Благодат християнско тримесечно списание за търсещи читатели Лято 2007 Брой 2 (20)

Ти не трябва да правиш проучване, за да откриеш, че повечето хора в нашето общество нямат никаква земна идея какво е характерът – истинският характер. Просто погледни около себе си и ще видиш симптомите на едно безхарактерно общество. Ето защо хората днес ходят наоколо, чудейки се, защо лоши неща се случват на добри хора? Е, лоши неща се случват и на добри и на лоши хора. Лошите неща са на земята. Това, което прави разликата в цялата тази картина обаче, е характерът. Характерът е да се прави това, което е правилно, да се прави, защото е правилно и да се прави правилно. Характерът се развива чрез вършене на това, което е правилно, дори и когато не чувстваш, че това е правилно. Той се развива в теб, когато вършиш това, което е правилно, и ти го вършиш само поради една причина – защото е правилно. Ти не го вършиш, защото ще получиш награда или защото някой ще те види, че го вършиш. Характерът върши това, което е правилно, когато няма никой наоколо да те вижда, че го вършиш.

Например, нека да кажем, че си в обществена тоалетна – може би в църква, в ресторант или на работа – и след като измиеш ръцете си, ти вземаш салфетката, която използваш, за да си избършеш ръцете и я хвърляш в кошчето за боклук, но не го улучваш и тя пада на пода. Спираш ли, за да вземеш хартията и да я хвърлиш в кошчето за боклук? Или продължаваш, оставяйки салфетката на пода някой друг да я вдигне, мислейки си: Е, аз бързам… Освен това, те плащат на хора, за да чистят тоалетните. Никога не забравяй факта, че чуваш този „тих, малък глас": Върни се, вдигни я и избърши мивката, където си напръскал вода, докато беше там.

Ефесяни 3:16 ни казва, че ние можем да бъдем укрепени със сила от Божия Дух в нашия вътрешен човек. С други думи, ние можем да изградим характер вътре в нашия дух със силата и мощта на Духа на Бог. Ние виждаме във ІІ Кор. 10:4, че „оръжията, с които воюваме, не са плътски, а са силни пред Бога за събаряне на крепости." Гръцката дума, преведена като силни тук, означава „способност за извършване на нещо, без значение възможно или невъзможно."

Има достатъчно сила във всеки от нас, за да поставим дявола на неговото място. Има достатъчно сила в нашия духовен човек, за да вярваме всичко, което Бог ни е обещал. Има сила в нас, за да усили живота ни така, че никога да не обикаляме, ревейки и крещейки, когато нещо върви зле. Това е характерът. Това е силата на характера.
Не пресичай линията

Връзката между твоя характер и Божията защита в твоя живот може да изглежда като далечно пространство. Но нека да се върнем във ІІ Кор.10 и да открием тази важна връзка. Запомнете, Павел казва: „Защото, макар и да живеем в плът, по плът не воюваме. Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, а са силни пред Бога за събаряне на крепости. Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всяка мисъл да се покорява на Христос" (3-5 ст.).

Връщайки се към нашата илюстрация, вдигането на салфетка от пода не е трудно за извършване нещо. То просто не е така физически тежко за повечето от нас. Трудната част е мисълта за това. "Аз бързам… нека някой друг да го свърши… Аз не искам да го правя… Аз съм твърде важен, за да чистя тоалетната…" Това са онези мисли – високи неща, опитващи се да издигнат себе си против познаването на Бог. Тези мисли са в непокорство на Христос. Ние имаме достатъчно разум в Бог, за да знаем какво трябва да правим – кое е „правилното нещо."

Обаче, всичко идва до едно решение. Избор. И всеки път, когато избираме да вършим правилното нещо и го вършим правилно, защото е правилно, един духовен процес започва дълбоко в нашите духове. Нашия характер е укрепен. Това не е по-различно от онова, когато нашата физическа храносмилателна система е възбудена към действие в момента, когато решаваме да ядем нещо. Целият храносмилателен процес започва дори преди да отворим устата си да лапнем малко храна – при помирисването на храната нашата уста започва да отделя слюнка, храносмилателните ензими и химикали започват да текат и т. н. Всеки избор на покорство на този тих, малък глас отвътре укрепва нашия характер във вътрешния ни човек.

И така, къде идва защитата? Господ веднъж ме попита: „Обеща ли да се покоряваш на законите на страната, където получи разрешителното за шофиране?” „Да", отговорих, „подписах тази малка хартия." Тогава Той ми каза: „Аз мога да се грижа за теб, когато караш със 150 мили в час точно както, когато караш с 65 мили в час, но в момента, когато надхвърлиш ограничението, ти пристъпваш в лъжа.” Какво ми казваше Той? Характер. Характерът беше въпросът.

Аз бях посветен да се „покорявам на гласа на закона”, но когато правех решението да не се покорявам на този закон, като наруша ограничението за скоростта, аз пристъпвах извън границите на защита под този закон. Нямаше значение колко добър шофьор съм. Нямаше значение колко съм опитен, или колко дълго съм шофирал или кой съм. Това, което имаше значение, беше да върша това, което е правилно … да го върша правилно … и да го върша защото е правилно – без значение дали има или не някой полицай наоколо, за да ме спре и да даде ми фиш. Не пресичай линията на характера! Той е там, за да те защитава.

"Вашият противник, дяволът, обикаля като ревящ лъв и търси кого да погълне" (І Петр. 5:8). Укрепи характера си до мястото, където можеш да чуваш Бог, когато ти говори. Не му позволявай да се размътва с плътта – „Не искам да правя това… Не искам да правя това."

Характерът е въпросът. Той е разликата между живота и смъртта.

Нуждая се от Твоята правда!

Чрез Твойта кръв съм днес спасен!

За да се срещна с Тебе ми трябва

Твоята правда и нищо по-малко,

за моя живот всеки ден!

Делата мъртви Ти погреби!

С благодатта Си ме възкреси!

Нуждая се от Твоето Слово

да свети в мрака около мен...

Двуостър меч е, чук е и огън

Твоето Слово, и нищо по- малко,

във моя живот всеки ден!

Ще слушам, Татко,Ти говори,

Небесна мъдрост ми подари!

Нуждая се от Твоята воля!..

Извърша ли я, ще съм блажен.

Кажи ми, Татко, много Те моля,

Твоята воля и нищо по-малко,

за моя живот всеки ден!

Предавам се в Твойте ръце,

открий ми, Татко, Твойто сърце!

Нуждая се от Твоята Слава,

да ходя в нея освободен!

За да направя пробив ми трябва

Твоята Слава и нищо по-малко,

над моя живот всеки ден!

В живота ми се прослави!

Със славата Си ме облечи!
От Интернет


Свидетелства

Никакъв Компромис

Мелъни Хемри
Пистата гъмжеше оживена, от стотици мотоциклетисти в Далас на 19 май 2002г.Беше славно утро под кобалтово синьото небе на Тексас, мотоциклетистите загряваха своите машини. Стадионът беше изпълнен с непоколебим поток зрители, високоговорителите ревяха обявленията.

Майк Канадай знаеше със сигурност, че имаше много препядствия пред него. Той караше един от най-старите мотоциклети и имаше само двугодишен опит.Неговият Харлей беше направен по поръчка, и имаше светложълта, подобна на стъкло седалка и дълги колелета, прикрепени отзад, за да поддържат състезателния мотор стабилен при скорост над 150 км/ч.Той се молеше коленичил до него. Чувство на безпокойство остана в стомаха му, дори след молитвата. Искаше му се да повярва, че това е само уплаха преди състезанието, но тревожното чувство не го напускаше.

Майк тръгна по пътеката и се огледа наоколо за нещо нередно.Струваше му се, че някъде има скрита опасност, но не можеше да разбере къде е. Отиде до другите състезатели и започна да се моли за всеки един от тях. Всъщност той беше официален свещеник на надбягването.Беше извел много от обявените извън закона мотоциклетисти от властта на дявола и беше ги въвел в царството на Бог.

Привлекателността на парите

Майк израснал в семейство със сини якички в провинциалния Илинойс. На 14 годишна възраст той работил за вицепрезидента на Набиско, чистейки конюшните на конете. След училище, той се връщал да работи отново. През лятото Майк работел от 40 до 60 часа на седмица в ранчото и постоянно му била поверявана отговорност.

По време на колежа, той работил за Набиско и останал на работа в техния корпоративен офис, когато завършил. На 21 годишна възраст, печелел повече пари на година, отколкото някога можел да си представи. Нямало нищо погрешно в начина, по който Майк печелел парите си – освен, че заедно с това, той развил любов към тях и към всички грешни удоволствия, които можело да се купят с тях. Забравена била неговата любов към Бог и към Исус, неговия Спасител. Дяволът го замаял малко по малко. Вместо църквата, той посещавал нощни клубове и места за стриптийз. Майк бил пристрастен към парите и никога нямал достатъчно, за да задоволи своите желания. Но всичко това се променило, когато баща му го укорил: „Майк, не знам какво правиш, но каквото и да е – то не е праведно."

Думите на баща му наистина прозвънели в неговото сърце и Майк накрая се покаял. Решен да оправи живота си с Бог, той станал отговорен към своя баща и към другите християни. Съсредоточил усилията си, за да постави парите на правилното им място. И дори, когато нямал достатъчно, за да плати своята сметка от $40.000, той бил верен да плаща своя десятък.

Най-важното нещо било, че Майк Канадай заел позиция на – никакъв компромис с дявола. Сатана не само загубил една жертва – той си спечелил смъртоносен враг.

Не притежавал неговата душа

„Във времето, когато се покаях и промених начина си на живот, моята нова работа ме изпрати като инженер, за да основавам фабрики в Южна Африка, Азия, Южна Америка, САЩ и Европа", спомня си Майк. „Аз бях решен да не правя компромис с моето ходене с Бог. Вземах моята Библия с мен и не се опитвах да крия вярата си. Ходех по улиците на Москва, казвайки на хората добрите новини, че Исус е платил цената за нашите грехове. Водех хората при Господа из цяла Русия и по целия свят.

„През 1996г,, когато се ожених за Сара, все още имах дълг от $40.000. Следващата година Господ ни каза да пристъпим във вяра относно нашите финанси. В отговор на Неговата насока, Сара напусна работата си и предложи времето си на църквата, която посещавахме. Без нейната заплата, нашия доход спадна с 40%. Освен инженерството, аз поех допълнителна работа в отдел продажби ."

Работата на Майк го отвела до Саудитска газова компания. Там работел с мюсюлмански принц от Дома на Сауд. Договорът, според който той работел – ако спечелел, щял да бъде един от най-големите в индустрията. Но Майк решил, че няма да прави никакъв компромис. Отказал да ходи в стриптизьорски барове с принца, за да спечели договора. Отказал да се предлага на проститутки. Отказал да пие. По време на почивките на бизнес събранията, отивал навън и четял Библията си.

„Твоето оборудване не е най-доброто", казал принцът на Майк без заобикалки. „Твоите сделки не са най-добрите. Но аз те уважавам, защото ти отказваш да правиш компромис с това, в което вярваш." Майк плъзнал договора по масата…принцът го подписал.

Първата заплата на Майк била далеч по-голяма, отколкото заплатата на Сара можела да бъде за една година.

Следващия изпит, който Майк срещнал, щял да доведе много хора при Бог. Когато Бог му казал да напусне работата си,Майк не се поколебал, въпреки плановете които имал, да си купи имот и да се премести в Колорадо. Само един глупак ще позволи на парите да разрушат неговото ходене с Бог за втори път. Майк не бил глупак.

„Моето най-голямо разочарование, премествайки се в Колорадо, беше, че те нямаха законопроект за Моторните служения на „Племето на Юда“", казва Майк. „Аз притежавах Спортен Харлей Дейвидсън 1994г. и бях свързан с „Племето на Юда“ в Хюстън. Чрез вяра, аз посях моя Харлей като семе за моторното служение. Сара и аз също дадохме нашата кола Ле Барон модел 1989г,." За много кратко време на Майк му била предложена работа в Колорадо, която го завела по целия свят. Скоро той и Сара написали чекове за дарение отгоре и над техния десятък, за повече от $40.000. Несъмнено, Майк преминал Божият тест за преуспяване.

Запълване на празнината

Той и Сара се присъединили към „Щастливата Църква“ под пастирското управление на Уоли и Мерилин Хики. Само едно нещо изглеждало нерешено в живота на Майк: неговият дълбок товар за обявените извън закона мотоциклетисти. Като самостоятелно общество, тази група от мъже и жени обикновено стояли далеч от преобладаващата насока на обществото. Някои от мотоциклетистките клубове изкарвали пари от проституция или продажба на метанфетамини и оръжия. Някои членове били опасни; някои не. Но едно нещо било истина за всеки един от тях: Исус е умрял за тях, Той ги е изкупил, Той ги обича. Някой трябва да им каже.

И Бог имал план да направи точно това, когато Майк бил помолен да започне сдружение на „Племето на Юда” в Колорадо. „Щастливата Църква“ разрешила на Майк, и го ръкоположила като мисионер, и го изпратили при мотоциклетистите. Майк направил нашествия в обявеното извън закона общество чрез безкомпромисна любов. Той се закачил за тях в тяхната територия, но отказал да направи компромис със своите убеждения. Както и Саудитския принц, мотоциклетистите харесвали и уважавали Майк. Дори по-важно, те му се доверявали. И успехът на неговата мисия бил очевиден по време на „Неделята на Мотоциклетиста" в „Щастливата Църква“. Музиката се носела из светилището, докато хората се поздравявали и си намирали местата. Сред тълпата от хора имало мотоциклетисти от петте водещи клуба в страната. Със спортни татуировки, кожени якета с кръпки и носейки своите украшения, съперническите групи оставили настрана своите вражди, за да чуят Евангелието.

Майк и „Племето на Юда” извършили това, което никой не е можел да извърши преди. Те запълнили празнината между обявеното извън закона общество на мотоциклетистите и църквата. Три години по-късно, Майк приел работа в Далас/Форт Уърт, където той и Сара се свързали с Интернационалната Църква „Планината на Орела”. Майк започнал ново сдружение на „Племето на Юда“ в Далас и шест месеца по-късно започнал друго в Оклахома Сити.

"Обявените извън закона мотоциклетисти обичаха състезания, така че аз реших да започна Служенията „Последната Битка” и да започна спорта", обяснява Майк. „Аз си купих един от най-старите състезателни мотори. Нямах никакъв опит, състезавайки се на четвърт миля със скорост 150 км/ч за 8,5 секунди. Тъй като зависех от Бог, а не от себе си, не исках да оставя това да ме спре. След само две години, заемах 26 място в страната и 10 в Западния Окръг."

Блъсване на пътя

На 19 май 2002г, той бил заобиколен от“Заветните Ездачи“ от Служенията на Кенет Копланд. Майк си свалил шлема и скочил на своя Харлей. "Виждаш ли тази кръпка?" Майк се обърна ухилен, посочвайки кръпката на гърба на своето яке, на която пишело „Исус е Господ”. „Святият Дух ще духне върху нея и аз ще спечеля!"

Разположен в десния коридор, Майк бил готов и казал още една молитва за Божията протекция, когато това притеснително чувство се появило отново. Сара гледала, когато Харлея на Майк се изстрелял от стартовата линия, бързо ускорявайки, за да пресече линията първи.

„Това е нов рекорд!", крещял говорителят, докато запалянковците ревели с одобрение. Секунди по-късно Майк неочаквано се ударил в нещо – моторът прелетял във въздуха със 122 км/ч, Майк излетял от мотора и се ударил в една стена. Моторът се наклонил към земята, колелото хванало крака му и започнало да го влачи след мотора със скорост повече от 100 км/ч преди да го удари във водосточната тръба. Последния удар счупил свободното кормило и го захвърлил като снаряд през маската на Майк в лицето му.

„Падна мотор!", изпъшкал коментаторът по високоговорителя.

Сара, все още скачаща нагоре надолу, крещейки от радост за победата, замръзнала от неговите думи. Тя се втурнала и се присъединила към санитарния тим, докато те преследвали линейката надолу по пистата. Двама санитари крещели да спрат зад Майк. Лекари се притичали на помощ, после изпратили радиограма за хеликоптер. „Колко зле е той?" попитал някой.

Докторът разклатил главата си. „Ако оживее, ще бъде инвалид."

Един поглед върху обезобразеното тяло на Майк, неподвижно като мъртво, потвърждавало неговата преценка. Нямало никакво съмнение за студените, тежки факти. Но Сара отказала тяхното право да останат. Тя, „Заветните Ездачи“ и целият санитарен тим се обърнали към един по-висш авторитет от фактите: Те се молили в Името на Исус, който е Истината. Истината казва: "Не бой се, защото Аз съм с теб; не се страхувай, защото Аз съм твой Бог. Ще те укрепя, да, ще ти помогна, да, ще те подпра с праведната Си десница" (Ис. 41:10). Истината казва: "Защото ще ти възстановя здравето и ще те изцеля от раните ти" (Ер. 30:17). Истината казва: "чрез чиито рани вие оздравяхте" (І Петр. 2:24). Сара поставила вярата си в истината на Божието Слово и извикала към Него да промени фактите.

От пистата се обадили на Интернационалната Църква „Планината на Орела”. Пастор Джордж Пиърсънс спрял службата и повел църквата в молитва за Майк. Обадили се на „Щастливата Църква“ в Денвър, и те започнали да се молят. Мерилин Хики се присъединила в молитва, докато била в Малайзия. Един човек в Ст. Луис, който гледал предаването на живо от Планината на Орела, разбрал, че Майк бил пострадал и се обадил в Брансон, Мо. Неговото обаждане подбудило Кейт и Филис Муур да спрат службите си и да се молят.

Майк отлетял с хеликоптер в Медицинския Център Бейлър. Сара се присъединила към „Заветните Ездачи“, санитарния тим и приятели. „Оценявам, че всички сте тук", казала тя. „Бог се грижи за Майк. Бих желала всички вие да се върнете на пистата и да изпълните Великото Поръчение. Хората, които не познават Бог ще бъдат разстроени и смутени относно инцидента. Вие трябва да се молите с тях и да им кажете, че Исус не само купи нашето вечно спасение чрез кръста, но Той също плати цената за нашето изцеление. Кажете им, че Бог ще изцели Майк."

Те хукнали обратно към пистата, за да разпространят добрите новини. През това време скенерът показал доказателство за увреждане на гръбначния стълб на Майк. Мозъкът му бил набъбнал и размерът на увреждането бил неизвестен. Носът му бил размазан и челюстта му счупена. „Той вероятно ще живее", казал докторът на Сара, "но ще има много дълго възстановяване." Сърдечният монитор пиукал постоянно срещу паравана, успокоявайки Сара, че нейният съпруг бил все още жив. Държейки студената му ръка в своята, тя хвърлила поглед към часовника. Било 2 часа сутринта. Тя продължавала молитвено бдение за Майк. Неговото подуто лице напомняло безжалостно за това, което се било случило. Изведнъж Майк раздвижил главата си, светлокафявите му очи погледнали нейните: „Какво се е случило?" попитал той.

„Ти претърпя сблъсък на трасето вчера."

„Как се справих?"

„Направи рекорд."

Лека усмивка се разпростряла по лицето на Майк, докато се отпускал на възглавницата.

„Това е добре", ухилил се той. „Наистина добре."

На следващия ден, вторник, Майк напуснал болницата, за да си отиде в къщи. В сряда той казал: „Ставай, каубой!" и се качил на своя Харлей. Тази вечер той станал по време на хвалението и поклонението в „Планината на Орела” и благодарил на Бог.

Майк и Сара никога не са се съмнявали за изхода от удара, който можеше да отнеме живота на Майк. Не, защото отричат фактите, но защото вярват на Истината. Те разбират Божията политика за стоене зад Неговото Слово. Това е същата политика, която Майк е развил в собствения си живот. Политика на никакъв компромис!!!

Паспортът му сега е върнат, но според написаното до Мушараф, „доверието му в пакистанската държавност е силно разколебано”. Причина за това е „огромната омраза, религиозна дискриминация и нетолерантност спрямо християните от страна на мюсюлманските общества в Пакистан”. За мюсюлманите е нормално да рушат църкви, да преследват християни и да ги принуждават да приемат исляма. Насир съжалява за последствията от приетите от 1985 г. закони относно богохулството, които заплашват със смъртно наказание този, който нанесе обида срещу исляма и пророка Мохамед. От една страна законът забранява атаки срещу исляма, а от друга – мюсюлманските духовници могат безнаказано да обиждат християнската вяра и Библията. Синът на Насир е убеден, че баща му, като дългогодишен войник, не се страхува от заплахите за живота си и ще се яви в съда.