Благоевград правно исторически факултет
Пасивен подкуп /чл.301-302а НК/
Изтегляне 3.91 Mb.
|
Пасивен подкуп /чл.301-302а НК/. Основния с-в е предвиден в чл. 301(1) “Длъжностно лице, което поиска или приеме дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме предложение или обещание за дар или облага, за да извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие, се наказва за подкуп...” Субект – само дл.л. Извън това съгласно чл. 305 субект може и да е арбитър, който не е дл.л или вещо лице/ което е процесуална фигура в производството. Субект съгласно ал. 2 може да е и адвокат /защитник по наказателно дело или повереник по гр. дело/. Особен субект на пасивния подкуп съгласно чл. 5 може да бъде и чуждо дл.л. ИД – приемане на облага /тя може да е както имотна, така и вещ, вземане, опрощаване на дълг/, а може и неимуществена облага и правене на услуга. Това се прави с/у определена дейност на субекта във връзка със службата му или задълженията му като арбитър или адвокат. Приема облагата за това, че вече е извършило или ще извърши обещаната дейност. Ако субекта се облагодетелства без да има насрещна престация ще имаме престъпление по чл. 283 /използване на сл. положение за набавяне на имотна облага/. 1. Не е необходимо дейността да е реално извършена, достатъчно е тя да бъде обещана; 2. Тази дейност трябва да спада към компетенциите на дл.л., да е от неговата компетентност; 3. Няма значение за извършването на престъплението дали тази дейност съставлява нарушение или не. Ако е нарушение е квалифициращо обстоятелство. Това е класическата форма на ИД за пасивния подкуп. Освен тях се криминализират и: а) поискването на подкуп; б) само обещаването; в) когато облагата е уговорена или получена от 3-то лице.
а) ал. 2 се прилага ако, когато освен получения подкуп дееца извърши нарушение по служба и нарушението не съставлява престъпление. б) ал. 3 за да получи подкупа дееца извършва длъжностно престъпление.
Това са квалифициращи състави на втора степен – могат да се явяват квалифициращи на квалифицираните състави по ал. 2 и 3 на чл. 301. Отговорно сл. положение – кръга на правомощията му е разширен. В големи размери над 70 МРЗ.
Най-тежко наказуем е когато е в особено големи размери и представлява особено тежък случай. Това е квалификация на 3-та степен – вкл. всички досега разгледани случаи.
Огледален вариант на пасивния подкуп. Чл. 304(1) “Който предложи, обещае или даде дар или каквато и да е облага на длъжностно лице, за да извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие, се наказва...” Субект – всеки, а не само дл.л. както при пасивния. ИД – обратното даване на имотна или неимотна облага. ПР – поставяне имуществото на адресата на подкупа в по-благоприятно положение. ФВВ – пряк умисъл. Квалифицирани състави. 1. По чл. 304, ал. 2 “Ако във връзка с подкупа длъжностното лице е нарушило служебните си задължения, наказанието е...” 2. Ако във връзка с покупна дл.л извърши престъпление, то ще сме изправени пред едно съставно престъпление, ако обаче е наказуемо с наказание по малко или равно на подкупа. Където активния подкуп ще е улесняващия състав по отношение на подбудителството към извършване на длъжностното престъпление. Ако е наказуемо с по-тежко наказание – ще е налице идеална съвкупност м/у подкупа и подбудителството към извършването на длъжностно престъпление.
Предвидени са в чл. 306 “Не се наказва онзи, който е предложил, обещал или дал подкуп, ако е бил изнуден от длъжностното лице, арбитъра или вещото лице да стори това и ако незабавно и доброволно е съобщил на властта.” Налице са 2 случая на ненаказуемост: 1. Ако дееца е бил изнуден да даде подкупа; 2. Ако е съобщил на властите за поисканият му подкуп от дл.л. В тези два случая става в-с за вече извършено престъпление и самоволен отказ от тази престъпна дейност.
Визирана е в чл. 307 “Който преднамерено създава обстановка или условия, за да предизвика предлагане, даване или получаване на подкуп с цел да навреди на онзи, който даде или приеме подкупа, се наказва за провокация към подкуп с...” Особеното в този случай е специалната субективна цел – изобличаването или компрометирането на онзи, който би дал, получил или поне уговорил подкуп с другия възможен субект. Провокирания не върши престъпление и не се наказва, защото не дава, приема или уговаря даването /вземането/ реално на подкуп.
Обща характеристика на документните престъпления.
Обекта на тези престъпления са документи. Документ – едно изрично писмено изявление, което има правно значение.
Документ – едно изрично писмено изявление, което има правно значение. Особени белези на документа: 1. Изявление на определено лице; 2. Има правно значение – за разлика от писмата отразява Ю факти /обстоятелства с правно значение/. 3. Задължителна писмена форма. 4. Документа се отличава със своята конкретност, всеки отделен лист си има индивидуално определен автор, който следва да бъде посочен.
В НП документите се делят на първо място на: официални и частни /неофициални/. Официален документ – дефиниране в чл. 93, т.5 “"Официален документ" е този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция.” - да изхожда от компетентно лице, което може да ангажира държавата, ЮЛ или ЕТ; - да се издаде по установената от закона процедура; - да се спази предвидената в закона форма. Частни документи – всички които не са официални /договори, пълномощни, разписки и др./. На второ място се делят на разпоредителни и удостоверителни: Диспозотивни /разпоредителни/ документи – волеизявления с правно значение. Това са правните актове – сделки, адм. актове и правораздавателни решения. Единственото им предназначение е да изразят правновалидната воля на автора им. Удостоверителни /свидетелстващи/ документи – те сами по себе си не изразяват волята на автора, а само отразяват, че автора знае за определен Ю факт. В зависимост от това дали документа наистина е издадена от посочения в него автор биват: Истински – действителния автор и посочения в документа са едно и също лице. Неистински – действителния автор е различен от посочения в документа. Система на документните престъпления. Залегнала е в Глава 9 на Особената част на НК и могат да се систематизират в следните 3 групи: 1. Престъпно създаване на документи; 2. Престъпно ползване на документи; 3. Престъпно елиминиране /премахване на документ.
1. “Материална подправка", има място както по отношение на свидетелстващите, така и на диспозитивните документи. Подправката на документ представлява такова документиране, при което се крие(преиначава) авторството. А) Подправката на официален документ е предвидена в чл. 308(1) „Който състави неистински официален документ или преправи съдържанието на официален документ с цел да бъде използван, се наказва за подправка на документ с ...". Субект - всеки. ИД – в две. а) Съставяне на неистински официален документ има тогава, когато някой изготви такъв документ, като му придаде вид, че го е издал не той, а компетентно длъжностно лице или представител на обществеността. б) Преправяне съдържанието на официален документ е налице тогава, когато деецът внесе промени в съдържането на издаден документ без съгласие на издателя му. Следователно и при двете форми на изпълнително деяние - съставяне на неистински официален документ или преправяне на истински официален документ, се преиначава авторството. Няма значение, ако документът е свидетелски, дали съдържанието му е вярно или не.
Чл. 309(1)„Който сам или чрез другиго състави неистински частен документ или преправи съдържанието на частен документ и го употреби, за да докаже, че съществува или не съществува или че е прекратено или изменено някое право или задължение, или някое правно отношение, се наказва за подправка на документ с ..." . Субект – всеки. ИД - нетипично двуактно престъпление. Двата му акта са: а) самата подправка — съставяне на неистински или преправяне на истински частен документ, която, отделно взета, не осъществява състав на престъпление; и б) ползването (употребата) на документа, което само по себе си би осъществило състава на документното престъпление по чл. 316 - престъпно ползване на порочен документ. Частният документ се смята за употребен, ако е представен на другиго. Тук не е достатъчно деецът да има само субективната цел - документът да бъде използван; необходимо е документът обективно да бъде използван, при това, отново за разлика от предходното престъпление - само от подправилия го деец, а не от друго лице.
Лъжливо документиране маже да бъде извършено само по отношение на свидетелските документи. Лъжливо документиране е субсидиарно спрямо подправката на документи и в частност на свидетелските документи. Документът с невярно, „преиначено" съдържание е винаги и само истински документ - без преиначено авторство. Както подправката, така и лъжливото документиране има различни състави в зависимост от това, дали има за свой предмет официален или частен документ. А) Лъжливото документиране в официален документ е предвидено в чл. 311(1) „Длъжностна лице, което в кръга на службата си състави официален документ, в който удостовери неверни обстоятелства или изявления, с цел да бъде използван тоя документ като доказателство за тия обстоятелства или изявления, се наказва с ..."
Неверни са онези факти, които не отговарят на действителността. Няма да отговаря на действителността напр. фактът, че автомобилът е бил на пътното платно, ако той се е намирал в пропастта. ПР - изчерпва се с опорочения документ; ФВВ - пряк умисъл и специална цел – документът да бъде използван: да го използва самият деец или друго лице. Б) Лъжливото документиране в частен документ, от една страна, прилича на подправката на такъв документ по това, че е нужно за довършеността на престъплението да се използва. От друга страна обаче, вече за разлика от подправката, престъпление е лъжливото документиране не във всеки частен документ, а само в изрично и изчерпателно определените частни документи (чл. 312 и сл. НК): Медицинско свидетелство издадено от хуманитарен или ветеринарен лекар, когато не е дл. лице; Лъжливо документиране в своя полза: - съставяне на невярна декларация изисквана въз основа на НА; - съставяне на частен документ с невярно съдържание изискван въз основа на НА.
Престъпното използване на документ е предвидено в чл. 316 - чл. 318. А) Чл. 316 „Наказанието, предвидено по предходните членове на настоящата глава, се налага и на онзи, който съзнателно се ползва от неистински или преправен документ, от документ с невярно съдържание или от такъв по предходния член, когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност." Субект – всеки, който не участвал в изготвянето на опорочения документ. ИД - ползването на опорочения документ. Самото ползване се състои в представяне на документа за удостоверяване на включените в него факти. ПР - узнаването за документа от лицето, на което се представя. Няма значение дали то е било заблудено, или не. ФВВ – пряк умисъл. Б) Чл. 318 - престъпно ползване на такъв един документ, който сам по себе си не е опорочен. „Който противозаконно си служи с официален документ, издаден за друго лице, с цел да заблуди орган на властта или представител на обществеността, се наказва с..." Субект - всяко наказателноотговорно лице. ИД - противозаконно служене с редовен официален документ, който удостоверява самоличност, издаден обаче не за дееца, а за друго лице. Някой ползва задграничния паспорт на своя брат. Документът за самоличност трябва да бъде във всички случаи редовен, а не предмет (продукт) на някое от престъпленията по чл. 308-315 - престъпно съставяне на документ. Иначе неговото ползване може да съставлява само вече разгледаното престъпление по чл. 316. ПР - запознаването на органа на властта или представителя на обществеността с предявения му документ. ФВВ – пряк умисъл и специална цел — да се заблуди органът на властта или представителят на обществеността, комуто се предявява документът. Няма значение дали този орган на властта или представител на обществеността е бил наистина заблуден, или не.
Предвижда се чл. 319 „Който унищожи, скрие или повреди чужд или не изключително не му принадлежащ документ с цел да причини другиму вреда или да набави за себе си или за другиго облага, се наказва с ..." Субект - всяко наказателноотговорно лице. Предмет - чужд документ, или документ, който не принадлежи изключително на дееца. Най-често става въпрос за частен документ, но е възможно документът да бъде и официален. ИД – в три форми - скриване, унищожаване или повреждане на документа. Трите форми са вече разгледани при други престъпления, чиито състави включват унищожаване, повреждане или скриване, напр. по чл. 216 и чл. 276, ал. 3. ФВВ – пряк умисъл и специална цел: деецът да набави облага за себе си или за друг или да причини вреда другиму. Тази максимално широка по обхват цел е налице при вече разгледаното престъпление „злоупотреба със служба" по чл. 282.
Компютърни посегателства са онези, които имат за свое средство или за свой предмет някаква ЕИМ. Тази връзка на посегателствата с ЕИМ може да бъде както възможна (случайна), така също и необходима (задължителна). А) Когато ЕИМ е само възможно средство или предмет на определено посегателство и следователно този вид посегателство може да бъде извършено и с друго средство или спрямо друг предмет, тогава е налице едно несъщинско компютърно посегателство. Връзката на това посегателство с ЕИМ е условие не за извършването му, а само за по-висока степен на неговата обществена опасност /проповядването на фашистка идеология по чл. 108(1) или на расова или национална вражда или омраза чрез компютърната мрежа „Интернет"/. Б) Когато обаче ЕИМ е необходимо средство или предмет на определено посегателство и следователно този вид посегателство не може да бъде извършено с друго средство или спрямо друг предмет, тогава е налице едно същинско компютърно посегателство. Връзката на това посегателство с ЕИМ е условие вече за извършването му, а не само за по-висока степен на неговата обществена опасност.
Родов обектна тези престъпления е нормалният обществен живот на гражданите. С тях се накърняват интереси както на обществото като цяло, така и на отделните негови членове. В някои случаи може да се стигне до засягане и на личността, собствеността или социалното управление — нормалната дейност на държавните органи и обществените организации. Разглежданите престъпления могат да се обособят в 4 групи: - създаване на предпоставки за престъпна дейност; - неспазване на правилата за осъществяване на определени дейности; - нарушаване на общественото спокойствие ; и - получаване на материални облаги без полагане на труд.
1. А) Хулиганството. 325(1) “Който извърши непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, се наказва за хулиганство с ...". Субект - всяко наказателноотговорно лице, а не само навършилото 16 години, както е при т. нар. дребно хулиганство. ИД - „извършване непристойни действия". Множественото число сочи само възможното разнообразие, а не необходимост извършените действия да са поне две на брой. Такова е всяко неприлично, безсрамно действие, което явно противоречи на възприетия морал — сбиване, пеене на висок глас на неприлични песни или друго скандализиращо действие. Възможно е, но не и задължително действието да бъде извършено на обществено (публично) място или пред други лица. Във всички случаи обаче - дори тогава, когато не присъства никой, извършеното едно или повече скандални действия трябва да бъдат обективно годни да станат достояние на обществеността, т.е. на неограничен брой хора. ПР - грубото нарушаване на обществения ред. То е налице, когато непристойните действия и последиците от тях предизвикват силно възмущение у околните /разрушаване на паметници в гробищен парк. ФВВ – пряк и евентуален умисъл и специален субективен признак – явно неуважение към обществото от дееца. Б) Квалифицирани случаи на хулиганство а) хулиганството е съпроводено със съпротива срещу орган на властта или представител на обществеността, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред. б) когато хулиганството се отличава с изключителен цинизъм – проява на особена наглост с безцеремонно погазване на човешките ценности /издевателство над болен, развратни действия на публично място и др./. в) извършено е с изключителна дързост - особена упоритост без възможност за успех в начинанието /открит опит да се подпали добре охранявана държавна сграда/. г) извършва се повторно по смисъла на чл. 28. д) Притежава някое от първите три квалифициращи обстоятелства - по чл. 325(2), и едновременно с това представлява опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1. 2. Престъпното самоуправство. Самоуправството е типично престъпление против законно установения ред на взаимоотношения между отделни граждани, държавата или обществените организации. То има два състава: общо самоуправство по ал. 1 и специално самоуправство по ал. 2 на чл. 323. А) Общо самоуправство. Съгласно ал. 1 „Който самоволно, не по установения от закона ред, осъществи едно оспорвано от другиго свое или чуждо действително или предполагаемо право, се наказва в немаловажни случаи с ...". Субект - само страна по някакво имуществено правоотношение или неин представител. ИД - осъществяване на едно оспорено от другиго, действително или предполагаемо, притежателно право. То никога не представлява пряко посегателство върху чуждо имущество,а само върху реда за осъществяване на определена дейност. Следователно, за да бъде изобщо възможно да се извърши самоуправство, трябва да има възникнал спор за вещно, облигационно или друго някакво имуществено право между две страни. Самоуправството се извършва винаги и само в условията на такъв правен спор.
Наред с това, за да бъде престъпление, самоуправството трябва да не представлява маловажен случай - вредата от него да е на стойност над три минимални работни заплати. ФВВ – пряк умисъл. Б) Специално самоуправство. Според чл. 323, ал. 2 „Който самоволно заеме недвижим имот, от чието владение е отстранен по надлежен ред, се наказва с ...". Предмет - само и единствено недвижим имот, няма пренебрегване на реда за решаването на правните спорове, а взетото вече решение и неговото надлежно изпълнение. И за двата случая на самоуправство – по ал. 1 и по ал. 2 на чл. 323, е предвиден самоволен отказ от довършено престъпление. Съгласно ал. 3 на този член „Деецът не се наказва, ако след предупреждение от съответния държавен орган незабавно възстанови първоначалното фактическото положение". Изтегляне 3.91 Mb. Сподели с приятели:
|