Българска академия на науките индивидуален научноизследователски проект
Изтегляне 1.56 Mb.
|
Свързани:
982154
- Навигация на страницата:
- Република Сърбия
| ЕС и Република Сърбия
През 2000 г. Сърбия прави решителна стъпка за преодоляване на политическата и икономическата си изолация и поема по пътя на европейската интеграция. По време на срещата на върха в Солун през 2003 г. Сърбия заедно с пет други страни от Западните Балкани е определена като потенциален кандидат за членство в ЕС. През 2008 г. е подписано Споразумение за стабилизиране и асоцииране (ССА), което влиза в сила през 2013 г., а междинното споразумение за търговия и свързаните с нея въпроси влиза в сила през 2010 г. През 2009 г. Сърбия официално подава заявление за членство в ЕС и през 2012 г. получава статут на страна-кандидатка за членство в ЕС. През 2013 г. Европейският съвет приема рамката за договаряне със страната, а през 2014 г. се провежда първата Междуправителствена конференция със Сърбия. Република Сърбия
Източник: Европейска комисия ССА влиза в сила през 2013 г. Съгласно глава IV (Текущи плащания и движение на капитал), чл. 63 уточнява, че по отношение на транзакции по капиталовата и финансовата сметка на платежния баланс Сърбия следва да осигури свободно движение на капитали, свързани с директни инвестиции, както и ликвидация и репатриране на тези инвестиции и печалбите от тях. От влизане в сила на ССА Сърбия следва да разреши придобиване на недвижими имоти в страната от граждани на страни-членки на ЕС като прогресивно приспособи законодателството за придобиване на недвижими имоти на територията си от граждани на ЕС, за да подсигури еднакъв режим към тях, както към собствените си граждани. Освен това Сърбия се задължава до 4 години след влизането в сила на ССА да осигури свободно движение на капитали, свързани с портфейлни инвестиции и финансови заеми с падеж по-малък от една година. В края на 4-тата година от влизане в сила на ССА, Съвета по стабилизиране и асоцииране определя детайлните ангажименти за пълното прилагане на правилата на ЕС за движение на капитали в Сърбия (чл. 64). С решение на Европейския съвет от 2008 г. се актуализира второто Европейско партньорство със Сърбия, включително Косово от 2006 г. и се определят краткосрочни и средносрочни приоритети по политическите и икономически критерии за членство. Към краткосрочните икономически приоритети се формулират изисквания, както следва: прилагане на фискална политика, насочена към стабилност, ниска инфлация и външна устойчивост; продължаване реформата в управлението на публичните финанси; следване на парична политика, насочена към ценова стабилност; подобряване процедурите при фалит и ускоряване структурните промени; подсилване финансовия надзор за стабилност на финансовия сектор; продължаване усилията за намаляване на сивата икономика. По отношение на вътрешния пазар, в частност свободно движение на капитали, Сърбия следва да продължи с развитието на система за международни платежни операции, в съответствие с международните правила и да установи национален режим при покупка на недвижими имоти. От друга страна, към средносрочните приоритети в икономическата област се открояват следните: фискална консолидация и намаляване ролята на държавата в икономиката; ускоряване процеса на приватизация и подобряване на корпоративното управление; намаляване държавните помощи като процент от БВП и подобряване политиката за защита на конкуренцията; подобряване бизнес-средата и нарастване на ПЧИ „на зелено“. За вътрешния пазар в област свободно движение на капитали са препоръчва по-нататъшна либерализация на краткосрочното и средносрочно движение на капитали. Съгласно последния доклад за напредъка на Сърбия от 2014 г. (ЕК, 2014) аналитичното изследване за прилагане правото на ЕС започва през септември 2013 г. като са проучени 15 преговорни глави, отворени са 9, а цялостния процес на изследването ще завърши през 2015 г. В доклада се изтъква, че държавното присъствие в икономиката остава значително, а частният сектор е недостатъчно защитен поради липсата на систематично прилагане правото на закона. Икономиката на Сърбия се състои 71% от БВП от услуги, 19% - индустрия и над 10% от БВП – селско стопанство. Тя преминава през три последователни рецесии след началото на глобалната финансова и икономическа криза през 2008 г. През 2012 г. се наблюдава свиване на БВП с 1.7% поради слабо вътрешно търсене, което се възстановява през 2013 г., когато икономиката нараства с 2.5%, но това възстановяване е крехко и основано основно на експорта. БВП на човек от населението по паритет на покупателната сила съставлява 35% от средното равнище за ЕС. През 2012 г. бюджетният дефицит е 6.5% и намалява до 5% през 2013 г., но 2014 отново нараства до 7.5 % от БВП. Правителственият дълг расте над 60% от БВП през 2013 г. и надхвърля 70% през 2014 г. Нормата на инфлация е 7.8% през 2012 г. и спада до 2.2% през 2013 г. поради свиване на вътрешното търсене и ниска вносна инфлация. Очакванията на МВФ са инфлацията да се възстанови до таргета на Националната банка от 4 % +1.5 % към края на 2015 г. предвид на регулярните покачвания на цените, възстановяването в селското стопанство и по-експанзивната монетарна политика. Съгласно Доклада за глобалната конкурентоспособност Сърбия се нарежда на 101 място сред 144 страни. МСП осигуряват над 50 % от добавената стойност в икономиката на Сърбия, но имат особени затруднения поради ограничения достъп до финансиране и непредвидимата регулативна среда. През първата половина на 2014 г. икономиката се свива с 2 % и изпада в рецесия за трети път от 6 години насам, а инвестициите също са ограничени въпреки нарасналите капиталови разходи на правителството. Прогнозите на МВФ (МВФ, 2015) са БВП да продължи да се свива през 2015 г. поради мерките за фискална консолидация. След 2016 – 2017 г. се очаква стабилизиране на икономиката поради спадащите лихвени проценти, подобряване на конкурентоспособността и по-високи равнища на ПЧИ в хода на структурните реформи. Нетните ПЧИ нарастват слабо, но са доста под предкризисните равнища и съставляват 3.8% от БВП през 2014 г., като са насочени основно към търговия, строителство, недвижими имоти и финансови услуги. За стимулиране на икономиката, правителството въвежда редица облекчения, като данъчни ваканции при наемане на нови служители, субсидии при кредитиране, строителство и инвестиции, но някои от тях може да подкопаят конкурентното начало и да отслабят фискалната позиция на правителството. ПЧИ в Сърбия се регулират по силата на Закона за чуждестранните инвестиции. На чуждестранните инвеститори се гарантира национален режим, като им се осигурява правна сигурност и защита, както на местните компании и физически лица (Price Waterhouse Coopers, 2013). Чуждестранни дружества нямат право да участват в управлението на компании от сектор сигурност (производство и търговия с оръжия), или осъществяващи дейност в ограничени зони. Валутно-курсовият режим в Сърбия е все още стриктно регулиран и обект на засилен надзор от страна на регулативните органи. Корпоративното кредитиране се свива след като много от банките затягат кредитните си условия. Депозитната база се разширява и банковата система е високо ликвидна, въпреки че тази ликвидност не се влива в голяма степен в реалната икономика. Висока е степента на евроизиация на икономиката, като над ¾ от депозитите и кредитите за домакинства и фирми са деноминирани в чужда валута. Финансовото посредничество намалява, а активите на банковия сектор достигат до 92.4 % от БВП, като банките (предимно чуждестранни) продължават да доминират финансовата система. Банковият сектор в страната се състои от 29 банки, 9 от които са държавна собственост. Най-големите пет банки притежават над 50 % от банковите активи. Активите на пенсионните фондове достигат до 0.47 % от БВП през 2014 г., като доброволни пенсионни фондове оперират в Сърбия от 2007 г., но реформите в пенсионната система все още предстоят. С нов закон за приватизацията от 2014 г., Сърбия определя края на 2015 г. като срок за завършване на процеса на приватизация и очертава следните модели за приватизация: стратегическо партньорство, прехвърляне на капитал без компенсации и продажба на активи. Навлизането на пазара остава утежнено поради дългите и скъпи процедури по получаване на редица разрешителни (особено в областта на строителството). Прилагането на редица закони остава проблематично поради бавната съдебна система при упражняване на правата за собственост, а това води до нарастване на несигурността и разходите за бизнес в Сърбия. Централната банка продължава да прилага политика на инфлационно таргетиране, като определената цел за инфлацията е 4% +/- 1.5 процентни пункта. След 2013 г. инфлацията намалява значително поради слабо търсене, относително стабилен валутен курс и намаляване на митническите ограничения по силата на ССА. Съгласно глава 4 „Свободно движение на капитали“ последният доклад за напредъка от 2014 установява слаб напредък при движението на капитали като Сърбия следва да приеме и изпълни законодателството в областта. През 2013 г. Централната банка приема решение, с което се улеснява отпускане на кредити в динари от международни финансови институции на търговски банки и фирми. Приети са решения за либерализиране трнзакциите с чуждестранна валута, извършвани от граждани на Сърбия. Остават ограничения, свързани с краткосрочни капиталови транзакции от резиденти, докато дългосрочните капиталови транзакции са напълно либерализирани. Съществуват и ограничения относно придобиването на недвижими имоти, и по-специално земеделски земи. Законодателството на Сърбия за платежните системи не е напълно хармонизирано с ЕС. В областта на мерките срещу прането на пари е приет проект на стратегия и се подготвя план за действие, но ЕК отчита, че е необходимо повишаване на административния и аналитичния капацитет на Агенцията за предотвратяване на прането на пари и повишаване равнището на отчетност в сферата на застраховането, недвижимите имоти и валутния обмен. По глава 9 „Финансови услуги“ в областта на пазарите за ценни книжа и инвестиционни услуги се създава Комитет за финансова стабилност като съвещателен орган, в който участват Централната банка, Министерството на финансите, Агенцията за гарантиране на депозитите и Комисията по ценните книжа. Няма по-нататъшно хармонизиране с правото на ЕС при рейтинговите агенции и колективните схеми за дялови инвестиции (UCITs). ЕК определя, че хармонизирането в областта на финансовите услуги е умерено напреднало. По отношение на глава 17 „Икономическа и парична политика“ ЕК установява, че Централната банка на Сърбия продължава политиката на инфлационно таргетиране, като инфлацията остава на исторически ниски равнища, доста под целевата зона на банката. В областта на икономическата политика Сърбия участва в предприсъединителния процес на икономически мониторинг, като фискалната консолидация и икономическото възстановяване са определени като основни цели на правителството. Публичният дълг продължава да нараства до 63% през 2014 г., надхвърляйки установения от фискалните правила таван от 45% от БВП. Сред причините за нарастващия държавен дълг са намаляващите бюджетни приходи, нарастване на публичните разходи, държавните помощи към все още неприватизираните предприятия под формата на директни субсидии или гаранции, както и разходите по преструктуриране на държавни банки през 2014 г. Като цяло ЕК отчита умерен напредък по глава 17. Държавното присъствие в икономиката е значително, като държавните помощи достигат до 7.1 % от БВП. Държавно контролирани компании присъстват в енергийния сектор, транспорт, инфраструктура, телекомуникации, медии, земеделие и околна среда. Отвореността на икономиката нараства като общия износ на стоки и услуги достига 44.7 % от БВП, докато вноса съставлява 56.4 % от БВП. През 2012 г. дефицитът по текущата сметка е 10.5% от БВП, но намалява до 5% през 2014 г. поради бърз растеж на експорта. Основен търговски партньор на Сърбия е ЕС, който формира около 63% от експорта и 62% от вноса на Сърбия. ЦЕФТА е втория по значимост търговски партньор с дял от 28% от експорта и 8% от импорта. Корупцията се възприема като широко разпространено явление, което влияе върху икономическото развитие на страната, като голямо предизвикателство остава прилагането правото на закона, съдебната независимост и ефективност. Съгласно анализи на Групата на държавите срещу корупцията към Съвета на Европа (GRECO), Сърбия е изградила правната рамка, която служи като стабилна основа за разследвания и издаване на съдебни решения по корупционни дела, но е необходимо повишаване на ефективността при прилагането на тази рамка. Сърбия създава антикорупционна агенция, която осигурява мониторнинг и изготвя годишни доклади в областта. С приетата Национална антикорупционна стратегия 2013 – 2018 г. се цели елиминиране на корупцията и се определят най-уязвимите сектори. Съгласно национални приоритети за международно съдействие за периода 2014-2017 г. (с прогнози до 2020 г.) се насърчава хармонизиране на финансовото съдействие на международните донори с националните секторни приоритети. Документът акцентира върху реформи за изпълнение на критериите за присъединяване и създаване на благоприятна икономическа среда и социално развитие. Основни международни донори в Сърбия са ЕС, USAID, EBRD, EIB и Световната банка. Oт 2001 г. Световната банка е отпуснала на Сърбия 740 млн. долара, а IBRD 1,107 млн. долара за насърчаване на конкурентна икономика и подобряване на ефективността и резултатите от публичните разходи. През 2014 г. допълнително са отпуснати 300 млн. евро по заем за извънредно възстановяване след наводненията, насочени предимно към сектори енергетика, селско стопанство и ремонтна дейност. От друга страна, IFC е инвестирала в Сърбия в 55 проекта, на обща стойност от 2,2 млрд. долара след 2001 насам. Корпорацията се фокусира върху осигуряване на достъп до финансиране, подкрепа на развитието на местните финансови институции, и особено тези, които таргетират МСП, подобряване на инвестиционния климат и повишаване на рентабилността на частния сектор. По отношение на дейността на MIGA (Мultilateral Investment Guarantee Agency), към 2014 г. издадените гаранции от тази агенция са на обща стойност от 785 млн. долара, като те са основно насочени за подкрепа на дейността на чуждестранните банки в Сърбия за възстановяване на банковия сектор и икономиката на страната. През 2015 г. Сърбия подписва поредното 36 месечно предпазно стендбай споразумение с МВФ, което осигурява право на ползване на 935.4 млн. СПТ, еквивалентни на 1,122 млрд. долара поради забавяне на икономическото възстановяване и за подпомагане на платежния баланс. Така достъпът до 200 % от средствата в квотата се очаква да осигури адекватно предпазване срещу външни за страната шокове. Условието за ползването му е предприемане на мащабни структурни реформи в Сърбия и МВФ ще осъществява мониторинг върху напредъка на тримесечна база. Това е третото споразумение с Фонда от 2009 година насам (National Bank of Serbia, 2015). Предприсъединителната икономическа програма на страната 2014-2016 г. осигурява цялостна политическа рамка, стремеж за намаляване на бюджетните дефицити, ограничаване на правителствения дълг под 70% от БВП, ускоряване растежа и структурните реформи, фискална консолидация, реформа в публичната администрация и приватизация. Тази програма ще бъде заменена с едногодишни Национални програми за икономически реформи, които ще включват оценка на външната устойчивост и структурните пречки пред растежа. През 2013 г. Сърбия приема Национален план за изпълнение достиженията на правото на ЕС 2013-2016 г., с който се предприемат стъпки за хармонизиране със законодателството на ЕС. Сърбия участва в стратегията на ЕС за Дунавския регион, стратегията на ЕС за Адриатическия и Йонийския регион, Съвета за регионално сътрудничество и е обвързана със „Стратегия 2020 за ЮИЕ“ и нейните цели за растеж (вж. точка 2 по-долу). Съгласно IPA 2007-2013 г. ЕС е отпуснал финансово съдействие на Сърбия на обща сума от 1.5 млрд. евро, като по-голямата част от финансирането е насочена за подобряване на съдебната система и вътрешните работи, развитие на частния сектор, околна среда и енергиен сектор. Сърбия участва в следните програми на ЕС: Седма рамкова програма; Рамкова програма за конкурентноспособност и иновации; Хоризонт 2020; COSME и др. Съгласно Индикативната стратегия за Сърбия от 2014 г. ЕС ще осигурява подкрепа за хармонизиране на законодателството и прилагане на политики, съобразени с достиженията на правото на ЕС, особено в областта на конкуренцията, контрола върху държавните помощи, фирменото право, свободно движение на стоки, капитали и услуги. Индикативният бюджет по IPA II е на обща сума 688.2 млн. евро, от които за реформи и подготовка на членство в ЕС са определени 230.2 млн.евро, а за конкуренция и иновации – 35 млн. евро. Важен акцент се поставя върху реформата в публичната администрация, повишаване правната предвидимост и прилагането на законите. Подкрепата на ЕС в областта на системата за управление на публичните финанси, за глави 23 и 24 относно правото на закона и основните права заема централно място във финансирането от ЕС, както и борбата срещу корупцията и свободата за изразяване. В областта на конкурентноспособност и растеж ще се отпускат средства на базата на изработена двугодишна програма за подобряване на бизнес-средата, структурни реформи, развитие на изследователския и иновационен капацитет на страната. Сивата икономика остава значима и представлява основна пречка пред свободната конкуренция и растежа. През 2009 г. Сърбия въвежда система за регистрация на фирми „на едно гише“, с което значително се подобрява административния процес. Наблюдава се подобрение и при спазването на правата на собственост, но страната трябва да продължи с процеса на облекчаване на административната и регулативна рамки в области като конкурентна политика, права на интелектуална собственост и фирмено право. Все още се отчита, че страната има ограничени възможности за иновации и технологичен трансфер като инвестициите в НИРД са много малки, секторът на МСП е ниско продуктивен, а само 26% от МСП използват външно финансиране. Повечето от МСП в Сърбия извършват дейност в търговия на едро и дребно (около 34 %), следвани от индустриалния сектор (18 %) по данни на ЕК (ЕК, 2014). Сърбия стартира програма за подкрепа на МСП с отпускане на държавно финансиране до 25 % при доставки на ново оборудване, а останалата част се осигурява чрез банков кредит (70 %) и самофинансиране 5%, с което се очаква повишаване на търговските дейности на компаниите и процеса на интернационализацията им. През 2014 г. се създава държавна банка за развитие, като очакванията са чрез нея да се активизира кредитирането за МСП в страната. Изтегляне 1.56 Mb. Сподели с приятели:
|