Българска академия на науките индивидуален научноизследователски проект
Свързани: 982154
Таблица 43:
От таблица 43 се вижда, че коефициента на корелация между независимaта променлива фондов индекс на Австрия ATX и зависимата променлива фондов индекс на Сърбия Belex е 0,729, което е показателно за силна положителна корелационна зависимост. От друга страна, коефициента на детерминация показва, че над 53 % от изменението във фондовия индекс на Сърбия се дължи на вариация в стойността на фондовия индекс на Австрия. Tаблица 44:
Таблица 44 относно проверката на хипотезата за адекватността на регресионния модел показва, че емпиричната характеристика Fstat е 47,632 при теоретична стойност за α = 0.05 от таблиците на F – разпределението 4,08. След като Fstat > Fcritical, нулевата хипотеза H0 се отхвърля и правим заключение, регресионния модел е адекватен. Това се потвърждава и от Sig. 0.000 < α = 0.05 Taблица 45:
От таблица 45 за проверка на хипотезата относно регресионния коефициент b1 установяваме, че b0 = -898,166 и b1=0,612. Коефициентът b1 показва, че при всяко нарастване на фондовия индекс на Австрия АТХ с единица, може да се очаква нарастване на фондовия индекс на Сърбия с 0,612 единици. Емпиричната характеристика на b1 е tstat = 6,902, докато теоретичната стойност при двустранна критична област, критично равнище на значимост α = 0.05 е 1,6820. След като tstat = 6,902> tcritical = 1,6820, отхвърляме нулевата хипотеза Ho и заключаваме, че регресионния коефициент b1 може да се смята за статистически значим. Taблица 46:
Таблица 46 показва, че в рамките на доверителен интервал от 95 %, нарастването на фондовия индекс АТХ с единица води до изменение на фондовия индекс на Сърбия Belex между 0,433 и 0,790 единици. Анализът на зависимостта между дългосрочните лихвени проценти по ДЦК на Сърбия и Австрия показва следното: Таблица 47:
Таблица 48:
От таблица 48 се вижда, че коефициента на корелация между независимaта променлива дългосрочен лихвен процент (ДЛП) по ДЦК на Австрия и зависимата променлива дългосрочен лихвен процент по ДЦК на Сърбия е 0,149, което е показателно за слаба положителна корелационна зависимост. От друга страна, коефициента на детерминация показва, че под 1 % от изменението в ДЛП по ДЦК на Сърбия се дължи на вариация в стойността на ДЛП по ДЦК на Австрия. Таблица 49:
Таблица 49 относно проверката на хипотезата за адекватността на регресионния модел показва, че емпиричната характеристика Fstat е 0,865 при теоретична стойност за α = 0.05 от таблиците на F – разпределението 4,17. След като Fstat < Fcritical, нулевата хипотеза H0 не може да бъде отхвърлена и правим заключение, че между ДЛП по ДЦК на Австрия и ДЛП по ДЦК на Сърбия не съществува статистически значима зависимост. Това се потвърждава и от Sig. 0,358 > α = 0.05 Емпиричен анализ на капиталовия пазар на Черна Гора От Приложение 4 (вж. стр.237) е видно, че има четири корелационни коефициенти, които са статистически значими, тъй като за тях Sig.(2-tail) <α = 0,05 и това са: лихвен процент по депозити и брутни разходи за НИРД в млрд. долари; външен дълг в млрд. долари и реален дългосрочен лихвен процент; инфлация (потребителски цени) и брутно капиталообрзуване като % от БВП; лихвен процент по кредити и брутни спестявания като % от БВП. Тъй като всичките четири по-горе корелационни коефициенти имат стойности r > 0,7, оттук следва, че може да се приложи методът на стъпковата множествена регресия. При анализа на икономическите фактори, които оказват влияние върху развитието на пазарната капитализация на Черногорската фондова борса, от 11 независими променливи, на втора стъпка от множествения регресионен анализ значима за пазарната капитализация остава само независимата променлива лихвен процент по кредити (табл.50). Получени са следните резултати: Таблица 50: Въведени/ отстранени променливиa
Таблица 51:
От таблица 51 се вижда, че коефициента на корелация между независимата променлива лихвен процент по кредити и зависимата променлива пазарна капитализация на втора стъпка от множествения регресионен анализ е 0,815, което е показателно за силна корелационна зависимост. От друга страна, коефициента на детерминация показва, че 67 % от изменението в пазарната капитализация на черногорския капиталов пазар се дължи на вариация в стойността на лихвения процент по кредити. Коригираният коефициент на детерминация е 0,642 и следователно 64 % от тези изменения в зависимата променлива се обясняват с регресионния модел. Коефициента на автокорелация Durbin – Watson е 2,377, при теоретична стойност от dL = 1.10 и dU = 1.37 (размер на извадката 16 наблюдения и 1 независима променлива). От това следва, между остатъчните компоненти (residuals) на регресионния модел съществува отрицателна автокорелация. Таблица 52:
Изтегляне 1.56 Mb. Сподели с приятели: |