Българска академия на науките индивидуален научноизследователски проект
Изтегляне 1.56 Mb.
|
Свързани:
982154
- Навигация на страницата:
- Република Черна гора
- 15.10.2007 22.01.2007
| ЕС и Република Черна гора
Черна гора е страна – кандидат за член на ЕС, като нейната европейска перспектива се потвърждава от Европейския съвет през 2006 г. след признаване на независимостта на държавата от страните – членки на ЕС. През 2006 г. на базата на решение на Съвета на министрите на ЕС се установява политически диалог между институциите на ЕС и правителството на Черна гора. Първият диалог започва през януари 2007 г., когато Европейският съвет взема решение за ново европейско партньорство с Черна гора. Така формулираните приоритети намират израз в план за действия за прилагане на препоръките през май 2007 г. През октомври 2007 г. Черна гора подписва ССА и междинно споразумение за търговията и търговски свързаните въпроси, което влиза в сила на 01 януари 2008 г. ССА получава подкрепа от всички парламентарни партии, като черногорският парламент го ратифицира ноември 2007 г. Черна гора подава заявление за членство в ЕС на 15 декември 2008 г. и на базата на въпросник за оценка на готовността на страната да изпълнява задълженията на членството на 17 декември 2010 г. ЕС предоставя официален статут на Черна гора на страна-кандидатка за членство. Република Черна гора
Източник: Европейска комисия Съгласно чл. 6 „Регионално сътрудничество“ от ССА Черна гора следва активно да насърчава регионалното сътрудничество, като започне преговори със страни, подписали ССА с ЕС и да сключи конвенции за регионално сътрудничество и изграждане на зони за свободна търговия, съобразно с изискванията на Световната търговска организация (СТО). ССА следва да се реализира в рамките на преходен период от максимум 5 години. Съобразно с чл. 62 от глава 4 „Текущи плащания и движения на капитали“ (раздел V: “Движение на работници, установяване, предоставяне на услуги, капитал“) Черна гора се задължава да осигурява движения на плащания по текущата сметка на платежния баланс в свободно конвертируема валута между ЕС и Черна гора. Освен това страната следва да подсигури свободно движение на капитали за преки инвестиции, направени в компании, учредени съобразно законите й, както и репатриране на тези инвестиции и печалбите, произтичащи от тях, от датата на ССА. От датата на влизане в сила на ССА Черна гора осигурява национален режим на гражданите на ЕС за придобиване на недвижим имот на нейна територия. Черна гора следва да осигури свободно движение на капитали, свързани с портфейлни инвестиции и финансови кредити, с падеж, по-малък от една година. Страната следва да не въвежда нови ограничения за движението на капитали и текущи плащания между гражданите на ЕС и Черна гора, и да не прави действащите уговорки по-ограничителни. При изключителни обстоятелства ЕС или Черна гора могат да налагат предпазни мерки при движение на капитали при сериозни затруднения за осъществяване на валутно-курсовата или парична политика за период, който не надвишава шест месеца. Съгласно чл. 84 от ССА „Борба с прането на пари“ страните се съгласяват да положат усилия и да си сътрудничат така, че да предотвратяват използването на финансовата система за пране на средства от криминални дейности, като сътрудничеството включва административно и техническо съдействие за изработване на правила, подходящи стандарти и механизми за предотвратяване прането на пари, които са съвместими с тези на ЕС и на международната общност. От друга страна чл. 89 „Икономическа и търговска политика“ задължава ЕС и Черна гора да подпомагат процеса на икономическа реформа, подобряване на икономическата политика в пазарната икономика, подсилване правото на закона чрез недискриминационна търговско-обвързана правна рамка. В областта на финансовите услуги сътрудничеството ще се насочи за приемане на счетоводна система, съвместима с европейските стандарти, подобряване на надзора и обмен на информация относно предложеното законодателство (чл. 91 от ССА). Черна гора се задължава да изгради благоприятен климат за частни местни и чуждестранни инвестиции, като подобри правната рамка за защита на инвестициите (чл. 95) и развие сектора на МСП и потенциала й за растеж. През 2007 г. ЕС и Черна гора подписват документ за партньорство на основата на Решение на Европейския съвет, в което се съдържат принципи, приоритети и условия за партньорство. Черна гора обявява своята независимост на 03 юни 2006 г., като подготовката за по-нататъшна интеграция изисква изготвяне на времева рамка със специфични мерки за постигане на приоритетите в актуализираното Споразумение за европейско партньорство. Тези приоритети се разграничават на краткосрочни и средносрочни и обхващат изпълнението на политическите и икономически критерии, както и мерките, които страната трябва да предприеме за транспониране на правото на ЕС по преговорните глави. В краткосрочен план страната следва да изпълни такива икономически критерии като запазване на макроикономическа стабилност, постигане на институционален капацитет, въвеждане на програмно бюджетиране и продължаване процеса на преструктуриране и приватизация на държавните компании. Краткосрочни приоритети има и в областта на финансовите услуги и мерките за предотвратяване прането на пари. Страната се задължава да подсили регулативната и надзорна рамка за финансовите институции и пазари съобразно с действащите европейски практики и да осигури ефективно прилагане и координиране на законодателството в областта на предотвратяване прането на пари. Средносрочни приоритети насочват към изработване на антикорупционна политика и осигуряване на цялостното спазване на Конвенцията на ООН относно борбата срещу корупцията и съответните конвенции на Съвета на Европа. В средносрочен план Черна гора трябва да осигури пълна либерализация на движението на капитали съгласно с принципите на ЕС и да изгради всеобхватна регулативна и надзорна рамка за финансовите пазари. Изпълнението на Споразумението за европейско партньорство се осъществява в рамките на механизма на ССА чрез публикуване на годишни доклади от ЕК. Преговорите за присъединяване са открити през 2012 г. като към 2015 г. са отворени 18 преговорни глави и само две са временно затворени (глава 25 „Наука и изследвания“ и глава 26 „Образование и култура“). Съгласно доклад за мониторинг по гл. 4 „Свободно движение на капитали“ Черна гора трябва да отстрани с някои изключения всички ограничения за движението на капитали с ЕС, както и с трети страни. Либерализацията на плащанията е също важна за свободното движение на капитали (Регламент 924/2009 г., Директива 97/5/ЕС, Директива 2007/64/ЕС, Директива 2009/110/ЕС). Освен това важна част от законодателството има отношение към предотвратяване прането на пари и използването на финансовата система за целите на прането на пари и финансирането на тероризма (Директива 2005/60/ЕС, Директива 2006/70/ЕС). Не на последно място са включени и паричните преводи към и от ЕС, както и предоставянето на информация за платеца (Регламент 1889/2005, Регламент 1781/2006). В Черна гора законът за чуждестранните инвестиции, с последните изменения от 2011 г. предоставя на чуждестранни инвеститори национален режим, като чуждестранни компании могат да притежават изцяло местна компания, както и да инвестират във всеки сектор. Единствените ограничения са в сектор рибарство, транспорт и военно производство, където чуждестранната собственост е ограничена до 49% от капитала. Правото на чужденци да придобиват недвижимо имущество се ограничава съгласно Закона за правата на собственост, но тези ограничения не се прилагат за гражданите на ЕС от датата на влизане в сила на ССА от май 2010 г. Клонове и дъщерни дружества на чуждестранни компании от ЕС, осъществяващи бизнес в Черна гора също имат право да закупуват земеделска земя, гори, търговски обекти и др. Други ограничения касаят Закона за застраховането, съгласно който гражданите могат да бъдат застраховани само от застрахователни компании, учредени в Черна гора. Законът за доброволните пенсионни фондове също включва някои ограничения относно инвестиционните правила при инвестирането на ценните книжа от институционални инвеститори. Приетият през 2013 г. нов Закон за капиталовите пазари има за цел пълна хармонизация в областта на пенсионните фондове преди приемането на страната в ЕС. Приватизацията в Черна гора се осъществява на основата на годишен приватизационен план чрез публични търгове или котиране на фондовата борса, като правителството не запазва някакви специални права в приватизираните компании. Правната рамка в областта на борбата с прането на пари включва Закон за предотвратяване прането на пари и финансирането на тероризма, в който са описани отговорните институции, техните задължения, процедурите и мерките, които се предприемат при констатирани случаи и др. С цел подобряване на сътрудничеството между надзорните органи в борбата срещу прането на пари и финансирането на тероризма през 2012 г. има сключен меморандум за разбирателство между Централната банка, Комисията по ценните книжа, Комисията за надзор над застраховането, Министерството на финансите и администрацията за предотвратяване прането на пари и финансирането на тероризма. Оценката на Европейската комисия (ЕК) по гл. 4 „Свободно движение на капитали“ е че като цяло Черна гора постига висока степен на хармонизиране и прилага в значителна част достиженията на правото на ЕС в тази област. Режимът за движение на капитали е либерализиран, най-вече в областите като ПЧИ, входящи и изходящи портфейлни инвестиции, други операции с ценни книжа и кредити. Местните жители могат да осъществяват транзакции по текущи и депозитни сметки с чуждестранни финансови институции. В този смисъл Черна гора спазва задълженията, поети в ССА. ЕК отчита, че е необходимо по-нататъшно хармонизиране при ПЧИ в сектор рибарство, транспорт, военно оборудване, пенсионно законодателство и застраховане. Законодателството в областта на прането на пари е добре хармонизирано, но страната следва да повиши административния капацитет на органите, които участват в този процес. Съгласно Доклад на ЕК за мониторинг по гл. 9 от 2013 г. достиженията на правото на ЕС в тази област включват правила за оторизация, извършване на дейност и надзор върху финансови институции в банковия, застрахователния пазар, пазара на ценни книжа, допълнителното пенсионно осигуряване, инвестиционните услуги и инфраструктурата на финансовите пазари. По-специално фокусът се насочва върху капиталовите пазари и финансовата инфраструктура като отстраняване на бариерите пред търговията, клиринга и сетълмента и насърчаване на финансовата стабилност. Това е свързано с намаляване на системния риск поради неплатежоспособност в системите за сетълмент, учредяване и прилагане на споразуменията за обезпечения в ЕС и установяване на правила за задължителния клиринг на стандартизирани извънборсови деривативи чрез централен съконтрагент. На пазарите за ценни книжа и инвестиционни услуги Директивата за пазарите на финансови инструменти съдържа цялостен регулативен режим, обхващащ оторизация, осъществяване на дейност и надзор на организирани фондови пазари и инвестиционни фирми. Директивата за проспектите води до повишаване на прозрачността и защитата на инвеститорите, а с Директивата срещу пазарни злоупотреби се въвежда хармонизиран административен режим, забраняващ търговията с вътрешна информация и манипулиране на пазара. Законодателството изисква страните-членки да установят утвърдена схема за компенсиране на инвеститорите, която да гарантира компенсации до 20 000 евро. По отношение на Черна гора се отчита частично прилагане на Директива 98/26/ЕС за окончателност на сетълмента при плащания и системите за сетълмент на ценни книжа, като ключови дефиниции като система, централен съконтрагент, сетълмент-агент и клирингова къща не са ясно дефинирани. Няма установени клаузи относно процедури при несъстоятелност на участник в системите за сетълмент. Черна гора е в значителна степен хармонизирала с ЕС законодателството си за споразуменията за финансови обезпечения и е почти изцяло транспонирала Директива 2002/47/ЕС. Остава определяне на орган, който да бъде отговорен за прилагането на Закона за споразуменията за финансови обезпечения. Черна гора следва да приложи изискванията и на Регламент 648/2012 за европейската пазарна инфраструктура към датата на присъединяване към ЕС. Въпреки, че изискванията на Регламента по отношение на централен контрагент и търговски депозитари не са пряко приложими към нея поради липса на такава инфраструктура в страната, към финансовите институции (банки, инвестиционни фондове и застрахователни компании) са приложими задължения за клиринг на извънборсови деривативни контракти и изисквания за отчетност. Черна гора постига умерено равнище на хармонизация в областта на пазарите на ценни книжа и инвестиционни услуги. Чрез Закона за ценните книжа се регулират видовете ценни книжа, емисията, търговията им, правата и задълженията на участниците на този пазар и идентифицирането и управлението на конфликти на интереси на фирмите, предоставящи такива услуги. Законодателството е частично хармонизирано с Директива 2004/39/ЕС като страната трябва да предприема стъпки, за да транспонира законовите промени в рамката на пазарите на финансови инструменти. Някои аспекти на Директива 2003/71/ЕС за проспектите са заложени в Закона за ценните книжа, но Директива 2010/73/ЕС все още не е транспонирана. Отчита се умерено равнище на хармонизиране с Директива 2003/6/ЕС за пазарните злоупотреби чрез Закона за ценните книжа, с който се забранява пазарната манипулация и незаконно използване, оповестяване и препоръка на вътрешна информация, които се определят като криминални престъпления. Очаква се пълно транспониране да бъде постигнато чрез изготвения нов Закон за капиталовия пазар. Националното законодателство в областта на Директива 97/9/ЕС за схемите за компенсиране на инвеститорите се съдържа в Закона за ценните книжа и правилата за Централния депозитар. Очаква се хармонизиране с Директива 2011/61/ЕС за мениджърите на алтернативни инвестиционни фондове и с Регламенти 345/2013 и 346/2013 за европейските фондове за рисков капитал и за европейските фондове за социално предприемачество към датата на присъединяване на страната в ЕС. Пазарът на ценни книжа и инвестиционни услуги в Черна гора се регулира от Комисията за ценни книжа като независим орган, създаден на базата на Закона за ценните книжа, който се отчита пред Парламента. Комисията е страна по многостранния меморандум за разбирателство на IOSCO и има ангажимент да прилага най-високите стандарти за надзорно сътрудничество. Надзорът над пазарните участници се осъществява чрез пряк контрол (ежедневни, периодични и годишни отчети, както и при необходимост), и непряк контрол чрез статистически анализи. Крайната оценка на ЕК по гл. 9 „Финансови услуги“ е, че страната постига умерено равнище на хармонизиране в областта на финансовата инфраструктура, капиталовите пазари и инвестиционните услуги. Хармонизирането в областта на глава 17 „Икономически и паричен съюз“ съгласно мониторингов доклад на ЕК отчита, че Черна гора трябва да идентифицира потенциални рискове, да предотвратява и коригира извънредни бюджетни дефицити и макроикономически дисбаланси. Черна гора използва еврото като национална парична единица, по начин, различен от този на членството в ИПС. През 90-те години на 20 век Черна гора преминава през период на хиперинфлация, свързан с дестабилизация на финансовия сектор. В отговор на това Черна гора въвежда германската марка като законно платежно средство, която след това е заменена с еврото и така се спомага за стабилизиране на банковия сектор, елиминиране на валутно-курсовия риск и се увеличава външната търговия. Черна гора ще запази еврото като основно платежно средство, но не възнамерява да се присъедини към Еврозоната на датата на присъединяването си към ЕС. Законът за Централната банка на Черна гора е хармонизиран с европейското законодателство относно институционална независимост. Липсва обаче хармонизация с чл. 219 от Договора за създаване на ЕС относно валутния обмен, тъй като съгласно Закона за валутните операции по текуща и капиталова сметка Централната банка на Черна гора може да въвежда защитни мерки със съгласието на правителството. Законът за Централната банка забранява парично финансиране на публичния сектор и позволява на банката да отпуска ликвидни средства на търговските банки при извънредни обстоятелства. Съгласно действащите изисквания за минимални резерви банките могат да инвестират до 35% от средствата в краткосрочни съкровищни бонове, като Черна гора се очаква да отмени това изискване до края на 2016 г. Инвестиционните правила на застрахователните компании и пенсионните фондове за доброволно осигуряване съдържат клаузи, които имат различен режим за ценните книжа на Черна гора и такива на страни-членки на ЕС. Сходни клаузи се съдържат в инвестиционните правила на Фонда за гарантиране на кредитите и на Фонда за защита на депозитите, като Черна гора е поела да хармонизира тези норми с европейското законодателство към датата на членство в ЕС. Целта на икономическата политика е постигане на реална конвергенция с ЕС като Черна гора започва да участва в предприсъединителния фискален надзор от 2005 г. Фискалната политика се основава на три програмни документа, които страната изготвя всяка година: насоки за макроикономическа и фискална политика, годишен бюджет и предприсъединителна икономическа програма. Управлението на държавния дълг се основава на тригодишна стратегия, която се изготвя съвместно с Централната банка. С очаквани законодателни промени от 2015 г. в Закона за бюджета и фискалната отговорност се въвежда горен лимит за държавния дълг от 60% от БВП и бюджетен дефицит от 3% от БВП. Икономиката на Черна гора се характеризира със значителни дисбаланси, като фискалното салдо е положително до 2008 г., но след това в страната се установява бюджетен дефицит от около 5% от БВП ежегодно, който към 2014 г. намалява до 3.3 % от БВП. Държавният дълг нараства постепенно и достига 57% в края на 2014 г. Очакванията са за неговото увеличаване предвид на предстоящите нови емисии еврооблигации през 2015 г. и 2016 г. Една от препоръките на Централната банка на Черна гора към правителството е да се разработи нова стратегия за управление на дълга с включени погасителни планове и прогнози за устойчивостта на публичния дълг. По прогнози на МВФ към 2019 г. публичният дълг на Черна гора ще достигне до около 69 % и постепенно ще намалява. Високата зависимост на страната от външно финансиране създава уязвимост към промени в пазарните условия. Очертават се значителни външни дисбаланси, с дефицит по текущата сметка от около 15% от БВП и търговски дефицит от 42% от БВП. Нетните ПЧИ покриват около 70 % от дефицита по текущата сметка, но и те през 2014 намаляват със 7 %. По прогнози на МВФ се очаква ПЧИ да нарасна до 11.9 % от БВП през 2019 г. След свиване на БВП през 2012 г., настъпва възстановяването му до 3.5 % като през 2014 г. намалява до 2.7 % поради достигане на капацитета в сектор туризъм, ниска конкурентноспособност, неликвидност, високи лихвени проценти както и поради наводненията в региона. Прогнозите на МВФ (МВФ, 2015) са БВП да нарасне до 3 ¼ през 2019 г. Годишната инфлация, измервана чрез хармонизирания индекс на потребителските цени през 2013 г. е 1.5 %, докато през 2014 достига до -0.4 %, под влияние главно на спад в цените на храните и горивата. Много важна част от фискалната политика на страната е изграждането на данъчна система, основана на ниски данъци, широка данъчна база и конкурентни ставки спрямо всички други страни в региона. През 2014 г. дефицитът по текущата сметка нараства до 5.6 % поради намаляване на износа и запазване на равнището на вноса както през 2013 г. Външната търговия отчита значителна степен на зависимост от вноса, като делът му в БВП достига до 53.6 %. През 2014 г. банките (12 на брой) продължават да доминират финансовия сектор на Черна гора, като те отчитат стабилност и висока ликвидност, която достига до около 30 % от краткосрочните активи на банковата система. Депозитите нарастват с 2.3 % спрямо 2013 г., но отпусканите кредити се свиват с около 3 %. Средните лихвени проценти по отпуснатите кредити достигат до 9.5 %. Според доклад за страната на МВФ (МВФ, 2015 г.) основни рискове пред икономиката на Черна гора са запазването на фискалната стабилност, разпростирането на влиянието на външни негативни ефекти, високо равнище на неликвидност в реалния сектор, ниска конкурентноспособност, високи лихвени проценти, недиверсифицирана структура на износа и високи дефицити по текущата сметка. Съгласно индикативната стратегия за Черна гора за периода 2014-2020 г. (ЕК, 2014) страната трябва да продължи процеса на демократична трансформация за изпълнените на политическите критерии като засили правото на закона, предприеме мерки срещу корупцията и организираната престъпност, осигури спазването на основните човешки права и защитата на малцинствата. ЕК препоръчва реформи за подобряване на независимостта и ефективността на съдебната система, повишаване институционалния капацитет на публичната администрация и доверие в институциите. От друга страна, съгласно икономическите критерии, в Черна гора няма все още функционираща пазарна икономика. Това налага последователни реформи за насърчаване на конкурентността и възстановяване от глобалната икономическа и финансова криза. За развитието на частния сектор се изискват подобрения в бизнес-средата и насърчаване действието на пазарните сили. Съгласно стратегията за разширяването от 2014 г. Черна гора следва да разработи ежегодна национална програма за икономически реформи и двугодишна програма за конкурентноспособност и растеж. Програмата за присъединяване 2014-2018 г. поставя акцент върху законодателно хармонизиране и административен капацитет за поемане задълженията на членството. От друга страна Насоките за развитие на Черна гора 2013-2016 г. представят визията на правителството за социално-икономическо развитие за постигане на интелигентен, устойчив и динамичен растеж. Приоритет пред правителството е изработване на стратегия за икономически реформи, в която да се подчертае повишаване на конкурентноспособността и промяна в модела на развитие – от модел, насочван от вътрешното търсене към такъв, стимулиран от експанзията на износа. Съветът за подобряване на бизнес-средата продължава с предложенията за реформи през 2013 и 2014 г., като се фокусира върху съкращаване на административните процедури и създаване на благоприятна среда за местните и чужди инвеститори. Сенчестата икономика продължава да бъде проблем в страната, като за редуцирането й се създава Комитет за борба със сивата икономика, който разработва проект на план за действие в областта чрез нулева толерантност и пълна прозрачност в икономическите дейности. За тази цел е приет и Закон за предотвратяване на нелегалния бизнес с оглед на повишаване на бюджетните приходи при осветляване на икономическите дейности. Предприсъединителното финансово подпомагане на Черна гора съгласно IPA II ще се концентрира върху два стълба: демокрация и право на закона, както и конкурентоспособност и растеж. По първия стълб ЕС ще подпомага изпълнението на планове за действие по глави 23 и 24, справяне с деполитизацията, повишаване на прозрачността на гражданското общество и реформа в системата за управлението на публичните финанси. По втория стълб подпомагането ще се насочи към подобряване на бизнес-средата за МСП, заедно с Инвестиционното улеснение за Западните Балкани. Ще се търсят начини за насърчаване на предприемачеството, изграждане на бизнес зони, инкубатори и клъстери, достъп до финансиране чрез иновативни инструменти (рисков капитал, гаранционни схеми и др.), както и спазване на достиженията на правото на ЕС във финансовия сектор, включително финансовия надзор. В областта на търговията Черна гора ще продължава да получава финансиране като бенефициент от ЦЕФТА, Улеснението за развитие на предприятията в Западните Балкани и Улеснението за иновации. Предвиденият бюджет на IPA II за периода 2014-2020 г. е 270.5 млн. евро, от които за стълб 1 – 99.2 млн. евро за реформи при подготовката за членство, а за повишаване на конкурентноспособността и иновациите ЕК планира да отпусне 21.2 млн. евро. Черна гора поддържа връзки със Световната банка от 2007 г., като по линия на Международната банка за възстановяване и развитие получава финансиране от около 315.7 млн.щ.д., а отпуснатите средства от Световната банка през 2014 г. са в размер на 136 млн.щ.д. за реформи в публичните институции, повишаване на дългосрочната конкурентноспособност на страната и подобряване на опазването на околната среда. Съгласно Стратегията за партньорство за 2015 г. Световната банка определя такива приоритети като подсилване на банковия сектор, повишаване на способността му за отстояване на бъдещи шокове, както и консултации по преструктуриране на кредитните портфейли. Изтегляне 1.56 Mb. Сподели с приятели:
|