Българска академия на науките индивидуален научноизследователски проект
Изтегляне 1.56 Mb.
|
Свързани:
982154
- Навигация на страницата:
- Република Чехия
| Основните финансови продукти, търгувани на фондовата борса на Прага са: акции (обикновени, преференциални и др.), като инвеститорите имат избор между национални и чуждестранни акции, деноминирани в чешки крони; облигации (с фиксиран или плаващ лихвен процент, облигации с нулев купон, държавни, ипотечни, корпоративни, банкови или общински облигации); инвестиционни сертификати (могат да бъдат два основни типа: без ливъридж и с ливъридж). При първите цената на инвестиционния сертификат се определя съобразно цената на базовия актив, докато при вторите, които са с по-рисков профил, реализираните печалби или загуби от инвестицията се умножават с определен коефициент); варанти (цената на тези инструменти е производна от тренда на развитие на цената в базовия актив и се котира от специалисти); фючърси (лихвени, валутни, стокови върху метали, енергийни и зърнени продукти, индексни върху основния борсов индекс и върху единични акции).
Сетълментът при търговията се осъществява в клиринг-център на националната банка на Чехия. С оглед на гарантиране на сетълмента на сделките с деривативни контракти членовете на борсата създават борсов клирингов фонд. В заключение, след горният анализ на фоновите борси на референтни страни от ЦИЕ могат да бъдат изведени следните особености в икономическото развитие в тях (вж. Таблица 4 от Приложение 9): Икономиката на Австрия остава устойчива на фона на кризата в еврозоната, като се представя значително по-добре от много други от страните в ЕС. Корупцията е сравнително ниска, но правните процедури при разследването са тромави. Независимата съдебна система осигурява ефективен начин за защита на правата на собственост и на договорите. Правителствените разходи са над 50 % от БВП, като публичният дълг остава на постоянно равнище от 74 % от националния доход. В цялостен план регулативната рамка e прозрачна и ефективна, като насърчава бизнес иновациите и производителността. Австрия е отворена за инвестиции, но регулативната система остава сложна. Няма ограничения при валутния обмен или репатриране на печалбите. Положителни страни са ниското равнище на дълг на фирмите и домакинствата, конкурентната инфраструктура и индустриалната диверсификация, както и високото равнище на заетост. Слаби страни са факта, че банковият сектор е с високи експозиции към страните от Централна, източна и Югоизточна Европа, ниски са равнищата на инвестиции в рискови капитали и разходите за НИРД. Страната заема 21 позиция (най-висока) сред разглежданите страни от ЦИЕ и ЮИЕ по индекса за глобална конкурентоспособност от 144 страни в света (приложение 8). Основни проблематични фактори за бизнес са данъчните ставки, ограничителните регулации за труд и правителствената бюрокрация. В Република Чехия правата на собственост и договаряне са относително добре защитени. Общата данъчна тежест е 35 %, а правителствените разходи са 44.5 % от националния доход, докато публичния дълг достига до 48 % от БВП. За стартиране на компания са необходими минимум от регулативни процедури. Финансовата система е доминирана от банковия сектор, а пряката правителствена намеса е минимална. Капиталовите пазари не са напълно развити. Важни положителни страни са високата степен на интегриране към производствените вериги в Европа, значителен индустриален потенциал (около 38 % от БВП), но слабост е факта, че Чехия е малка страна, чийто износ съставлява около 84 % от БВП. Страната излиза от рецесия през 2014 г. благодарение на възстановяването на износа и публичните инвестиции. Равнището на бюджетен дефицит остава под 3 %, а публичният дълг е близо до 40 % от БВП. С приета средносрочна фискална програма се предвижда структурният дефицит да бъде около 1% през 2018 г. (1.6 % към настоящето). Страната има втора най-добра позиция сред разглежданите страни от ЦИЕ и ЮИЕ по глобална конкурентоспособност. Най-проблематични фактори са правителствената бюрокрация, корупция и нестабилност на политиките. Унгария излиза от рецесия през 2013 г, но възстановяването й е бавно. Корупцията е широко разпространена при обществените поръчки и държавните помощи. Общите данъчни приходи в страната са 28.9 % от БВП, а публичният дълг достига до 79 % от БВП. Предприемаческата рамка е относително прозрачна и ефективна, а за стартиране на нов бизнес са необходими само четири процедури, но лицензирането може да отнема доста време. Финансовият сектор е доминиран от банките. Положителни страни за икономиката на страната са наличието на излишък по търговската сметка на платежния баланс, добре развита инфраструктура, диверсифицирана икономика и включване на страната в европейските производствени вериги. Слаби страни имат отношение към високия публичен и външен дълг и стремеж за интервенционна политика. За 2015 г. се очаква най-голям принос за насърчаване на икономическия растеж да има вътрешното потребление. В Словения корупцията остава проблем, и често се свързва с конфликт на интереси и договорни връзки между правителството и бизнеса. Правната система е стабилна и прозрачна, но остава сравнително неефективна. Правата на собственост са конституционно гарантирани, но правоприлагането остава бавен процес. Общата данъчна тежест е 37.4 % от местната икономика, публичните разходи достигат до 59.4 % от дохода, а държавния дълг е 73 % от БВП. Държавата продължава да има собственост в банковия сектор. Положителни страни за страната са членството в еврозоната, диверсифицирана икономика, интегрирането й в европейската производствена верига, излишък по търговската сметка на платежния баланс. Банковият сектор обаче остава уязвим и е обект на държавно подпомагане в хода на световната финансово-икономическа криза. Държавната помощ за банките достига до 10 % от БВП и води до нарастване на публичния дълг от 54 % до 80 % от БВП между 2012 – 2014 г. През 2014 страната емитира емисия еврооблигации в размер на 2 млрд. евро (за 7 години при годишен лихвен процент от 2.4 %). Сред страните от ЦИЕ, анализирани по-горе, Република Чехия заема най-висока позиция според индекса на икономическите свободи (24 от 186 държави), следвана от Австрия и Унгария (вж. таблица 3 от Приложение 9). Основите изводи, които могат да бъдат очертани в резултат на сравнителния анализ за дейността на фондовите борси в групата CEESEG AG са следните (вж. Приложение 6): в периода 2009 – 2010 г. на четирите фондови борси от Групата се наблюдава ръст в реализираните обороти, пазарната капитализация, брой на листваните компании и генерирани приходи от дейността, като след 2011 г. закономерно в хода на продължаващата финансово-икономическа и европейска дългова криза тези количествени показатели отчитат спад в границите между 5% - 40%; задълбочаване на степента на интеграция чрез сключване на споразумения за сътрудничество и с други регионални фондови борси извън Групата (например с Белград, Скопие, Загреб и др.); централните депозитари на разглежданите страни преминават към сключване на споразумения за установяване на преки презгранични с други регионални централни депозитари, или с международния централен депозитар Clearstream Banking (Luxembourg & Frankfurt); унифицирани правила за търговия (с внедряването на общата платформа за търговия Хetra), съобразени със законодателната рамка на ЕС в областта на капиталовите пазари и чрез Виенската фондова борса поддържане на директна вързка с Дойче Бьорзе; повишаване на видимостта на пазарите и степента на диверсификация на предлаганите финансови продукти (най-вече по линия на структурирани и деривативни книжа) и възможности за достъп на МСП до капиталовия пазар чрез изграждане на нишови специализирани сегменти на фондовите борси (например в Република Чехия); ● най-динамично развитие след консолидацията в Групата, след Виенската фондова борса, отчита фондовата борса на Будапеща, от гледна точка на увеличен брой международни членове, както и въведени иновативни финансови продукти (опции, фючърси, борсово-търгувани фондове, структурирани продукти и търговия с чуждестранни акции). Тя е една от първите борси в Европа, въвела услугата централен съконтрагент чрез дружеството Keller. в рамките на Групата все още Люблянската фондова борса продължава да бъде “в периферията” поради ниската степен на развитие на капиталовия пазар, значителен дял на държавна собственост в капитала на листваните публични дружества, данъчни ограничения, недостатъчно развита инфраструктура за предлагане на иновативни продукти и др., което е причина за предприетата стратегическа стъпка от страна на Виенската фондова борса за продажбата й на Загребската фондова борса (Хърватия) през 2015 г. В резултат на засилените интеграционни процеси между анализираните фондови борси в ЦИЕ се достига до отваряне на капиталовите им пазари за чуждестранни инвеститори, повишаване на хармонизацията в пазарните практики, процеси и поддържаща инфраструктура, привличане на чуждестранни членове и повишаване на видимосттта на пазарите за институционални инвеститори. Важна бъдеща стъпка в процеса на интеграция ще бъде внедряването на единна система за клиринг и сетълмент на транзакциите с ценни книжа на трите фондови борси, с което ще се постигне по-нататъшно намаляване на разходите за инвеститорите на тези пазари и ще се осигури ефективно управление на рисковете. За страните от ЮИЕ могат да бъдат очертани следните особености в икономическто им равитие, които влиият върху по-нататъшната адаптация на капиталовите им пазари към ЕС: Според Таблица 5 (Приложение 9) с индикатори на бизнес средата Албания се позиционира добре спрямо останалите страни от Западните Балкани по индикатора за защита на инвеститорите. Страната предприема стъпки с въвеждане на електронна регистрация на фирмите, повишаване на капацитета на търговския регистър и намаляване на изискването за минимален капитал при стартиране на бизнес. Освен това въвежда доброволна нотариална заверка за учредителните документи и намалява таксите при регистрация. В Албания корупцията е ограничител пред растежа на страната. Защитата на правата на интелектуална собственост и в областта на недвижимите имоти е слаба. Общите данъчни приходи остават на около 23 % от БВП, публичните разходи са 28.2 %, а публичния дълг е 70 % от БВП. Неефективната бизнес-среда спъва общото икономическо развитие. Насърчаването на чуждестранните инвестиции е цел на държавата, но има ограничения върху собствеността на земеделски земи от чужденци. Банковият сектор остава добре капитализиран. Албания заема последно място сред разглежданите страни от ЦИЕ и ЮИЕ по глобална конкурентоспособност (Приложение 8). За Черна гора се наблюдава опростяване на следрегистрационния процес на фирмите (данъчен, социално осигуряване и трудово законодателство) чрез въвеждане на единен регистрационен формуляр и режим на обслужване „на едно гише“. Освен това с приемането на ново законодателство при фалит се въвежда процедура на реорганизация и ликвидация с времева рамка за този момент и възможност за уреждане на претенциите преди приключване на процедурите. Черна гора се характеризира със сравнителна улеснена процедура за получаване на кредит спрямо останалите страни от региона, но е на последно място по показател за изпълнение на договорите. Корупцията в Черна гора остава проблематичен фактор, особено в здравеопазването и обществените доставки. Политизацията на съдебната система е отдавна нерешен проблем. Данъчните приходи са 24 % от вътрешния доход, публичните разходи 45.9%, а публичния дълг е 57 % от БВП. Стартирането на нов бизнес отнема шест процедури и по-малко от седмица, без да се изисква минимален капитал. Процедурите по лицензиране обаче остават дълги. Финансовата система става по-отворена и диверсифицирана. Изтегляне 1.56 Mb. Сподели с приятели:
|