Благоевград правно исторически факултет
Страни в съдебното производство
Изтегляне 3.91 Mb.
|
Страни в съдебното производствоПървата е най широката категория. Субектите на наказателнопроцесуалните отношения са всички държавни проц. органи, дл. лица, гражданите, техните проц. представители в дадено нак. пр-с, т.е. всички, които по една или друга причина влизат в орбитата на процеса и извършват някаква дейност във връзка с него. Извън тях остава само публиката и съдебната охрана. Втората категория субекти са: - активно и пасивно легитимираните да участват в процеса; - държавнопроцесуалните органи и лица, които във висящо пр-во извършват проц. действия в рамките на основна /защита, обвинение или ръководство на процеса/ или допълнителна /предявен граждански иск или отговаря по такъв/ процесуална ф-я; - отстояват свои или представляват чужди права и законни интереси и притежават проц. права или правомощия за активно процесуално поведение, отнасящо се до хода на пр-то. Страните са: - онези субекти на наказателния процес, които в съдебното производство повдигат и поддържат обвинение или отговарят по него; - предявяват или обосновават граждански иск или отговарят по него.
Субектът на нак. пр-с реализира с участието си по делото поне една основна или субсидиарна проц. функция. В досъдебното пр-во органите му осъществяват законно едновременно 2 ф-ии ръководна и обвинителна. При участието си в производството по наказателни дела гражданите отстояват лични права и законни интереси. Защитниците и поверениците бранят представителни интереси. Държавните процесуални органи отстояват държавни правосъдни интереси. Има и такива, които отстояват обществени интереси – съдебните заседатели. Държавните процесуални органи са или към съдебната или към изпълнителната власт /дознателите/. Те са различни по състав, най-общо се делят на колективни /съда, когато заседава в състав/ и еднолични. Колективния орган постановява проц. актове по колегиален метод, т.е. след обсъждане и гласуване. За нашият съд е прието вземане на решение с мнозинство, а за Англо-саксонската правна система с единодушие. Едноличен орган прокурор, следовател, дознател, едноличния съдия. Гражданите участват в нак. пр-с доколкото имат пряко отношение към наказателно-правното основание и следващото от него гражданско-правно основание. Правосубектността на гражданите за участие в нак. пр-с се формира от: 1. Процесуалната правоспособност – произтича от връзката с извършеното проц. престъпление и нанасянето на вреди в резултат на него. Тя легитимира лицата за активното или пасивното им участие в нак. пр-с. Активно легитимирани – частен тъжител, частен обвинител, граждански ищец. Пасивно легитимирани – обвиняем, граждански ответник /този, който отговаря за нещо/. 2. Процесуална дееспособност – възможността на гражданите да извършват лично правновалидни действия в рамките на заеманото от тях процесуално качество, като недееспособните се представляват от законни или особени представители. Гражданите участващи в процеса се отличават с относителна неизменност. Напълно незаменим е обвиняемия, а пострадалия може да бъде заместван. Защитниците и поверениците осъществяват процесуално представителство на правата и интересите на определени ФЛ и ЮЛ. ЮЛ, Учреждения, държавата, общините също могат да бъдат субекти на нак. пр-с, когато са увредени в следствие на престъпно поведение като граждански ищци или ответници.
Съдът е главния субект на процеса. НПК урежда компетентността на съда в 2 насоки: 1. В съдебното производство в качеството му на главен субект. След като е надлежно сезиран с обвинителен акт или тъжба, ръководи цялото нак. пр-с, координира дейността на страните и др. субекти на нак. процесуалните отношения, на собствено основание извършва необходимите процесуални действия. 2. В досъдебното пр-во в качеството му на контролиращ орган. Тук той има изключително контролни ф-ии: - произнася се по жалби с/у прокурорски постановления за спиране и прекратяване на пр-вото; - дава разрешение за прилагане на СРС; - взема мерките за неотклонение “Задържане под стража” и “Домашен арест” и другите принудителни мерки.
1. Присъда – акт, с който 1-во инстанционния съд и въззивната инстанция решават в-сите за виновността и отговорността на подсъдимия. 2. Решение – акт, с който се произнася по основателността на жалба или протест или по предложение за възобновяване на наказателно дело. 3. Определение – по всички останали въпроси по които се произнася като 1-ва, въззивна, касационна инстанция и възобновително производство, при привеждане в изпълнение на влязла в сила присъда. Те са най-многобройните. Някои са окончателни, а др. са междинни проц. актове – т.нар. протоколни определения. 4. Разпореждания – с тези актове се произнасят председателя на състава, едноличния съдия, председателя на съда. Съдебните процесуални актове имат строго определени реквизити, посочени от закона, като най важни са диспозитива и мотивите. Състав на съда. 1. 1-во инстансциония съд разглежда делата в различен състав в зависимост от наказуемостта на деянието: - 2 съдии и 3 съд. заседатели когато за престъплението се предвижда наказание 15 г. лишаване от свобода или по-тежко; - 1 съдия и 2 съд. заседатели, когато з престъплението се предвижда наказание “Лишаване от свобода” за повече от 5 години; - едноличен съдия за престъпления наказуеми с по-леки наказания. 2. Въззивна и касационна инстанция – винаги в състав от 3-ма съдии /професионални състави/. 3. При възобновяване отново състав от 3-ма съдии. Основното изискване към съдебния състав е да е непредубеден и незаинтересуван от изхода на делото. Ако е налице предубеденост или заинтересованост в НПК е предвидено отвеждане на член на състава или целия състав или самоотвод на някой от състава. Подсъдност. Разпределение на делата м/у съдилищата в страната. Видове подсъдност. 1. Предметна /родова/ подсъдност. Чл. 35 – 43 НПК. Тя определя компетентността на съдилищата да гледат н.д. като 1-ва инстанция. НПК въвежда т.нар. универсална родова подсъдност за РС, т.е. на РС като 1-ва инстанция са подсъдни всички н.д. освен подсъдните на ОС, а подсъдността на ОС за 1-ва инстанция да разглежда н.д. е уредена чрез изрично посочване на конкретния състав на престъплението по НК чл. 35(2) НПК, в повечето случаи това са квалифициращи престъпни състава с по висока степен на обществена опасност на деянието и дееца. На СГС като 1-ва инстанция са подсъдни и н.д. за престъпления извършени от магистрати и висши държавни служители /народни представители и членове на МС/. 2. Местна подсъдност. Уредена в чл.36 и 37 НПК. Тя разделя н.д. м/у еднакви по степен съдилища в страната с гледането му на 1-ва инстанция. Делото е подсъдно на съда в чийто р-н е извършено или довършено престъплението. Ако пр-то е извършено в няколко съдебни р-на и не може да се определи къде е довършено се разглежда от съда в чийто р-н е извършено досъдебното пр-во. За престъпления извършени в чужбина, ако извършителя е чужденец делото е подсъдно на софийските съдилища, ако лицето е бълг. гражданин е подсъдно по местоживеенето му. ВКС може да реши делото да се гледа от друг равен по ранг съд, в друг съдебен р-н ако по-голямата част от свидетелите или обвиняемите са жители там, а също така и когато съда не може да образува състав или пострадалия /подсъдимия/ е прокурор, следовател, съдия в същия р-н. 3. Функционална подсъдност. Кой съд кога като каква инстанция действа. Решенията на РС се разглеждат от ОС като въззивна инстанция, а когато ОС е 1-ва инстанция, въззивна е съответния АС. Касационна инстанция е само ВКС. Възобновяването се извършва само от ВКС. 4. Особеност за военните съдилища. На военните съдилища са подсъдни н.д., по които са обвиняеми военнослужещи и лицата посочени в чл.396(1) НПК. Въззивна инстанция военния апелативен съд, а касационна – ВКС. Чл. 38 – 42 НПК Определя съда, който трябва да гледа делото в случай на множество престъпления, извършени от 2 или няколко лица, при, което различните деяния подлежат на разглеждане от различни по ранг съдилища по съучастие, при определяне на общо наказание.
Субект и страна в нак. пр-с, който привлича към отговорност лицата извършили престъпление и поддържа обвинението по н.д.О.Х. Прокурора е представител на прокуратурата, която е единно и централизирано учреждение, оглавявано от гл. прокурор, който осъществява надзор за законност и методическо ръководство над всички прокурори в страната. Централизма в прокуратурата определя отношенията м/у отделните прокурорски длъжности и нива и това е отношение на субординация.. Всеки прокурор е подчинен на съответния по-горестоящ от него, а всички те на гл. прокурор. Единството в природата означава и единство в компетентността и правомощията на всички прокурори по н.д. Тук действа и принципа на заменяемост на прокурорите. Прокуратурата е основно обвинително ведомство и обвинението е основното и задължение, но освен това тя изпълнява и др. ф-ии в нак. пр-с: - ръководи досъдебното производство; - участва в съдебното производство, но само като държавен обвинител; - взема мерки за отстраняване на допуснатите закононарушения /надзор за законност/. Той е орган на съдебната власт. Прокурора следва да бъде обективен – да повдига и поддържа обвинението, но да не проявява обвинителен уклон и при наличие на съответните предпоставки – да не поддържа обвинението. По силата на служебното начало да е активен, непредубеден и незаинтересован. Обвинителната дейност на прокурора все пак е централна и се осъществява при определени З предпоставки, които биват 2 основни вида: Отнасящи се до основателността на обвинителната претенция. Те се съдържат в НК: - когато има данни за извършено деяние и то е криминализирано в НК; - имаме наказателноотговорен субект; - не е изтекъл давностен срок, който погасява възможността за нак. преследване и за реализиране на нак. отговорност; - да не е въведена амнистия; - дееца след извършване на престъплението да не е изпаднал в продължителна загуба на съзнание; - случая не е от компетенцията на Местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни.
- когато спрямо същото лице, за същото престъпление: # няма незавършено наказателно преследване; # влязла в сила присъда; # постановление или влязло в сила определение за прекратяване; - липсват проц. пречки обуславящи спирането на пр-то и неизвършване на проц. действия на този етап /краткотрайно разстройство на съзнанието, обвиняемия не е намерен на посочения адрес и др./; - налице са специални процесуални предпоставки за привличане към нак. отговорност на ползващо се с имунитет лице; Прокурора винаги повдига обвинение за престъпления от ОХ. За престъпленията от ЧХ по правило инициативата трябва да дойде от пострадалия, но закона дава възможност на прокурора да образува нак. пр-во и за тези престъпления, както и да встъпва в дела от ЧХ, когато пострадалия поради безпомощно състояние или в зависимост от извършеното не може да защити свои П или законни интереси. Прокурора може да предявява граждански иск за обезщетения на вреди в полза на държавата, общините, непълнолетни лица, лица с психически или физически недостатъци. В случая прокурора осъществява П на иск на тези лица и извършва действия на собствено основание, но за тяхна сметка. Той е процесуален представител
С новоприетия НПК функционалните правомощия на следователите и дознателите се изравниха, остана разлика само в материалната им компетентност: Следователите от националната следствена служба разследват само делата по конкретно предвидените от НПК състави на НК: - за престъпления от общ характер по чл. 95 – 110 /измяна; предателство и шпионство; диверсия и вредителство/, чл. 357 – 360 /престъпления против отбранителната способност на страната, против информацията представляваща държавна тайна и против чуждестранната класифицирана информация/ и чл. 407 – 419 /престъпления против мира и човечеството/ от Наказателния кодекс; - за престъпления, извършени от лица с имунитет, членове на Министерския съвет или от държавни служители в Министерството на вътрешните работи; - за престъпления, извършени в чужбина. За всички останали случаи компетентни да разследват делата са полицейските дознатели, които са служители на МВР назначени със заповед на министъра на длъжност “дознател”. Разследващ орган е легално понятие с което се обозначават както следователите, така и дознателите. Следователите са орган на съдебната власт. Дознателите на изпълнителната власт. Функционалните им правомощия са едни и същи. РО действат под ръководството и надзора на прокурора. Те подлежат на отводи и самоотводи също както и прокурора.
Той е лице, на което е предявено постановление за привличане като обвиняем по установения в НПК ред – чл.54 “Обвиняем е лицето, което е привлечено в това качество при условията и по реда, предвидени в този кодекс.” Обвиняемия е ФЛ, гражданин, страна по НППО във връзка с извършеното престъпно деяние. Обвиняемият е субект на НППО в качеството му на обвиняем и в това си качество извършва процесуалните действия в нак. пр-с. Задължителното му участие в процеса се налага от необходимостта да упражнява лично предоставената му от З възможност да дава обяснения. От това ръководещия проц. орган добива непосредствено впечатление относно личността му. Обвиняемия е пасивно легитимиран за участие в нак. пр-с и отговаря по повдигнатото му обвинение. Обвиняемият се привлича в едно висящо нак. пр-во, не може да се привлича обвиняем преди да е образувано такова. Обвиняемият е централна ф-ра в нак. пр-с, самият той се развива според обвинението. Обв. е субект на нак. пр-с, който е активен и осъществява процесуална ф-я по защита. П на обв. за защита е най добре развито.
1. Те са израз на П му на защита и чрез тях той привежда съображения, доводи, аргументи, за да оспори обвинението. 2. Обясненията на обвиняемия са доказателствени средства, които съда и досъдебното пр-во трябва да провери и оцени.
1. Да научи за какво престъпление е привлечен в това качество и въз основа на какви доказателства; 2. Да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението; 3. Да се запознава с делото, включително и с информацията, получена чрез използване на специални разузнавателни средства, и да прави необходимите извлечения; 4. Да представя доказателства; 5. Да участва в наказателното производство; 6. Да прави искания, бележки и възражения; 7. Да се изказва последен; 8. Да обжалва актовете, които накърняват неговите права и законни интереси, и да има защитник. 9. Обвиняемият има право защитникът му да участва при извършване на действия по разследването и други процесуални действия с негово участие, освен когато изрично се откаже от това право. 10. Подсъдимият има право и на последна дума.
1. Да се явява на заседанията на делото; 2. Да понесе мерките за процесуална принуда предприети спрямо него – наложена мярка за неотклонение. Характерна за обвиняемия е презумпцията за невиновност.
Мерки за процесуална принуда – същност и видове. Мерки за неотклонение – видове. Други мерки за процесуална принуда.
В процесуалния статус на обвиняемия се вкл. и неговите проц. зад-я – да изтърпи известни ограничения – мерки за процесуална принуда, които се предприемат с цел правилното протичане на н.д. Мерките за проц.принуда са: Мерки за неотклонение. Забрана за напускане пределите на страната. Отстраняване от длъжност. Настаняване в психиатрично заведение. Мерки за конфискация. Мерки за принудително довеждане.
Мерките за неотклонение се вземат спрямо обвиняемия по дела от ОХ. По отношение на 1 обвиняем се прилага само една мярка за неотклонение. Цел на тази мярка: - да се попречи на обвиняемия да се укрие; - да му се попречи да осуети привеждането в изпълнение на влязлата в сила присъда. При определяне на мярката за неотклонение се вземат в предвид следните обстоятелства: - доказателства с/у обвиняемия; - здравословно състояние; - семейно положение; - професия; - възраст и т.н. Мерките за неотклонение се вземат: В досъдебната фаза – от съответния първоинстанционен съд. В съдебната фаза – по мярката се произнася съда. 1. Подписка - Поемане на задължение от обвиняемия, че няма да напуща населеното място без разрешение. 2. Гаранция – определя се като сума пари или ценности. Има обезпечителен х-р. Когато редовно призования обвиняем не се яви пред съответния орган без уважителна причина или промени местоживеенето си без за това да уведоми съответния процесуален орган – внесеното като гаранция се иззема в полза на държавата, може и да се определи по висока гаранция. Размера и се определя в зависимост от най-вече имотното му състояние и тежестта на извършеното деяние. Парите или ценностите могат да се внесат както от обвиняемия така и от трето лице. Оттегляне на гаранцията не се допуска. 3. Домашен арест. Представлява забрана на обвиняемия да напуща жилището си без разрешение на наложилия мярката орган. 4. Задържане под стража. Най тежката форма на процесуална принуда. Взема се за пр-я, за които З предвижда лишаване от свобода или по-тежко наказание и от данните по делото е видно, че има опасност обвиняемия да се укрие или извърши др. пр-е. Ако от доказателствата по делото не се установява противното, при първоначалното вземане на мярката за неотклонение задържане под стража, реалната опасност по ал. 1 е налице, когато: 1. Лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, извършено повторно или при условията на опасен рецидив; 2. Лицето е привлечено като обвиняем за тежко умишлено престъпление и е осъждано за друго тежко умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода не по-малко от една година или друго по-тежко наказание, чието изпълнение не е отложено на основание чл. 66 от Наказателния кодекс; 3. Лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, за което се предвижда наказание не по-малко от десет години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание. Мярка за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство се взема от съответния първоинстанционен съд по искане на прокурора.
1. Забрана за напущане пределите на страната.. В досъдебното производство, когато обвиняемият е привлечен за тежко умишлено престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, прокурорът може да забрани на обвиняемия да напуска пределите на Република България, освен с негово разрешение. Отказа се обжалва. 2. Отстраняване от длъжност. Когато обвиняемият е привлечен за умишлено престъпление от общ характер, извършено във връзка с работата му, и има достатъчно основания да се счита, че служебното му положение ще създаде пречки за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, съдът може да отстрани обвиняемия от длъжност. Взема се от първоинстанционния съд по искане на прокурора.
В досъдебното производство съответният първоинстанционен съд в състав от един съдия и двама съдебни заседатели по искане на прокурора, а в съдебното производство - съдът, който разглежда делото, по искане на страните или по свой почин може да настани обвиняемия за изследване в психиатрично заведение за срок до тридесет дни. Времето, през което лицето е било настанено в психиатрично заведение, се зачита като задържане под стража.
По искане на прокурора съответният първоинстанционен съд еднолично в закрито заседание взема мерки за обезпечаване на глобата, конфискацията и отнемането на вещи в полза на държавата по реда на Гражданския процесуален кодекс. 5. Принудително довеждане. Когато не се яви на разпит без уважителни причини, обвиняемият се довежда принудително, ако явяването му е задължително или съответният орган намери, че то е необходимо. Срок на мерките за процесуална принуда в досъдебното производство.
|