шест месеца. После пак се помоли: и небето даде дъжд, и земята принесе своя плод.’ Яков 5:16-18

Илия живя през един от най-демоничните етапи в историята на Израел. Време, в което Ахав и Езавел управляваха и фалшивите пророци се хранеха на царската трапеза, а Божиите пророци живееха в пещери.

Илия трябваше да се конфронтира с цялата демонична система като управителен пророк, но той го направи със знанието и вярата, че Бог чува молитвите му.

Той не спря да се моли, въпреки трудните времена. Това е, което и ние трябва да направим – да не спираме да се молим.

Молитвата с вяра носи промяна в света около нас. Ако не се молим за промяна, значи нямаме разбиране за молитвата и вярата ни е на ниско ниво.

Ще завърша с думите на кралица Мери ( 1553г) към великият шотландски реформатор Джон Нокс, “Повече се страхувам от молитвите на Джон Нокс, отколкото цялата армия на Европа, събрана заедно.”

Това са молитвите, които Бог иска да имаме – силни и победоносни, така че управниците на този свят да се съобразяват.

Ако разберем силата на молитвата и правото, което Бог ни дава да се застъпваме за неща на земята пред Него, времето което пилеем за ненужни неща, ще намалее драстично.

Трудните времена ще ни мотивират повече да се молим и ще виждаме множество пробиви.

Нацията ни има нужда от силна молитва.

Семействата ни имат нужда от силна молитва.

Църквата ни имат нужда от силна молитва.

Бог се нуждае от нашите молитви, за да донесе промяна.

Нека докато постим, да сложим фокус върху молитвата.

Каталог: spisanie
spisanie -> Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет
spisanie -> Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет
spisanie -> Благодат християнско тримесечно списание за търсещи читатели Лято 2007 Брой 2 (20)
spisanie -> Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет
spisanie -> Отговорен редактор
spisanie -> Отговорен редактор
spisanie -> Наредба държавно първенство 2017 г. Деца, юноши, девойки, младежи
spisanie -> Отговорен редактор
spisanie -> Толерантност, приятелство, красота Организационен етап

Изтегляне 450.84 Kb.

Сподели с приятели: