Българска академия на науките индивидуален научноизследователски проект
Изтегляне 1.56 Mb.
|
Свързани:
982154
- Навигация на страницата:
- Глава I. ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ИНИЦИАТИВИ ЗА РЕГИОНАЛНА ИКОНОМИЧЕСКА И ФИНАНСОВА ИНТЕГРАЦИЯ В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА
| Очаквани резултати:
систематизиране на институционалните инициативи в областта на капиталовите пазари в процеса на разширяването на ЕС в ЮИЕ; извеждане на изводи относно регионалното развитие на капиталовите пазари в ЮИЕ и открояване на ограниченията и предизвикателствата пред тях в хода на икономическото им приспособяване; очертаване на възможностите и перспективите за задълбочаване на процеса на регионално сътрудничество между капиталовите пазари в ЮИЕ. Глава I. ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ИНИЦИАТИВИ ЗА РЕГИОНАЛНА ИКОНОМИЧЕСКА И ФИНАНСОВА ИНТЕГРАЦИЯ В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА Политика на ЕС за разширяване в Югоизточна Европа За подхода на ЕС към страните от региона на Югоизточна Европа са характерни две насоки, които не си противоречат, нито се изключват взаимно. Първата насока включва генериране и изпълнение на инициативи за развитие на взаимното сътрудничество и интеграция на страните от региона. Задълбочаването на това сътрудничество е условие за постигане на пълноправно членство в ЕС. Втората насока съдържа курс към последователно интегриране на страните от ЮИЕ в ЕС, който се основава на цялостна стратегия на ЕС. Двете насоки се допълват и са подчинени на обща цел: изграждане на обединена, демократична и просперираща Европа. Инициативите на ЕС по отношение на страните от ЮИЕ еволюират по своята същност и цели. Докато в началото с плана Баладюр се залага на превантивната дипломация, процесът от Ройомон цели приобщаване на Балканите към интеграционните процеси в Европа и се основава на натрупания вече опит в регионалната интеграция. Пактът за стабилност е първата инициатива, която предвижда изработване и прилагане на цялостна стратегия за разрешаване на проблемите и конфликтите в ЮИЕ. Основна негова заслуга е, че той заставя доскоро враждуващи страни да седнат и да разговарят на една маса и създава политическа стабилност, по-благоприятен инвестиционен климат и по-голямо взаимно доверие в региона. Съветът за регионално сътрудничество (СРС) продължава тенденцията и може да се окачестви като преход от настойничество от страна на ЕС към самоорганизиране и развитие на сътрудничеството и интеграцията със собствени сили. СРС не е алтернатива на европейската перспектива на страните от ЮИЕ, а цели по-пълно използване на потенциала за сътрудничество между тях, което да улесни интегрирането им в ЕС. ЦЕФТА 2, макар да съществува формално като инициатива на страна от региона, отново е вдъхновена от ЕС и представлява конкретна стъпка за развитие на регионалното икономическо сътрудничество в Югоизточна Европа. ЦЕФТА 2 е споразумение от ново поколение и залага на отворения регионализъм. Макар за негова основна цел да се сочи създаването на зона за свободна търговия, то включва редица договорености, присъщи на по-високите степени на регионална интеграция и засягащи търговията с услуги, движението на преки инвестиции, хармонизирането на стандартите, взаимна либерализация на пазарите на държавни поръчки, защита на правата на интелектуална собственост. Съдействието и финансовата подкрепа, които ЕС оказва на страните от ЮИЕ, еволюират във времето. В началото и средата на 90-те години те се свеждат до съдействие и посредничество за прекратяване на военните конфликти. Предлаганите програми са насочени към изграждане и укрепване на гражданското общество, насърчаване на междуетническия диалог, за образование и зачитане на човешките права и правата на малцинствата. С времето някои от тези цели се запазват, други еволюират, добавят се нови. В началото на ХХІ век новата цел е постигане на пълноправно членство в ЕС от страните от региона. За нейното постигане е необходимо изпълнението на други подцели като задълбочаване на сътрудничеството между ЕС и страните от ЮИЕ, както и вътре в самия регион, сближаване на законодателствата, изпълнение на критериите от Копенхаген. Значително се увеличава и финансовата подкрепа за тези страни като характерното е, че тя се поставя в зависимост от изпълнението на политически критерии, които са постоянни за целия период, а именно: изграждане и укрепване на демокрацията и правовия ред, зачитане на човешките права и правата на малцинствата, постигнат напредък в изпълнението на реформите. С еволюцията на целите се добавят и нови критерии: изпълнение на задълженията по партньорствата с ЕС, напредък в икономическите реформи, изпълнение на критериите от Копенхаген. ЕС прилага единен подход към страните от ЮИЕ. Целите, критериите и методологията са единни, но всяка страна се оценява сама за себе си и според собствените й заслуги. Не се предвиждат блокови присъединявания, а всяка кандидатка ще има възможност да получи пълноправно членство, когато е готова за него. Подкрепата от ЕС е подплатена със съответната институционална структура. За приемането на страните от ЮИЕ съществено значение ще има развитието на самия ЕС: как на практика ще работи новият институционален механизъм, създаден с Лисабонския договор, ще сработи ли новата стратегия Европа 2020, с какви механизми ще бъде осъществявана тя, дали няма да я застигне съдбата на Лисабонската стратегия, как ще излезе ЕС от кризата – по-единен и по-силен или още по-слаб и разединен (Янчева Цв., 2011). Присъединяването на страните от ЮИЕ ще зависи и от това как ще се представят в ЕС балканските държави, които вече са пълноправни членки (Гърция, България и Румъния). Засега се налага един неприятен образ на Балканите като цяло, което ще се отрази неблагоприятно върху следващото разширяване на ЕС. ЕС има водеща роля в насърчаването на развитието на отношенията между страните от ЮИЕ. Основен мотив за извършване на реформи и за задълбочаване на сътрудничеството между страните от региона е перспективата за бъдещо пълноправно членство. Лансират се широк кръг от инициативи и се предлага както финансово подпомагане, така и експертна помощ. България гледа на развитието на регионалното сътрудничество в ЮИЕ като част от общоевропейското сътрудничество и набляга на утвърждаването на европейските критерий в развитието на отношенията между държавите в региона (Динков Д., 2002) Съгласно критериите от Копенхаген (1993) страните-кандидатки за членство следва да изпълнят изискванията за: стабилност на институциите, като гарантират демокрацията, спазването на законите, човешките права и уважение към малцинствата (политически критерии); действаща пазарна икономика, която има способността за се справи с конкурентния натиск и пазарните сили на ЕС (икономически критерии); способност за поемане на задълженията, които произтичат от членството с оглед на изпълнението на целите на икономическия и паричен съюз. В допълнение на горепосочените критерии се включват и т.н. Мадридски критерии като необходимост от развитие на административния и съдебен капацитет за прилагане на определените взаимни ползи на acquis communautaire. Изтегляне 1.56 Mb. Сподели с приятели:
|