Предумисъл – решението за умишлено престъпление е взето в спокойно състояние, обмислено е предварително.
В зависимост от това кога е взето решението за умишленото престъпление говорим за:
предварителен – решението е взето предварително;
внезапен умисъл – непосредствено преди извършването на самото престъпление.
Непредпазливост.
Същност и определение /чл.11, ал.3/.
Непредпазливостта представлява отрицателното отношение на деца към общественоопасните последици.
Легално определение за непредпазливостта е дадено в чл. 11, ал. 3 от НК “ Деянието е непредпазливо, когато дееца не е предвиждал настъпването на ООП, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислел да ги предотврати.”
Самонадеяност, интелектуален и волеви момент, разграничение от евентуален умисъл.
Съзнателна /самонадеяност/ - дееца е съзнавал какви ООП могат да настъпят /интелектуален момент/, но е бил сигурен, че те ще бъдат предотвратени /волеви момент/. Дееца съзнава че от този вид деяния могат да настъпят определени ООП, той обаче е сигурен, че в този случай няма да настъпят, уповава се на някакъв фактор който ще ги предотврати. Той е против настъпването на ООП, но не съзнава, че няма пречка тези последици да настъпят.
Тя е много близка до евентуалния умисъл. Разликата е във волевия момент: докато при евентуалния умисъл дееца е безразличен към настъпващите ООП, то при самонадеяността той не е безразличен към тях, а се е надявал, че те няма да настъпят.
Небрежност, ПОЛОЖИТЕЛЕН и отрицателен момент на небрежността.
Несъзнателна /Небрежност/ - дееца не съзнава, че това което върши е основание за настъпване на ООП. Дееца е трябвало да бъде в състояние в което е могъл да предотврати ООП /ловец стреля по неясен силует като си мисли, че е дивеч, но се оказва човек/.
а)отрицателен елемент– дееца не съзнава, че това което върши е основание за настъпване на ООП;
б) положителен елемент – бил е длъжен, имал е принципната възможност /необходимите качества/, да предвиди настъпването на ООП.
Наказуемост на непредпазливите деяния /чл.11, ал.4/.
Съгласно чл.11, ал.4 НК непредпазливите деяния са наказуеми само в предвидените от закона случаи. Не на всяко умишлено престъпление отговаря непредпазливо такова в НК /няма кражба или лъжесвидетелстване по непредпазливост/. За да се криминализира едно деяние като непредпазливо е необходима изричната воля на закона.
Като непредпазливи се криминализират само резултатните престъпления и като изключение могат и престъпленията на поставяне в опасност. Престъпленията на просто извършване са винаги умишлени.
Смесена вина и нейното наказателноправно значение /чл.11, ал.5/.
Ако едно деяние е квалифицирано от закона като по-тежко при настъпването на допълнителни ООП, ако за тези последици не се изисква умисъл, дееца отговаря за тях и ако по отношение на тях е действал непредпазливо.
Изключващи вината обстоятелства.
Те не оправдават, а само извиняват извършването на деянието.
Фактическа грешка /чл.14/.
Класическото изключващо вината обстоятелство е ГРЕШКАТА /фактическата грешка/, грешка във фактите, а не грешка в правото.
Чл. 14 – “ Незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва умисъла от това престъпление.” Всяка грешка представлява несъзнаване на нещо , било заради липса на представа за нещо или непознаване на фактическия състав.
Грешките, които изкл. умисъла:
Грешка отнасяща се до обстоятелствата свързани с извършването на престъплението. Не всяко обстоятелство от престъплението може да е предмет на грешка по чл. 14;
Да съществува до съществено обективно обстоятелство отнасящо се към престъплението, това е такова обстоятелство, което е отразено в ПН при описване на престъплението;
Изследва се от какъв вид е грешката, ако грешката е извинима тогава се изкл. и непредпазливостта. Грешката е извинима когато не е могла да бъде избягната при полагането на голяма грижа и внимание от страна на дееца за интересите на др. ПС.
В някои случаи грешката може да извинява само от умишленото деяние, но ако то съставлява престъпление и като непредпазливо, дееца ще носи отговорност за това. Грешката може да е неизвинима – когато е могла да се избегне но не е избегната затова, че дееца не е проявил достатъчно грижа за интересите на др. ПС, непредпазливостта няма да се изключва и дееца ще отговаря за престъпление по непредпазливост.
Случайно деяние /чл.15/, разграничение от небрежност.
Случайното деяние е предвидено в чл.15 НК “Не е виновно извършено деянието, когато дееца не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици /случайно деяние/.
За разлика от грешката, която е причина за да липсва вина, случайното деяние е само последица от липсата на вина – наименование на съставомерно и обществено опасно деяние, което не е извършено виновно.
Разграничение от небрежността.
При “Случайното деяние” дееца не е могъл, не е бил в състояние и не е бил длъжен да предвиди настъпването на ООП, докато при небрежността е бил в състояние и е бил длъжен да предвиди настъпването на ООП.
Изпълнение на неправомерна заповед /чл.16/.
Изпълнение на противоправна заповед – като обстоятелство изкл. наказуемостта е предвидено в чл.16 НК “Не е виновно извършено деянието, което е осъществено в изпълнение на неправомерна служебна заповед, дадена по установения ред, ако тя не налага очевидно за дееца престъпление.” В този случай дееца не разбира, че се подчинява на нищожна , противоречаща на НК по същество заповед. Дееца си мисли, че се подчинява на една изпълнима заповед, каквато всъщност няма.
Ако става в-с за извинима грешка то тя би изкл. и непредпазливостта, но ако се окаже, че е неизвинима – дееца да е бил в състояние да разбере, че тя му налага да извърши престъпление. В този случай грешката не би могла да изкл. непредпазливостта и вината изобщо.
Стадии на умишленото престъпление. Приготовление към престъпление. Опит – видове. Наказуемост на приготовлението и опита. Доброволен отказ.
Никое престъпление не се извършва мигновено, а отнема известен период от време. Това важи и за умишлените и непредпазливите престъпления. За непредпазливите е от значение само за довършените престъпления. Не е така при умишлените престъпления, при които от съществено значение е поведението на дееца преди извършването на престъплението.
Стадиите на умишленото престъпление са:
а) приготовление;
б) опит;
в) довършено престъпление;
Приготовление.
Същност и определение /чл.17, ал.1/.
Приготовлението е регламентирано в чл.17 НК “Приготовлението е подготовката на средства, намирането на съучастници и изобщо създаването на условия за извършване на намисленото престъпление, преди да е почнало неговото изпълнение.”
Обективна и субективна страна на приготовлението.
Приготовлението има субективни и обективни изисквания.
Обективни условия:
Позитивни – да е създадено поне едно условие за извършване на намисленото престъпление. В чл.17 се съдържа примерен списък на типичните средства:
Физически условия – всякакво набавяне на средства за улесняване на дееца в изпълнителното деяние;
Интелектуални условия – намиране на съучастник.
Негативни – да не е започнало извършването на самото престъпление, ако то е започнало няма приготовление, а опит или довършено престъпление.
Как можем да разберем, че престъплението е навлязло в следващата фаза, а именно неговото извършване. Има 2 критерия:
Формален – изпълнителното деяние и осъществяването на неговите критерии;
Материален – поставяне в непосредствена опасност на обекта на престъплението.
Субективни изисквания – приготовлението се извършва винаги с пряк умисъл, но трябва да има пряк умисъл при създаването на условия за улесняване извършването на намисленото престъпление.
Ако в с-ва на намисленото престъпление има специални субективни признаци, тези признаци трябва да са налице при осъществяване на приготовлението. Ако не са налице нямаме приготовление към онова престъпление което има специални субективни признаци, а само приготовление към това което не съдържа такива.
чл.17, ал.2 НК “Приготовлението е наказуемо само в предвидените от З случаи.”Приготовлението е наказуемо само към определени престъпления. Към самия състав на престъплението трябва да е посочено дали приготовлението към него е наказуемо.
Самоволен /доброволен/ отказ от приготовление /чл.17, ал.3 и чл.19/.
Съгласно чл.17, ал.3 НК ”Дееца не се наказва, когато по собствена подбуда се е отказал да извърши престъплението.” Деца се освобождава от наказателна отговорност ако се е самоосвободил от приготовление. Трябва да се приеме обратно поведение на досегашното, за да не навлиза в сферата “Изпълнително деяние” и то по собствена принуда /волевата или вътрешната страна на самоволния отказ/. Това освобождаване трябва да е доброволно, деца да има възможност за избор.
Съгласно чл. 19 При самоволен отказ се освобождава от наказателна отговорност само за намисленото престъпление. Ако при приготовлението е извършено друго престъпление /кражба/ за него дееца си носи отговорността на общо основание.
Опит.
Същност и определение /чл.18, ал.1/.
Опита е дефиниран в чл.18, ал.1 НК “Опита е започнатото изпълнение на умишленото престъпление, при което изпълнителното деяние не е довършено или макар и да е довършено, не са настъпили предвидените в З и искани от дееца общественоопасни последици на това престъпление.”
Обективна и субективна страна на опита.
Опита има субективни и обективни изисквания.
Обективни изисквания:
Положителни условия – да е започнало извършването престъпление. За неговото извършване има 2 критерия:
Формален – изпълнителното деяние и осъществяването на неговите критерии;
Материален – поставяне в непосредствена опасност на обекта на престъплението.
Отрицателни изисквания – престъплението да не е довършено, т.е. да не са настъпили ООП.
Факултативни – ако в с-ва на намисленото престъпление има специални субективни признаци, тези признаци трябва да са налице при осъществяване на приготовлението.
Разграничение от приготовлението и довършеното престъпление.
Различия м/у приготовлението и опита:
Опита осъществява ИД на престъплението, а приготовлението не. Наказуемото приготовление е субсидиарно по отношение на опита
Различия м/у довършеното престъпление и опита:
Когато е налице довършено престъпление не може да се говори за опит. А довършено е онова престъпление, на което са изпълнени всички признаци от обективната и субективната страна на състава му, ако е на просто извършване. Ако е резултатно – при настъпване на ПР. Довършеното престъпление поглъща опита.
Видове опит: недовършен и довършен, негоден и годен.
При резултатните престъпления за да е налице довършеност трябва да е осъществен и престъпния резултат.
Следователно при този тип престъпления е налице опит дори и ИД да е доведено до край, но ПР не е настъпил.
Втората възможност за опит е ИД въобще да не се е изпълнило до край. В зависимост от това при различните престъпления говорим за довършен и недовършен опит.
Довършен – ИД е доведено до край но не са настъпили обществено опасните последици, а дори и да е настъпил ПР, но не по повод на изпълнителното деяние.
Недовършен опит– ИД е осъществено само отчасти.
Следователно при резултатните престъпления говорим за довършено престъпление, когато е осъществен и ПР настъпил по повод на ИД. Ако няма такава връзка налице е само опит.
Ако престъплението е на просто извършване за да говорим за опит, а не за довършено престъпление трябва да не са изпълнени всички признаци от обективната и субективната страна. При престъпленията на просто извършване въобще не можем да говорим за довършен опит, защото липсва ПР. Следователно тук опита винаги е недовършен.
От СС опита е мислим само с пряк умисъл.
Негоден е опита при който престъплението не може да бъде довършено поради негоден предмет или негодно средство.
Негодността на опита може да е абсолютна и относителна:
Опита е абсолютно негоден, когато при всички обстоятелства не може да бъде довършен. Предмета или средствата са такива, че не могат никога да обусловят довършването на престъплението, ще става в-с за абсолютно негодни средство или предмет следователно и опита е абсолютно негоден.
Най често опита е относително негоден, защото средството или предмета на престъплението се оказват относително негодни за довършването му в конкретната ситуация.
Наказуемост на опита /чл.18, ал.2/, самоволен отказ от довършен и недовършен опит /чл.18, ал.3 и чл.19/.
По общо правило всеки опит за извършване на престъпление се наказва;
На второ място няма предвидена отделна санкция за опита, и съгласно чл.18, ал.2 НК “При опит дееца се наказва с наказанието, предвидено за довършено престъпление, като се взема предвид степента на осъществяване на намерението и причините, поради които престъплението е останало недовършено.” се наказва като довършено престъпление и причината за недовършеност на престъплението е критерий за определяне на наказанието.
Докато приготовлението е наказуемо само в предвидените от З случаи, то всеки опит по принцип е наказуем. Изключение от това правило е само абсолютно негодния опит, който е разновидност на малозначителното деяние по чл.9, ал.2 НК.
Съгласно чл.18, ал.3 НК Самоволния отказ от опита е ненаказуемо
“При опит дееца не се наказва, когато по собствена подбуда:
а) се е оказал да довърши изпълнението на престъплението или
б) е предотвратил настъпването на престъпните последици.”
Положението със СС е същото както при приготовлението – нужна е собствена подбуда, дееца трябва да има възможност за избор и сам да се откаже от по нататъшното довършване на опита.
Тук имаме две хипотези:
Първата е при недовършения опит, дееца трябва да прояви пасивност по отношение на ИД, като се въздържа от недовършената му част;
Ако обаче опита е довършен и е започнал онзи причинно-следствен процес, който води до ПР тогава пасивността на дееца няма да бъде достатъчна. Ще трябва той да прояви активност като се намеси в започналия процес и при това трябва да успее да предотврати настъпването на ПР. В противен случай няма да му се зачете самоволен отказ, а ще му се наложи по-леко наказание.
Съучастие в престъпление – основни форми и тяхното разграничаване. Наказуемост на съучастниците.
Съучастие в престъпление.
Същност, обективна и субективна страна на съучастието.
Съучастието е мислимо само при умишлените престъпления. При непредпазливите може да има общ престъпен резултат.
Съучастието представлява задружно умишлено участие на 2 или повече лица в осъществяването на едно престъпление.
За да е налице съучастие е нужно наличието на 2 обективни и 1 субективно изисквания.
Обективни изисквания:
Количествено – да има поне 2 наказателноотговорни лица, като поне едното от тях трябва да осъществи самото престъпление;
Качествена - да се осъществява със задружните усилия на тези 2 или повече лица, да има поне 2 съучастнически поведения. Да има причинна връзка с осъществяваното ИД, да служи за осъществяването на ИД и евентуалния ПР. Ако връзката не е причинна спрямо осъществяването на ИД и евентуалния ПР дейността не може да бъде съучастническа, а само отделно вторично престъпление. Става дума за т.нар. “причастност” – допустителство или укривателство.
Субективното изискване:
Умисъл – трябва да има умисъл за съучастие, т.е. осъществяването на престъплението със задружни усилия да се иска или поне да се допуска . Тук умисъла е не само пряк но и евентуален.
Основание за наказателна отговорност на съучастниците.
Съучастника отговаря не за чужда престъпна дейност, а за това, че той лично, със своето собствено деяние способства за извършване на определено престъпление.
Основни форми на съучастие /чл.20, ал.1/ и отношението м/у тях.
Съгласно чл.20, ал.1 НК “Съучастници в извършването на умишлено престъпление са извършителите, подбудителите и помагачите.” посочените са трите форми на възможно съучастие.
Извършител – чл.20, ал.2 “Извършител е този, който участва в самото изпълнение на престъплението.” Той е главен съучастник.
Подбудител – съгласно чл.20, ал.3 “Подбудител е този, който умишлено е склонил другиго да извърши престъпление.”Той както и помагача са акцесорни съучастници, те осъществяват престъплението, като допринасят само за неговото извършване, без обаче да навлизат в сферата на ИД.
Помагач – съгласно чл.20, ал.4 НК “Помагач е този, който умишлено е улеснил извършването на престъплението чрез съвети, разяснения, обещание да се даде помощ след деянието, отстраняване на спънки, набавяне на средства или по друг начин.”
Съучастие и основни форми на задружната престъпна дейност.
Всичко казано до тук се отнася до случайното /същинското/ съучастие. Има и несъщинско /необходимо/ съучастие, това са случаите в които едно лице не може да извърши само престъплението. такива са участията в опит за преврат, бунт или въоръжено въстание по чл.95, кръвосмешението по чл.153, подкупът по чл.301 и сл.
От Ю гл.т. е важно да се отбележи, че в необходимото съучастие не става в-с за съучастие в едно престъпление, защото съучастниците не участват в 1 престъпление. При необходимото съучастие всеки от съучастниците върши свое отделно престъпление. Затова и техните отделни престъпления могат да имат отделна П квалификация. Например при приемането на подкупа /пасивния подкуп/ се квалифицира по чл.301, а даването на подкуп /активния подкуп/ се квалифицира по чл. 304 НК.
Други форми на необходимо съучастие са престъпните общности, които от своя страна биват два вида:
Престъпното сдружение – организация или група предназначена да върши престъпления. Има сключен договор за извършване на престъпни деяния. Три или повече лица за извършването на две или повече престъпления;
Престъпната тълпа – за разлика от престъпното сдружение тук липсва организационна връзка, тук няма договор. Група лица събрани по едно и също време, на едно и също открито място, за да извършат едно или няколко насилствени действия;
Само при онези престъпления които могат да се извършат еднолично има същинско /случайно/ съучастие.
Извършителство и съизвършителство.
Същност на извършителството, обективна и субективна страна /чл.20, ал.2/.
Съгласно чл.20, ал.2 НК “Извършител е този, който участва в самото изпълнение на престъплението.”
Няма ли извършителство няма и престъпление. Извършителя върши основната дейност. Извършител може да е както едно лице така и няколко лица, но трябва да има координация и умисъл помежду им.
Обективна страна:
Формален критерий – самото деяние. За извършителска дейност говорим, когато ИД се е осъществило изцяло или частично.
Материален критерий – дали обекта на престъплението е поставен в опасност.
Субективна страна:
Умисъл – пряк или евентуален;
Ако не са осъществени обективните и субективните критерии можем да говорим само за помагачество, но не и за извършителство.
Непосредствено и посредствено извършителство.
Извършителството бива посредствено и непосредствено:
Непосредствено – когато дееца лично осъществява ИД;
Посредствено – когато дееца ползва друго лице за осъществяването на ИД, което най често е наказателно неотговорно. Но може да бъде и принудено или заблудено да извърши ИД.
