Българска академия на науките индивидуален научноизследователски проект
Изтегляне 1.56 Mb.
|
Свързани:
982154
- Навигация на страницата:
- Емпиричен анализ на капиталовия пазар на Сърбия
- Обобщение на модела c
- ANOVA c
- Коефициенти a
Таблица 38:Променливи, включени в модела и източници на информация
Източник: автора Емпиричен анализ на капиталовия пазар на Сърбия От Приложение 3 (вж. стр.232) е видно, че само корелационния коефициент r = 0,792, изразяващ връзката между индекса на законовите права LRI и пазарната капитализация е статистически значим, тъй като за него Sig.(2-tail) = 0,000<α = 0,05. Тъй като r = 0,792 > 0,7, оттук следва, че може да се приложи методът на стъпковата множествена регресия. За анализ на капиталовия пазар на Сърбия е избрана зависима променлива (Y) пазарна капитализация за периода 2004 – 2014 г., като независимите променливи, които остават на втора стъпка в множествения регресионен анализ са брутни спестявания като % от БВП и ПЧИ в млрд. долара, като източника на информация за тези показатели е Световната банка. Получени са следните резултати: Таблица 39:
От таблица 39 се вижда, че коефициента на корелация между независимите променливи брутни спестявания и ПЧИ и зависимата променлива пазарна капитализация на втора стъпка от множествения регресионен анализ е 0,893, което е показателно за силна корелационна зависимост. От друга страна, коефициента на детерминация показва, че 80 % от изменението в пазарната капитализация на сръбския капиталов пазар се дължи на вариация в стойността на брутните спестявания и ПЧИ. Коригираният коефициент на детерминация е 0,783 и следователно 78 % от тези изменения в зависимата променлива се обясняват с регресионния модел. Коефициента на автокорелация Durbin – Watson е 1.482, при теоретична стойност от dL = 1.30 и dU = 1.57 (размер на извадката 31 наблюдения и 2 независими променливи). От това следва, че не може да се направи окончателно заключение относно автокорелацията между остатъчните компоненти (residuals) на регресионния модел. Таблица 40:
От таблица 40 проверката на хипотезата за адекватността на регресионния модел показва, че емпиричната характеристика на втора стъпка е Fstat е 55,119 при теоретична стойност за α = 0.05 от таблиците на F – разпределението 1,85. След като Fstat > Fcritical, нулевата хипотеза H0 се отхвърля и правим заключение, че между независимите променливи брутни спестявания и ПЧИ, и зависимата променлива пазарна капитализация съществува корелационна зависимост, и че регресионния модел е адекватен. Това се потвърждава и от Sig. 0.000 < α = 0.05. Таблица 41: Коефициентиa
От таблица 41 за проверка на хипотезата относно регресионните коефициенти b1 и b2 установяваме, че b0 = -82959,665, b1=810,731.68 и b2 = 2,399. Коефициентът b1 показва, че при всяко нарастване на брутните спестявания с единица, може да се очаква нарастване на пазарната капитализация на сръбската фондова борса с 810,731.68 единици. От друга страна, коефициентът b2 показва, че при всяко нарастване на ПЧИ с единица може да се очаква нарастване на пазарната капитализация с 2,399 единици. Емпиричната характеристика на b1 е tstat = 7,540, докато теоретичната стойност при двустранна критична област, критично равнище на значимост α = 0.05 е 1,6991. След като tstat = 7,540> tcritical = 1,6991, отхвърляме нулевата хипотеза Ho и заключаваме, че регресионния коефициент b1 може да се смята за статистически значим. От друга страна, емпиричната характеристика на b2 е tstat = 4,014, като теоретичната стойност при критично равнище на значимост α = 0.05 е 1,6991. След като tstat = 4,014> tcritical = 1,6991, отхвърляме нулевата хипотеза Ho и заключаваме, че регресионния коефициент b2 може да се смята за статистически значим. Подобна зависимост между пазарната капитализация и ПЧИ е установена от автора в друго изследване на капиталовите пазари в Румъния и Хърватия (Стефанова Ю., 2015). Пазарната капитализация на фондовите пазари на двете страни достига най-висока стойност една година преди потоците ПЧИ да достигнат най-високи стойности. Това също е установено в изследване на Furstenberg G. (1998), който заключава, че финансовата интеграция на дадена страна може да бъде насърчавана чрез засилване на конкуренцията и технологичния трансфер, който е резултат от чуждестранно участие на даден пазар. Така страните, които се характеризират с висока степен на финансова интеграция спрямо останалия свят би следвало да привличат средно по-големи брутни капиталови потоци (Montiel P., 1994). Относно анализът на зависимостта между брутните спестявания и пазарната капитализация, в изследване на МВФ (МВФ, 2008) се установява, че брутните спестявания са положително корелирани с пазарната капитализация, но са статистически незначими при обясняване на развитието на нововъзникващите фондови пазари. От друга страна, в изследване на Bayar Y. (2014) на връзката между брутни вътрешни спестявания, ПЧИ и икономическия растеж в азиатските икономики за периода 1982 – 2012 г. (чрез прилагане на панелни коинтеграционни тестове на Pedroni, Kao и Johansen – Fisher и векторен модел за коригиране на грешки) се установява, че вътрешните спестявания и ПЧИ имат положително влияние върху икономическия растеж (и следователно върху нарастване на пазарната капитализация) в дългосрочен аспект. Подобна еднопосочна зависимост от брутните вътрешни спестявания по посока към икономическия растеж е установена също от Aghion and Howitt (2005), Greenidge and Miller (2010), Jangili (2011), Budha (2012), Tang and Chаng (2012), Tang and Lean (2013) и Tang and Tan (2014). Други автори, които достигат до заключение за еднопосочна зависимост от ПЧИ към икономическия растеж (респективно нарастване на пазарната капитализация) са: Blomstrom et al. (1994), Borensztein et al. (1995), Ahmad and Hamdani (2003), Xu and Wang (2007), Almasaied et al. (2008), Hetes et al. (2009), Kotrajaras (2010), Tiwari & Mutascu (2011), Asghar et al. (2011), El-Wassal (2012), Soumia & Abderrezzak (2013), Gursoy et al. (2013). Aнализът на зависимостите между фондовият индекс на Виенската фондова борса ATX и на сръбския фондов индекс Belex показва следното: Таблица 42:
Изтегляне 1.56 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||