Благоевград правно исторически факултет


Изготвя се протокол за огледа



страница18/24
Дата22.01.2017
Размер3.91 Mb.
#13267
1   ...   14   15   16   17   18   19   20   21   ...   24

Изготвя се протокол за огледа, също така ако е необходимо, скици, схеми и пр.
Специфичен е огледа на труп – по правило се извършва на мястото където е открит в присъствието на съдебно-медицински експерт, а когато няма такъв в присъствието на друг лекар.

Освидетелстване.

Специфично е и освидетелстването – извършва се когато трябва да се изследват следи, белези по тялото на лице или по неговите дрехи. Когато се налага лицето да бъде съблечено. Поемното лице трябва да бъде от същия пол. Ако длъжностното лице, което следва да извърши освидетелстването е от друг пол, то се извършва от лекар. Извършва се само с писменото съгласие на лицето, а когато такова липсва с разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд.

В изключителни случаи, когато това е единствения възможен начин за събиране и запазване на доказателствата, органите на досъдебното производство могат да извършат освидетелстването и без разрешение, като протокола се представя за одобрение на съдията незабавно, но не по-късно от 24 часа.


  1. Претърсване и изземване.

Това са 2 отделни следствени действия, които не са неразделни, т.е. изземването може да се извърши и без да има претърсване, когато местоположението на вещите, които ни интересуват е известно. Също така е възможно и претърсването да завърши без изземване, когато не се намери търсения обект, но в повечето случаи са взаимосвързани. Обща е и процесуалната им уредба чл.133 – 139 НПК.

Изземването на предмети само по себе си представлява голям К интерес, при претърсването се навлиза в личната сфера на лицето и съществува риск от накърняване на неговите права, поради което се извършва в предвиден строг регламент.



Претърсването е следствено действие, което в повечето случаи се състои в принудително изследване на помещения, местности, превозни средства и лица, с цел да се открият и изземат предмети, книжа или компютърни информационни с/ми, в които се съдържат данни имащи значение за делото.

Претърсването се извършва когато органите не знаят точното местоположение на обекта, който ги интересува, но имат достатъчно основания да предполагат, че той се намира в определено лице, помещение, сграда, транспортно средство, местност.

Обикновено претърсването е неотложно следствено действие, като основанието за извършването му може да възникне във всеки един етап, въпреки и това то трябва да бъде много добре подготвено.

Подготовка на претърсването:

- да се снабдят с надлежно разрешително;

- да се осигурят поемно лица;

- когато се извършва без разрешението на съдия трябва да се осигури пълнолетен член от семейството живеещо в помещението, което ще се претърсва. Ако тези лица липсват претърсването се извършва в присъствието на домоуправителя или в присъствието на представител на общината или кметството. Помещения, които се използват от общински или държавни служби се претърсват в присъствието на представител на службата.

- когато се налага претърсване в помещения ползвани от лица ползващи се с имунитет, се изисква съгласието на ръководството на съответното международно дипломатическо представителство, задължително участва прокурор и представител на МВнР.

- когато претърсването и изземването са свързани с компютърни информационни с/ми и програмни продукти действията се извършват в присъствието на специалист /компютърен помощник/.

- проучват се материалите по делото;

- събират се данни за лицето в чието помещение следва да се извърши претърсването;

- определят се точните предмети и вещи, които ще се търсят;

- набавят се необходимите технически средства – осветителни уреди и др.;

- предприемат се мерки за сигурност и охрана.
Последователност на работа:

1. Самото претърсване и изземване се извършва през деня, освен в случаите, когато не търпи отлагане.

2. Преди да пристъпи към претърсване самия орган предоставя съответното разрешително и предлага да му се посочи търсения обект.

3. Претърсващия орган има право да забрани на присъстващите да влизат във връзка с други лица, както и да напущат помещението до завършване на претърсването.

4. При претърсването и изземването не могат да се извършват действия, които не се налагат от тяхната цел.

5. Помещенията и хранилищата се отварят принудително само при отказ за доброволното им отваряне. Предвидено е и етично изискване – ако при претърсването се разкрият обстоятелства от интимния живот на гражданите, се вземат мерки за тяхното неразпространяване.

Претърсването на лица се нарича обиск. По правило за него се изисква разрешение от съдията, но ако извършването му е неотложно до 24 часа след извършването му се уведомява съдията. Претърсването без разрешение се извършва при задържането на лица и когато има достатъчно основания да се счита, че лицата, които присъстват на претърсването са укрили предмети или книжа от значение за делото.

Обиска се извършва от лице от същия пол в присъствието на поемно лице от същия пол.

За претърсването, изземването и обиска се изготвя протокол, в който се описват предметите и вещите, които са иззети /ако има такива/.


  1. Експертиза. Следствен експеримент. Разпознаване на лица и предмети.

  1. Случаи, в които се назначава експертиза

Когато за изясняване на някои обстоятелства по делото са необходими специални знания из областта на науката, изкуството или техниката, съдът или органът на досъдебното производство назначава експертиза.

Експертизата е задължителна, когато съществува съмнение относно:

- причината на смъртта;

- характера на телесната повреда;

- вменяемостта на обвиняемия;

- способността на обвиняемия или свидетеля с оглед на неговото физическо и психическо състояние правилно да възприема фактите, които имат значение за делото, и да дава достоверни обяснения за тях.

Експертизата се назначава с акт на ръководнорешаващия проц. орган.

Органът, който назначава експертизата, може да изисква от обвиняемия образци за сравнително изследване, когато не е възможно да се набавят по друг начин.

Когато образците за сравнително изследване са свързани с вземане на кръвна проба или с други подобни интервенции с проникване в човешкото тяло, вземането на образците се извършва от лице с медицинска правоспособност под наблюдението на лекар по правилата на медицинската практика и без да се застрашава здравето на лицето.

Експертизата се възлага на специалисти от съответната област на науката, изкуството или техниката.



Лица, които не могат да бъдат вещи лица

- лицата, спрямо които са налице основанията за отвеждане на съда и съдебните заседатели;

- свидетелите по делото;

- лицата, които се намират в служебна или друга зависимост от обвиняемия или неговия защитник, от пострадалия, частния тъжител, гражданския ищец, гражданския ответник или от техните повереници;

- лицата, извършили ревизията, материалите от която са послужили като основание за започване на разследването;

- лицата, които не притежават необходимата професионална правоспособност.



  1. Права и задължения на вещите лица.

Задължения на вещото лице:

 Вещото лице е длъжно да се яви пред съответния орган, когато бъде призовано, и да даде заключение по въпросите на експертизата.

 Вещото лице може да откаже да даде заключение само когато поставените въпроси излизат извън рамките на неговата специалност или материалите, с които разполага, не са достатъчни, за да си състави обосновано мнение.

 Вещото лице представя заключението си в съда с преписи за страните.

 За неявяване или отказ да даде заключение без уважителни причини вещото лице се наказва с глоба до 200 лева.

 Разпит на вещо лице, което се намира извън страната, може да се извърши и чрез видеоконференция или телефонна конференция, когато това се налага от обстоятелствата по делото.



Права на вещото лице:

 Да се запознае с материалите по делото, които се отнасят до въпросите на експертизата;

 Да изисква допълнителни материали и да взема участие при извършването на отделни действия по разследването, когато това е необходимо, за да изпълни възложената му задача;

 Да получи възнаграждение за положения труд и да му се заплатят разходите, които е направил,

 Да иска отмяна на актовете, които накърняват неговите права и законни интереси.


  1. Експертно заключение

След като извърши необходимите изследвания, вещото лице съставя писмено заключение, в което посочва:

- името си и на какво основание е извършена експертизата;

- къде е извършена; задачата, която е поставена;

- материалите, които са били използвани;

- изследванията, които са извършени и с какви научни и технически средства;

- резултатите, които са получени, и изводите от експертизата.



Допълнителна и повторна експертиза

Допълнителна експертиза се назначава, когато експертното заключението не е достатъчно пълно и ясно, а повторна - когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност.



Доказателствена сила на експертното заключение

Експертното заключение не е задължително за съда и за органите на досъдебното производство. Когато не е съгласен със заключението на вещото лице, съответният орган е длъжен да се мотивира.



Следствен експеримент.

Уредбата му е в чл.140 – 142 НПК.



Това е следствено действие, което почива на експерименталния метод на познание и се изразява в извършване на опитни действия за проверка и уточняване на наличните и събиране на нови доказателства по делото.

Това е сложно следствено действие, при което се прилага не само изолирано експерименталния метод, но във взаимодействие и с други методи /наблюдение, описание, сравнение/.

СЕ се извършва за изясняване на различни обстоятелства по делото /съществуването на определени факти, процеси и явления; възможността за възприемане на определен обект, процес или явление, като се има в предвид зрително, слухово и осезателно възприятие/.

Извършва се и с цел проверка и уточняване на данни получени от разпита на свидетели или обвиняем, от други следствени действия, както и за събиране на нови данни.


В зависимост от задачите, които решава СЕ бива няколко вида:

1. За установяване местонахождението на пр-то като цяло или на отделни негови детайли.

2. За установяване възможността за съществуване на определени факти, процеси или явления,

3. За установяване възможността за възприемане на определени процеси или явления при определени условия /например здрач/.

4. Да се установи наличието или липсата в дадено лице определени професионални навици.
Случаи в които не е оправдано извършването на СЕ:

1. Ако възникналите задачи могат да се решат с експертиза – тя не е рисково действие, по-евтина е и по-сигурна.

2. Когато не е възможно възстановяване на условията, при които е протекло проверяваното събитие.

3. Ако интересуващите разследването факти могат да бъдат по-бързо изяснени с осъществяването на друго следствено действие.
Подготовка на СЕ:

1. Осигуряване на необходимите условия за ефективното използване на експерименталния метод и за спазване на процесуалните и тактическите изисквания при провеждане на СЕ.

2. Осигуряване на необходимите материални и технически средства.

3. Определят се опитните действия.

4. Набелязва се последователността и продължителността на извършваното.

5. Реконструира се обстановката с цел осигуряване на максимално сходство с автентичната обстановка при, която е протекло изследваното събитие.

6. Осигуряват се лицата, които трябва да участват в СЕ.

Самото извършване на СЕ представлява многократно осъществяване на опитни действия, аналогични на интересуващите разследването действие.

Не се допуска СЕ ако с това се накърнява достойнството на лицата, които участват в него или се създава опасност за здравето им.

СЕ се извършва на мястото на извършване на пр-то, ако това разбира се е възможно.

Множествеността на действията се налага за да се достигне по голяма достоверност.

Разпознаване на лица и предмети.

Разпознаването – процесуално следствено действие – чл.143 – 145 НПК., което решава идентификационни задачи. Неговата същност се изразява в откриването или липсата на тъждество или установяване н групова принадлежност на определено лице или предмет.

То е основано на запазеното в паметта на разпознаващия – мисловен образ на съответния обект, който се съпоставя с конкретния обект или лице.
Задачи на разпознаването:

1. Проверка на вече събраната информация.

2. Събиране на нова информация.

3. Проверка на изградените следствена версия.


Подготовка на разпознаването.

1. Преди да се пристъпи към разпознаване се извършва предварителен разпит на разпознаващия относно това дали разпознава лицето или предмета, който предстои да разпознае, по кои особености може да го разпознае, при какви обстоятелства са наблюдавани предметите или лицето и в какво състояние се е намирало при възприемането на предмета или лицето.

Може да се извърши разпознаване на: лице, предмет, труп, животно.



Разпознаващ – може да е всяко лице, но най-често са свидетелите, пострадалите или дори самите обвиняеми.

В хода на подготовката се осигуряват т.нар. поемни лица – това са преднамерени свидетели, чиято ф-я е установяване протичането на самото процесуално действие “разпознаване” в съответствие с разпоредбите на НПК. Те са 3-ти незаинтересовани лица. Също така се привличат при огледи, претърсване и изземване и др. следствени действия.



2. Трябва да се осигурят 3 или повече сходни обекта за разпознаването /лица или предмети/. Ако не е възможно предмета да бъде предоставен за разпознаване трябва да се осигурят фотоснимки.

Разпознаването става при следните условия:

1. Лицето се представя за разпознаване с 3 или повече лица, сходни по външност с разпознаваното лице, като се вземат мерки разпознавания да няма пряк контакт с разпознаващия.

2. На разпознаващия се предлага да посочи лицето за което се отнасят неговите обяснения и описания.

3. На разпознавания се дава възможност да заеме мястото си сред останалите лица по негова преценка.

4. Разясняват се правата и задълженията на участниците в разпознаването.

5. Когато разпознаващия посочи конкретен обект, той трябва да обясни по какво го е разпознал.

6. Съставя се протокол от разпознаването, в който се отбелязва извода от разпознаването.

Когато разпознаването се извършва по снимки е по-лесно.

Разпознаването на труп се извършва от близки или роднини на починалото лице.


  1. специални разузнавателни средства.

Съдът и органите на досъдебното производство събират и проверяват и веществените доказателствени средства, изготвени при използването на специални разузнавателни средства, в предвидените от този кодекс случаи.

  1. Специални разузнавателни средства /СРС/ са:

1. Технически средства - електронни и механични съоръжения и вещества, които служат за документиране на дейността на контролираните лица и обекти.

2. Оперативни способи - наблюдение, подслушване, проследяване, проникване, белязване и проверка на кореспонденция и компютърна информация, контролирана доставка, доверителна сделка и разследване чрез служител под прикритие.

  1. Ред за използване на СРС.

За използване на СРС по конкретно досъдебно производство се подава писмено мотивирано искане от прокурора, който наблюдава разследването, до съда. Разрешението за използване на СРС се дава предварително от председателя на окръжния съд или от изрично оправомощен от него заместник-председател. При отказ от тях може да се даде разрешение и от съответния председател на апелативен съд.

Когато искането е за разследване чрез служител под прикритие, към него се прилага писмена декларация от служителя, че е запознат със задълженията си и задачите по конкретното разследване.

В неотложни случаи, когато това е единствената възможност за осъществяване на разследването, служител под прикритие може да се използва и по разпореждане на прокурора, наблюдаващ разследването – трябва да се потвърди в 24 часов срок от съда.


  1. Ред и срок за прилагане на специални разузнавателни средства за нуждите на наказателното производство.

СРС се прилагат по реда на Закона за СРС от служби на МВР.

Министърът на вътрешните работи дава писмено разпореждане за прилагане на СРС от службите въз основа на разрешението на съда.

Срокът за прилагане на СРС не може да бъде по-дълъг от 2 месеца, който може да се продължи от съда до 4 месеца.

Прилагането на специални разузнавателни средства се преустановява, когато:

1. Е постигната предвидената цел;

2. Прилагането им не дава резултати;

3. Срокът за разрешението е изтекъл.

При преустановяване прилагането на СРС незабавно се уведомява писмено и мотивирано органът, дал разрешението. 

При използване на СРС веществените доказателствени средства се изготвят в два екземпляра, като в срок до 24 часа от изготвянето им се предават запечатани съответно на прокурора, поискал разрешението, и на съда, дал разрешението.

 


  1. Доказателствена сила.

Обвинението и присъдата не могат да се основават само на данните от СРС, както и само на тях и на показания на свидетели с тайна самоличност.

В нак. пр-во не могат да се ползват резултати, получени извън направеното искане за използване на СРС, освен ако не съдържат данни за друго тежко умишлено престъпление.




  1. Досъдебно производство – Същност, стадии, органи.

Основните фази на нак. пр-с са: досъдебното производство и съдебната фаза, всяка от които има свои вътрешни стадии и етапи.

Съд. пр-во е главното, а досъд. пр-во има подготвителен х-р.



  1. Форми на досъд. пр-во.

Досъдебно производство се предвижда за всички престъпления от общ характер. В новия НПК се говори за разследващи органи, които са: следователите и полицейските дознатели. Разследващите органи извършват разследване в досъд. пр-во,като е уточнено кои престъпления се разследват от следователи и кои от полицейски дознатели.

Формата на досъдебно пр-во е една и тя е разследване, като в определени случаи и при наличието на предвидените в НПК предпоставки се извършва бързо или незабавно производство, което касае не само предварителното, но и съдебното производство.

Разследването е 1-ви процесуален стадий от досъд. пр-во на нак. пр-с.

Разследването е единствената форма на разследване в досъдебната фаза и неговите задачи са: Подготовка от фактическа и П гл.т. на определен казус с оглед произнасянето на прокурора за повдигане на обвинение пред съда, а също така и за организиране на предпоставки за съдебно разглеждане на делото. То се извършва от разследващите органи. Основната им задача е събиране и проверка на достатъчен обем доказателствен материал.

Втория процесуален стадий на досъдебното производство е действията на прокурора след приключване на разследването


  1. Органи досъд. пр-во.

Оргаи на досъдебното производство са прокурора и разследващите органи.

Органи на разследването са следователите и полицейските дознатели /разследващи органи/.

Разследващия орган компетентен да извърши разследването е компетентен да извърши всички процесуални действия по разследването. той постановява и съответните процесуални актове, когато има законово основание за това.

Наблюдаващия разследването прокурор осъществява ръководно решаваща ф-я в този стадий на нак. пр-с, за разлика от следващия /действия на прокурора след завършване на разследването/ когато прокурора е единствения проц. орган действащ в условията на изключителна компетентност.

При извършване на разследването оперативната самостоятелност на разследващите органи се ограничава от:

Действията по ръководство и надзор на прокурора в досъдебната фаза; от прокурорската възможност да извършват определени процесуални действия.

Ограничението идва и от съда вземането на мярката за неотклонение „Задържане под стража” и „Домашен арест”. Даването на разрешение от съда за извършване на освидетелстване, претърсване, изземане и вземане на проба.

Подследствеността на разследването се ориентира по местен признак съобразно следствените р-ни, съответстващи на съдебните р-ни. Досъдебното производство се извършва в района, който съответства на района на съда, компетентен да разгледа делото.
Прокурора.

Той наблюдаващ разследването ДО, който осъществява ръководство и надзор в/у разследващите органи и въобще в/у разследването.



NB: Правомощия на прокурора в разследването:

Чл. 196. (1) При упражняване на ръководство и надзор прокурорът може да:

1. контролира непрекъснато хода на разследването, като проучва и проверява всички материали по делото;

2. дава указания по разследването;

3. участва при извършването или извършва действия по разследването;

4. отстранява разследващия орган, ако е допуснал нарушение на закона или не може да осигури правилното провеждане на разследването;

5. изземва делото от един разследващ орган и го предава на друг;

6. възлага на съответните органи на Министерството на вътрешните работи извършването на отделни действия, свързани с разкриване на престъплението;

7. отменя по свой почин или по жалба на заинтересованите лица постановленията на разследващия орган.

(2) Освен правомощията по ал. 1, наблюдаващият прокурор непосредствено следи за законосъобразното провеждане на разследването и приключването му в определения срок.

Прокурора не може да извършва цялостното разследване, а само отделни действия по разследване и други процесуални действия, но като цяло това правомощие е достатъчно за осъществяване на ефективен процесуален механизъм за въздействие в пряката работа на разследващите органи.

При колизия м/у нарежданията на прокурора и разследващия орган спора може да бъде отнесен от разследващия орган пред по-горестоящия прокурор, който се произнася в 3-дневен срок и решението му е задължително и за двете страни и не подлежи на обжалване.

Ако това решение не удовлетвори разследващия орган то той се сменя и наблюдаващия прокурор също.


Съда.

Участва в този етап, когато взема мерки за неотклонение, когато извършва контрол над тези мерки и преобразува в гаранция задържането под стража и домашния арест. Когато също дава разрешение или в последствие одобрява действия по разследването съдържащи принудителен елемент: претърсване, изземане и когато се произнася по постановлението на прокурора за спиране или прекратяване на нак. пр-во.


Актове на разследващите органи и прокурора.

Всички актове в досъдебната фаза се наричат постановления с изкл. на обвинителния акт на прокурора и обвинителното заключение на разследващия орган.

НПК е предвидил специална форма на постановленията в досъд. пр-во. Всяко постановление съдържа:

- данни за времето и мястото на издаването му;

- за органа, който го издава;

- за делото, по което се издава;


най-важната част от постановлението
- мотиви;

- диспозитив;

- подпис на органа, който го издава.

Мотивите отразяват изводите на органа на досъд. пр-во по оценката на доказателствата и доказателствените средства. Изводите относно фактическото установяване на доказателствата от предмета на доказване и квалификацията на престъплението.

Диспозитива визира заключението на разследващия орган или прокурора по фактическите и П в-си на делото.

Постановленията на разследващите органи се обжалват пред прокурора, а неговите постановления пред по-горестоящия прокурор.

Жалбата се подава чрез органа, който е издал постановлението или направо до прокурора, който е компетентен да я разгледа. Жалбата не спира изпълнението на атакуваното постановление, освен ако съответния орган постанови друго.



  1. Сподели с приятели:
1   ...   14   15   16   17   18   19   20   21   ...   24




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница