Българска академия на науките индивидуален научноизследователски проект
Изтегляне 1.56 Mb.
|
Свързани:
982154
- Навигация на страницата:
- Бивша Югославска Република Македония
| ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Политиката на ЕС в региона на ЮИЕ е насочена към преодоляване на икономическата изостаналост на страните като се очертава ясно тяхната европейска перспектива. Основната цел е да се допринесе за стабилно икономическо развитие чрез провеждане на реформи в икономически и институционален аспект. ЕС оказва подкрепа при извършването на реформи чрез насърчаване на развитието на регионалното сътрудничество, което се определя като основен индикатор за готовността на страните за присъединяване към ЕС. ЕС прилага индивидуален подход към страните – обект на изследването, а именно Бивша Югославска република Македония, Сърбия, Албания и Черна гора, като всяка от тях се оценява сама за себе си и според собствения й напредък по изпълнението на политическите и икономическите критерии на предприсъединителния процес. Диференцираната политика на ЕС в преговорният процес с тези страни от ЮИЕ, спрямо предходните разширения на ЕС, води до сегментиране на политиката му към тези страни, което региона не заслужава, като така се забавя цялостният процес на икономическото възтановяване на страните от ЮИЕ. Отсъствието на друга интегрална стратегия за региона на ЮИЕ показва, че ЕС е в недопотребление на ролята си на интегратор спрямо тези страни. Подготовката за членство в ЕС на разглежданите страни от ЮИЕ преминава през подписване на споразумения за стабилизиране и асоцииране, междинни споразумения за търговия и свързаните с нея въпроси, европейско партньорство с формулирани краткосрочни и средносрочни икономически и политически приоритети, годишни доклади за напредъка и индикативни стратегии за финансово съдействие по инструмента за предприсъединяване (IPA и IPA II). На базата на горепосочените документи, които оформят институционалната рамка на подготовката за членство, страните предприемат законодателни промени чрез разработване на национални стратегии за структурни и икономически реформи, фискална и макроикономическа програма за действие, с цел повишаване на конкурентоспособността, утвърждаване принципите на пазарната икономика, демокрация и правов ред. В областта на капиталовите пазари регулативната и институционалната рамка предвижда прогресивно либерализиране на транзакциите по капиталовата и финансовата сметка на платежния баланс, свързани с ПЧИ, портфейлни инвестиции, както и репатрирането им и на печалбите от тях. Страните – кандидатки за ЕС трябва да разрешат придобиване на недвижими имоти от граждани на страни – членки на ЕС и да осигурят национален режим към тях. Освен това те се задължават да положат усилия за предотвратяване използването на финансовата система за пране на пари, да подобряват икономическата среда и да изграждат благоприятен климат за частни и местни инвестиции като развиват сектора за МСП. Съгласно последните доклади за напредъка на страните – кандидатки за членство от ЮИЕ по преговорни глави IV „Свободно движение на капитали“, IX „Финансови услуги“ и XVII “Икономическа и парична политика“ за Сърбия конкретно се установява, че е необходимо повишаване на административния и аналитичния капацитет за предотвратяване прането на пари и повишаване на равнището на отчетност. Хармонизирането в областта на финансовите услуги е умерено напреднало. По отношение на икономическата политика Сърбия участва в предприсъединителния процес на икономически мониторинг, като фискалната консолидация и икономическото възстановяване са определени като основни цели на правителството. Като слабости ЕК отчита дългите и скъпи процедури по получаване на редица разрешителни, бавната съдебна система при прилагане правата за собственост, несигурността на бизнес средата. Корупцията продължава да бъде висока и голямо предизвикателство остава прилагането правото на закона. Сивата икономика остава значима пречка пред свободната конкуренция и растежа. По отношение на Черна гора при процеса на оценяване на напредъка по трите преговорни глави приетият нов Закон за капиталовите пазари има за цел пълна хармонизация с достиженията на правото на ЕС. ЕК отчита, че страната постига висока степен на хармонизация, режимът за движение на капитали е либерализиран като в този смисъл Черна гора спазва задълженията, поети в ССА. Постигнато е умерено равнище на хармонизация в областта на пазарите на ценни книжа и инвестиционни услуги. Предстоят по-нататъшни мерки за либерализиране на валутния обмен и промяна в инвестиционните правила на пенсионните фондове. Черна гора участва в предприсъединителния фискален надзор, като изготвя стратегия за управление на държавния дълг и е въвела лимит за държавния дълг от 60 % от БВП, както и лимит за бюджетния дефицит от 3 % от БВП. В Черна гора все още няма функционираща пазарна икономика и това налага последователни реформи за насърчаване на конкурентоспособността и възстановяване от глобалната икономическа и финансова криза. За развитието на частния сектор се изисква подобряване на бизнес-средата, ефективност на съдебната система и повишаване на институционалния капацитет. В Бивша Югославска Република Македония ССА се реализира с преходен период от 10 години, разделен на два етапа. От началото на втория етап Македония се задължава да осигури свободно движение на капитали по текущата сметка на платежния баланс в свободно конвертируема валута и с портфейлни инвестиции с падеж, по-малък от една година. Съгласно последния доклад за напредъка, по глава IV е постигнат умерен напредък, като в страната все още съществуват ограничения за движението на капитали, които не са допустими според законодателството на ЕС. По глава IX ЕК също отчита умерен напредък, предвид на това, че Македония е актуализирала Закона за ценните книжа и е подобрила капацитета на Комисията за ценните книжа да осъществява регулиране и надзор. По глава XVII се установява ограничен напредък и е необходимо повишаване на прозрачността и управлението на публичните финанси, както и подобряване на институционалния капацитет. Глобалната финансово-икономическа криза подчертава необходимостта страната да подсили икономическото управление, да ускори реформите по постигане на икономическите критерии и подобряване на конкурентността, предвид на това, че Македония все още няма функционираща пазарна икономика. Значителният дял на сивата икономика продължава да затруднява конкуренцията и развитието на частния сектор. В Албания напредъкът в областта на свободното движение на капитали и финансовите услуги се определя от ЕК като умерен, поради предприети мерки за прилагане на Закона за платежните системи и законодателните инициативи в борбата срещу прането на пари. При пазарите за ценни книжа и инвестиционни услуги се отчита концентрация на транзакциите със съкровищни бонове. По отношение на паричната и икономическата политика подготовката на Албания е сравнително напреднала поради таргетиране равнището на инфлация. Като слабост се отчита високата степен на евроизация на финансовата система и необходимостта от подобряване на капацитета за планиране, координиране и прилагане на икономическата политика. Области, в които ЕК установява забавен напредък са защитата на правата на собственост, прилагане на договорите и тромавите процедури при обявяване на несъстоятелност. МСП срещат сериозни ограничения поради бюрократични пречки, нехармонизиране с европейските стандарти и норми, висок дял на сивата икономика и ширещата се корупция. Регионалното сътрудничество между страните – кандидатки за членство в ЕС се определя от ЕС като начин за изграждане на консенсус и се насърчава със ССА. Приетата от Съвета за регионално сътрудничество „Стратегия 2020 за Югоизточна Европа“ е директен отговор на последиците от световната финансова и икономическа криза. Тя има за цел за повиши просперитета и европейската перспектива на региона чрез нов етап в регионалното сътрудничество с ясно формулирани и количествено измерими цели и задачи. ЕС се ангажира чрез действието на IPA II да подкрепя реформите, заложени в Стратегията, водещи до изпълнение на икономическите критерии за членство в ЕС. Стратегията се състои от пет основни стълба със специфични квантифицирани цели в 16 измерения. Очаква се изпълнението на дейностите по петте направления да доведе до 2020 до нарастване на регионалния БВП до 46 % от средното равнище на ЕС-28, ръст в търговията, намаляване на търговските дефицити на страните и нарастване на потоците ПЧИ към региона с поне 120 %. „Стратегия 2020 за Югоизточна Европа“ е важен етап в процеса на регионално политическо и икономическо сътрудничество чрез интегриран подход за развитие на региона. Стратегията насърчава хармонизирането и интеграцията на капиталовите пазари в региона на ЮИЕ за улесняване достъпа до финансиране за фирмите и повишаване ефективността на финансовите системи. Очаква се до края на 2016 г. да се постигне идентифициране и съгласуване на основните характеристики на платформа за изграждане на регионален капиталов пазар в ЮИЕ. Като стъпка в тази посока през 2014 г. България, Хърватия и Македония подписват споразумение за изграждане на такава обща регионална платформа за търговия с ценни книжа с финансовата подкрепа на ЕБВР. Така България има историческият шанс да стане мотор за регионалната интеграция в ЮИЕ, заедно с Хърватия, Сърбия и Черна Гора, поради високата степен на корелационни зависимости както между трите фондови борси, така и поотделно с референтата фондова борса на Австрия от разглежданите страни в ЦИЕ. Това ще доведе до увеличаване на ликвидността на регионалните капиталови пазари и ще създаде условия за привличане на международни инвеститори поради по-добрата видимост на тези пазари. Регионалното развитие и приспособяване на капиталовите пазари в ЮИЕ към европейската интеграция се оказва бавен и труден процес. Отчита се напредък в хармонизацията в законодателствата съобразно достиженията на правото на ЕС, но в тези страни са въведени само местни електронни системи за търговия (а в Албания такава изобщо липсва), докато на европейско ниво тече процес на обединение на множество фондови борси като примера с борсите в ЦИЕ. Няма предлагане на иновативни финансови инструменти, нито първични публични предлагания и следователно капиталовите пазари на тези страни от ЮИЕ са далеч от изпълнението на макроикономическите им функции. В хода на извършеният анализ са постигнати целта и задачите на проекта, като е обоснована формулираната в началото теза, че процеса на регионална интеграция на страните от ЮИЕ е обективно необходим, предвид подготовката им за присъединяване към ЕС, но този процес ще е свързан с бавно и продължително адаптиране на капиталовите им пазари с новите икономически реалности в ЕС. Изтегляне 1.56 Mb. Сподели с приятели:
|