Благоевград правно исторически факултет

1. За тежки престъпления не повече от 2 години.

2. За останалите – не повече от 1 година.

Отмяната става с постановление на прокурора.

Ако той не го направи по искане на обвиняемия или неговия защитник от съответния първоинстанционен съд.Неговото решение може да се обжалва пред въззивната инстанция, чието решение е окончателно.

232. 
     Специални срокове за някои мертките за процесуална принуда.
     

- за тежко умишлено престъпление – не повече от 1 година;

- за тежко умишлено престъпление за което се предвижда наказание минимум 15 години лишаване от свобода или по тежко – не повече от 2 години;

- за всички останали случаи - не по вече от 2 месеца.

49. 
    Пострадал. Частен обвинител. Частен тъжител.
    

233. 
     Пострадал.
     

При смърт на лицето това право преминава върху неговите наследници.

Обвиняемият не може да упражнява правата на пострадал в същото производство.

234. 
     Частен обвинител /ЧО/.
     

ЧО се конституира в съдебната фаза, т.е. висящото н.д.ОХ да е в съдебната фаза. Подава се молба до съда, който гледа делото. подава се както в писмен вид /подписна от пострадалия/, така и в устна форма в хода на съдебното заседание, което се отразява в протокола на заседанието. Тя трябва да съдържа:

- данни относно личността на пострадалия;

- да сочи обстоятелствата на извършеното пр-е и настъпилите увреждания от него;

- да съдържа и изричното искане а встъпване в процеса като ЧО;

- да не е само общо оплакване.

Следва да се подаде най-късно до започване н съдебното заседание пред 1-та инстанция, отказа се мотивира – обжалва се с частна жалба.

Процесуално положение:

1. Пострадало от пр-то лице;

2. Да е физическо лице.

3. Вкл. се в процеса за да защити П си на .....

4. Участник в НППО.

ЧО е вид обвинител и като такъв трябва да е обективен. Той е второстепенен обвинител и това влияе на неговия статус. г. обвинение по този процес е на прокурора и в/у него лежи тежестта по доказването. ЧО действа паралелно с прокурора и го подпомага при поддържане на повдигнатото обвинение. Макар и с второстепенна проц. роля на обвинител, ЧО е самостоятелен субект в процеса, в този смисъл рой не е обвързан от позицията на прокурора. Той взема становище по фактическите и правни в-си по свое вътрешно убеждение, което се основава на доказателствата по делото. Не е проц. подчинен въобще на прокурора и в този смисъл не е задължен да поддържа същата позиция.

П на защита на ЧО съдържа следните П и средства:

1. Да се запознае с делото и да прави извлечения.

2. Да представи доказателства.

3. Да участва в съдебното пр-во.

4. Да прави искания, бележки и възражения.

5. Да обжалва актовете на съда, с които са му накърнени лични П или зак. интереси.

6. Да упълномощава повереник.

235. 
     Частен тъжител /чт/.
     

Дали ще упражнят това свое П зависи единствено от тях самите. Те могат да се конституират като такива или не.. При смърт на пострадалия П на тъжба преминава в/у неговите наследници.

За да подаде тъжба пострадалия /наследник/ трябва да е процесуално дееспособен, недееспособните се представляват.

Процесуалната форма за конституиране на ЧТ е подаването на тъжба. Задължителна е писмената и форма, като трябва да съдържа достатъчно данни относно:

- самоличността на дееца;

- обстоятелствата отнасящи се до извършеното от него пр-е;

Не се изисква изчерпателност, нито П квалификация на деянието – чл.80-82 НПК.

Достатъчно е от тъжбата да става ясно действието /бездействието/, чрез което е било осъществено престъпното посегателство. В тъжбата трябва да има и волеизявление до съда да образува съд. пр-во, в което да бъде съдено определено лице за определено деяние. Не е достатъчно тъжбата да съдържа общи оплаквания.

Тъжбата следва да бъде внесена в компетентния съд по правилата на родовата подсъдност – съответния РС.

Сезирания съд се произнася с разпореждане по тъжбата. Ако с него се приема означава, че на делото се дава ход, образува се съдопроизводство по н.д.ЧХ и се счита за повдигнато. Съдията дава първоначална квалификация на деянието, съобразно фактическите обстоятелства посочени в тъжбата. когато с разпореждането се отказва образуване на н.д.ЧХ, този отказ подлежи на обжалване.

Правото на тъжба се погасява с изтичане на 6 месечен срок от момента на узнаване от пострадалия /наследниците/ за извършеното престъпление, този срок е преклузивен и погасява П на тъжба.
По този вид дела не се провежда досъдебно пр-во и набирането на доказателствения материал става по инициатива на ЧТ и с активната роля на съда. Съгласно чл. 83 НПК пострадалия има П да иска съдействие от органите на МВР при събирането на сведенията.

Процесуално положение:

1. Пострадал от престъплението.

2. Физическо лице.

3. В нак. пр-с упражнява П си на защита.

4. Той е субект на НППО, субект е на процеса и страна в него.

5. В/у него лежи тежестта за доказване на обвинението.
Може да предяви и граждански иск и се конституира и като гр. ищец и може да има повереник.

Не може да бъде разпитван като свидетел.

Оттеглянето е процесуално средство реципрочно на подаването и пораждащо обратно действие. С него ЧТ десезира съда. То бива едностранно и по помирение. Едностранното бива писмено или устно пред съда или мълчаливо.

- ЧТ не е намерен на посочения от него адрес;

- не се яви в съдебната зала, когато е редовно призован, без уважителна причина, освен ако вместо него се яви повереника му;

- когато тъжбата не отговаря на условията и в дадения му от съда срок той не отстрани тези недостатъци.

Тогава, когато пострадалия и дееца са се помирили, освен когато дееца не изпълни условията на помирението без уважителна причина. Помирението е двустранна сделка, постигната в или извън съда, но се заявява пред съда и се потвърждава. Чл. 24(4), т.3 НПК – маркирано е като момент на прекратяването.

50. 
    Граждански ищец. Граждански ответник
    

236. 
     Граждански ищец.
     

Граждански иск може да се предявява в съдебно дело – трябва да има н.д. ОХ или ЧХ достигнало съдебна фаза.

В молбата за предявяване на граждански иск се посочват: трите имена на подателя и на лицето, срещу което се предявява искът; наказателното дело, по което се подава; престъплението, от което са причинени вредите, и характерът и размерът на вредите, за които се иска обезщетение.

Предявяването трябва да стане най-късно до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд.

Гражданския ищец е субект и страна в съдебната фаза. Активността му е изцяло насочена към доказване на увреждането, претърпените загуби, пропуснати ползи и претендиране за обезщетение.

Процесуални права:

- да участва в съдебното производство;

- да иска обезпечаване на гражданския иск;

- да се запознава с делото и да прави необход. извлечения;

- да представя доказателства;

- да прави искания, бележки и възражения;

- да обжалва актовете на съда, които накърняват неговите права и законни интереси.

Гражданският ищец упражнява правата си в пределите, необходими за доказване на основанието и размера на гражданския иск.

237. 
     Граждански ответник.
     

Гражданския ответник отговаря за предявената претенция по гражданския иск на гражданския ищец. Той се привлича в делото без значение какъв му е приноса, включително и вредите. В повечето случаи той е солидарно отговорен с обвиняемия.

Гражданския ответник е страна и субект на съдебната фаза на нак. пр-с.

Процесуални права:

- да участва в съдебното производство;

- да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения;

- да представя доказателства;

- да прави искания, бележки и възражения;

- да обжалва актовете на съда, които накърняват неговите права и законни интереси.

Гражданският ответник упражнява правата си в пределите, необходими за защита срещу предявения против него граждански иск.

Докато по отношение на обвиняемия действа презумпцията за невиновност, то при гражданския ответник нещата са обърнати на 180^о – виновен е до доказване на противното.Той трябва да доказва сам активно своята невинност.

51. 
    Правна помощ. Защитник. Повереник и особен представител.
    

238. 
     Защитник в нак. пр-с.
     

(1) Защитник на обвиняемия може да бъде лице, което упражнява адвокатска професия.

(2) Защитник може да бъде и съпругът, възходящ или низходящ роднина на обвиняемия, брат, сестра.

(3) Не може да бъде защитник:

- който е бил или е защитник и на друг обвиняем и защитата на единия противоречи на защитата на другия;

- който е представлявал или е давал съвети на друг обвиняем, ако защитата, която му се възлага, противоречи на защитата на другия обвиняем;

- който е представлявал или е давал съвети на противната страна;

- който е участвал в производството в друго процесуално качество;

- който е съпруг, роднина по права линия без ограничение, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен на съдия, съдебен заседател, прокурор, или разследващ орган по делото.

Вписаните като адвокати лица имат П да осъществяват проц. П на защитник във всеки етап на процеса. Единственото изключение е по отношение на делата пред ВКС – да са със стаж не по-малко от 5 години.

Защитника може да участва в нак. пр-во най-рано от момента на задържането или когато се привлече в качеството на обвиняем.

Процесуално положение на защитника.

1. Той е субект от нак. пр-с.

2. Страна от съдебната фаза.

3. Осъществява защитата – отстоява П и закони интереси на своя подзащитен.

4. Да благоприятства развитието на делото и смекчава отговорността на привлечения като обвиняем.

5. Настоява за освобождаването и всичко което е в полза на обвиняемия.

Защитника е процесуален представител на обвиняемия и отстоява П и интересите му. По правило защитника няма интерес по водене на делото. Длъжен е да координира стратегията на защитата.

Защитника може да бъде сменян от обвиняемия с друг.

Защитника оказвайки П помощ на обвиняемия е длъжен да отстоява позициите на защитата – да действа отговорно за обвиняемото лице. Следователно към него не може да се предявява иск да бъде обективен. Той трябва да работи в полза на обвиняемия, но със законни средства. Той може да се откаже от защитата, когато прецени, че не може да се справи с конкретното дело, за което е длъжен да уведоми обвиняемия и съответния процесуален орган.

Защитника има П:

- да се среща насаме с обвиняемия;

- да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения;

- да представя доказателства;

- да участва в наказателното производство;

- да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда и на органите на досъдебното производство, които накърняват правата и законните интереси на обвиняемия;

- да участва във всички действия по разследването, като неявяването му не възпрепятства тяхното извършване.

Защитника е и самостоятелен субект със своите права и задължения по нак. пр-с и при осъществяване на своята дейност се ръководи от вътрешното си убеждение. Не е длъжен безпрекословно да се съобразява с исканията на подзащитния си.

239. 
     Повереник.
     

Статута на повереника е много близък до този на защитника. Закона не е предвидил хипотеза за задължително участие на повереник.

Повереника е субект на процеса, страна на съдебното пр-во. Вкл. се в процеса след конституиране на частния обвинител, частния тъжител, гражданския ищец, гражданския ответник.

С допускането в нак. пр-с на гр. искове се цели процесуална икономия.

Няма пречка гражданските искове да се предявят и пред граждански исков съд, но практиката е доказала, че обединението им в 1 процес е по-удобно.

240. 
     Особен представител.
     

Особен представител - адвокат, се назначава и на пострадалия, когато той е недееспособен или ограничено дееспособен и интересите му противоречат на интересите на неговия настойник или попечител.

Особеният представител участва в наказателното производство като повереник.

52. 
    Свидетел. Защита на свидетеля.
    

241. 
     Свидетел.
     

- обвиняемият – спрямо когото производството е прекратено или е завършило с влязла в сила присъда;

- частния обвинител, граждански ищец, граждански ответник;

- поемните лица;

Свидетеля има процесуалното задължение да се яви на разпит пред съответния орган щом бъде надлежно призован и да изложи добросъвестно, правдиво и пълно това, което знае по делото. В противен случай той носи наказателна отговорност за лъжесвидетелстване.

242. 
     Защита на свидетеля.
     

Защитата на свидетеля е временна и се осъществява чрез:

1. Осигуряване на лична физическа охрана от органите на МВР, може да се осигури и по отношение на възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които свидетелят се намира в особено близки отношения, с тяхно съгласие или със съгласие на законните им представители.;

2. Запазване в тайна на неговата самоличност.

Непосредствен достъп до защитения свидетел имат съответните органи на досъдебното производство и съдът, а защитникът и повереникът - ако свидетелят е посочен от тях.

53. 
    Доказването в наказателния процес. Предмет на доказване. тежест на доказване.
    

243. 
     Доказването в нак. пр-с.
     

244. 
     Предмет на доказване.
     

1. Извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него;

2. Характерът и размерът на вредите, причинени с деянието;

3. Другите обстоятелства, които имат значение за отговорността на обвиняемия, включително и относно семейното и имущественото му положение.

Съвкупност от фактически обстоятелства, които следва да бъдат установени, доказани по всяко н.д. Тези фактически обстоятелства са елементи главно на събитието на пр-то, което интересува конкретно доказателствения процес и което е факт от миналото.

В пр-то по н.д. подлежат на доказване:

- извършеното пр-е и участието на обвиняемия в него;

- характерът и размерът на вредите, причинени с деянието;

- другите обстоятелства, които имат значение за отговорността на обвиняемия, включително и относно семейното и имущественото му положение;

- относно главните факти на процеса – състава на пр-то;

- относно гражданския иск – това фактически е състава на деликта;

- относно причините и условията на престъпното посегателство.

Предмета на доказване е процесуално задължение на ръководещия орган в съответния стадий. Той е длъжен да предприеме служебно всички налагащи се действия за постигане на истинно, фактическо установяване на посочените в чл.102 НПК обстоятелства. Това задължение за доказване произтича от служебното начало и от началото за разкриване на обективната истина.
Предели на доказване.

Те се свързани с достатъчността на доказателствените материали за обосноваването на определен проц. акт.

Предмета на доказване не е статичен, развива се в хода на процесуалната дейност. Тук могат да се включат всякакви доказателства имащи значение към правния акт, причините и условията способствали извършването на пр-то. Тези обстоятелства могат да бъдат както положителни така и отрицателни.

Обвиняемия не е съизвършител на деянието, тъй като по време на извършването му е бил на друго място – предмет на доказване.

Предмет и обстоятелства, които са държавна тайна, в съдебно заседание делото може да се гледа при закрити врати.

Не влизат в предмета на доказване:

- общоизвестни факти и обстоятелства;

- съдебноизвестни обстоятелства – за които съда е могъл да се осведоми или е осведомен в хода на извършваните от него действия;

- норми на действащото и отменено писано право.

245. 
     Тежест на доказване.
     

Тежестта на доказване прокурора, следователя, дознателя осъществяват по линия на служебното начало, а частния тъжител доказва частен интерес.

Тежестта на доказване трябва да се различава от задължението на доказване, което е задължение на органа ръководещ процеса в съответния му стадий. Възможна е хипотеза, при която и тежестта на доказване и задължението за доказване се носят от един и същи орган – това е в досъдебното производство /прокурора/, но по правило трябва да се различават.. Тежестта на доказване се отнася само до обвинението не и за гражданския иск.

54. 
    Допускане, събиране, проверки и оценка на доказателствения материал.
    

1. 
   Допускане.
   

Те представят, посочват, навеждат определен фактически материал и искат той да бъде допуснат. Освен по инициатива на заинтересованите субекти, това може да стане и по инициатива на компетентен ДО по силата на началото за разкриване на обективната истина и служебното начало.