Благодат Християнско тримесечно списание за търсещи читатели Издава, отпечатва и разпространява

Според както Господ заповяда

Дори и най-малките деца се противят на заповеди и въпреки това отиват да опитат колко е гореща печката. А ние вече порасналите хора не винаги сме склонни да изпълняваме заповеди. Това е заложено у нас поради човешката ни бунтовна природа, която поставя на избор да се подчиним или неособено, когато ни е заповядано.

Ние вземаме решението да се разделим с бунта или да предприемем стъпката на покорството, това е въпрос на личен избор.

Библията описва много заповеди и закони, които Господ е постановил, но очаква човекът да избере.

Според както Господ заповяда… цели 32 пъти в историческите книги се употребява този израз. 12 пъти единодушно израелтяните изпълняваха според както Господ заповяда. Два пъти изпълнители бяха левитите, свещениците посветени на Господа – Аарон и Мойсей, семействата на Каатовците и семействата на мерарийците, Моисей и свещеникът Елеазар, Салпаадовите дъщери.

От изход 35 до 39 се описва работата на Веселеил, Елиав и всеки, който умее, в чието сърце Господ е турил мъдрост и разум, за да знае да върши каква да била работа, за службата на светилището, нека работят според всичко, което Господ е заповядал.” (Изх.36:1).

Господ употребява личности, чрез които заповядва, те го чуват и се покоряват да го предадат и да съдействат то да се изпълни.

Изх.35:29 Израилтяните принесоха доброволен принос Господу, всеки мъж и жена, които имаха сърдечно разположение да принесат за каква да било работа, която Господ чрез Моисея заповяда да се направи.

Чуваме ли днес какво Господ заповядва? Искаме ли да Го чуем? Дали не си запушваме ушите, когато Той иска да заповяда?

Да си в крак с Божия план ще се наложи да чуваш какво днес Господ ти заповядва. В противен случай ти си вършиш онова, което твоя човешки ум е решил. Ако покорството към Господа е на първо място в управлението на всяка страна може да си представим в колко по-различен свят бихме живели. Само две условия слушане и покорство, за да се изпълни онова, според както Господ заповяда на мен или на теб.

В тези стихове, където се използва този израз дори и не се говори за покорство, но че всичко ставаше според както Господ заповяда. Доверие и послушание с единодушие.

Изумена съм какви подробности и детайли имаше за изграждане на скинията. Много пъти съм чела тази история и винаги съм се питала: Колко трябва да са били послушни, за да се направи всичко, както Господ заповяда. Само ако погледнем колко прецизни мерки и колко подложки и хълкички, кукички и връзки. Колко върлини обковани в злато и мед. Малките подробности бяха детайлно изпълнени, както Господ заповяда на Мойсей.

Днес Господ заповядва на мен и на теб.

Как израстваме като християни

Първо Бог ни избира и ни призовава. Когато ние откликнем ни дава нови имена. След това идва периода на изчистване и концентриране в Господ. Тогава следва етапа на обучение – придобиване на мъдрост от Бога, знания, получаване на видения и откровения. След този етап вече влизаме в служение. Даниил 1 глава показва всичките етапи на този растеж.

Това е само първия етап от нашата промяна. За да продължим да служим на Господ, трябва да продължим задълбочаването на взаимоотношенията си с Господ като внимаваме на Неговото слово и не пренебрегваме водителството на Святия Дух. Това е пътя на нашето освещаване, без което няма да имаме връзка с Господ. Това е следващия етап. Тогава идват и изпитания без които не може да се утвърди нашата устойчивост. Идват клеветниците и съответните наказания. Но ако продължим и постоянстваме в изучаване на Божиите повеления ние придобиваме сила за отстояване. Придобиваме сила да стоим твърди за Него, както Седрах, Мисах и Авденаго. Те не се уплашиха и не се отрекоха от Господ пред заплахата да бъдат хвърлени в огнената пещ. Бог ги избави, но тяхното решение беше да останат твърди независимо дали Бог ще ги избави. „Нашият Бог, Комуто ние служим, може да ни отърве от пламенната огнена пещ и от твоите ръце, царю, ще ни избави; но ако не, пак да знаеш, царю, че на боговете ти няма да служим, и на златния образ, който си поставил няма да се кланяме” - казват те. (Даниил 3 17-18)

Когато дойде на власт цар Дарий, Даниил продължи да се покланя на своя Бог на отворен прозорец без да се крие. Тогава царят заповяда да го хвърлят в рова с лъвовете. Бог изяви славата си и своята вярност като го избави. Тогава и цар Дарий призна Бога на Даниил. (Даниил 6 16)

Така и ние можем да послужим за изявата на Божията слава като стоим твърди за Него. Като Му се покланяме във всичко – в начин на живот, в говорене, взаимоотношения. Като търсим винаги разбирателство с другите, но не за сметка на компромисите със светските ценности. А във всяка ситуация преди да реагираме да искаме мъдрост от Бога. Това означава да не бързаме с реакциите и с отговорите , а да изчакваме водителството на Святия Дух. Така правеше и Даниил и Бог не закъсняваше да го научи как да постъпи, да му даде отговорите. (Даниил2 17-19) Много е важно постоянството. Не няколко дена да четем Словото и да се молим, а после няколко дни да не поглеждаме към Господ. Това ще забави нашия растеж, а може дори да изгубим неща, които Бог е приготвил за нас. Той е много търпелив и ни чака дълго, но все пак не безкрайно, както се случи с Анани и Сапфира. Деяния 5 глава 1-11. Те продадоха нивата си и решиха да скрият част от парите, но Бог не ги уби веднага, а ги изчака до последния момент, когато се явиха пред Апостолите и тогава като не се покаяха, Бог ги уби. Така е и с всеки човек. Бог го чака да се покае и се радва, когато това стане, но за много хора този момент не идва и тогава Бог отнема живота им и душите им са предадени на сатана. Бог страда, но Той е направил всичко, което зависи от Него. Дал е своя Син и Той е устоял докрай, чакал е човека до края и се е грижил за него. Повече от това не може да направи. Затова нека да внимаваме на Божието слово и на водителството на Святия Дух за да напредваме в преобразяването си докато достигнем Христовата пълнота – Ефесяни 4 12-13. „ за делото на служението, за назиданието на Христовото тяло, с цел да се усъвършенствуват светиите;

докле всички достигнем в единство на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота”. Затова ни е нужен цял живот. Неусетно Бог ще отключва пред нас съкровищата на Духа Си и ние ще откриваме Неговата красота, привлекателност. Ще се привързваме с душата си към Него и да Му служим, да ходим в пътя Му, ще е радост и естествено за нас както е дишането. Дерзайте, не се уморявайте и Бог всякога ще ни подкрепя. Той е на една молитва, на една Библия разстояние. Стойте твърди и уповавайте всякога на Него.